Джейн Ан Кренц
Ангел хранител (7)

7.

— Какво, по дяволите, искаш да ми кажеш с това, че имаш среща? — настойчиво попита Дик. — Опитвам се да те накарам да излезеш с някоя жена, още откакто преди две седмици прекрачи прага на къщата ми. Постоянно ми повтаряше, че не си в настроение. Бях започнал да си мисля, че си изпаднал в депресия или нещо такова.

— Или нещо такова — повтори Мейсън, без да престава да нарежда ролките изолирбанд върху рафта.

— И сега, съвсем неочаквано, ми съобщаваш, че най-после имаш среща?

— Поеми си въздух, Дик. Не ме притискай. Можеш да го понесеш.

Дик изсумтя.

— Не бъди толкова сигурен. Казвам ти, това си е направо пробив в системата.

Съмнително е дали нещо, та било то и апокалипсис, би могло да порази толкова Дик Флечър — помисли си Мейсън. Ако някой беше в състояние да понася удари, това беше чичо му. И със сигурност можеше да се каже, че във времето беше получавал доста. И бе нанасял ответни.

Дик Флечър беше минал през три брака, преди да се откаже завинаги от семейния живот. Всичките му съпруги бяха подавали заявления за развод с твърдения за непримирими различия в характерите. Мейсън обаче подозираше, че формулировката беше учтиво замазване на истината — никоя от тях не беше успяла да се примири с изискванията към съпругата на военен, който винаги бе предпочитал дълга пред семейното огнище.

Като деца Мейсън и Арън нямаха много контакти с чичо си. Смътно си даваха сметка, че той прекарва по-голямата част от времето зад граница, воювайки за неизвестни земи. В живото им въображение беше широко скроен човек и двамата се гордееха с него. Но повечето от онова, което знаеха, идваше от случайно подслушаните разговори между родителите им. Майка им се оплакваше, че Дик пиел прекалено много, бил женкар и не било чудно, че не успял да запази нито един от браковете си. Баща им пък твърдеше, че вероятно чичо им страда от посттравматичен стрес.

От време на време Дик изненадваше всички, като се появяваше за Деня на благодарността или за Нова година, а когато Мейсън навърши десет, двамата с Арън прекараха две незабравими седмици с него, докато родителите им бяха на екскурзия. Той заведе двете момчета на къмпинг и ги научи да ловят риба. По време на това посещение почти не пиеше — може би една бира вечер или чаша уиски, така че нямаше как да се прецени дали има проблем с алкохола. Нито пък водеше жени вкъщи, затова не можеше да се твърди, че е женкар.

Автомобилната катастрофа беше причинена от пиян шофьор и промени всичко. По това време Мейсън беше на тринайсет, а Арън само на единайсет. Ребека Флечър беше загинала на място. Джак бе останал жив само колкото да го закарат до болницата, да успее да се прости с двамата си сина и да даде на по-големия последните си бащински заръки. Грижи се за Арън. Дръжте се заедно, каквото и да се случи.

Властите повериха момчетата на приемни семейства, докато открият най-близките им роднини. Всички си имаха оправдания. Родителите на Ребека обясниха, че живеят в старчески дом и няма как да отглеждат деца там. Тези на Джак бяха разведени и от години си имаха нови семейства. Нито един от тях не искаше да започне всичко отначало, поемайки отговорността за подрастващите си внуци. Лелята от страна на майка им отказа под предлог, че никога не се е разбирала със сестра си, освен това е самотна майка с две собствени деца, за които да се грижи. Чичо им отклони предложението да ги приеме, тъй като наскоро се беше оженил отново и новата му съпруга не искала в дома им чужди хлапета.

И бе тръгнало така. Всички изразяваха съчувствие, заявяваха, че искат да поддържат връзка с Мейсън и Арън, но посочваха основателни причини да не вземат осиротелите момчета.

Оставаше единствено Дик.

Никой, най-малко пък Мейсън и Арън, не беше очаквал, че именно той ще се нагърби с грижата за двете деца. В края на краищата, Дик имаше най-основателна причина да откаже. Беше сам и често го пращаха в райони с военни действия. Със сигурност не можеше да се предполага, че има някакъв бащински инстинкт. Точно обратното. Всеобщото мнение беше, че ще повлияе отрицателно върху чувствителните младежи.

В онзи момент Мейсън бе разбрал със заслепяваща яснота, че той и Арън са заплашени от напълно реалната възможност да се озоват за постоянно в системата на приемната грижа. Ако това се случеше, най-вероятно щяха да ги разделят. А това щеше да му попречи да изпълни завета на баща им да се грижи за брат си.

Беше започнал да крои планове да избяга и да се крие някъде из улиците заедно с Арън, когато се появи Дик Флечър, току-що завърнал се от поредната военна мисия.

Момчетата седяха в офиса на много добрата и мила социална работничка, която им разясняваше същността на приемната грижа, когато на паркинга спря лъскав сив джип. Мейсън не се съмняваше, че двамата с Арън никога няма да забравят, как с решителни крачки Дик бе навлязъл в живота им. И беше съвсем сигурен, че добрата и мила социална работничка също нямаше да забрави.

През онзи ден Дик не беше с униформа, но само един поглед беше достатъчен, за да се разбере, че е суров военен. Личеше си по изсечената брадичка, гладко избръснатото лице, идеално изгладената риза, лъснатите ботуши, тъмните слънчеви очила и държанието му, което сякаш казваше, че човек едва ли би искал да си има работа с него.

Когато влезе през вратата в офиса, момчетата се вторачиха в него с вълнение и благоговение. В същия момент Мейсън бе разбрал, че чичо Дик идва да ги спаси. От своя страна, той бе хвърлил бегъл поглед към племенниците си и бе кимнал, очевидно доволен от онова, което беше видял.

— Да си вървим у дома, момчета — бе казал кратко.

Много добрата и мила социална работничка го бе изгледала изпитателно, зададе му няколко въпроса и също се усмихна. И тя беше доволна от онова, което виждаше.

Никой друг в службата, в това число и шефката на добрата и мила социална работничка, не споделяше това мнение. Зад затворената врата се проведоха няколко припрени разговора, но жената успя да се наложи. Уреди формалностите със светкавична бързина. Воин на друг фронт, мислено отбеляза Мейсън.

След това Дик ги бе отвел у дома.

Този дом се оказаха различни военни бази в продължение на няколко години. Дик престана да ходи на мисии, но не напусна армията. Често го местеха, но това не представляваше проблем. Те бяха заедно.

Накрая се установиха в Самър Ривър. Последното пътуване до военна зона беше през лятото, когато Мейсън навърши деветнайсет. Всички знаеха защо. Семейството имаше нужда от допълнителни средства. Трите развода бяха изсмукали малкото, което Дик беше успял да задели, а на Арън му предстоеше да иде в колеж.

Животът с Дик даде на Мейсън възможност да открие истината. Освен двете бири или чаша уиски вечер, чичо му обичаше жените. Но и към тях, и към алкохола се отнасяше с уважение. И научи племенниците си на същото.

Мейсън стигна до заключението, че Дик не е нито алкохолик, нито женкар. Но беше абсолютно сигурен, че си има друга тайна. Малко или много беше пристрастен към войната. Но беше отказал да замине на нова мисия, за да отгледа двете момчета.

Отиде за последен път на война, за да плати образованието на Арън, но когато се прибра у дома, загърби оръжията завинаги. Купи стария железарски магазин и заживя различен живот. И доколкото Мейсън можеше да прецени, Дик беше доволен. Или старата страст беше прегоряла, или напълно се беше променил.

— И с коя ще се виждаш довечера? — попита той. — Можеш да ми кажеш, защото, както и двамата знаем, още утре сутринта целият град ще говори за това.

— Не е тайна — отвърна Мейсън. — Ще намина към старата къща на Сара Шеридън.

Чичо му изглеждаше искрено учуден.

— Имаш среща с малката Луси?

— Вече не е толкова малка.

Дик се засмя.

— Качила е някой килограм, а? Честно казано, това е най-хубавото нещо в една жена.

Мейсън се обърна и го погледна.

— Имах предвид, че не е шестнайсетгодишното сладко момиченце. Но си е все така дребничка. Нещо такова. Иначе е пораснала.

Чичо му отново се изсмя.

— Да, и аз така чух. Бързо действаш. Та тя пристигна в града едва вчера. Как успя толкова скоро да си уредиш среща?

— Има намерение да направи някои промени, преди да обяви къщата за продан. Първото й желание е да възстанови камината във всекидневната. Каза, че леля й я облицовала с плочки, защото се губела много топлина. Обещах на Луси да видя дали ще се справя сам, за да й спестя малко пари. Между другото, търси някой надежден предприемач.

— Я чакай малко. Смяташ свалянето на няколко плочки за среща?

— Ще бъда там приблизително около пет и половина. Правя й услуга, а в замяна тя ще приготви вечеря. Ти как го наричаш?

Дик се замисли за момент, после се усмихна с бавната си широка усмивка.

— Е, това може да мине за среща.

— И аз така си помислих. И щом си тук, ще ми се наложи да те оставя. — Мейсън извади ключовете от джоба си. — Трябва да се изкъпя.

— Не изразходвай всичката топла вода. Нали си спомняш, че и аз имам среща довечера. Двамата с Беки ще идем да поплуваме, а после ще потанцуваме при Ханк.

Мейсън поклати глава.

— Ти ще се забавляваш в басейна, а аз ще свалям стари плочки. Ние сме две палави момчета, нали?

— Определението палави променя смисъла си, когато един мъж остарее.

— Да, вече започнах да го забелязвам.