Джейн Ан Кренц
Не се доверявай на никого (16)

16.

Работиха по речта до след девет, като междувременно си починаха, за да хапнат шишчетата с тофу и салатата от морски водорасли. Джулиъс откри, че и двете бяха изненадващо вкусни, поне в компанията на Грейс на отсрещната страна на масата.

— Това би трябвало да е достатъчно — каза Грейс и записа файла. — Публиката ти ще бъде очарована.

Той огледа бележките, които си беше направил в тетрадката.

— Не съм сигурен дали на някого ще му хареса, но със сигурност не е речта, която очакват от мен.

— Няма нищо по-добро от елемента на изненада, за да се събуди публиката. — Тя се изправи. — Трябва да се раздвижа малко. Дъждът спря. Искаш ли да се разходим?

Той погледна през прозореца.

— Навън е студено.

— Не чак толкова.

— И тъмно.

— Луната свети и по пътеката има лампи, а можем да си вземем и фенери за всеки случай.

Разходката на лунна светлина с Грейс изведнъж му прозвуча като отличен план. Щеше да му осигури извинение да постои с нея още известно време, може би дори щеше да намери начин да предложи плана си за оставане в апартамента му в града на следващата вечер.

Вече се чувстваше по-добре. Може би имаше някаква полза от глупостите с позитивното мислене.

— Права си — каза той. — След цялото това писане на речта, няма да ми дойде зле малко движение.

Тя се опакова в якето, с което той я беше оприличил на Червената шапчица. Той взе коженото си яке от облегалката на стола и го облече. Заедно излязоха на задната веранда. Грейс спря, за да заключи вратата.

Нощният въздух беше доста мразовит. Слязоха до езерото. Джулиъс изчака, за да види в коя посока ще тръгне Грейс. Ако завиеше надясно, щяха да тръгнат към града и пристанището. Наляво беше посоката към дома му. След него, в края на езерото, беше старият приют, скрит сред гъсто обрасли дървета.

Не се изненада, че Грейс избра да върви към светлините на града. Закрачи до нея. И двамата мълчаха известно време, но тишината не беше неловка, поне според него. Сребристата лунна светлина блестеше по повърхността на езерото. Ниските лампи край пътеката създаваха верига от вълшебни светлини. Нямаха нужда от фенерите.

— Благодаря ти за помощта с речта — каза той след малко.

— Моля. Между другото, дължиш ми двайсет долара.

— Винаги си плащам дълговете.

— Благодаря ти, че ме разбра защо трябваше да купя новия хладилник. — Тя замълча. — Сега сме квит, нали.

— Квит?

— Услуга за услуга, нали знаеш.

— Аха. Разбрах. — Той рязко спря. — За теб проблем ли е да дължиш на някого услуга? Или само по отношение на мен се отнасяш така?

Грейс също спря.

— Не точно. Добре. Може би е само към теб. Още не съм сигурна.

— Още повече ме обърка.

— Просто не искам да ме възприемаш като някакво хоби — каза тя.

Той опита да проумее това. Не успя.

— Какво?

— Чу ме. — Тя обърна глава да го погледне. Качулката на якето хвърляше сянка върху лицето й и той не можеше да види очите й. — Мисля, че просто си отегчен. Не искам да останеш с впечатлението, че като се ангажираш с настоящите ми проблеми, ще намериш интересен начин да се… разсееш.

Той се взря в нея, а кръвта му кипна от бавно разгарящ се гняв.

— Това е най-глупавата логика, която съм чувал — каза й дрезгаво. — Нищо чудно, че историята на връзките ти е толкова трагична.

— Историята на връзките ми? — Тя повиши глас възмутена. — Ти си човекът с провален брак зад себе си и без видими признаци да излизаш на срещи от развода насам.

— Кой ти каза това? — настоя да знае той.

— Айрийн ми е приятелка, забрави ли? Казах й, че срещата не е минала добре, но че съм те наела да ме консултираш. Мисля, че тя се паникьоса. Реши, че трябва да зная нещо повече за теб.

— Ние сме страхотна двойка, а? — Той стисна раменете й с две ръце. — Само да ти изясня, че не се ангажирам с проблемите ти, защото си търся с какво да се разсея.

— Така ли? А защо?

— Дявол знае защо.

Той я придърпа към себе си и залепи устни за нейните, преди тя да успее да каже нещо друго.

Той не си търсеше с какво да се разсее, но търсеше нещо и тъй като не можеше да го назове, беше склонен да се задоволи и със секс — стига да беше секс с Грейс.

За него тази целувка беше предопределена да се случи още от мига, когато Грейс влезе през вратата на Девлин и Айрийн предната вечер. Но Грейс явно се изненада. Направо застина.

В продължение на трите най-дълги секунди в живота му, той се запита дали не е допуснал ужасна грешка, разчитайки погрешно заряда в атмосферата помежду им.

Но на четвъртия удар на сърцето му той почувства как някаква тръпка премина през гъвкавото тяло на Грейс. Тя постави ръцете си върху гърдите му. И в следващия миг вече отвръщаше на целувката му. Отначало плахо, сякаш се колебаеше дали това е добра идея. Но той не отстъпи и опита да я убеди, че рискът си струва.

Тя се притисна към него и издаде мек, жален звук дълбоко в гърлото й. После му отвърна жадно, със сексуална енергия, която го разтърси като светкавица.

Той спусна ръце от раменете й надолу по якето, разкопча го и плъзна длани вътре, където ги намести върху пищната женствена извивка на ханша й. Чувстваше се напрегнат, силно възбуден, забелязваше и най-малката подробност, свързана с Грейс. Уханието й го омайваше. Не можеше да се насити на това да я докосва.

Нищо чудно, че не се беше интересувал от ходене по срещи толкова дълго. Беше чакал тази жена. Досега не го беше осъзнал.

Ръцете на Грейс се обвиха около врата му. Тя се приближи още повече, отвори леко уста. Изведнъж той се загуби в сладкия, изгарящ до болка копнеж.

Приглушеното изпиукване на мобилен телефон разби на парчета крехката красота на мига. Грейс замръзна. Той също.

— По дяволите — измърмори тихо Джулиъс.

Грейс се отдръпна и си пое рязко дъх.

И двамата погледнаха джоба на якето й. Грейс извади бавно телефона и впери поглед в екрана.

— Имейл от Спраг Уидърспуун — прошепна тя. — Нийла не се отказва лесно.

— Ако приемем, че лудият изпращач наистина е Нийла Уидърспуун. — Заля го студена ярост. — Какво пише този път?

Грейс отвори имейла и го прочете с равен, безизразен глас.

— Наслади се на настоящето, защото само то е сигурно.

— Поредното утвърждение на Уидърспуун? — попита Джулиъс, макар да знаеше отговора.

— Да, но този път има още. — Гласът на Грейс леко потрепери. — Остават трийсет и девет часа.

— Звучи ми сякаш Нийла отброява четирийсет и осемте часа, които ти даде по-рано днес — каза Джулиъс. — Дай да видя телефона ти.

Грейс му го подаде безмълвно. Той прочете написаното, търсейки някаква следа във формата му, но определено изглеждаше като изпратено от имейла на Спраг Уидърспуун.

— Това решава нещата — заяви той. — Изглежда, че ще прекарам нощта при теб.

— Какво?

Шокираното й възклицание не беше особено окуражаващо, но той си каза, че се е справял и с по-трудни преговори.

— Нийла Уидърспуун или който се представя за мъртвия й баща изглежда твърдо решен да те изплаши до смърт. Не мисля, че е добра идея да оставаш сама — не и нощем.

— Джулиъс, оценявам предложението ти — каза тя със сериозно изражение. — Но има неща, свързани с мен, които не знаеш. Аз не мога да спя дълбоко, особено когато съм под стрес. Сънувам кошмари, напоследък още по-често. Понякога ставам и ходя из къщата посред нощ. Хората го намират за… смущаващо.

— Кои хора?

— Виж, предпочитам да не навлизам в подробности, става ли?

— Разбира се. Но просто разбери, че за мен не е проблем, ако се разхождаш из къщата посред нощ. Аз самият го правя от време на време.

Тя го изгледа неразбиращо.

— Така ли?

— Да. Правя го. Първо ще се отбием у нас. Трябва да си взема някои неща.

Тя вдигна пръст.

— Първо да се изясним. Ако ще спиш вкъщи, ще бъдеш в спалнята за гости.

— Ясно.

Той изчака, но тя явно не знаеше накъде да тръгне, така че той я хвана за ръка и я поведе обратно по пътеката.