Джейн Ан Кренц
Не се доверявай на никого (27)

27.

— Не можеш просто да ми подариш тази великолепна купа — възрази Грейс. — Твърде много е.

— Твърде много какво? — попита Джулиъс.

— Твърде много за подарък.

Той вкара колата в паркинга на сградата, където живееше, изгаси двигателя и се обърна да я погледне.

Тя седеше на седалката до него, прегърнала внимателно опакованата купа с две ръце, сякаш държеше някаква безценна скъпоценност. Не беше безценна. Вярно, че беше платил твърде много за стъклената купа, която не можеше дори да се използва за сервиране на салата, но тя не беше безценна.

Безценното беше изражението на Грейс, когато й подаде стъкленото произведение и й каза, че е за нея. Но тя продължаваше да спори.

— На мен за какво ми е тази купа? — попита той търпеливо. — Не си падам по художествени произведения от стъкло. Ти си тази, която я избра, така че предполагам, че я харесваш.

— Много я харесвам. Великолепна е. Представям си я изложена под подходящо осветление на правилното място в някоя стая. Ще блести като огромен многоцветен диамант.

— Чудесно. Вземи я и я излагай, както си прецениш.

Тя го изгледа шокирана.

— Искаш да кажеш, че не ти харесва? Трябваше да ме предупредиш, докато оглеждахме експонатите преди търга. Нямаше да избера нещо толкова скъпо.

— Все едно, нямаше нищо евтино. Виж, това е стъклена купа. Хубава е. Но не си падам по подобно изкуство.

— Изкуството е полезно за всеки човек. То стимулира сетивата.

Той я гледа дълго, наслаждавайки се на вида й, седнала в колата му. След няколко минути щеше да стои в антрето на апартамента му. Минаваше полунощ и нито един от двамата нямаше желание за дългото пътуване обратно до Клауд Лейк. Единственият въпрос беше дали Грейс ще спи в спалнята за гости или в неговото легло.

Трескавата възбуда, която разгорещяваше кръвта му, откакто се беше запознал с Грейс, се повиши с още няколко степени.

— Повярвай ми — каза той, — моите сетива и без това са постоянно претоварени. Не съм сигурен, че мога да понеса още стимулиране.

Веждите й се смръщиха.

— Какво точно означава това?

Той реши да не й обяснява. Вместо това слезе от джипа, заобиколи го и отвори вратата на Грейс.

Грейс му подаде пакета с две ръце.

— Дръж го, докато слизам — поръча му тя. — И за бога, внимавай с него.

Той пъхна пакета под мишница. Купата се оказа изненадващо тежка. Сети се, че големите парчета дебело стъкло винаги са доста тежки.

Със свободната си ръка помогна на Грейс да слезе от високата предна седалка. Започваше да се забавлява, като я гледаше как се измъква от колата му. Тя всеки път опитваше нова тактика, но винаги беше интересна гледка. Тази вечер високите й токчета превърнаха процеса на слизане в нещо като балансиране върху въже. В крайна сметка се справи с обичайната си грация, като подскочи на пръстите на десния си крак, преди да се приземи на два крака на земята.

— Трябва ти стълба за тази проклетия — каза Грейс.

Той се усмихна.

— Все се каня да те питам дали си учила танци.

— Не, ако не се броят тренировките по аеробика. Защо?

Той затвори вратата на джипа.

— Просто се зачудих. Движиш се като човек, който се е занимавал.

— Хайде, подай ми купата. — Тя взе пакета от ръцете му.

Той прибра ключа от колата в джоба си.

— Нямаше да я изпусна.

— Може би не, но е ясно, че няма да се отнесеш към това произведение на изкуството с нужното уважение. — Тя стискаше пакета с две ръце. — Освен това някой трябва да носи багажа.

— Така е.

Той отвори багажника на джипа и се усмихна при вида на двете чанти вътре. Хареса му как неговата стоеше до малкия куфар с колелца на Грейс. Изглеждат добре заедно — помисли си той.

Вдигна и двете чанти и затвори багажника.

— Асансьорът е натам. — Посочи с брадичка към средата на гаража.

Грейс закрачи към стълбището и площадката на асансьора, стиснала пакета много внимателно.

— Знаеш ли, ако наистина не искаш да задържиш купата, можеш да я подариш на някой свой роднина — предложи тя. — Или близък приятел.

Отказът й да приеме купата като подарък започваше да го дразни.

— Твоя е.

— Добре, добре, само не ми откъсвай главата.

— Не съм ти откъснал главата. Просто ти съобщих един факт. Проклетата купа е твоя.

— Благодаря.

Изключително любезният й тон беше още по-вбесяващ.

— Не мога да повярвам, че се караме заради проклетата купа.

— Малко странно, нали? Работата е там, че никога не съм притежавала скъпо произведение на изкуството.

— Нито пък аз, поне доколкото ми е известно. Интериорната дизайнерка, която обзаведе апартамента ми, похарчи цяло състояние за така наречени декоративни акценти, но не мисля, че някой от тях се брои за изкуство. Просто разни скъпи предмети.

— Ти си богат. Ако не колекционираш произведения на изкуството, какво колекционираш?

— Пари. Никога не съм изпитвал желание да колекционирам нещо друго.

— Както вече казах, ти си отегчен.

Той понечи да й обясни, че единственото нещо, което напоследък не беше, е отегчен, не и в нейната компания, но звукът от забързани стъпки в гаража го накара да замръзне на място. Сенките се движеха под жълтата светлина на флуоресцентните лампи.

Двама мъже, облечени в черно, изскочиха от тъмната пътека между бетонната стена и крайната кола. Единият тръгна към Грейс. Вторият нападател стискаше с две ръце дълга тръба. Той се хвърли към Джулиъс.

Джулиъс изтърва чантата и куфара и се дръпна настрани, за да избегне удара от тръбата. Дългата и тежка метална тръба се стовари точно на мястото, където преди секунди се намираше гръдният му кош.

Нападателят залитна назад, възвърна равновесието си и опита да удари отново. Джулиъс се претърколи на пода и се заби в краката на нападателя си. Чу се тежко тупване и мъжът изстена от удара в земята.

Джулиъс скочи на крака, грабна металната тръба и я изтръгна от ръката на нападателя си. Мъжът на земята не забеляза нищо. Беше прекалено зает да стиска корема си, опитвайки да си поеме дъх.

Джулиъс се обърна рязко и видя, че първият мъж беше приклещил Грейс до стената. Беше опрял върха на ножа си в гърлото й.

— Не мърдай, кучко — просъска мъжът. — Трябва ни малко време с приятеля ти. Ще свършим много бързо.

— Вече свършихте — каза Грейс, като гледаше Джулиъс.

Мъжът с ножа автоматично погледна през рамо. Слисан установи, че партньорът му стене на пода на гаража.

— Не смей да мръднеш и сантиметър — изръмжа той на Джулиъс. — Ще прережа гърлото на кучката. Кълна се, че ще го направя.

Джулиъс знаеше, че сега паниката и адреналинът ръководеха действията на негодника. Ситуацията се беше променила. Мъжът усещаше, че бързо губи контрол.

Грейс още стискаше пакета със стъклената купа. Тя рязко го вдигна напред и нагоре, при което избута ръката на мъжа настрани и отклони острието на ножа.

Ритна мъжа в слабините. Острото й токче порази мишената си с бързина и прецизност, които показаха на Джулиъс, че тя не изпълнява тази маневра за първи път.

Но не успя да запази равновесие върху токчетата си. Изпусна пакета на циментовия под и го последва.

Мъжът с ножа залитна назад, стиснал слабините си. Джулиъс го изрита в краката, за да го събори, като в същия момент сграбчи ръката му и я изви с всичка сила.

Мъжът изпищя. Ножът изтрака върху цимента.

Грейс изрита обувките си, изправи се със залитане и се втурна към пожарната аларма на стената. Издърпа ръчката й с всичка сила, което изпълни гаража с оглушителен шум.

Вратата на стълбището се отвори рязко. Джулиъс видя познатото лице на нощния портиер, Стийв.

— Ченгетата са на път — опита да надвика острия вой на алармата Стийв.

Комбинацията от тази новина и непоносимото пищене подейства като съживителен тоник за двамата нападатели. Мъжът с тръбата се изправи несигурно на крака и с неочаквана бързина побягна към страничния изход.

Мъжът с ножа опита да го последва, но Джулиъс го сграбчи и го издърпа с лице към себе си.

— Заплаши я с нож — каза Джулиъс. — Това не е позволено.

Той нанесе два бързи резки удара. Мъжът отново се срина на земята. Този път остана там.

Джулиъс се зачуди дали да опита да догони другия нападател, но реши, че няма шанс. Онзи имаше солидна преднина.

— Охранителните камери уловиха всичко, ще го покажем на полицаите — извика Стийв. — Видях как ви нападнаха, но не успях да сляза толкова бързо.

Джулиъс кимна и погледна Грейс. Тя стоеше наведена и оглеждаше пакета с останките от стъкленото произведение на изкуството. Безформеното състояние на пакета свидетелстваше, че купата не беше оцеляла.

Грейс се изправи и се обърна. Джулиъс разтвори ръце. Тя отиде първа при него и той я прегърна силно.

— Беше толкова красива — промълви тя, заровила лице в гърдите му.

— Наистина беше. Сгреших за нея.

— В какъв смисъл?

— Мислех, че няма да има никаква полза от нея.

Полицейските сирени отекнаха в далечината.