Джейн Ан Кренц
Не се доверявай на никого (6)

6.

— Поздравления, Аркрайт, наистина знаеш как да прецакаш една среща.

Джулиъс рязко спря джипа пред къщата си. Изгаси двигателя и остана седнал няколко секунди, вперил поглед в тъмната къща и замислен за загадъчната Грейс Елънд.

Къщата беше скромна, но пропита с удобната патина, която само няколко поколения обитатели биха могли да й придадат. В къщата се криеха няколко приятни изненади, като великолепната гледка към езерото и необикновено пищната градина. Такава къща би могла да е достатъчна на човек за цял живот.

Грейс Елънд също криеше някои изненади. Не беше за вярване, че някой интелигентен човек би се вързал на всички тези глупости за позитивното мислене и силата на самовнушението. Едно нещо беше да работиш добре. Джулиъс не я винеше, че беше работила за гуруто на мотивацията. Работа като работа. Правиш каквото се налага. Той се възхищаваше на компетентността и трудолюбието, независимо от вида на работата. Но тази вечер беше останал с впечатлението, че Грейс е възприела присърце фантазиите на Уидърспуун. Тя сякаш наистина вярваше, че позитивната енергия е сила, носеща добро на света.

Или наистина вярваше, или беше една от най-умелите измамнички, които беше срещал през живота си — а в неговия свят беше срещал доста добри измамници.

Мислено систематизира впечатленията си от нея. Тя беше дребна. Дори и на абсурдно високите си токчета тази вечер едва му стигаше до рамото. Но се движеше като танцьорка. Имаше някаква лекота и грация у нея — и някаква смътно доловима сила. Беше усетил женствената й енергия, когато я повдигна да седне на седалката на джипа. Споменът за това докосване развълнува сетивата му.

Косата й беше с цвят на отлежало уиски. Тази вечер я беше вдигнала на висок кок, вероятно в опит да създаде илюзията за ръст. Прическата подчертаваше очите й, които бяха интересен нюанс на кехлибарено и златисто. Когато го погледнеше, го изпълваше смущаващото чувство, че тя може да види много повече неща, които пазеше скрити от света, отколкото би искал тя или който и да е друг да види.

Теоретично тя беше от типа жени, след които не би обърнал глава на улицата. Но тази вечер той определено беше обърнал глава — и то неведнъж — и искаше да я погледне отново и отново, да бъде близо до нея. Много въпроси останаха да висят във въздуха помежду им. Нямаше да се успокои, докато не научеше отговорите.

Страшен алхимик. Беше превърнал златната възможност на тази среща в олово. А сега трябваше да измисли как да преобърне ситуацията.

Отвори вратата и слезе от колата. Харли Монтоя се появи от съседната къща и излезе на верандата.

— Как мина голямата среща? — попита Харли високо.

Нямаше нужда да повишава глас. Двете къщи бяха една до друга, разделени само от тясната алея, където Харли изкарваше любимата си лодка от водата, за да я ремонтира. Звуците се разнасяха без проблем в тихата зимна нощ. Но Харли Монтоя оглушаваше с едното ухо и беше склонен да смята, че и всички останали чуват трудно.

Както всички знаеха, първото му име беше типично за семейство Монтоя, дадено му от неговите родители. Но в дните, когато той трупаше състоянието си от строителство и инвестиции в имоти, се носеше слухът, че името му е свързано с определена марка мотоциклети. Нямаше отърваване от шегите, че е правен да прилича на моторите „Харли Дейвидсън“. Вече беше минал осемдесетте и беше поомекнал малко с годините, но все още имаше здраво мускулесто тяло, което неизменно извикваше асоциации с прочутите мотоциклети.

— Беше среща с непозната — каза Джулиъс. Затвори вратата на джипа си. — Не мина добре. Рядко става обратното. Всички в Клауд Лейк ли знаеха, че тази вечер ще ни сватосват двамата с Грейс?

— Общо взето — отвърна Харли. — Рано се връщаш. Явно си се издънил. Какво се обърка?

— Допуснах грешката да я попитам дали тя е убила Уидърспуун. Тя се вбеси.

— Има си хас — изсумтя Харли. — Защо, за бога, ти хрумна да я питаш подобно нещо?

— Беше ми любопитно как ще реагира.

— Явно си получил отговор на този въпрос. Казах ти, Грейс Елънд не е способна на убийство. Като става въпрос за жени, се държиш като идиот.

— Давам си сметка за това.

— Е, не се тревожи прекалено много, че си се издънил — успокои го Харли. — Изглежда, че и двамата с Грейс ще поостанете в града. Изиграй си картите както трябва и ще получиш нов шанс.

— С други думи да опитам да мисля позитивно, така ли?

— Глупости — изсумтя Харли. — Говоря за умна стратегия, не за позитивните дрънканици. Стратегия и планиране, това са твоите таланти, синко. Използвай ги.

— Благодаря за съвета. Ще го имам предвид.

— Непременно.

Джулиъс прекоси моравата и излезе през малката градинска порта. Пристъпи на тясната алея, която разделяше двете къщи.

— Ти не си живял в Клауд Лейк, когато е станало убийството на Трейгър, нали? — попита Джулиъс.

— Не. В онези дни още бях прекалено зает да правя пари. Повечето неща, които съм чувал за убийството и за Грейс Елънд, ги знам от Агнес.

— Подобно жестоко преживяване несъмнено оставя тежки следи, особено у толкова млада девойка, каквато е била тя по онова време.

— Накъде биеш? — попита Харли.

— Просто се чудех защо Грейс така и не се е омъжила?

— Казват, че напоследък много млади жени чакат прекалено дълго, преди да се омъжат, ако изобщо решат да го направят.

— Леле! Ти да не си станал експерт по съвременните социални тенденции?

— Не, но Агнес ме информира редовно. Тя казва, че Грейс все чакала истинския мъж за нея да се появи. И двамата се надяваме ти да се окажеш този мъж.

— Какво, по дяволите, ви наведе на тази мисъл? — попита Джулиъс искрено изненадан.

— Нямам представа, сега като се замисля.

— Вие двамата с Агнес Гилрой да не сте участвали в конспирацията на Айрийн и Дев за тази среща?

— Разбира се, че не — отрече Харли засегнато. — Приличам ли ти на сватовник? Беше идея на Айрийн Накамура. Двете с Грейс са приятелки от деца. Чух, че твоето приятелче Дев също харесало идеята. Вини него, ако трябва да обвиняваш някого.

— Благодаря. Ще го направя. — Джулиъс тръгна по алеята към кея и навеса за лодки. — Лека нощ, Харли.

— Не се отказвай, синко. Мисля, че Грейс е жена, която би дала втори шанс на един мъж.

Джулиъс спря и погледна Харли.

— Сигурен ли си, че не си слушал лекциите на някой мотивационен гуру?

— Майтапиш ли се с мен? — настоя да знае Харли.

— Повярвай ми, изобщо не ми е до смях.

Джулиъс отиде до края на алеята и стъпи на кея. Водата плискаше тихо в подпорите. Езерото не отразяваше облаците нощем, само лунната светлина — поне в нощите, когато луната се виждаше като тази вечер. Водата беше като лист от тъмно стъкло, осеян със сребро, под студеното, обсипано със звезди небе.

Старият навес за лодки се издигаше вляво от кея. Джулиъс мина край него и спря в края на пристана. Въпреки че дърветата бяха доста гъсти покрай езерото, светлините на някои от къщите и вилите се виждаха от мястото, където стоеше.

Къщата на Елънд беше само на половин километър по права линия през езерото. Джулиъс видя лампите в кухнята и на задната веранда. Докато се взираше в тях, един прозорец потъмня, но друг светна внезапно. Сигурно спалнята. Грейс си лягаше. Това беше смущаваща мисъл, осъзна той. Мисъл, която можеше да държи един мъж буден цяла нощ.

Извади телефона си. Девлин вдигна на четвъртото или петото позвъняване. Звучеше раздразнен.

— Дано да е нещо важно. Тук в Клауд Лейк си лягаме рано. Не сме в големия град.

— Каза, че искаш да чуеш какво впечатление ми е направила Грейс Елънд.

— Чакай.

Последва някакво шумолене. Джулиъс чу как Девлин измърмори нещо за работа — сигурно обясняваше на Айрийн — и после някаква врата се затвори.

— Добре — каза тихо Девлин. — В кухнята съм да си налея чаша вода. Говори бързо.

— Първо, не мисля, че Грейс е убила Уидърспуун.

— Радвам се, че споделяш мнението на Айрийн по въпроса. Грейс има относително добро алиби.

— Но не желязно?

— Ако съдя по опита си, има много малко железни алибита. Контактите ми в сиатълската полиция потвърдиха, че видеото от камерата в гаража на сградата, където живее Грейс, я показва как се прибира вкъщи в седем вечерта и не е излизала никъде до седем и половина на следващата сутрин. Според съдебния лекар Уидърспуун е бил убит малко след полунощ.

— Само от любопитство, какво според теб е желязно алиби?

— Ако заподозреният може да докаже, че е бил мъртъв по време на убийството на жертвата, приемам, че това е желязно алиби. Но дори и тогава бих го проверил внимателно. Не е трудно да се направи постановка с убийство и самоубийство, при който самоубийството уж става преди убийството.

Джулиъс обмисли чутото за момент, заинтригуван от проблема.

— Мога да си представя няколко начини мъртвец да извърши убийство. Оръжие със забавено действие, като бавно действаща отрова, например.

— Казвал съм ти и друг път, мислиш като ченге.

— В моя бизнес заплащането е по-добро.

— Няма спор — призна Девлин. — Добре, да кажем, че в името на спора вие с Айрийн сте прави, като ми казвате, че Грейс не би могла да убие Спраг Уидърспуун.

— Никога не съм казал, че не би могла да го направи. Казах, че според мен не го е направила.

Последва кратка пауза от другата страна на линията.

— Мислиш, че е способна да извърши убийство? — попита Девлин накрая с осезаемо любопитство.

— Ти си ченгето. Доколкото си спомням, си ми казвал неведнъж, че всеки е способен да извърши убийство при подходящите обстоятелства.

— Така е — съгласи се Девлин.

— Не подценявай Грейс Елънд. Под външността на оптимизма и позитивното мислене, тя е костелив орех.

— Без съмнение. Аз съм човекът, който ти разказа за случилото се в Клауд Лейк преди толкова години, забрави ли?

Джулиъс наблюдаваше светлините в къщата на Грейс.

— Не съм.

— Грейс е нещо като местна легенда в този град. Това е една от причините да поискам да чуя мнението ти за нея. Ти си външен човек. Знаех, че няма да се повлияеш от историята от миналото.

— Тя казва, че е тук, за да обмисли бъдещето си и да реши с какво да се заеме в професионален аспект.

— Да, Айрийн ми обясни, че Грейс е прекарала последните няколко години, сменяйки работата си през няколко месеца — съгласи се Девлин.

— Ще ти кажа едно — продължи Джулиъс. — Когато Грейс най-после реши какво иска да прави с живота си, аз не бих искал да стоя на пътя й.

Освен ако не реши, че иска мен.

Тази мисъл се появи изневиделица и го стресна толкова силно, че той изтърва телефона си.

— По дяволите.

Каза го тихо, но Девлин го чу.

— Добре ли си?

— Да, чудесно. Малък проблем с телефона.

— Е, как мина срещата тази вечер?

— До един момент вървеше добре. Тя ме покани на чай.

— Чай? — Тонът на Девлин подсказа, че той никога не беше чувал за подобно питие.

— Нещо с билки.

— Звучи обещаващо. И какво се обърка?

— Защо мислиш, че нещо се е объркало?

— Очевидно си се прибрал вкъщи много рано — изтъкна Девлин търпеливо. — Говориш с мен по телефона. Какъвто съм детектив, веднага заключих, че вече не си с Грейс.

— Бива си те. И си прав в заключението си. Срещата завърши доста внезапно, когато попитах Грейс дали тя е убила Уидърспуун.

— Попита я? — повтори Девлин с равен тон.

— Да.

— Така направо?

— Аха.

— Ти си идиот.

— И Харли каза нещо подобно.

— Предполагам, че тя е отрекла.

— Разбира се. Точно тогава ме изрита от дома си. Но ето нещо важно, Дев, нещо не е наред в цялостната картина. Тя е изплашена.

— От какво?

— Не знам, по дяволите. Но забелязах чисто нови ключалки и резета на предната и задната врата на къщата. Докато бяхме в кухнята, се чу сигнал от телефона й, че е получила имейл. Тя подскочи стреснато. Пребледня.

— Тя е жена, която живее сама. Логично е да има надеждни ключалки. Що се отнася до сигнала за нов имейл, и аз се стряскам, когато чуя моя.

— Нещо става, Дев. Усещам го.

— Както Айрийн ми напомня постоянно, намирането на труп е травмиращо преживяване за човек, който не е свикнал с това.

— За разлика от теб.

Девлин издиша тежко.

— Знаеш не по-зле от мен, че дори и за нас, които постоянно си имаме работа с трупове, това не е нещо, с което се свиква.

— Това те прави добро ченге.

— Защо мислиш приех спокойната, скучна работа тук в Клауд Лейк? Писна ми от трупове в големия град.

— Знам.

И двамата замълчаха за няколко секунди.

— Добре, да се върнем на Грейс Елънд — каза Девлин накрая. — Ето какво са открили колегите в Сиатъл. Тя е влязла в къщата на шефа си и го е намерила мъртъв в леглото, прострелян два пъти с пистолет, който е бил регистриран като откраднат.

— Някой го е купил на улицата, за да го използва срещу Уидърспуун. Грейс не ми прилича на жена, която знае как да си купи пистолет на някоя задна уличка.

— Имам новина за теб, не е толкова трудно да се купи краден пистолет — каза Девлин. — От къщата не е откраднато нищо. Не е било опит за обир, осуетен от внезапната поява на собственика. Както казвах, колегите в Сиатъл смятат, че най-вероятно убиецът е някой свързан с Уидърспуун. Грейс знае това. Така че ако тя е невинна…

— Невинна е.

— Тогава вероятно тя се опитва да се справи с факта, че в някакъв момент пътищата й са се пресекли с тези на убиеца — заключи Девлин. — Нищо чудно, че е решила да вземе някои допълнителни мерки за защита на собствената си безопасност.

— Но да подскочи от един имейл…

— Може да има милион причини защо се е стреснала — каза Девлин. — Може да е очаквала съобщение от приятеля си — например от някое старо гадже, с което не иска да се чува, или някой нов, чието обаждане е очаквала. А ти си стоял насред кухнята й точно в този момент. Може би твоето присъствие я е напрегнало.

— Тя си е напрегната, въпросът е защо. Добре, това беше всичко, което можех да ти кажа. Сега ще поработя на компютъра си и после ще си лягам. Благодаря за вечерята и кажи на Айрийн, че няма нужда да ми урежда други срещи с жени. Една ми стига.

Девлин се прокашля.

— Остава и проблемът с парите, които по някакъв начин са изчезнали от сметките на Уидърспуун. Като оставим настрани въпросът за убийството, мислиш ли, че Грейс е способна на злоупотреба с пари?

— Обмислих този вариант, но ако тя разполага с голяма сума пари, щеше ли да се забие в Клауд Лейк, докато умува как да си намери работа?

— Ако вярваме, че това е причината тя да е тук.

Последва ново кратко мълчание.

— Е — продължи Девлин, — стигнал си до кухнята, а? Може ли да кажа на Айрийн това?

— Затварям, Дев.

— Не мога да си те представя как пиеш билков чай. Имаше ли запален тамян или някакви напеви?

Джулиъс прекъсна връзката.