Никълъс Спаркс
Виж ме (34)

33.
Колин

Интуицията не бе подвела Мария. Колин откри синьото камри, паркирано до пряката от другата страна на сградата. Напред се простираше пущинак чак до калните брегове на река Кейп Фиър — черна пустош в безлунната нощ.

Улицата се вля в покрита с чакъл алея, която се разклоняваше наляво и надясно към водата. Едната пътека водеше към малък, ръждясал кей, където няколко лодки нощуваха, защитени от ниско ограждение; в срещуположната посока имаше две порутени постройки на разстояние стотина метра една от друга. Наподобяваха плевни сред трънака и изглеждаха изоставени — с напукани дъски и олющени, избледнели стени, обрасли с бръшлян. Колин забави ход, опитвайки се трескаво да прецени къде Манинг е отвел Серена. В същия миг забеляза как между гредите на сградата отляво проблясва и се скрива сноп светлина. Лъч от фенер?

Тръгна през тревата и бурените, които на места му стигаха до глезените. Вървеше бързо, надявайки се да не е закъснял и все още несигурен какво ще направи и какво ще открие.

Притисна се към страничната стена на постройката, откъдето мъждукаше светлината, и осъзна, че навремето е служела на рибарите като склад за лед, откъдето да товарят ледените блокове в лодките си, за да запазят пресен улова.

От тази страна нямаше врата, но през преграден с дъски прозорец се процеждаше слабо сияние. Той се прокрадна към най-отдалечената от реката стена с надеждата да намери врата. Сепна го писък отвътре.

Серена…

Колин заобиколи на бегом склада, но вратата от съседната страна се оказа закована с летви. Подмина я тичешком. Прозорецът на третата стена също бе преграден. Оставаше само една възможност. Надникна иззад ъгъла и веднага зърна вратата. Натисна бравата — беше заключена. Серена извика отново.

Той отстъпи назад и ритна с крак дъските точно до бравата. Отличен удар — бърз и светкавичен. Дъските се разлетяха на трески и вратата зейна. За частица от секундата огледа сумрачното помещение — Серена, завързана за стол по средата на сумрачната стая; доктор Манинг, застанал до нея с фенер в ръка. В ъгъла лежеше тяло, заобиколено от ръждясали тенекиени кутии. Лицето на Серена бе насинено и окървавено. И Серена, и доктор Манинг извикаха от изненада, когато Колин влетя в стаята. Снопът светлина мигновено се насочи към очите му.

Заслепен и дезориентиран, Колин се спусна напред, пресягайки се към мястото, където бе видял доктор Манинг. Той обаче се възползва от предимството си и отскочи настрани. Младият мъж усети как тежкият метален фенер се стоварва върху опакото на дланта му и раздробява костите му. Шокът и пронизващата болка му попречиха да реагира бързо. Серена изкрещя отново и Колин се обърна, готов да нападне Манинг. Закъсня. Фенерът го удари по слепоочието и всичко потъна в мрак. Тялото му се отпусна, коленете му се подвиха; падна, преди да осъзнае какво се е случило. Инстинктът и опитът го подтикваха да се изправи бързо и след дългогодишните тренировки би следвало да е автоматизирал движенията. Тялото му обаче не откликна. Усети втори удар по главата и болезнени лъчи го пронизаха до върховете на пръстите. Люшна се над ръба на безсъзнанието, завладян единствено от болка и объркване.

Времето сякаш се разпадна. През звънтенето в ушите си долавяше някъде отдалеч женски писъци и мъжки глас.

Тъмна пелена се спусна пред очите му и болката го удави като вълна.

От ступора го изтръгнаха приглушени ридания; чу името си и най-сетне успя някак да отвори едното си око. Светът изглеждаше като неясен сън. Стори му се обаче, че вижда Мария, завързана за стол, и това най-сетне проясни ума му, и го върна към действителността.

Не беше Мария. Виждаше Серена.

Ала не успяваше да помръдне. Различаваше сянката на доктор Манинг, прокрадваща се край стената. Държеше нещо червено и четвъртито. Серена изпищя и в ноздрите му внезапно нахлу миризма на бензин. Осъзна какво се случва. Като в сън проследи как доктор Манинг захвърля настрани тенекиената кутия. Проблесна светлина, запалена кибритена клечка, и описа дъга към пода. Пламъците лумнаха със свистене, сякаш заливаха въглени с вода. Огнените езици заподскачаха към стените от изсъхнали дъски. Стана горещо. Димът се сгъсти.

Колин се опита да раздвижи ръце и крака. Напразно. Бяха като вцепенени. В устата си усети металически вкус и видя как доктор Манинг притичва край него към разбитата врата.

Пламъците достигаха тавана. Във виковете на Серена долавяше ужас. Тя се изкашля веднъж, после втори път. Колин отново понечи да се раздвижи, питайки се защо тялото му не се подчинява. Най-после лявата му ръка се размърда бавно. После дясната. Плъзна ги под себе си и се опита да стане, но счупените му кости се разместиха. Той изкрещя и падна на пода. Болката превърна гнева му в ярост, нажежавайки желанието му за мъст.

Застана на колене и най-сетне се олюля прав. Пристъпи замаяно напред. Очите му лютяха и сълзяха от дима. Серена кашляше неудържимо. Колин имаше чувството, че изобщо не може да си поеме дъх. Пламъците бяха обхванали и четирите стени, стягайки ги в обръч. Горещината бе нетърпима, черният пушек разкъсваше белите му дробове. С несигурни крачки той приближи до Серена и огледа плетеницата от въжета, приковали я към стола. Нямаше начин да ги развърже навреме с една ръка. Озърна се наоколо с надеждата да види нож. Брадва. Нещо остро.

Чу звучен пукот, последван от бумтене и покривът на бараката хлътна рязко сред фонтан от искри. Носеща греда се счупи на две на няколко стъпки от тях, после още една падна по-близо. Пламъците се ожесточаваха и дрехите му пареха. Паникьосан, той грабна стола със Серена. В счупената му ръка избухна нажежена до бяло болка и разпали яростта му. Беше свикнал да понася болка, знаеше как да я овладява. Впрегна цялата си воля, но ръката му отказваше да стиска.

Нямаше как да изнесе Серена. От вратата го деляха пет-шест стъпки. Той хвана облегалката на стола със здравата си ръка и го повлече към вратата. Трябваше да стигне дотам преди пламъците. Теглеше и дърпаше и всеки тласък пробождаше ръката и главата му.

Изскочи навън. Димът и горещината ги последваха. Трябваше да изтегли Серена на безопасно разстояние от огъня и дима. Не можеше обаче да я пренесе през пущинака и калта. Вдясно забеляза чакъл и се насочи натам — към другата сграда. Зад тях бараката потъваше в пламъците; бученето ставаше все по-оглушително и засилваше звънтенето в ушите му. Той продължаваше напред. Спря да си поеме дъх едва когато горещината от пожара отслабна.

Серена кашляше и в мрака кожата й изглеждаше почти синя. Трябваше й кислород, а още не бе я освободил от стола. Не виждаше нищо, с което да среже въжетата. Почуди се дали няма да намери нещо в другата сграда. Тръгна към нея, но зърна силует да изскача иззад ъгъла и да заема позиция за стрелба. Пламъците осветиха дуло…

Пушката, за която доктор Манинг бе споменал на Марголис с уточнението, че уж била повредена…

Колин събори стола със Серена и я закри с тяло точно когато чу изстрела. Доктор Манинг стреляше от деветдесетина метра — почти максимален обхват — и куршумът прелетя над тях. Вторият изстрел бе малко по-близо до целта. Колин усети как сачмите се забиват в рамото му и руква кръв. Пак му се зави свят. Борейки се да запази съзнание, видя как доктор Манинг хуква към колата си.

Нямаше начин да го настигне. Силуетът му се смаляваше секунда след секунда, а Колин го наблюдаваше безпомощно. Почуди се защо се бави толкова полицията. Дали щяха да го заловят?

Мислите му прекъсна бумтеж — огънят лумна над покрива на бараката, жив и с оглушителен вой. Част от стената се срина, запращайки горящи отломки към тях. Долавяше тихите стенания на Серена между пристъпите на кашлица. Все още бяха в опасност, твърде близо до огъня. Колин нямаше сили да я премести, но можеше да потърси помощ. Застави се да стане. Трябваше да стигне до място, където някой ще го види. Залитайки, измина няколко крачки. Губеше кръв, лявата му ръка бе напълно безполезна, нервните му окончания излъчваха болка.

Разбираше, че не може да надбяга колата; не беше сигурно дори дали ще успее да отскочи от пътя й. Серена обаче бе още по-безпомощна и Манинг знаеше къде точно се намира.

Стиснал зъби, Колин тръгна напред възможно най-бързо, отдалечавайки се от Серена. Надяваше се Манинг да го последва. Или да избяга. Но фаровете очевидно бяха насочени към Серена. Отчаян, Колин спря и размаха дясната си ръка да привлече вниманието на Манинг.

Показа му среден пръст.

Камрито веднага се отклони към него, скъсявайки бързо разстоянието. Бараката продължаваше да надава зловещи писъци, докато огънят я поглъщаше. Олюлявайки се, Колин продължаваше да се отдалечава от Серена с пълното съзнание, че му остават няколко секунди живот. Колата наближаваше заплашително, когато ненадейно земята пред него се окъпа в светлината на още два фара, изскочили някъде изотзад.

С крайчеца на окото си зърна как приусът на Евън се блъска в камрито с оглушителен трясък и двете коли се плъзват към огъня. Камрито се вряза в ъгъла на бараката. Приусът го тласна навътре. Покривът на сградата рухна и пламъците се издигнаха още по-нависоко към небето.

Колин понечи да се втурне напред, но краката го предадоха. От раните му продължаваше да блика кръв. Той се строполи на земята с помътено съзнание. Вече чуваше сирените да надвикват стенанията на огъня. Бяха закъснели, сигурно нямаше да оцелее, но все едно. Не откъсваше очи от приуса. Чакаше да се отвори врата или прозорец. Евън и Лили щяха да избягат от пламъците, ако действат бързо, но с всеки изминал миг шансът да се спасят намаляваше.

Трябваше да стигне до тях. Опита се отново да се изправи. Повдигна глава и едва не изгуби съзнание. Стори му се, че вижда по улицата кръжащи червени и сини светлини. Ярки фарове сякаш приближаваха към него. Чу уплашени гласове да викат Серена и него. Прииска му се да им изкрещи да побързат, защото Евън и Лили се нуждаят от помощ, но викът му прозвуча като дрезгав шепот.

Тогава чу Мария да извиква името му.

— Тук съм! — коленичи тя до него. — Дръж се! Линейката идва!

Колин не успя да отговори. Всичко се завъртя и светът се разкъса на несвързани картини. Стори му се, че пламъците обгръщат приуса, после примигна и видя, че само едната му половина гори. Привидя му се, че предната врата се отваря, но не зърна друго движение сред гъстия пушек. Усети как пропада и тъмнината го поглъща. Миг преди да изгуби съзнание, се помоли двамата му най-добри приятели да останат живи.