Джейн Ан Кренц
Не се доверявай на никого (48)

48.

— Не се доверявай на никого — каза Грейс. — Всеки има някаква скрита цел. — Тя поклати глава. — Не ми е приятно да го призная, но в този конкретен случай твоите утвърждения се оказват най-подходящите.

— Ти си била мишена на грижливо планирана и изпълнена стратегия — каза Джулиъс. — Която почти успя, но ти я провали, защото успя да надхитриш опонентите си.

— Защото ти ми помагаше.

— Е, били сте трима срещу един, ако броиш и Милисънт — каза Джулиъс. — Съвсем справедливо е да има подкрепление и за теб. Макар че ние закъсняхме.

Седяха на дивана в дневната й. Джулиъс беше с дънки и избеляла дънкова риза, която падаше свободно над току-що направената му превръзка. Краката му, вече с чорапи, а не боси, бяха вдигнати върху масичката за кафе.

Грейс беше свила крака под тялото си. По-рано Джулиъс беше запалил огън в голямата каменна камина. Вечерята се състоеше от храна за вкъщи и бутилка вино. Би трябвало това да е уютна, много романтична обстановка, помисли си тя. Дори имаше подходящо утвърждение за тази сцена: Разпознавай хубавите моменти и им се наслаждавай. Но нощта се беше спуснала над Клауд Лейк и въпреки виното Грейс още се чувстваше напрегната. Не вярваше, че ще успее да заспи. Не искаше да спи.

Следобед се беше тревожила, че Агнес ще прекара нощта сама след всички травмиращи събития през деня. Но Агнес отказа предложението й да дойде да спи в свободната спалня и смотолеви, че един приятел ще остане с нея. Грейс разбра думите й, когато видя стария пикап на Харли да спира пред къщата на Агнес. За пръв път в историята на Клауд Лейк Харли пристигна в къщата на Гилрой с нещо като малка пътна чанта в ръка. Явно се канеше да пренощува.

— Знам, че Милисънт е заговорничела с Бърк, но за нея всичко е било единствено заради парите — каза Грейс. — Тя не е имала нищо общо с убийството на Спраг. Сигурна съм, че не е имала представа, че Кристи е сестра на Бърк, камо ли, че Кристи замисля отмъщение срещу мен.

— Това със сигурност е версията на Милисънт.

— Не й ли вярваш?

Джулиъс се усмихна мрачно.

— Тази жена е злоупотребила с пари на фирмата, Грейс. Сигурна ли си, че искаш да възприемеш отношенията си с нея като приятелство?

— Добре, може би приятелство не е подходящата дума. Но тя ми беше оставила всички присвоени пари, ако си спомняш. — Грейс се загледа в огъня. — Направила го е, защото буквално не е имала никой друг близък на този свят. Това е толкова тъжно.

— Нещо ми подсказва, че ще си намери приятелки в затвора, ако приемем, че в крайна сметка я осъдят.

— Толкова си циничен. — Грейс се замисли за момент. — Може би Милисънт ще стане от онези престъпници с бели якички, които ФБР наема, за да разобличават измамници като тях.

— Не бих се изненадал, ако успее да си осигури подобна работа.

— Все още не мога да повярвам, че всичко това е било заради отмъщение — промълви Грейс.

— И за пари — напомни й Джулиъс. — Двете най-могъщи движещи сили на света.

— Не. — Грейс се дръпна от прегръдката му. Тя застана на колене върху възглавниците и хвана лицето на Джулиъс в дланите си. — Отказвам да повярвам, че отмъщението и парите са двете най-могъщи движещи сили на света.

Той я гледаше жадно и желанието засенчваше очите му.

— Да не се каниш да ми кажеш, че позитивното мислене е най-могъщата сила на света? — попита той. — Защото, ако е така, се нуждая от още едно питие, преди да го чуя.

Тя се усмихна.

— Щях да ти кажа, че любовта е най-могъщата движеща сила на планетата, а може би и в цялата вселена.

— Това едно от твоите утвърждения ли е?

— Не, това е истината, поне за мен. Обичам те, Джулиъс Аркрайт.

Той застина. За момент имаше вид, сякаш тя му беше заговорила на някакъв език, който той е знаел някога, но е забравил.

После се раздвижи. Свали краката си от масата и остави чашата внимателно.

— Грейс.

Каза името й, сякаш не вярваше, че тя съществува. Сякаш името й беше някакво заклинание.

Тя остави своята чаша на масичката и се наведе към него. Внимаваше да не докосва превързаната му страна. Докосна нежно устните му със своите.

— Знам, че имаш проблем с доверието и че не си падаш по позитивно мислене и правене на добро. И разбирам всичко това, защото и аз си имам някои проблеми. Но нито твоите, нито моите проблеми са толкова важни, колкото факта, че те обичам.

— Грейс.

Той я целуна с отчаяна страст. Това беше целувката на човек, който беше жадувал за любов прекалено дълго.

— Търсил съм те цял живот — каза простичко. — Обичам те.

Истината беше в чистата почуда, която изпълваше думите му. Нощта щеше да бъде дълга, но тя нямаше да бъде сама. Нито Джулиъс.

— Това ще ни крепи.

— Да. И двамата сме бойци. Знаем как да се хванем за важното.

 

 

Събуди се от разпокъсания сън, в който имаше мрак, стъпала и отворена врата.

Седна, внезапно изтръгнала се от съня, но не в разтрепераното, задъхано състояние, което предупреждаваше за надвиснала паник атака.

— Джулиъс? — прошепна тя.

— Тук съм.

Тя погледна към прозореца и го видя. В слабото сияние на нощното осветление различи, че е облечен с дънки и тениска.

— Кошмар ли сънува? — попита той.

— Започна като такъв. — Тя седна на ръба на леглото и автоматично започна да прави упражненията си за дишане. — Ами ти?

— Не можах да спя. Всеки път, когато затворех очи, мислех за проклетата бутилка с водка върху плота в кухнята ти.

— Да, това с водката беше зловещо. Кристи е зловеща. Но като се замисля за ужасното детство, което е имала…

— Недей — каза Джулиъс твърдо. — Не тръгвай в тази посока. Няма да слушам как опитваш да намериш извинения за действията на психопат.

Тя се замисли за това.

— Прав си. Понякога няма извинения.

— Никакви. Как е дишането?

Тя направи мислената си проверка.

— Добре, мисля.

— Имаш ли нужда от лекарствата?

— Не, добре съм, наистина.

— Старият кошмар ли беше този, който си ми разказвала?

— Отначало. Бях отново в мазето на приюта, опитвах да стигна до върха на стълбите. Трейгър сграбчи якето ми, но аз се освободих. Този път стигнах до вратата. Открих това, което търсех от другата й страна.

Джулиъс пристъпи към леглото и я прегърна.

— Значи сънят се променя? Това е хубаво, нали?

— Да, сигурна съм, че е хубаво.

Нервите й бяха опънати, но усещането — също като съня — този път беше различно. Заля я вълна на очакване.

— Какво намери от другата страна на вратата? — попита Джулиъс.

Тя се усмихна.

— Теб.

— Хубаво — прозвуча доволен.

— И новата си работа — добави тя.

— Аз ли съм новата ти работа? — Сега прозвуча още по-доволен. Направо екзалтиран. — Това определено ми харесва.

— Не, не. Извинявай за объркването. Ти не си новата ми работа. Не точно. По-скоро си първият ми служител. Ще ти предложа работа.

Джулиъс обмисли това за момент.

— Искаш да работя за теб? — каза той накрая.

— Не на пълно работно време, разбира се. Не мога да те наема на пълен работен ден.

— Скъпа, ти не можеш да си позволиш да ме наемеш и за един час, поне не и в сегашното си финансово състояние. Обаче съм готов да преговаряме.

— Хубаво, защото ще се нуждая от първокласен консултант.

— Разбирам. — Той я целуна по челото, а после и по върха на носа. Когато стигна до устата й, обви ръце около кръста й. — Защо не се върнем в леглото и там да ми обясниш за новата си кариера?

— Защо не. — Тя се измъкна от ръцете му и се отправи към коридора. — Но първо искам да си нахвърля някои бележки. Нали знаеш какво казват, вдъхновението идва посред нощ. Ако не ги запиша, сутринта ще съм ги забравила.

— Никога не съм чувал подобно нещо. Но аз също се чувствам осенен от вдъхновение в момента. Вдъхновен да се върнем в леглото.

— Чакай! — извика тя.

Той посегна да я вдигне на ръце. Спря внезапно, когато болката го проряза.

— По дяволите. — Той си пое дълбоко дъх. Предпазливо опипа превръзката си. — Добре, хайде да поговорим за новата ти кариера.

Тя му разказа идеята си за блестящото си бъдеще.

Реакцията му беше бърза и категорична.

— Това никога няма да проработи. Забрави. Измисли нещо друго.

— Не. Родена съм да правя точно това. Имаш два варианта, Джулиъс Аркрайт. Или ще се съгласиш да ме консултираш, или ще си намеря някой друг, който да го направи.

Устните му се извиха леко.

— Това заплаха ли е?

— Определено.

Той обмисли думите й.

— Е? — подкани го тя след малко.

— Осъзнаваш ли, че си първият ми клиент, който е успял да ме изнуди?

— Настина ли? И други ли са опитвали?

— Разбира се. Не често, но да, от време на време някой опитва да ме притисне в ъгъла. И не успява.

— Не го възприемай като изнудване — каза тя сериозно. — Мисли за мен като за свое протеже.

— Не, сигурен съм, че е изнудване. Но ще позволя да ти се размине.

— Отлично решение.

Той я целуна. После вдигна глава и се усмихна лукаво.

— А сега да обсъдим хонорара ми.