Никълъс Спаркс
Виж ме (24)

23.
Колин

Шокът, когато чу Мария да произнася името, бързо отстъпи място на инстинкта „бий се или бягай“ и по вените му рукна адреналин. Колин смътно долови Лестър да казва нещо и връзката прекъсна.

Лестър.

Колин вече тичаше. Излетя от задната стая, заобиколи бара, масите и клиентите, натискайки бутона за повторно набиране.

Телефонът се включи на гласова поща.

Повторно набиране.

Отново гласова поща.

Мария беше в беда.

Зад него барманът го извика; келнерките се заозъртаха объркано. Когато Колин профуча през входната врата, салонният управител го попита къде отива.

Лестър има пистолет!

Колин свърна край ъгъла на сградата. Подхлъзна се на пясъчната алея. Успя да запази равновесие и се втурна по улицата, очертавайки мислено най-прекия маршрут до дома на родителите на Мария.

Надяваше се пътят да е чист.

Надяваше се колата му да запали.

Помоли се колата му да запали.

Щеше да се обади в полицията, щом потегли.

Стрелна се край възрастна двойка. Вече виждаше колата.

Изтичаха ценни секунди.

Ами ако Лестър вече я е отвлякъл? Както Джералд Лос бе похитил Кейси?

От къщата на родителите й го деляха двайсет минути.

Щеше да ги сведе до десет. Дори по-малко.

Мария може вече да е изчезнала.

Скочи в колата, пъхна ключовете в стартера, стараейки се да не дави двигателя. Въпреки това завъртя яростно ключа и старото камаро оживя с боботене. Колата се отлепи от бордюра, а Колин вече бе вперил поглед в автомобилите отпред.

Настигна колоната и погледна към телефона си. С една ръка набра 911 и чу операторът да го пита какъв е спешният случай.

— Въоръжен мъж заплашва жена. Мария Санчес. Мъжът се казва Лестър Манинг и я преследва. Издебнал я е пред дома на родителите й.

Адресът му убягна, но каза на оператора имената на родителите на Мария, както и улицата и съседната пряка. Представи се и съобщи, че пътува натам. Операторът настоя да остави полицаите да си свършат работата, но той прекъсна връзката.

Натисна газта и камарото му буквално подпря бронята на колата пред него. Съседната лента бе блокирана от черен рейндж ровър, движещ се с максималната разрешена скорост. Колин отби в разделителното платно, изпревари върволица автомобили и се върна отново в своята лента. Ускори ход и след секунди застигна пикап и бял миниван, напредващи един до друг. Подмина и тях по разделителното платно, този път почти без да забавя.

Стигна завоя към моста и завъртя рязко кормилото. Гумите му изсвистяха. Изпревари още няколко коли по разделителното платно и най-сетне се озова на прав път с по-малко трафик. Натисна педала на газта до пода. Адреналинът изостряше рефлексите му зад волана. Тялото му откликваше в пълен синхрон с колата.

Увеличи скоростта и видя червен светофар отпред и низ от стопове на изчакващи автомобили. За да не спира, навлезе в платното за велосипедисти.

Профуча през пролука на кръстовището и продължи напред, като слаломираше край колите и отбиваше при нужда в платното за велосипедисти. Взе завой и се устреми към дълга върволица автомобили. Нямаше изход. Наложи се да прекоси паркинг на бензиностанция, принуждавайки хората да отскачат от пътя му.

Полицаите бяха тръгнали към дома на Мария, но може би нямаше да стигнат навреме.

Мислите му кръжаха трескаво. Питаше се дали Лестър вече е накарал Мария да влезе в колата му и къде ще я отведе.

И дали не я е прострелял.

Нов завой, този път наляво, и за пръв път бе принуден да спре на оживено кръстовище. Удари по волана, после затаи дъх и потегли напред, прехвърляйки се от лента в лента. Друг шофьор натисна спирачки, подминавайки го на сантиметри.

Профучавайки през жилищен квартал, Колин се оглеждаше за деца, домашни любимци и други пешеходци, докато къщите пробягваха край него.

Нов завой. Гумите изскърцаха и задницата на камарото поднесе първо наляво, после надясно. Колин едва удържа волана. От двете страни на улицата бяха паркирани коли и ограничаваха видимостта. Наложи се да забави ход. Пред него мъж и жена бутаха бебешка количка по тротоара. От другата страна на улицата дете и баща си подхвърляха топка. Мъж разхождаше куче на дълга разтегаема каишка.

Още един завой и навлезе в шосето с по-добра видимост. Колин набра скорост, най-после навлизайки в квартала, където живееха семейство Санчес.

Девет минути.

Взе последния завой с максимална скорост и едва не удари синьо камри, наближаващо бързо по средата на пътя. Колин сви инстинктивно надясно. Същото направи и другият шофьор. Камарото поднесе отново, гумите изсвириха. Сърцето на Колин заби като чук в гърдите. Когато колите се разминаха на сантиметри, зърна за миг зад стъклото двама мъже със стреснати лица и ококорени очи. Бяха на косъм. Той стисна здраво волана и овладя колата в последния момент.

Видя улицата на Санчесови и не удари спирачки, докато не стигна до последната пряка.

Обземаше го страх.

Молеше се да не е закъснял.

Свърна по пряката и чу сирени. В огледалото за обратно виждане примигваха сигнални светлини на патрулна кола. Колин почти не забави ход, но патрулната кола го настигаше бързо. Чу високоговорителят да грачи:

— Отбий и спри!

„За нищо на света — помисли си Колин. — Каквото и да ми се случи.“