Джейн Ан Кренц
Не се доверявай на никого (20)

20.

Приглушеното скърцане на чакъл предупреди за пристигането на кола на алеята отпред. Грейс натисна бутона за запис на файла. Следвайки инструкциите на новия си консултант, тя опитваше да състави списък с уменията си.

Работеше усилено, откакто Джулиъс си беше тръгнал сутринта, но не беше отбелязала особен напредък. Страхуваше се, че не бяха много работодателите, готови веднага да наемат човек, чието най-изявено умение е да измисля утвърждения, свързани с позитивното мислене, и да списва блог на същата тема.

Тази сутрин имаше и други пречки за продуктивността й. Спомените за закуската с Джулиъс постоянно смущаваха опитите й да се съсредоточи върху задачата.

Беше открила, че е доста разтърсващо преживяване да се събуди и открие мъж в кухнята си — особено мъж, зает да й прави кафе. Винаги си беше казвала, че когато се появи подходящият, ще преосмисли политиката си да не позволява на никого да прекарва нощта при нея, но някак това не се беше случвало досега.

Тази сутрин обаче се беше изправила пред реалността на присъствието на Джулиъс и още не можеше да реши дали той беше подходящият мъж за нея или не.

От своя страна, Джулиъс не беше проявил подобна колебливост. Той се държеше, сякаш ставаше и правеше кафе за двама им всеки ден. Заради празния хладилник закуската се състоеше само от препечени филийки, фъстъчено масло и няколко портокала. Хапването им в компанията на Джулиъс се беше оказало особено приятно преживяване. Зачуди се дали това трябваше да я тревожи или не.

Нямаше как да организират потеглянето му дискретно, Агнес ставаше рано. Тя излезе на верандата и весело помаха на Джулиъс, когато той тръгваше по пътеката към дома си. Грейс го видя през кухненския прозорец как спря и побъбри кратко с Агнес. Всички замесени се държаха, сякаш това беше нещо напълно обичайно.

Това наведе Грейс на мисълта, че Харли Монтоя беше прав. Новината, че Джулиъс беше прекарал нощта при нея, щеше да обиколи града до обяд. Разбира се, малко след девет Агнес потегли с малката си икономична кола. Тя обичаше да приключва с ангажиментите си за деня по-рано.

Беше се завърнала от мисията си преди час.

Грейс се изправи и отиде до прозореца. Рано сутринта беше валяло, но фронтът на бурята беше отминал и облаците се бяха разкъсали. Прогнозата обещаваше още дъжд следобеда, но засега зимното слънце грееше слабо.

Видя как БМВ-то рязко спря на алеята отпред. Грейс не разпозна колата, но когато видя мъжа, който слезе, изненадата и несигурността я накараха да се сепне.

— По дяволите — каза тя на глас в празната стая.

Не, помисли си тя, трябваше да има по-положително отношение към посетителя си. Това сигурно беше единственият потенциален работодател, който би могъл да се заинтересува от уникалните й умения.

Ларсън Рейнър освен това беше и сред заподозрените за убийството на Спраг.

Тя отвори вратата точно когато той посегна да натисне бутона на звънеца с пръста си с грижливо оформен маникюр.

Ларсън й се усмихна с патентованата си усмивка, която сякаш казваше: „Мога да оправя живота ти в десет лесни стъпки“. Синеок и тъмнокос, със слабо атлетично тяло, квадратна челюст, искрящо бели зъби, леко прошарени слепоочия и открити непринудени маниери, той беше идеалният актьор за ролята, която играеше в истинския живот. Беше роден за мотивационен лектор.

— Здравей, Грейс.

Спраг беше споменавал, че Ларсън е ходил на уроци по дикция в началото на кариерата си. Резултатът беше топъл звънлив глас, който въздействаше еднакво добре и по микрофон, и в личен разговор.

— Не те очаквах, Ларсън.

— Радвам се да те видя. — В топлите му очи се прочете дълбока загриженост. — Как си? Бях много разтревожен. Преживя нещо толкова травматично.

— Добре съм, благодаря. — Тя се постара да звучи възможно най-бодро и наперено.

Предната врата на съседната къща се отвори. Грейс излезе на верандата с чифт градинарски ножици в ръка. Грейс й махна ентусиазирано. Агнес отвърна на поздрава и ножиците й блеснаха от слънцето. Тя се усмихна весело, слезе по стъпалата и се зае с градинарските си занимания.

Грейс имаше предчувствие, че Агнес ще се отправи отново на покупки в града следобеда. Двама мъже посетители в къщата на Елънд за по-малко от двайсет и четири часа неминуемо щеше да предизвика вълнение.

На Грейс й хрумна, че може да се възползва от любопитството на Агнес. Беше трудно да си представи, че Ларсън е убиецът, но едно нещо беше сигурно — Ларсън и Спраг не се обичаха. Съперничеството между двамата мъже беше дългогодишно. Не беше невъзможно Ларсън да е стигнал до убийство. Идеята да бъде насаме с него задейства няколко алармени звънци в главата й. Агнес беше много удобен свидетел.

Грейс излезе на верандата и пусна вратата да се затвори зад гърба й. Пристъпи към парапета.

— Агнес — извика тя. — Запознай се с Ларсън Рейнър. Може би си чувала за него. Много популярен мотивационен лектор. Ларсън, това е Агнес Гилрой.

— Колко вълнуващо — каза Агнес. Тя прекоси градината и стигна до живия плет, който служеше за ограда. — Виждала съм ви по телевизията, господин Рейнър. Такъв красив мъж. На живо сте също толкова хубав. Приятно ми е.

В очите на Ларсън проблесна нетърпение, но топлият му глас не издаде нищо.

— Удоволствието е изцяло мое, госпожо Гилрой — каза той.

— О, наричайте ме Агнес. Толкова мило от ваша страна да дойдете да навестите нашата Грейс.

— Ценя Грейс като колега. Тя преживя такъв тежък шок, сигурен съм, че сте чули за това. Исках да видя как е.

— Чудесна проява на загриженост — кимна Агнес. Тя се засмя и намигна на Грейс. — Толкова много интересни джентълмени са загрижени за теб напоследък, скъпа. Възползвай се, докато можеш. Колкото повече остарява една жена, толкова по-ограничен става изборът й.

Грейс усети как страните й пламват.

— Благодаря ти за съвета, Агнес. — Тя се обърна към Ларсън и понижи глас. — Само да поясня, мисля, че ако наистина беше толкова загрижен за мен, щеше да се появиш много по-рано. Така че защо не влезеш, за да ми кажеш истинската причина за посещението си днес.

Ларсън примигна, очевидно едновременно изненадан и дълбоко засегнат от невъзмутимия начин, по който тя беше отхвърлила добронамереността му. В ъгълчетата на очите му се появиха миниатюрни бръчици и челюстта му се напрегна, но той я последва в къщата.

Тя го отведе в кухнята и се зае да прави кафе.

— Седни — покани го.

Ларсън се поколеба, после седна на един стол край масата.

— Кафе? — попита тя.

— Благодаря — каза той. — Бих пийнал едно кафе. Доста време шофирах от Сиатъл. Трафикът беше много натоварен тази сутрин. На магистралата имаше катастрофа.

— Надявам се да не го пиеш с мляко — каза Грейс. Наблюдаваше лицето му, докато сипваше вода в каната на кафемашината. — Хладилникът ми не работи. Очаквам да ми докарат новия днес следобед. Междувременно се наложи да изхвърля всички продукти, които бяха в този.

— Пия го без захар и мляко — отвърна Ларсън. Той погледна хладилника. — Този изглежда сравнително нов.

— Ще го продам — отвърна тя, за да смени темата.

Тя го гледаше изпитателно, но доколкото видя, Ларсън веднага загуби интерес към хладилника. Все едно не е в негов стил да се занимава с мъртви плъхове, помисли си Грейс. Тя сипа водата в машината, отмери кафето и натисна копчето за включване.

— Ще карам по същество — каза Ларсън. — Тук съм, защото искам да ти предложа работа във фирмата си.

Първото й истинско предложение за работа, а дори не беше завършила още бизнес плана си. Нямаше търпение да съобщи на Джулиъс.

— Ясно — каза тя. — Поласкана съм, разбира се, но много мислих и не съм сигурна дали искам да остана в бизнеса с мотивационните лекции. Може би е време да се насоча към нещо различно.

— Съгласен съм — кимна Ларсън.

— Така ли?

Очите му блеснаха решително.

— Виж, имах си своите различия с Уидърспуун, но искрено се възхищавам на теб и способностите ти. Ти беше безценна за бизнеса, но Спраг не ти отдаде дължимото признание. Нещо повече, той не ти плащаше, колкото заслужаваше. Гарантирам ти, че ще удвоя заплатата ти.

Усещането, че Ларсън е отчаян, пробуди любопитството на Грейс повече от предложението му да удвои заплатата й. Доколкото го познаваше, той беше изключително самоуверен и убеден в харизматичността си.

— Много щедро от твоя страна. Но истината е, че обмислям възможностите за съвсем различна кариера. Наистина не мисля, че съм родена да бъда асистентка на мотивационен лектор до края на живота си. Животът става по-хубав, когато търсим нови предизвикателства, както казваме ние в „Уидърспуун Уей“.

Това очевидно подразни Ларсън, но той продължи с излъчването на искрена загриженост.

— Естествено е да искаш да прецениш всичките си възможности — каза той. — Но не съм съгласен с негативния анализ на собствения си потенциал.

— Не говорех негативно — каза тя, скръсти ръце и се облегна на плота до кафемашината. — Казах, че търся нови предизвикателства.

— Талантът ти е в мотивационния бизнес. Проблемът е, че не си имала възможност да изследваш напълно възможностите. За това беше виновен Уидърспуун. Познавах го по-добре от всеки друг. Той беше страхотен, признавам му го. Но той използваше хората. Нещо повече, правеше го толкова добре, че повечето никога не осъзнаваха, че са били използвани, докато не станеше твърде късно.

— Това ми звучи твърде лично — каза тя спокойно.

Ларсън се намръщи.

— Признавам, че и аз съм един от хората, които той използва по пътя си нагоре. Виж, знам, че и ти, и всички останали в офиса чухте последния ни спор с Уидърспуун. Като загубих семинара за Маккормик, чашата преля. За пети път в рамките на шест месеца ми се обаждаше клиент, за да ми съобщи, че дадена компания няма да продължи съвместния си бизнес с фирмата ми. Във всеки един от тези случаи се оказваше, че вместо нас са избрали „Уидърспуун Уей“.

— Мислиш, че Спраг по някакъв начин е крадял договорите от теб?

Ларсън стисна ръката си в юмрук върху кухненската маса. Сякаш не забеляза това движение.

— Знам, че крадеше тези семинари от мен.

На верандата отекнаха стъпки и Грейс се сепна. Тя погледна през прозореца и видя Джулиъс. Той отвори вратата и влезе в кухнята с маниерите на човек, който има пълно право да се намира там. Прекоси разстоянието до Грейс, целуна я бързо и собственически, после се обърна към Ларсън.

— Имаш си компания — каза Джулиъс на Грейс.

Но Ларсън вече беше скочил на крака и се усмихваше широко. Ръката, която беше стисната на юмрук, сега беше протегната напред за ръкостискане.

— Ларсън Рейнър. Двамата с Грейс сме колеги.

— Не съвсем — вметна Грейс.

Но тя усети, че никой от мъжете не я слушаше. Бяха прекалено заети да се изучават един друг. Атмосферата се насити от тестостерон. Джулиъс и Ларсън се оценяваха един друг по начина, по който мъжете го правеха само в присъствието на жена, която и двамата искаха да обявят за своя.

Щеше да бъде по-ласкателно, помисли си Грейс, ако и Джулиъс, и Ларсън имаха желание да я отнесат на някое тайно място и да я обладаят. Но тя знаеше, че всеки от тях си имаше различни цели. Ларсън искаше да се възползва от доста разнородните й таланти. А Джулиъс се възприемаше като неин закрилник.

— Джулиъс Аркрайт.

Мъжете се ръкуваха кратко. Жестовете им бяха отсечени и делови.

В изражението на Ларсън проблесна интерес.

— „Аркрайт Венчърс“?

— Точно — кимна Джулиъс.

Каза го небрежно, сякаш всеки притежаваше процъфтяваща инвестиционна компания, която боравеше с милиони. Но имаше и нещо друго в думите му — собственическото чувство, което ясно демонстрираше — че знае как и ще защити това, което беше негово. Може и да беше отегчен лъв, но все пак беше лъв.

Усмивката на Ларсън стана още по-широка и очите му грейнаха от възхищение. Грейс си помисли, че изражението му й напомня за опитен търговец, забелязал потенциален клиент.

— Много се радвам да се запознаем — каза той. — Аз съм ваш почитател. Възхищавам се на това, което сте постигнали с компанията си. Имате невероятен талант за откриване на нови пазари и тенденции.

— За мен работят страхотни хора — каза Джулиъс.

Ларсън кимна смирено.

— Добрият лидер винаги отдава дължимото на служителите си. — Той насочи усмивката си към Грейс. — Дойдох тук днес точно защото много уважавам способностите на Грейс. Надявам се тя да се присъедини към екипа ми.

Погледът на Джулиъс буквално се вледени.

— Така ли?

Грейс му се намръщи предупредително.

— Ларсън дойде да ме посети и да ми предложи работа.

— Като каква? — попита Джулиъс.

— Точно описвах на Грейс какъв пост й предлагам, когато вие се появихте — каза Ларсън. Той се усмихна на Грейс. — Надявам се да обмислиш предложението ми да станеш част от екипа на Рейнър.

— Аз не съм екипен играч — вметна Грейс.

— Ще имаш собствен офис и цялата свобода и подкрепа, от които се нуждаеш, за да твориш — заяви Ларсън. Сега говореше със сериозно изражение. — Повтарям, ще удвоя сумата, която Уидърспуун ти е плащал. Нещо повече, ако ми гарантираш, че ще останеш при мен минимум една година, ще ти дам комисиона от всички семинари, които осигуриш.

— Много щедро предложение — каза Грейс. — Но наистина трябва да си помисля. В момента са ми се струпали доста неща на главата и имам чувството, че е време да се насоча към друга кариера.

Усмивката на Ларсън загуби част от блясъка си.

— Разбирам, че си готова за нови предизвикателства. Аз мога да ти ги осигуря. Ако не си готова да станеш част от екипа ми, ще обмислиш ли варианта да работиш като мой консултант?

— Какъв консултант? — попита тя. — Ти си лидер в тази сфера. Всъщност сега, след като Спраг го няма, сигурно ще станеш най-търсеният мотивационен лектор в северозападните щати, може би и по цялото западно крайбрежие. Не мисля, че се нуждаеш от мен.

— Ето тук грешиш. — Ларсън вдигна ръка, за да я спре. — Няма нужда да скромничиш. Знам със сигурност, че ти си авторът на готварската книга, както и на блога на „Уидърспуун Уей“. Ти превърна Спраг в медийна сензация. Но той никога не призна заслугите ти, нали? Обзалагам се, че не ти е плащал и процент от семинарите.

Грейс застина. Джулиъс я погледна замислено. Тя се учеше да разгадава особените му изражения и беше относително сигурна, че сегашното не вещаеше нищо добро. Но той все пак замълча благоразумно.

— Накъде биеш с това, Ларсън? — попита тя тихо.

Ларсън прокара пръсти през косата си.

— Не е ли очевидно? Искам да поемеш всичко свързано със социалните медии в компанията ми. В допълнение искам да развиеш идеята за готварската книга и да я разработиш в поредица за лайфстайл на основата на позитивното мислене и твоите утвърждения. Да, знам, че ти си авторът им.

— С други думи ми предлагаш поста на таен автор на блога и книгите ти.

— Ами да — потвърди той. — И двамата знаем, че марката „Рейнър“ ще продава успешно блога и книгите. Но ти обещавам, че ще бъдеш добре платена и ще се погрижа приносът ти да бъде документиран през цялото време.

— Както казах, ще си помисля.

— Какво те спира? — Ларсън погледна скептично Джулиъс и после се обърна отново към Грейс. — Да не би някой да ти е направил по-добро предложение?

— Не — призна тя. — Все още се опитвам да реша накъде да продължа.

— Може да спечелиш добри пари, докато обмисляш това — вметна Ларсън. Той спря, за да подчертае думите си. — Има още нещо, което трябва да знаеш.

— Да?

— Ще отправя подобни предложения на бившите ти колеги Кристи Форсайт и Милисънт Чартуел. Искам целия ви екип. Мога да ви гарантирам, че сами ще си определите цената.

Грейс го погледна.

— Не се ли страхуваш, че някоя от нас е виновна за присвоените пари?

За нейна изненада Ларсън се засмя.

— Не си ли чула последните новини? Спраг е присвоил парите.

Грейс го изгледа слисана.

— Не разбирам.

Джулиъс отиде до кафемашината.

— Рейнър може би е прав. Дойдох тук, за да ти съобщя новината. Според следователите, които се занимават с финансовите документи, изглежда, Спраг Уидърспуун е отклонявал парите.

— Но парите си бяха негови — каза Грейс. — Защо ще ги краде?

— Поради куп възможни причини — отвърна Ларсън. — Една от тях е, че е използвал парите за цели, които е искал да запази в тайна.

— Например? — настоя да знае Грейс.

Ларсън сви рамене.

— Има слухове, че е бил пристрастен към хазарта.

— Това е… почти невероятно — заяви Грейс поразена.

Джулиъс си наля чаша кафе.

— Има и други причини, поради които един успешен предприемач да иска да скрие голяма сума пари. Експертите още проверяват счетоводните документи.

Тя го изгледа с любопитство. И двамата знаеха, че „експертите“ бяха негови хора от „Аркрайт Венчърс“.

— Въпросът с присвояването на парите отпадна — заяви Ларсън. Той извади една визитка и я подаде на Грейс. — Мисля, че когато полицаите най-после открият убиеца му, ще се окаже, че това е някой свързан с хазартната пристрастеност на Уидърспуун. Това е опасен свят. Ето личният ми мобилен номер. Обади ми се, ако имаш въпроси, по всяко време, денем и нощем. Скоро ще ти се обадя пак.

— Добре — каза Грейс. Не знаеше какво друго да каже. Все още не можеше да осмисли новината, че Спраг е бил комарджия.

— Ти си родена за мотивационния бизнес, Грейс — усмихна се Ларсън. — Просто се нуждаеш от шанс, за да блеснеш истински. — Той погледна часовника си. — Най-добре да тръгвам. Имам среща в Сиатъл.

— Така и не пи кафе — каза Грейс.

— Някой друг път, благодаря — отвърна Ларсън. — За мен беше удоволствие да се запознаем, Джулиъс. Ще бъда щастлив, ако имаме възможност в удобно за теб време да обсъдим с какво „Рейнър Семинарс“ може да е от полза за компанията ти. Довиждане, Грейс. Ще ти се обадя скоро. Не знам колко време мога да оставя предложението си отворено.

Той излезе от кухнята и прекоси дневната. Грейс го последва и отвори вратата.

Ларсън слезе по стълбите и се качи в колата си. Джулиъс излезе и застана зад Грейс. Двамата изпратиха с поглед Ларсън, който излезе на главния път и изчезна.

— Изглежда леко отчаян — отбеляза Джулиъс.

— Мисля, че просто е много ентусиазиран от плановете за бъдещето на компанията си.

— Не, това, което видях у Ларсън Рейнър, беше отчаяние. Ти му трябваш много, наистина. Трябва да си дяволски добра в този бизнес с позитивното мислене.

— Наистина имах талант да измислям утвърждения, а готварската книга се оказа много добра идея — призна Грейс. — Но не съм сигурна, че мога да работя за Ларсън.

— Защо не?

— Защото не мисля, че той е искрен, когато говори за силата на позитивното мислене — обясни тя. — Не казвам, че е лицемерен, но не е отдаден на идеята така, както беше Спраг. Спраг наистина искаше да помага на хората. Вярата му в позитивната енергия беше съвсем истинска. Той ме вдъхновяваше.

Джулиъс повдигна вежди.

— А Ларсън не те вдъхновява?

— Никак.

— Ето ти един съвет, свързан с търсенето на работа: ако искаш да работиш само за хора, които те вдъхновяват, ще откриеш, че потенциалните ти работодатели са изключително малък брой.

Грейс въздъхна.

— И аз се сетих за това.