Катя Милей
Морето на спокойствието (40)

Глава 39

Джош

— Дявол да го вземе, гаджето ти наистина може да пече.

Дрю натъпква поредната бисквита в устата си. Яде ги със същата скорост, с която Слънчице ги вади от фурната.

— Не ми е гадже — казвам аз, защото според нея, тя не е и това ме устройва, тъй като и без това ненавиждам определението.

Изричането на думата гадже сякаш ни поставя в официална връзка и ако Слънчице е официална част от живота ми, то вероятно официално ще го напусне съвсем скоро. Така че, ако не иска да я наричат мое гадже, нямам нищо против.

— Хубаво — отвръща Дрю, — съпругата ти. — Отива до нея и издърпва бисквита от подноса, при което си опарва пръстите. — Нищо чудно, че постоянно миришеш на кафява захар и — спира, вдигайки едно шише от плота и прочитайки етикета, — чист ванилов екстракт.

Прав е. Тя наистина ухае на кафява захар и ванилия, но си мислех, че аз съм единственият, който го е забелязал.

Дрю вдига капачето на бутилката и вдишва дълбоко.

— Честно, трябва да започнат да продават това като парфюм.

Слънчице само се взира в него с леко отвратено изражение върху лицето си.

— Ти ме душиш?

— Няма нужда да го караш да звучи толкова зловещо. Не е като да се промъквам в стаята ти и да те гледам как спиш — приближава се до мен и ме плясва по гърба. — Това го прави Джош.

Слънчице хвърля една кухненска ръкавица към него и той се прави на наранен.

— Внимавай, жено. След като не си заета, мога да те метна на пода и да правя любов с теб още сега.

Тя се задавя шумно и Дрю я поглежда престорено обиден.

— Нима идеята да правиш секс с мен ти е чак толкова противна?

— Не, идеята да правя секс с теб е, както винаги, кулминацията на мечтите ми. Частта с правенето на любов е отблъскваща. Мразя този израз. И на шестдесет години да стана, пак бих предпочела да кажа чукане, вместо правене на любов. Брр — потръпва тя.

— Добре — отвръща той, с възвърнато самочувствие. — Тогава, след като не си заета, мога да те метна на пода и да те изчукам още сега.

— Направете ми една услуга — обаждам се. — Или се изчукайте и приключете с въпроса, или спрете да се преструвате, че ще го правите.

Изключвам телевизора, защото и без това не мога да го чуя и хвърлям дистанционното на канапето. Звуча като ревниво копеле. Аз съм си ревниво копеле. Само защото знам, че няма нищо помежду им, това не значи, че закачките им не ме вбесяват.

— Това ли са единствените ни възможности? — пита Дрю. — Защото знам коя бих избрал.

Слънчице натъпква още една бисквита в устата му и му казва да спре, докато все още има предимство.

— Нали знаеш, че качих близо пет килограма, откакто те срещнах. Как така ядеш всички тези боклуци и не надебеляваш? — пита той, изтривайки трохите от ръцете си.

— Тичам — отвръща тя. — Много.

Дрю изглежда отвратен.

— Е, това няма да го направя.

— Не се тревожи — усмихва се Слънчице. — Имаш си достатъчно тестостерон, който да поддържа метаболизма ти за известно време.

— Така си е — отвръща наперено той.

— Като говорим за истини и тестостерон, някой ще ми каже ли въобще каква е работата с Тиърни Лоуъл? — пита Слънчице.

Дрю се напряга.

— Не.

Тя повдига вежда и той простенва преувеличено като дете, на което току-що са му взели видеоигрите.

— Хубаво. Но само защото съм крехък и ти ме плашиш.

Дрю се премества на канапето, за да може Слънчице да седне до него, но вместо това тя сяда в скута ми и наистина нямам проблем с факта, че не ми е гадже.

— История, стара колкото света — казва той равнодушно. — Момче среща момиче. Момчето моли момичето да го докосне по неуместен начин. Момичето поразява момчето с впечатляващите си знания и умела употреба на богохулства. Момчето и момичето се оказват наказани заедно. Разцъфтява любов. Тайно. В продължение на четири месеца.

Слънчице ме поглежда за потвърждение.

— Така си е — отвръщам съвсем сериозно.

Винаги съм знаел, че двамата са се хванали заедно, но мислех, че е било еднократна уговорка. Всъщност тъкмо разбрах останалата част от историята. Дрю не ми каза нищо, докато не го притиснах през седмицата след позорната вечеря, когато играхме на Истина или предизвикателство. Но си спомням, че тогава го беше прихванало нещо и сега всичко придоби смисъл.

— И? — попита тя.

— И нищо. Само това ще получиш.

Дрю включва отново телевизора.

— Не струваш — промърморва Слънчице.

— И ти, без съмнение.

Поради някаква причина не намирам разговора за толкова смешен, колкото им е на тях двамата.