Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
River Road, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 32гласа)

Информация

Сканиране
Internet(2014)
Разпознаване и корекция
Еми(2015)

Издание:

Автор: Джейн Ан Кренц

Заглавие: Ангел хранител

Преводач: Пепа Стоилова

Година на превод: 2015

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2015

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Отговорен редактор: Ивелина Балтова

Коректор: Юлиана Василева

ISBN: 978-954-26-1403-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2026

История

  1. —Добавяне

29.

— Какво ще правим? — попита Ашли. — Ти сам каза, че сливането ще се провали, ако не получим контрола върху онези акции.

— Успокой се — отвърна Сесил. — Ще се погрижа за всичко. Това е моя работа. — Той се усмихна. — Нали не си забравила, че точно затова Колфакс ми плаща куп пари и ми даде ъгловия офис?

В момента не седеше зад бюрото си в служебния апартамент на Колфакс. Вместо това беше застанал до прозореца на паянтова едноетажна къща насред гората. Върху избелялата табела в двора беше написано „Продава се. Кели Риълти“.

Къщата беше пусната на пазара преди повече от шест месеца. Беше го установил след кратък преглед в интернет на обявите за продажба на недвижими имоти около Самър Ривър. Разбираше защо още не е продадена. Не предлагаше нито едно от удобствата, които привличаха хората към страната на виното. Постройката беше разнебитена, което не би имало значение, ако имотът не нарушаваше едно от основните правила в бранша. Местонахождението, местонахождението, местонахождението. Мястото беше мизерно — отдалечен район от окръга, единственият достъп до който се осигуряваше от зле поддържан селски път. Дърветата растяха плътно едно до друго и къщата постоянно беше обвита в мрак. Липсваше каквато и да било гледка и шансовете някой да я купи бяха нищожни. Нямаше достатъчно пространство за винарска изба.

За сметка на това обаче отговаряше напълно на неговите изисквания, помисли си Сесил. Беше идеалното място, на което един служител можеше да чука жената на шефа. Единствената останала мебел в къщата беше старинно месингово легло.

— Никой не предполагаше, че акциите ще се озоват в ръцете на Луси Шеридън. — Ашли сновеше напред-назад из празната всекидневна. — Уорнър ми каза, че до последно е бил сигурен, че Мери ще ги остави на Куин. По онова време беше бесен, че няма да ги прехвърли на него, но смяташе, че би могъл да контролира гласуването на сина си, когато се наложи.

Но този път Уорнър е сбъркал — мислено отбеляза Сесил и се извърна от постоянната тъмнина на гората.

— Очевидно в един момент Мери е променила завещанието си — каза търпеливо.

Ашли спря.

— И какво ще правим тогава? Уорнър има намерение да предложи на Луси повече пари, отколкото можем да си позволим да й дадем. Ще е истинска глупачка, ако не се съгласи да му ги продаде.

— Всеки си има цена — заяви Сесил. — Но тя невинаги се изчислява в долари и центове.

— Какво искаш да кажеш?

— Ако Луси Шеридън просто искаше да получи много пари, щяхме да го разберем още в самото начало. Вместо това тя преследва нещо друго.

Ашли разпери ръце.

— Какво може да е това друго?

— Не съм сто процента сигурен, но ми се струва, че иска отговори.

— Какви отговори?

— Мисля, че я глождят някои въпроси около смъртта на леля й.

— Това е нелепо. Сара Шеридън и Мери Колфакс загинаха в автомобилна катастрофа. Край на историята.

— Може би на Луси щеше да й е по-лесно да повярва в това, ако не беше открила тялото на Бринкър в камината.

Жената се обърна с гръб към него, скръсти ръце пред гърдите си и се загледа в дърветата.

— Според медиите Сара Шеридън е убила Бринкър преди тринайсет години — каза тя. — Какво общо може да има смъртта му с онези акции?

— Не знам — отвърна Сесил и застана зад нея. Постави длани върху раменете й и я целуна по шията. — Престани да се тревожиш. Ще разбера какво става и после ще оправя нещата.

— Най-добре ще е да го направиш бързо. Времето изтича.

— Това пък какво значи?

— Уорнър започва да става нетърпелив. Възпирах го колкото може по-дълго. Женени сме повече от осем месеца. Според клаузите на проклетия предбрачен договор няма да получа нито цент, ако не забременея в рамките на една година.

— Знам.

— Нямам намерение да раждам от него, така че единственият шанс да се добера до парите е сливането да се осъществи. Ако разбере, че вземам противозачатъчни веднага ще подаде молба за развод.

— Просто ми дай още малко време.

— Кажи ми, че имаш план как да се разправиш с Луси Шеридън.

— Имам план.

— Недей да ме лъжеш — рязко се обърна тя. — Ще бъде достатъчно зле, ако Уорнър ме зареже, защото мисли, че не мога да имам деца. Ако се досети, че не възнамерявам да му родя резервен наследник и стоя при него само заради сливането, не знам какво ще направи. Той е човек с характер.

Сесил се намръщи.

— Мислиш ли, че може да прибегне до насилие?

— Ако реши, че съм го предала, да — отвърна Ашли и потръпна. — Да, допускам, че е склонен да приложи сила.

Той повдигна брадичката й.

— Не се притеснявай. Заел съм се с това единствено за пари, също като теб, Куин и Джилиън. Ако сливането не се осъществи, аз също няма да получа дела си. Довери ми се. Ще защитя по най-добрия начин интересите на всички ни.

— Знам — въздъхна жената. — Просто понякога ме обзема страх.

— Ще се погрижа за теб.

Ашли се усмихна мрачно и повтори:

— Знам.

Сесил я поведе през коридора към леглото. Такава тръпка беше да чука жената на шефа.