Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Trust No One, 2015 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Дори Габровска, 2015 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 20гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джейн Ан Кренц
Заглавие: Не се доверявай на никого
Преводач: Дори Габровска
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2015
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Алианс принт“
Отговорен редактор: Ивелина Балтова
Коректор: Юлиана Василева
ISBN: 978-954-26-1470-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2136
История
- —Добавяне
2.
— Предполагам, че ние трите можем само да сме благодарни, че имаме относително надеждни алибита — каза Милисънт Чартуел. Тя се отпусна на облегалката на сепарето и се втренчи в мартинито си с мрачно изражение. — Не ми хареса как ме гледаше онзи готин детектив днес, докато давах показания.
— И на мен не ми се усмихваше — вметна Грейс и отпи от бялото си вино. — Всъщност, ако не бях оптимистка по природа, щях да кажа, че си търсеше повод да ме арестува за убийството на Спраг.
Кристи Форсайт остави чашата си с вино. В очите й проблеснаха сълзи.
— Не мога да повярвам, че господин Уидърспуун е мъртъв. Все си мисля, че това трябва да е някакъв ужасен случай на сгрешена самоличност и че той ще влезе през вратата на офиса утре сутрин както обикновено, с прясно изпечени кексчета или понички за всички.
— Не е грешка — настоя Грейс. — Аз го видях. А Нийла Уидърспуун разпозна тялото на баща си. Още бях в къщата и говорех с полицаите, когато тя пристигна. Беше ужасно разстроена. Плачеше. Честно казано си помислих, че ще припадне.
Беше малко след пет часа. Трите бяха изтощени и замаяни, Грейс го осъзнаваше добре. Близката среща със смъртта изкарваше от релси повечето хора. Тя и колегите й не само бяха загубили един страхотен шеф, те току-що бяха загубили и работата си. Всички споделяха мнението, че работата за „Уидърспуун Уей“ е било най-доброто нещо, случило се в кариерата им. Животът на всички им се беше преобърнал с убийството на Спраг.
След като дадоха показанията си, Милисънт предложи да отидат да пийнат. Съгласиха се единодушно. Сега седяха в едно сепаре в любимото си заведение, което редовно посещаваха след работа — уютно кафене таверна близо до „Пайк Плейс Маркет“.
Денят завършваше така, както беше започнал — дъждовен и мрачен. Зимното слънцестоене беше отминало преди няколко седмици. Дните ставаха осезаемо по-дълги — жителите на Сиатъл не спираха да се вглеждат в нюансите на неспирно променящата се светлина — но привечерният сумрак създаваше усещането, че още е декември.
Милисънт отпи от мартинито си и присви очи.
— Ако аз бях полицай, Нийла Уидърспуун щеше да бъде първият ми заподозрян.
Като финансов директор и счетоводител на Спраг, Милисънт имаше навика да говори по същество, независимо от темата. Тя беше привлекателна, жизнена червенокоса жена с пищни извивки и си падаше по мартини и случайни свалки в баровете.
Милисънт работеше при Спраг от почти година, когато Грейс се присъедини към екипа на „Уидърспуун Уей“. На пръв поглед тя притежаваше всичко — външност на филмова звезда и компютър вместо мозък. Беше използвала и двете, за да проправя пътя си на този свят. Това, което Милисънт нямаше, беше семейство. Миналото й беше много тъмно. Тя не обичаше да говори за него. Но веднъж беше споменала, че е напуснала дома си на шестнайсет и че няма никакво намерение да се върне там. Тя беше боец. Въпреки трудностите в миналото, се беше приземила стабилно на високите си токчета.
Кристи примигна няколко пъти, за да спре сълзите си.
— Нийла наистина печели най-много от смъртта на Спраг, нали? Но тя му е дъщеря, за бога. Всички знаем, че двамата си имаха проблеми. Връзката помежду им не беше лесна. Но да убие баща си?
Кристи беше най-новият член на екипа на Уидърспуун. Родена и израснала в малко градче в Айдахо, тя се беше преместила в Сиатъл в търсене на приключения и — както често обясняваше на Грейс и Милисънт — на по-богат избор на съпрузи. Със светлокестенявата си коса, топли очи и приятни черти, тя беше привлекателна по един сладък, мил начин, който допадаше на клиентите на Уидърспуун.
За разлика от Милисънт Кристи беше близка със семейството си. Макар да беше доверила на колегите си, че не иска да се омъжи за някой фермер, беше ясно, че тя е силно привързана към селския живот, от който беше избягала. Постоянно обсипваше служителите в офиса със смешни истории от детството си във фермата.
Грейс и Милисънт бяха обсъдили насаме, че Спраг е съжалил Кристи, на която не й беше никак лесно в големия град. Може би й беше предложил работата като акт на благотворителност. Но за всеобща изненада Кристи бързо прояви безценен нюх за организиране на пътувания и умееше да очарова клиентите. С нарастването на търсенето на семинарите на „Уидърспуун Уей“ се беше увеличила и работата по координирането на натоварения график на Уидърспуун. Напоследък бизнесът беше толкова изтощителен, че Спраг се канеше да наеме асистентка на Кристи.
— Няма да е първият случай, в който някой наследник ускорява нещата — изтъкна Милисънт. — Освен това знаем, че Нийла беше бясна на Спраг. Постоянно се караха. Нещата помежду им само се влошиха, когато Господин Перфектен се появи в живота й. Спраг не го одобряваше и това ядосваше Нийла още повече. Мисля, че тя беше готова на всичко, само и само да се докопа до наследството си. Мразеше Спраг, защото той й отпускаше фиксирана месечна издръжка.
— Е, тя е възрастна, не е дете — изтъкна Грейс.
— Ако питаш мен, решила е, че не иска повече да чака парите — заяви Милисънт. Тя отпи отново от мартинито си, остави чашата и изгледа Грейс и Кристи със сериозно изражение. — Мисля, че има нещо друго, което не трябва да забравяме.
Кристи се намръщи.
— Какво?
Милисънт извади малката пластмасова сабичка от мартинито и сдъвка маслината.
— Вярно е, че Нийла имаше проблеми с баща си, но тя не обичаше много и нас трите. Трябва да си пазим гърбовете.
Кристи се ококори.
— Боже, говориш сериозно, нали?
— О, да — каза Милисънт.
Грейс взе чашата си и отпи. Виното започваше да смекчава усещането за напрежение, което не я отпускаше целия ден, но тя знаеше от опит, че ефектът нямаше да бъде дълготраен. Каза си да мисли позитивно, но имаше лошото предчувствие, че старият кошмар щеше да се завърне тази нощ.
Вгледа се в Милисънт.
— Наистина ли мислиш, че Нийла е заплаха?
Милисънт сви рамене.
— Просто казвам, че ще е добре известно време да сме по-внимателни. Казвам ви, Нийла Уидърспуун е нестабилна. Двамата със Спраг вечно бяха на нож, но появата на новия годеник преля чашата.
— Бърк Марик — обади се Кристи. — Още известен като Господин Перфектен.
— Знаете ли какво? — каза Милисънт. — Бърк Марик беше въплъщение на най-ужасния кошмар на Спраг. Спраг все се тревожеше, че някой привлекателен сладкодумен измамник ще се появи и ще замае главата на Нийла. Защо, мислиш, Спраг настояваше да й плаща сметките и да й дава издръжка? Той се опитваше да я предпази.
Кристи изсумтя.
— Някои малки държави биха завидели на издръжката на Нийла.
— Конкретната сума е без значение. — Милисънт посочи със сабичката към Кристи. — Ако има нещо, от което разбирам, това са парите и знам как реагират хората на пари. Повярвай ми, никой никога не е казвал, че парите му стигат. Нийла не можеше да понесе мисълта, че голямата част на наследството й е заключена в специален тръстов фонд и че тя не можеше да има достъп до тези пари преди смъртта на баща си. Имам предчувствие, че Господин Перфектен я е подтикнал да получи контрол над парите.
Мрачна тишина настана на масата. Грейс се замисли, че всички те бяха имали своите сблъсъци с избухливата дъщеря на Спраг. Нийла като че ли завиждаше и на трите им. А сега тя щеше да разполага с наследството си в комплект с чаровния си годеник. От определена гледна точка животът изведнъж беше станал розов за Нийла. Както и за Господин Перфектен.
Грейс се прокашля.
— Осъзнаваш ли какво казваш, Милисънт? Ако си права, това означава, че Бърк Марик също е заподозрян.
Кристи бързо остави чашата си.
— Ами ако Нийла и Бърк са планирали убийството на Спраг заедно?
Милисънт сви рамене.
— Не бих се изненадала.
— Мисля, че е най-добре да се въздържаме от теории за конспирации — обади се Грейс. — Ако ще съставяте списък на заподозрените, ще се нуждаете от много голям лист хартия.
Кристи и Милисънт я погледнаха.
— Какво искаш да кажеш? — попита Кристи. — Спраг беше толкова мил. Толкова щедър.
Очите на Милисънт проблеснаха с разбиране.
— Права си, Грейс. След Нийла и Марик, следващият в списъка трябва да е Ларсън Рейнър.
— Всички знаем, че между Ларсън и Спраг нямаше много позитивна енергия — продължи Грейс. — Разногласията между бизнес партньори са сериозен мотив.
— Така е — кимна Кристи. — Помните ли как Ларсън нахлу в офиса миналия месец и обвини Спраг, че краде клиентите му?
— Професионална завист и голяма доза ревност, да не споменаваме за спада в приходите — усмихна се Милисънт. Зелените й очи блестяха. — Страхотни мотиви за убийство. — Тя погледна Грейс. — Чудя се дали Ларсън си дава сметка, че ти си причината за подема в бизнеса на Спраг преди година и половина.
Грейс усети как се изчервява.
— Това е крайно преувеличено. Просто имах някои идеи и Спраг ми позволи да ги осъществя, нищо повече.
— Глупости — възрази Милисънт. — Преди да се появиш ти, Спраг Уидърспуун беше просто един от многото мотивационни лектори в страната. Ти си тази, която изстреля бизнеса му в друга орбита.
— Милисънт е права — потвърди Кристи. — Ако бедният Спраг не беше убит, благодарение на теб до няколко месеца щеше да стане номер едно. Гуруто на мотивацията и самопомощта.
— „Уидърспуун Уей“ се развиваше добре, преди ти да се появиш — продължи Милисънт. — Но големите пари започнаха да идват чак след като излезе готварската книга. После и блогът наля масло в огъня. През последните няколко месеца Кристи не насмогваше да потвърждава поканите за лекции и семинари. Нали така, Кристи?
— Да. — Кристи се усмихна замислено. — Спраг беше на път всяка седмица. Не знам как успяваше. Но никога не се оплакваше, нито веднъж не ме упрекна, че семинарите му са един след друг без почивка.
— Той обожаваше всичко това — каза Грейс. — Пътуванията и тълпите го караха да цъфти. Беше толкова харизматичен и умееше по невероятен начин да установява контакт с публиката.
Кристи кимна в съгласие.
— Но готварската книга и блогът изведоха Уидърспуун на върха. Ти си тази, която предложи и двата проекта.
— Готварската книга и блогът никога нямаше да успеят, ако не бяха под логото на „Уидърспуун Уей“ — не отстъпи Грейс. — Аз само измислих няколко маркетингови идеи, които пасваха на подхода на Спраг към позитивното мислене.
— Това се нарича брандиране. Не бих се изненадала, ако скоро получиш обаждане от Ларсън Рейнър с някое неустоимо предложение.
Кристи грейна.
— Може би той ще предложи работа и на трите ни. Ние сме, или по-скоро, бяхме екипът на Спраг. Ларсън сигурно си дава сметка, че притежаваме идеалната квалификация, за да му помогнем да стигне до върха.
— Така е — съгласи се Грейс. — Но може да преосмислиш този вариант за кариера, ако се окаже, че Ларсън Рейнър е заподозрян за убийството на Спраг. Ще се окаже проблем да му осигуриш семинари при това положение.
Кристи примигна.
— Да, има го този проблем.
— Що се отнася до списъка на заподозрените — продължи Грейс, — той не свършва с Нийла, Бърк и Ларсън Рейнър. Ще трябва да добавите всички онези странни и недоволни посетители на семинарите — същите, които пращаха имейли на Спраг, за да се оплачат, че животът им не е претърпял драматична промяна, след като са започнали да изпълняват съветите на Уидърспуун.
— По дяволите. Права си, Грейс. Това би оформило доста дълъг списък.
Кристи въздъхна.
— Може да прозвучи гадно при дадените обстоятелства, не мога да не отбележа, че ако Ларсън Рейнър е в списъка на заподозрените, евентуалните ни работодатели стават изключително малко. Не мога да се сетя за много хора, които си търсят хора с умения да управляват офиса на известен мотивационен лектор.
— От друга страна — започна Милисънт замислено, — ако подозренията паднат от Рейнър, той ще се нуждае от нас. Чудя се дали той го осъзнава.
Грейс взе чашата си.
— Време е за позитивно мислене, както би казал Спраг.
— Нуждаем се от подхода на Уидърспуун, преди да започнем да си търсим работа — съобщи Кристи и се усмихна на Грейс през сълзи. — Ти пишеше позитивните утвърждения. Имаш ли някое подходящо за нас?
Милисънт се засмя.
— Е, Грейс? Какво би било добро утвърждение в стил „Уидърспуун“ за тези от нас, които внезапно се озовахме без работа?
Грейс прокара пръст по ръба на чашата и обмисли проблема.
— Ако Спраг беше тук, щеше да ни напомни, че никой не може да намери вълнуващото си бъдеще, ако си стои вкъщи и чака слънцето да изгрее — каза тя. — За да откриеш бъдещето си, трябва да излезеш навън и да се разходиш под дъжда.
— Добре звучи — обади се Кристи. Топлият й поглед стана сериозен и дори мрачен. — Не знам за вас, но работата в „Уидърспуун Уей“ наистина промени живота ми. — Тя вдигна чашата си. — Да пием за Спраг Уидърспуун.
— За Спраг — каза Милисънт.
— За Спраг — повтори и Грейс.
Милисънт допи мартинито си и направи знак на сервитьора да й донесе още едно.
— Вероятно не трябва да го казвам, след като съм изкарала толкова много пари, работейки за „Уидърспуун Уей“, и изобщо не искам да те засегна, Грейс, но трябва да знаеш, че наистина мразя някои от утвържденията на Уидърспуун.