Кели Маккейн
Боровинкови желания (1)

Глава 1

— Изглежда чудесно, Аби — подхвърли сестра ми Саф, притичвайки край мен с няколко шишенца лак за нокти в ръце.

— Благодаря — отвърнах простичко и усмивката сама цъфна на лицето ми, докато довършвах последните щрихи от импровизираната ми изложба.

Тъй като есента вече официално настъпи, реших да наредя на масата в салона новите ни ароматни и загряващи продукти. Харесва ми, когато времето се променя и лятото като че ли някак внезапно свършва. Тогава човек започва да си мисли за падащите листа и му се иска да се сгуши на топло вкъщи.

Искаше ми се да пренеса част от това усещане в „Под дъгата“, затова наредих върху една наситеночервена покривка, избродирана със златни нишки (взех я назаем от приятелката ми Самър), нашата ароматна пяна за баня и загряващото масажно масло с аромат на канела и сандалово дърво. От една бронзова купа като апетитни сладки надничаха бомбички за баня. Едните бяха розово-зелени, с малки розови листенца вътре, а другите — лилави, пълни с дребни лавандулови цветчета. Не успях да скрия усмивката си, като видях как три жени веднага наобиколиха масата и започнаха да оглеждат, да отварят, да опитват и да помирисват продуктите ни, като оживено си говореха.

Беше събота следобед и в „Под дъгата“ беше пълно с клиенти. Едни идваха, други си отиваха, трети се бяха разположили удобно на великолепните лилави канапета в приемната и разглеждаха прекрасните ни продукти, подредени по стъклените рафтове. Някои от клиентите идваха просто за да пийнат от нашите домашно приготвени сокове и нектари. Видях две момичета от класа на сестра ми Грейс да си бъбрят с нея, докато избираха плодове и зеленчуци от хладилната витрина. Да, да, правилно сте прочели — зеленчуци! В някои от нашите сокове слагаме моркови, цвекло и спанак и стават невероятно вкусни. Честно!

Беше ми толкова хубаво да стоя сред доволно усмихнати клиенти — госпожа Артър прелистваше списание, докато чакаше за масажа си при мама, а Кейт показваше на всички прекрасно лакираните си нокти след маникюра си при Саф.

Саф става все по-добра в маникюра. Вчера нарисува на моите нокти малки дъгички и всички се надпреварваха да ги хвалят.

Дъгички, моля ви се! Страхотно, а!

Козметичният ни салон се казва „Под дъгата“. Нарекохме го така по името на любимата песен на мама.

Огледах се наоколо и сърцето ми радостно запърха. Все още не можех да повярвам, че мечтата ни наистина се сбъдна, че направихме всичко това сами, и то от нищо.

Всъщност не съвсем от нищо. Имахме огромно желание, добра идея и разбира се, малкото пари от продажбата на годежния пръстен на мама. Той беше единственото нещо, което имахме тогава и което струваше нещо…

В този момент вратата на кабината за масаж се отвори и Триш, една от постоянните ни клиентки, прекъсна мислите ми.

— Здравейте, момичета! — каза тя с усмивка. — О, аз направо летя! Майка ви е истинска вълшебница!

— Здрасти, Триш! — викнахме в един глас.

— Аби, как успяваш винаги да си толкова усмихната и щастлива — погледна ме Триш. — А си и толкова талантлива! Приготвяш всички тези прекрасни продукти. А си и красива!

Усетих как се изчервявам до почти един трилион градуса, но последните й думи направо ме разбиха.

— Не, не съм! — викнах аз. — Кожата и косата ми са твърде светли и ако не сложа грим…

— Все едно нямам лице — довърши вместо мен Саф, имитирайки гласа ми.

Триш прихна да се смее, а после съвсем изненадващо ме попита:

— Имаш ли си гадже, миличка? Синът ми…

— Да, има! — прекъсна я Саф, направи няколко танцови стъпки около мен и запя: — Той Марко се нарича и тя много го обича…

В този момент Грейс мина покрай нас с куп чисти хавлии. Сестрите ми се спогледаха и се разхилиха. Погледнах ги страшно, за да спрат, но това само влоши положението. Станах по-червена и от най-червения домат и ми се прииска да се превърна в локва на пода и да изтека между дъските. А може и някой да ме налее в шишенце и да ме опакова като козметичен продукт на „Под дъгата“, например „О-де-унижение“ или нещо подобно.

Триш обаче не обърна внимание на това, а застана до златистия плот на рецепцията, за да плати на мама.

— Ким, мила — започна тя, — довечера сме планирали излизане по женски с мои приятелки. Защо не дойдеш и ти? Денис и Алисън вече са били в салона и ги знаеш, а Лусинда много ще ти хареса — голяма шегаджийка е.

Мама отначало се изненада, а после каза, че благодари за поканата, но била много изморена.

— На крак съм от седем сутринта, Триш — оплака се тя.

— О, мамо, иди! — възкликна Саф. — Едно излизане ще ти се отрази добре. Не си излизала, откакто се преместихме тук. Е, почти не си, ако не броим пъбът отсреща, дето ходите с Лиъм на по чаша вино, но това всъщност не се смята за разпускане. Лиъм е съседът ни — обясни тя на Триш. — Но между него и мама няма нищо, защото той е гей.

— Саф! — възмути се мама.

— О, стига, мамо, иди! — подхвана я и Грейс. — Довечера всички излизаме и ти оставаш сама.

— Аби излиза с… — Саф ме погледна хитричко и отново запя: — Марко, когото тя толкова обича…

Пернах сестра си, но по-любопитно ми беше къде отива Грейс.

— На кино със Саф — отвърна ми тя. — Щяхме да поканим и теб, но нали си те знаем — и тя ми се ухили и ме изимитира: — „Имам среща с гаджето си.“

Уф, дори сериозната и разумна Грейс се присъедини към танцуването и пеенето.

Но не я пернах, защото бях твърде изненадана. Не е лесно да накараш Грейс да зареже учебниците по математика и да излезе, и то със Саф. Не мога да си спомня кога за последен път двете са правили нещо заедно — обикновено са хванати гуша за гуша.

Саф въздъхна и се обърна към мама.

— Мамо, искаш ли да си тъжна, защото си самичка в събота вечерта?

— Ще си взема гореща вана, ще си сипя чаша вино, а пък и съм точно на най-интересното на една хубава книга. Така че, да, искам да съм тъжна.

— Можеш да си тъжна утре вечер, а довечера да дойдеш с нас — предложи й Триш. — Ким, ела, ще ти се отрази добре!

— Така си мечтаех за вана и за книга… — въздъхна мама.

Всички се втренчихме в нея и накрая тя се предаде:

— Добре, ще дойда, но ако заспя в ъгъла в седем и половина, да не кажете, че не съм ви предупредила.

Веднага след като Триш затвори вратата зад гърба си, пернах Грейс, защото, замаяна от удивление от нейното излизане със Саф, бях пропуснала да го направя преди малко. Тя писна и се спусна към мен с хавлиите в ръце. И тъкмо мама се приготви да ни се скара, че се държим глупаво, когато влезе нова клиентка и ние бързо се превърнахме в най-професионалните професионалистки.

Мама поздрави новодошлата, Грейс взе палтото й, а Саф й предложи безплатна напитка и й подаде менюто със сокове и нектари. Дамата имаше записан час за ароматерапия и масаж на лицето и аз отидох да приготвя кабината и да занеса една от свежите ни маски за лице. В кабината пуснах релаксираща музика и добавих ароматни масла в лампата, които изпълниха въздуха с деликатно ухание на жасмин и бергамот. В този момент се сетих за Марко. Не знам дали изпитвам такава любов, каквато Саф казва, но знам, че още от първия миг, в който го видях, съм разтърсващо, подгъващо коленете влюбена в него.

Сега той вече е ГАДЖЕТО МИ (извинете, трябваше да го кажа с главни букви!). ГАДЖЕТО МИ! (Извинете, но трябваше да го кажа отново!) Както и да е, сега той ми е ГАДЖЕ! (Добре де, спирам вече!)

И сега ходех с усмивка на лице и греех като морски фар. Бандата на Марко ще свири довечера в едно кафене в града и аз и приятелите ми от новото училище отиваме да ги слушаме. Запознах се със Самър и Бен едва преди няколко месеца, но имам чувството, че се познаваме от векове. А колкото до Марко…

Ами ние се събрахме отново миналата събота. Ако питате „защо се разделихте“, да знаете, че това е дълга история… Бяхме много заети и под напрежение, но важното е, че сега сме заедно и този път това е то! Защото сме заедно с добавката „завинаги“!

Преди няколко месеца, когато дойдохме тук с мама и сестрите ми, сутрин се събуждах с тъмен облак от ужас, надвиснал над мен. Но това е обяснимо, защото онази ужасна ужасност се беше случила току-що. Сега обаче от мен струи щастие и за момент се зачудих защо се чувствам толкова добре, но веднага се сетих — „Под дъгата“ е реалност, а и с Марко отново сме заедно. Той е толкова сладък и прави всички онези неща, които правят гаджетата — записва ми песните, които мисли, че харесвам, даде ми сакото си, когато ми стана много студено във вторник, въпреки че той остана да трепери само по тениска и прилепналите си черни дънки, които винаги носи, дори и в училище.

— Аби, какво правиш тук? — стресна ме мама, която беше застанала на прага на кабината с новата клиентка. — Хайде, миличка, по-малко мечти и повече работа! — изкомандва ме тя и ме избута от кабината.

Върнах се на земята и забързах към рецепцията. Грейс се беше зачервила от напрежение, опитвайки се да се справи с три клиентки едновременно, а следващата клиентка на Саф стоеше на вратата и нямаше кой да я посрещне.

— Аби, тази дама и приятелките й се интересуват от антиоксидантите в боровинковата маска за лице — измърмори Грейс, — но аз не съм сигурна, че мога да им обясня…

— Няма проблем. Какво бихте искали да знаете? — обърнах се с усмивка към трите клиентки.

Сестра ми ми се усмихна с благодарност и отиде да посрещне дамата на вратата.

Взех една кутия с боровинкова маска от хладилната витрина (изглеждат наистина фантастично, пръснати между плодовете и зеленчуците). Подадох я на дамите да я помиришат, а после сложих по малко от копринено гладката лилава маска върху горната част на ръцете им.

— Боровинките имат противовъзпалителни свойства, лайката успокоява, каламинът почиства, а бадемовото масло придава мек блясък на кожата — обясних аз.

— Виж ти! Чудесно! — блеснаха очите на дамата с русата коса.

Приятелката й ме попита какво мога да й препоръчам за суха кожа и аз й показах овлажняващата и успокояваща маска от овесено брашно и банани.

— Знаете ли, може да ви допадне и нашият крем за напукани ръце от моркови и невен — предложих аз. — Направих го за хора, които се занимават с градинарство, така че е перфектен за суха и напукана кожа.

Подадох на дамите салфетки, за да избършат маската за лице от ръцете си, а след това им предложих мостра от крема. Той също им хареса и докато се усетя, натрупаха купчинка от продукти на плота на рецепцията. Двете си взеха по една маска за лице „Боровинкова експлозия“ и по няколко бомбички за баня с аромат на роза и здравец, а третата избра маската за лице от овесено брашно и банан и крема за ръце, който им препоръчах, както и нашия крем за тяло „Сияен залез“, и цитрусов душгел за дъщеря си.

Очите на Грейс грейнаха, когато дамите платиха всичко това. Опаковах всеки продукт в отделно пакетче, завързано с панделка и украсено с розови пъпчици, а след това ги сложих в специалните ни рециклирани торбички с малки дъгички, щамповани върху тях.

След като дамите си тръгнаха, Грейс дойде при мен.

— Браво, добра продажба, Аби! — похвали ме тя. — Алън щеше да се впечатли от уменията ти.

Лорд Алън Шугър е кумирът на Грейс. Тя не го познава лично, но е решила, че може да говори за него на малко име.

— Не знам дали той щеше да се впечатли от мен, но и не ме интересува. Просто искам повече хора да научат за „Под дъгата“ и да си занесат малко от нашата магия у дома.

— Това е страхотно! — тупна ме по гърба Грейс. — Но ако може да наблегнеш малко повече върху продажбите на маската за лице от морски водорасли и мед, ще е супер, защото срокът й изтича, а ако я изхвърлим, предварителните ми изчисления за печалба от този продукт ще отидат на вятъра.

— Добре, сестричке. Ще се постарая!

Независимо че всички дразнехме Грейс заради манията й към цифрите, много добре знаехме, че без нея сме загубени, защото 40% от новите начинания като нашето се провалят още през първата година. Трябваше да направим всичко възможно нашият салон да е от другите 60%. Засега най-голямото ни предизвикателство беше да съберем следващата вноска за наема. Господин Вулмер, нашият хазаин, иска още една тримесечна предплата за магазина и апартамента, в който живеем. А това прави почти 2000 лири общо (УЖАС!). Датата за плащане е 8 октомври. Дотогава има повече от месец, а и вече сме заделили 800 лири, така че се надявам да успеем да съберем и останалите пари навреме. Ето защо не бива да пилеем, че кой знае какво ще направи господин Вулмер, ако не платим. Честно казано, той не е от най-приятните хора на света.

Двете с Грейс подредихме салона, а мама и Саф довършиха процедурите на последните си клиентки за деня. После затворихме и мама направи за всички ни нектар от манго. Решихме да е от манго, защото плодовете едва ли щяха да изкарат до понеделник, а не трябваше да хвърляме нищо. През това време събрах мръсните хавлии и халати за пране. Саф почисти малката тоалетна за клиенти, а Грейс приключи касата. Няколко минути по-късно всички се разположихме на лилавия диван с чаши мангов нектар в ръце.

— Още една успешна събота — докладва Грейс с усмивка. — Особено след продажбите на Аби. А това, че започнахме да питаме клиентите, когато си записват час по телефона, дали искат допълнителни услуги, също се отрази добре на приходите ни. Няколко жени си записаха и маска за лице към масажа за тяло, защото им го предложихме по телефона.

— Браво, момичета! — грейна мама. — Непременно трябва да продължим да го правим.

— А аз днес поставих розички на ноктите на две момичета — съобщи гордо Саф. — Вярно, че това не ни донесе кой знае колко пари — само една петарка допълнително, но все пак е нещо, а и маникюрът им стана фантастичен. Надявам се, че като ги видят приятелките им в училище в понеделник, всички ще поискат да си направят същите.

— Добра работа, мила! — похвали я мама.

Двете с Грейс си смигнахме тайничко. Отначало Саф не беше навита да се запише на козметични курсове в колежа (беше си наумила да става известна певица, макар че, съжалявам да го кажа, но тя не е Адел). А сега виждам как се запали по козметиката и наистина е брилянтна.

— Имаме вече няколко записани часа за следващата събота — обяви Грейс — и съм сигурна, че до петък целият ден ще бъде запълнен.

— Малко ме плаши мисълта, че вие скоро отново тръгвате на училище и в колежа, а аз оставам съвсем сама да се оправям тук…

— Няма да си сама, мамо — успокои я Саф. — Аз нямам лекции във вторник, а и през повечето дни всички сме тук след четири часа.

Мама се усмихна и ни прегърна.

— Толкова се гордея с вас, момичета! Вие сте невероятни! Заедно успяхме да се изправим на крака, и не само да се изправим, но и да затичаме. С всеки изминал ден ставаме все по-силни и по-силни.

— Така си е! — викна Саф. — Дръж се, свят, идваме! Е, добре де, Девън, дръж се!

— Мисля, че е време да се качваме горе, момичета — подкани ни мама. — Най-добре да се приготвя за излизането, преди да съм се скапала напълно и да се откажа.

— О, Саф, може ли да взема синята ти блузка за концерта? Моооля те!!! — запримигвах с очи към сестра си.

Саф ми се усмихна закачливо.

— Добре, Аби, след като ще се срещаш с гаджето си, което толкова много обичаш, не мога да ти откажа…

О, не! Пак се започна…

Заключихме салона и се заизкачвахме към апартамента. Той определено вече изглежда много по-добре, отколкото в началото. Маминият скъп пъстър шал покрива отвратителния кафяв диван в ъгъла на кухнята. Срещу дивана е сложен телевизорът и всъщност това кътче е нашата дневна.

Саф и Грейс покриха стените на стаята си с плакати. Напълно различни, естествено. Плакатите на Грейс са от „Здрач“ с изписани цитати от Айнщайн, а тези на Саф — от романтични комедии, събрани от местното кино. Но все пак скриха грозните тапети от осемдесетте, което беше и целта им.

Аз бях в една стая с мама. Сигурно си мислите, че това е пълен ужас. И аз бях ужасена в началото, но вече и двете свикнахме. Стаята ни изглежда много по-добре, след като закачих някои дрехи по стените като тоалети с аксесоари. Така тя заприлича на гардеробна от модно списание. На леглото сложихме голямото вълнено одеяло за пикник.

Освен това си имам и собствен кът за отдих. Отначало той беше отвратителен килер за прахосмукачката, но после мама, Грейс и Саф тайно от мен го боядисаха в оранжево и наредиха големи възглавници на пода, сложиха лампа и един сиди плейър. Така отвратителният килер се превърна в моето специално място за рисуване, писане, мечтаене, четене и измисляне на нови идеи за нашите ръчно приготвени козметични продукти, разбира се.

За вечеря мама беше приготвила още предишната вечер голяма тава канелони и сега трябваше само да ги пъхне във фурната да се стоплят.

— Вкусно! — възкликна Грейс, след като половин час по-късно се нахвърлихме на канелоните. — Истинската храна се върна отново в менюто ни! Права си, Саф! Определено вървим нагоре!

Всички се засмяхме. В началото, когато се преместихме в Тотнес, вечерята ни обикновено се свеждаше до буркан консервирани домати и икономична опаковка юфка. Но сега маминият специалитет канелони отново се появи на масата — с много спанак, моцарела и сметана.

След вечеря Саф пусна музика и ние се редувахме пред огледалото в банята (е, добре де, бутахме се, като се опитвахме да си вземем разни неща и се оплаквахме една от друга, че няма място).

Накрая Саф се ядоса, изкомандва ни да отидем в кухнята, изпразни тоалетната си чантичка на паянтовата маса и каза:

— Вижте, сега ще се погрижа за всички ви, става ли? Тъкмо ще се упражня за курса. Моля, наредете се на опашка и се дръжте прилично.

— Слушам, госпожо! — изкозирува мама и всички се разсмяхме, дори Грейс.

Саф придаде класически вид на мама с руж и виолетово червило и когато тя отиде да се облече, Саф се зае с мен. Използва моя туш и очна линия (сигурна съм, че вече споменах, че без грим съм като без лице), но сложи и много сиво-черни сенки, а устните ми направи бледи, така че заприличах на истинско рок маце.

— О, Саф, много се харесвам! — изпищях, когато се погледнах в огледалото в банята. — И знаеш ли кое ще ми придаде завършен вид? Твоите черни, прилепнали дънки…

Мислех, че малко прекалявам, но Саф толкова се беше вживяла в ролята на гримьорка, че просто каза:

— Ами добре, вземи ги. Ако искаш, вземи и меките ми ботушки.

— Ти си най-добрата сестра на света! — викнах аз.

Грейс обаче не пропусна да се заяде:

— Да бе, тя може да е най-добрата сестра на света сега, но в понеделник сутринта, когато ще ти трябва помощ за домашното по математика в тоалетната преди часовете, мисля, че ще откриеш, че аз съм…

— Права си, Грейс — прекъснах я аз, — имам най-добрите сестри на света!

— Аби, ти не оставяш наистина домашното си за понеделник сутринта в тоалетната, нали? — попита мама и аз така страшно изгледах Грейс, че тя даде крачка назад и каза, че просто го е измислила.

Грейс позволи на Саф да й сложи малко спирала на миглите и блясък на устните, а ние дори успяхме да уговорим мама да се приберем в десет и половина. Тя накара сестрите ми да обещаят тържествено, че ще се върнат навреме, така че когато бащата на Самър ме остави у дома, да не съм сама.

— Въпреки че съм сигурна, че аз ще съм тук много преди това — добави тя. — Но за всеки случай, ако има опашка за таксита или нещо…

— Мамо, тръгвай, забавлявай се и се отпусни! — извиках аз. — На четиринайсет съм! Аз самата бих могла да съм бавачка на деца, а ти се безпокоиш, че може да съм сама в апартамента за петнайсет минути!

Мама премигна объркано.

— Да, предполагам, че си права. Не мога да повярвам, че момичетата ми порастват толкова бързо!

Точно преди да излезем, изрових от чантата си малката кутийка със специалния ми сух парфюм — здравец и роза, и си мацнах. Сложих си и малко от моя балсам за устни „Ментова целувка“. Бях с него, когато се целунахме за пръв път с Марко, докато танцувахме в празния салон, и ароматът му винаги ми припомня този момент. За миг докоснах с пръсти устните си, унесена в спомена… Стоях замечтано усмихната, докато Саф не надникна от банята и не ме дръпна да й помогна да избере сенки за очи, които ще отиват на красивата й червена рокля.

Мама обаче се върна в кухнята и забелязах, че ме гледа втренчено, а след това започна да ми прави знаци — „не можеш да излезеш в този вид“. Помислих, че ей сега ще грабне мокри кърпички и ще изтрие рокаджийския ми имидж, затова бързо обявих, че трябва да тръгваме, и взех да тикам всички към вратата, като им подавах чантите и палтата.

Насред коридора мама внезапно спря и аз реших, че якият ми грим е обречен, но тя каза нещо, което изненада всички ни.

— Не ви ли се струва, че съм прекалено издокарана? — попита тя колебливо. — Искам да кажа, сигурна ли си за блузката, с която ми услужи, Саф? Не е ли много… младежка за мен? — Мама се задъхваше, като че ли всеки миг ще изпадне в паника. — Не знам как ще са облечени другите… Не познавам приятелките на Триш, освен дето съм разменила няколко думи с онези, които идваха в „Под дъгата“. О, боже, надявам се да намерим общ език… Вижте, мисля, че ще си остана тук все пак, вие тръгвайте… — и тя се обърна и забърза обратно към кухнята.

Ние се спуснахме след нея.

— Мамо, успокой се! — Бях ужасена от тези сривове в самочувствието й, преди не беше така.

Саф я зяпаше и съм сигурна, че и тя мислеше „Не може това да е мама!“.

— Ще прекараш добре — каза тя.

— Изглеждаш страхотно! — увери я и Грейс.

— О, момичета, не знам дали мога да го направя — проплака мама. — Отдавна не съм излизала…

— Какво!? Не си излизала, откакто татко имаше връзка, разделихте се, изнесе се от къщи, загуби бизнеса си и повечето от важните неща и ние се озовахме в тази дупка? — попита Саф безгрижно.

Двете с Грейс притаихме дъх. Мълчанието ни обгърна за миг и аз отново почувствах болка, така пареща и остра, както когато всичко това се случи. Гледахме мама, разтревожени, че ей сега ще ревне и ще се стовари на пода. Но вместо това тя си пое въздух и каза:

— Саф, каквото и да правиш, никога не говори на клиентите ни за нашите проблеми, обещаваш ли? Иначе те ще избягат!

— Извинявай — прошепна Саф. — Само излезе от устата ми…

— Всичко е наред, мила — успя да се усмихне мама, — а и ти постави нещата по местата им. Стигнахме заедно дотук, значи можем да се справим с всичко. Това е само едно излизане, за бога. Не са ме поканили да правя мозъчна операция!

— Ще си изкарате много добре — уверих я аз.

— Да, точно така, давай! — добави и Саф.

— А ако е ужасно, винаги можеш да се извиниш и да се прибереш — успокои я Грейс.

— О, момичетата ми, моите прекрасни момичета! Елате тук! — Мама ни прегърна, приглади блузката и полата си и оправи косата си. Винаги го прави, преди да тръгне за някъде или преди да отвори вратата на някого. А след това каза смело:

— Дръж се, Тотнес! Идат момичетата Грийн!

И след тези думи се спуснахме по стълбите и излязохме в хладната септемврийска вечер.