Никълъс Спаркс
Виж ме (35)

Епилог

Април винаги изненадваше Мария. Бе отраснала на Юг и знаеше какво да очаква, но сияйните, съвършени дни настъпваха внезапно и я изпълваха с усещане, че всичко е възможно. Безоблачни сини небеса приветстваха зелените морави, кафяви през зимата, и светът се обагряше в цветове. Дрянове, череши и азалии се съживяваха отведнъж, лалетата грееха в градините. Утрините бяха хладни, но през деня слънцето стопляше въздуха.

Днес бе един от тези ефимерни пролетни дни. Застанала на грижливо поддържаната морава, Мария наблюдаваше как Серена разговаря оживено с група непознати и радостната й усмивка не слиза от лицето. Трудно бе за вярване, че доскоро сестра й не се усмихваше; месеци наред я измъчваха кошмари за преживения ужас и когато погледнеше в огледалото, виждаше синини и рани. Две от тях бяха оставили белези — до окото и по брадичката — но вече избледняваха. След година едва ли някой би ги забелязал, ако не знае къде точно да търси. Щяха обаче винаги да помнят онази страшна нощ, а спомените винаги щяха да носят болка.

Две седмици след зловещите събития детектив Райт се срещна с Мария и призна, че Колин е бил прав за всичко. В опожарената барака бяха открили останките от изгорялото тяло на Аткинсън. Балистичната експертиза показа, че куршумът в главата на Аткинсън е изстрелян от пистолета, попаднал в ръцете на Лестър. Заради огъня нямаше как да определят с точност кога е настъпила смъртта, но криминалистите предполагаха, че убийството съвпада с изчезването на Аткинсън. Благодарение на няколко косъма, залепнали по леда, успяха да установят, че тялото му е било скрито в голям, празен фризер в гаража на доктор Манинг в Шарлот. Извлеченията от банковите сметки на Манинг показаха, че от тях са прехвърляни средства за изплащане на битовите сметки на Аткинсън, както и за наема на бунгалото в Шейлът.

Отпечатъци на Лестър бяха открити в колата на Аткинсън, а следователите се надяваха той да осветли напълно случая. Напразно. След три дни в болницата под постоянно наблюдение психиатрите бяха преценили, че е в състояние да се върне в килията. По-късно същия следобед Лестър се срещнал с адвоката си, който признал, че макар и под въздействие на силни медикаменти и потресен от загубата на баща си, той е със сравнително бистър ум. Лестър се съгласил да го разпитат на другия ден в присъствието на адвоката му. Върнали го в килията, където изял спокойно вечерята си. Видеозаписите документирали как полицаите го наглеждат през петнайсет-двайсет минути. Въпреки това обаче успял да се обеси с ивици чаршаф, завързани една за друга. Открили го твърде късно.

Понякога Мария се питаше дали Лестър наистина е бил съучастник, или просто е поредната жертва на доктор Манинг. Или и двете. След като се събуди от комата, Пийт Марголис призна, че не е сигурен кой го е прострелял. Доктор Манинг му извикал да влезе, но преди да го ранят, зърнал само откъм открехнатата врата на килера дуло на пистолет. Мария знаеше със сигурност единствено, че доктор Манинг и Лестър са мъртви и вече няма да я преследват. Въпреки злощастията, които бяха причинили на нея и на сестра й обаче, понякога тежката участ на семейство Манинг я изпълваше със скръб. Малкият син загива в катастрофа, убиват по-голямата сестра, майката, борила се дълго с депресията, слага край на живота си… Питаше се каква ли щеше да бъде, ако това я бе сполетяло или Серена бе загинала в пожара.

Тя огледа морето от хора на моравата и си припомни колко е благословен животът й. Майка й и баща й съумяваха да сдържат закрилническите си инстинкти, работата с Джил й носеше удовлетворение, с част от обезщетението от кантората си бе купила нови мебели и дрехи и пак й бяха останали достатъчно спестявания за черни дни. Миналата седмица влезе в магазин за видеокамери и фотоапарати и хареса скъп обектив с УВ филтър. Времето се затопляше и гребането я зовеше.

* * *

Сватбата бе великолепна, макар че друго не можеше да се очаква под режисурата на Лили. Уилмингтън бе родното й място, но Мария не можеше да отрече очарованието на Чарлстън. Лили изглеждаше като приказно създание в сватбената рокля — съчетание от ефирен сатен, миниатюрни морски перли и изящна дантела. Евън я наблюдаваше с копнеж, докато произнасяха обетите си в църквата „Сейнт Майкъл“ — най-старата в Чарлстън и предпочитано място за сватбени церемонии на аристократичните семейства.

— Не си представям кой би пожелал да се омъжи другаде — обясни й Лили с напевния си глас и доводът й прозвуча логично и искрено, а не снобски.

През онази ужасна нощ Лили като по чудо бе оцеляла без драскотина. Евън не извади чак такъв късмет. Имаше тежки изгаряния по гърба и няколко счупени кости на крака. След почти два месеца в гипс едва наскоро бе започнал да ходи, без да куца — отчасти благодарение на новия си тренировъчен режим. Не достигаше стандарта на Колин, но призна на Мария, че прави допълнителни упражнения за мускулите на ръцете с надеждата Лили да забележи промяната по време на медения им месец на Бахамите.

И двамата имаха ангели закрилници. Макар че някои биха се подсмихнали иронично, Мария го повярва, когато ги видя да излизат от приуса.

Знаеше и толкова.

* * *

Зад нея сватбеното тържество беше в разгара си. След тържествената церемония бе време за празнуване. Лили бе пожелала да организират увеселението в просторния втори дом на родителите й край брега на река Ашли и по всичко личеше, че не са пестили средства. Ярко светещи гирлянди украсяваха внушителна бяла шатра; гостите танцуваха върху дървен дансинг пред оркестър от десетима музиканти.

Храната бе приготвена в един от най-изисканите местни ресторанти, а букетите от пролетни цветя бяха истински произведения на изкуството. Мария знаеше, че никога не би пожелала подобна сватба; не беше в стила й. Стигаше й да бъде с най-близките си приятели и със семейството си. И може би накрая да зарадва децата с пиняти.

Не че мислеше да се омъжва скоро. Още не бяха обсъждали въпроса, а Мария не възнамеряваше да го повдига. Общо взето, Колин не се бе променил. Щеше да й каже истината, а тя не бе сигурна, че е готова да чуе отговора. Понякога й се приискваше да повдигне темата, но дори самата мисъл я изнервяше.

Едва напоследък Колин бе успял да поднови тренировките, но понякога се измъчваше, че не е в предишната форма и не може да участва в състезателни боеве. Лекарите настояваха, че са му необходими поне още шест месеца. Сачмите бяха разкъсали част от раменния му мускул, оставяйки видими белези и слабост, която вероятно нямаше да отшуми. Вече бяха оперирали веднъж ръката му, след няколко месеца му предстоеше втора операция. Лекарите обаче смятаха за най-тежка травмата на черепа и четири дни го поставиха под наблюдение в интензивното отделение, недалеч от Пийт Марголис.

След като дойде в съзнание, детективът разговаря пръв с него.

— Казаха ми, че си ми спасил живота — казал му Марголис. — Но не мисли, че това променя сделката ни. Ще продължа да те следя.

— Добре — успял да изграчи Колин.

— Казаха ми също, че доктор Манинг те ступал и всъщност Евън му видял сметката. Трудно ми е да си го представя.

— Добре — повторил Колин.

— Съпругата ми каза, че си идвал да ме посетиш. Държал си се любезно. Приятелят ми Лари очевидно те смята за умник.

Колин успял само да изсумти.

Марголис поклатил глава и въздъхнал.

— Направи ми услуга и не се забърквай в неприятности. И още нещо… — най-сетне се усмихнал. — Благодаря.

Оттогава Марголис не бе припарвал до Колин.

* * *

Мария усети, че Колин се приближава. Прегърна я и тя се притисна към него.

— Ето те и теб — каза той. — Търсех те.

— Красиво е край реката. — Тя се обърна и облегна глава върху гърдите му.

— Мария? — прошепна й той. — Ще направиш ли нещо за мен? — Тя се отдръпна, погледна го въпросително и той продължи: — Искам да те запозная с родителите си.

Очите й се разшириха.

— Тук ли са? Защо не ми каза?

— Исках първо да говоря с тях. Да опипам почвата.

— И?

— Те са добри хора. Разказах им за теб. Помолиха ме да ви запозная, но исках първо да те попитам.

— Ще се запозная с тях, разбира се. Защо изобщо реши, че трябва първо да ме питаш?

— Не знаех какво друго да кажа. Не съм ги запознавал с момиче досега.

— Никога ли? Леле… Чувствам се специална.

— Редно е. Такава си.

— Води ме тогава. Понеже съм толкова специална и си луд по мен, вероятно не си представяш да живееш без мен. И всъщност може би предполагаш, че съм твоята избраница.

— Да — кимна той, без да откъсва очи от нейните. — Добре.