Джейн Ан Кренц
Ангел хранител (6)

6.

Какво в тази красива, стара къща я караше да се чувства неспокойна? Не се дължеше само на тъмнината, разсъждаваше Луси. Това скоро щеше да бъде поправено с помощта на електрическите крушки от магазина на Флечър.

Постави плика с продуктите, стек от шест бири и торбата с крушките върху старинната надраскана маса, разположена в средата на кухнята. Огледа се наоколо и се опита да открие онова, което толкова я притесняваше. Спомняше си къщата като топла и приветлива, а сега от нея лъхаше хлад. Вярно, идваше краят на деня, но вътре беше по-тъмно, отколкото в спомените й.

Покритите с ламперия стени, избелелите завеси, дървените подове и тежките винтидж мебели винаги бяха създавали особена, но уютна атмосфера. Сега двуетажната сграда беше населена със сенки. Не беше уверена, че с подновяването на осветлението ще успее да ги прогони.

Може би проблемът се коренеше в това, че докато Сара беше жива, мястото отразяваше нейната ярка, позитивна и духовна същност. Сега, след като си беше отишла, старата къща не беше нищо друго, освен стара къща.

Скърби за господарката си — с тъга си помисли Луси.

— На мен също ми липсва — каза на глас сред тишината.

Телефонът й иззвъня. Тя го измъкна от чантата си и погледна дисплея. От доста скъп сайт за запознанства, в който се беше регистрирала, й предлагаха поредната подходяща партия. Всичко, което трябваше да направи, беше да влезе за повече информация. Господин Почти Идеален я чакаше някъде там във виртуалното пространство.

Тя изтри съобщението и пусна телефона обратно.

Подреди китайското зеле, прясната сьомга, бялото вино и останалите продукти, сред които и първокласно сирене от местен производител, в стария хладилник. Преди тринайсет години изборът на сирена в Самър Ривър беше ограничен до предлаганите във веригите супермаркети на Мейн стрийт. Този следобед обаче откри два специализирани магазина за сирена с екзотични имена, произведени в намиращи се в околността на града мандри.

Сложи франзелата хрупкав френски хляб на плота и се загледа в бирите. Върху кафявите бутилки бяха залепени маркови етикети, но върху тях не беше обозначено, че течността вътре е именно бира. Какво я беше накарало да я купи? Не си падаше по пивото. Не беше сигурна дали Мейсън го обича, но имаше чувството, че ще го предпочете пред бялото вино. Истинските мъже пиеха бира, нали? Или евентуално, уиски. Нямаше как да е сигурна, защото не беше срещала много мъжествени представители на другия пол. Повечето от трийсет и няколко годишните й познати бяха все още момчета, очакващи да пораснат.

Може би трябваше да купи бутилка уиски.

— Ти си идиотка, Луси. Вероятно не е никак добра идея да се забъркваш с Мейсън Флечър.

И наистина нямаше да се забърква с него. Бе проявил достатъчно любезност, когато й беше предложил да види дали не би могъл да й спести малко пари, като изкърти плочките от камината. Най-малкото, което му дължеше, беше да му предложи чаша вино и нещо за вечеря. Това не означаваше непременно среща. Истинската среща беше на по кафе или питие с поредния евентуален кандидат, който онлайн брачната агенция й предлагаше през последните три месеца.

— Страхотна рационализация — каза си на глас. — Говоря като човек, който има фобия от обвързване. Доктор Престън би се гордяла с мен.

Шест седмици когнитивна терапия помагат на една жена да научи много неща за себе си.

И тя се зае с разопаковането на крушките.