Джейн Ан Кренц
Ангел хранител (20)

20.

— По онова време Джефри Бринкър и аз бяхме на върха на финансовия свят — заяви Уорнър. — О, все още бяхме слаба конкуренция на големите фирми, но бяхме най-умните момчета в бизнеса и си давахме сметка за това. Бринкър умееше да се оправя с клиентите. Моята работа се свеждаше до оценка на пазарите и осигуряване на инвестиции. Винаги се осланях на математиката, когато трябваше да подготвя някоя сделка, но щом дойдеше време за окончателното решение, действах по интуиция. Която се оказа непогрешима. И парите буквално заваляха към нас.

Дик слушаше мълчаливо. Седна на табуретката, която обикновено държеше зад щанда, и наблюдаваше как Колфакс оглежда рафтовете с отвертките.

Беше изненадан, когато го видя да влиза през вратата почти веднага след излизането на Мейсън. По някаква неизвестна засега причина, Уорнър беше започнал да говори за миналото, сякаш бяха стари приятели. Което беше толкова далече от реалността, колкото изобщо можеше да бъде. Това бяха два отделни свята. Дик беше човек, заработил няколко хилядарки, рискувайки живота си в зони с военни действия. Но беше оцелял и завърнал се в родния си град, бе купил железарски магазин. Колфакс беше играч на големите пазари, беше забогатял и бе открил собствена бутикова винарна.

Изобщо не се съмняваше, че единственото общо нещо помежду им беше приблизително еднаквата възраст.

Колфакс се уповаваше на безпогрешната си интуиция, но през годините и Дик се бе научил да се осланя на своята. Наистина, тя не му беше помогнала да се замогне, но го бе измъквала от критични ситуации. И сега му казваше, че има само две възможни обяснения за посещението тази сутрин. Или Уорнър имаше нужда от важна информация, или искаше да го притисне по някакъв начин. А може би и двете.

В едно нещо беше сигурен — от подобен разговор човек можеше да научи много повече, ако си държи устата затворена възможно най-дълго.

— Но каква е ползата да изградиш цяла империя, ако не я оставиш на някое от следващите поколения? — попита риторично Уорнър, без да откъсва очи от стелажите с инструменти. — Когато става въпрос за синовете ни, и двамата с Бринкър бяхме прокълнати. Неговият умря млад. Моят се оказа слабохарактерен.

Дик повдигна уклончиво рамене. Нямаше какво да отговори на подобна констатация, дори да искаше.

— Трябва да ти кажа, че винаги съм завиждал на Бринкър — продължи другият. — Моето момче беше слабо още от самото начало. Трябва да призная, че вината за онова, в което се превърна, отчасти е моя. По онова време бях прекалено зает с изграждането и утвърждаването на корпорацията. Поверих отглеждането и възпитанието на Куин на майка му и тя го направи безгръбначно мамино синче.

Дик отново премълча.

— Храних някои надежди, когато се ожени за Джилиън преди няколко години. Това момиче имаше и амбиции, и дух. Знаех, че го взема само заради парите му, но си мислех, че Куин би могъл поне да ме дари с внук, който да поеме юздите на „Колфакс Инкорпорейшън“. Но не направи дори това. Снаха ми така и не забременя.

Може би просто не е в неин интерес — мислено отбеляза Дик. Но не изрече предположението си на глас.

— От друга страна, момчето на Бринкър — Тристън, имаше остър ум и притежаваше куража на баща си. — Колфакс сви ръката си в юмрук. — Е, може би беше малко безразсъден, но това е добро качество за един мъж, не мислиш ли?

— Не съм разсъждавал по този въпрос — отвърна Дик, решил, че е крайно време да каже някоя дума, за да поддържа разговора. — В крайна сметка свърши лошо. Мъртъв е.

— Имаш предвид убит.

— Е, да, но мъртвият си е мъртъв.

— Синът на Бринкър щеше да стане истински мъж, ако беше жив.

По-вероятно сериен изнасилвач или евентуално сериен убиец — каза си наум Дик.

— Трябва да си призная, че бях истински щастлив, когато през онова лято двамата с Куин станаха близки приятели — продължи Уорън. — Надявах се, че смелостта и амбициите му ще повлияят на сина ми. Но както обикновено, той изигра ролята на последовател.

Дик скръсти ръце.

— Не бих казал, че момчето на Бринкър беше роден лидер. По-скоро първокласно копеле. Доколкото мога да преценя, никой, освен собствения му баща, не съжаляваше, когато изчезна.

— Силните мъже предизвикват страх, не любов. Те нямат приятели, а врагове. А останалите само изпълняват нарежданията им. Такива хора създават свои собствени правила.

— Това върши работа, докато възникне необходимост от някого, който да ти пази гърба.

Уорнър изсумтя презрително.

— Нямаш представа какво значи да си успял, нали? Всичко, което някога си правил, е да прекараш достатъчно време в армията, за да си осигуриш пенсия, да се върнеш в Самър Ривър и да отвориш железарски магазин. Няма значение. Не е толкова важно. И със сигурност не е причината, която ме доведе при теб тази сутрин.

Дик хвърли поглед към часовника си.

— Като стана дума за магазина, трябва да го отворя след няколко минути. Имаш ли нещо против да ми кажеш за какво става въпрос?

Челюстта на Уорнър се стегна. В погледа му проблесна гняв. Не беше свикнал други хора да му нареждат. Но съумя да се сдържи.

— Вече трябва да си научил, че онази Шеридън е получила дяловете на сестра ми.

— Чух нещо такова.

Колфакс отново изсумтя.

— Естествено, че си чул. Целият град говори само за това. Твоят племенник, Мейсън, май е доста увлечен по нея.

Дик застина, пое си дълбоко въздух и издиша само половината, преди да нанесе смъртоносния изстрел.

— Какво се опитваш да ми кажеш, Колфакс? — попита той. — Да не намекваш, че Мейсън се среща с Луси, защото иска да сложи ръка върху акциите?

Уорнър примигна няколко пъти. Той също застина на мястото си, но по-скоро като елен, заслепен от фаровете на кола. За момент се вторачи в другия мъж, но успя да овладее нервите си. Дори се насили да се изсмее, но смехът му прозвуча изкуствено.

— Успокой се, Дик. Не исках да те обидя. Но и двамата знаем, че са замесени много пари. Наследените от Луси акции представляват контролния пакет на „Колфакс Инкорпорейшън“. Човек трябва да е пълен глупак, за да не осъзнава, че тя би могла да се превърне в невероятно богата жена, ако реши да ги продаде.

— И какво от това?

— Ами предлагам да ги купя — равно произнесе Уорнър. — Нека тя сама да назове сумата.

— Сигурно Луси е наясно.

— Във всеки случай, Мейсън го знае със сигурност. Ако наистина има чувства към нея, ще й направи услуга, ако я насърчи да се отърве от тях.

— Може пък да не иска да продава.

Устните на Уорнър се свиха в тънка линия. Той поклати глава.

— Възможно най-безразсъдното решение.

— Това заплаха ли е?

— Не — тежко въздъхна Колфакс. — Просто добър съвет. Виж, Дик, скоро нещата съвсем ще се объркат. Някои членове от семейството ми смятат, че с възрастта съм се размекнал. Според тях не мога да защитя нито себе си, нито онова, което съм създал. Но грешат. Луси Шеридън плува в резервоар с акули. Ако не продаде онези акции колкото може по-скоро, ще се озове в средата на жестока хранителна верига. И двамата знаем, че тя не е от акулите. Което веднага я превръща в плячка.

— Оценявам ценния ти съвет, Колфакс. Затова в замяна и аз ще ти предложа един.

— Какъв?

— Само преди две минути ми даде ясно да разбера, че не виждаш голяма полза от приятелството.

Уорнър повдигна рамене.

— Сближил съм се с всички хора, с които съм пожелал, но не бих изминал с нито един от тях разстояние, по-голямо от това, на което бих могъл да се изплюя.

— Съществува едно нещо, което непременно трябва да вземеш предвид. Луси също има приятели тук, в Самър Ривър. За разлика от теб, тя може да разчита на тях.

Не беше необходимо да пояснява. Уорнър схвана посланието.

— Постъпете както искате — каза той. — Но моят съвет си остава същият. Докато Луси държи акциите, сама си търси белята. Ако има поне малко здрав разум, ще вземе парите и ще бяга по-далече оттук. Предай й какво съм ти казал.

— Ще го направя.

Колфакс кимна. Тръгна към входната врата и спря с ръка върху дръжката.

— Знаеш ли, като се замислиш, виждаш в това нещо ирония на съдбата.

— В какъв смисъл? — попита Дик.

— Двамата с Бринкър дадохме на синовете си всички привилегии, които може да осигури един баща — пари, добро образование, правилните връзки и възможността да наследят бизнес за милиони. Но ти си единственият, който успя да превърне момчето си в истински мъж. Всички наоколо знаят, че не бива да застават на пътя на Мейсън Флечър. Дик, кучи сине, не мога да си спомня кога за последен път съм завиждал на някого, но в момента ти завиждам.