Никълъс Спаркс
Виж ме (10)

9.

— Сънувам ли? — подвикна Евън, облегнат на парапета на верандата, когато Колин прекосяваше двора. — Пак ли тичаш?

Задъхан, Колин свърна към него, постепенно забавяйки ход. Избърса си лицето с края на блузата и погледна към приятеля си.

— Днес тичам за пръв път.

— Тренира следобед. И сутринта.

— В залата.

— И?

— Не е същото — отговори Колин с пълното съзнание, че на Евън му е все едно. Кимна към входната врата. — Защо не си вътре с Лили?

— Защото къщата ми вони.

— Какво общо има това с мен?

— Много. Усещам смрадта от дрехите ти да се процежда през вентилационната шахта като зелена, гнусна мъгла. Вместо да тичаш, можеше да пуснеш една пералня. Или още по-добре — да започнеш ежедневно да гориш спортните си екипи. Лили помисли, че в килера е умряла мишка. Или че канализацията се е задръстила.

Колин се усмихна.

— Веднага ще се заема.

— Побързай. И ела пак тук. Лили иска да говори с теб.

— Защо?

— Нямам представа. Не иска да ми каже. Но предполагам, че е за приятелката ти.

— Нямам приятелка.

— Така или иначе Лили иска да говори с теб.

— Защо?

— Защото е Лили — отвърна раздразнено Евън. — Вероятно иска да разбере дали си изпратил на Мария картичка с изящна калиграфия. Или ще предложи да ти помогне да изберете съвършен копринен шал за рождения й ден. Или да се увери, че ще използваш правилната лъжица за супата, ако я заведеш в кънтри клуб. Знаеш каква е. Но донесе вкъщи някаква чантичка и не ми казва какво има в нея.

— Защо?

— Престани да ми задаваш въпроси, на които не мога да отговоря! — въздъхна Евън. — Знам само, че при всеки опит да се присламча до нея, ми казва да почакам. Заради теб. И знаеш ли какво? Това не ми харесва. Очаквах с нетърпение вечерта. С повече от нетърпение. Беше ужасен ден.

— Добре.

Евън се намръщи.

— Питаш ме защо е бил ужасен? Благодаря ти, че се поинтересува, Колин. Оценявам съпричастието ти. Явно си загрижен за благоденствието ми. — Втренчи се в приятеля си. — Тази сутрин излезе отчайваща информация за борсата и пазарът се срина. И макар това да не зависи от мен, цял следобед разговарях по телефона с недоволни клиенти. После се прибрах вкъщи и стаята ми миришеше на гимназиална съблекалня, а сега се налага да чакам Лили да говори с теб, преди да започне нашата вечер.

— Ще се преоблека и ще дойда след две минути.

— В никакъв случай!

Лили, с жълта лятна рокля, внезапно се появи до Евън на верандата. Улови ръката на годеника си и му се усмихна сладко.

— Редно е горкият човек да се изкъпе, нали, Евън? Мокър е от пот. Ще почакаме още малко. Не бива да го пришпорваме.

Евън не отговори и Колин прочисти гърло.

— Тя има право, Евън.

Приятелят му се намръщи.

— Добре. Изкъпи се. И пусни пералнята. После ела.

— О, не си го изкарвай на него — упрекна го Лили. — Той не е виновен, че си инвестирал парите на клиентите си в неподходящи компании.

Намигна тайно на Колин.

— Не съм инвестирал в неподходящи компании! Не съм виновен аз. Всичко се срина днес.

— Шегувам се, скъпи — проточи мелодично годеницата му. — Знам, че си имал тежък ден, но не си виновен ти. Подлият господин Пазар просто ти е изиграл лош номер.

— Не ми помагаш — оплака се Евън.

Лили се обърна отново към Колин.

— Говори ли със своята дама днес? — попита го.

— Преди да изляза да тичам.

— Поднесе ли й цветя в офиса, както ти заръчах?

— Не.

— Шоколадови бонбони?

— Не.

— Какво ще те правя?

— Не знам.

Тя се усмихна и дръпна Евън за ръката.

— Ще се видим след малко — махна на Колин.

Той ги изпрати с поглед и влезе в апартамента си. Съблече се на път за банята и хвърли дрехите си върху купчината за пране, отбелязвайки мислено, че Евън има право. Купчината вонеше. Зареди пералнята, пусна я и влезе под душа. После си сложи джинси и тениска и се върна при Евън и Лили, които седяха един до друг на дивана. От двамата очевидно само Лили се зарадва да го види.

— Колин! Добре дошъл! — поздрави го тя, сякаш бе забравила, че току-що са разговаряли. — Да ти предложим ли нещо за пиене?

— Вода, моля.

— Евън? Донеси, ако обичаш, вода на Колин.

— Защо? — попита той и се облегна назад, подпрял ръка върху облегалката на дивана. — Знае къде е. Може сам да си налее.

Лили се обърна към него:

— Това е твоят дом. Ти си домакинът.

— Не съм го канил. Ти го покани.

— Евън?

Начинът, по който произнесе името му, не оставяше никакъв избор на Евън. Както и начинът, по който изглеждаше, разбира се. Освен че бе най-красивата жена, с която бе излизал, Лили знаеше как да използва предимствата си.

— Добре — промърмори той и стана от дивана. — Ще му донеса чаша вода.

Повлече крака към кухнята.

— С лед, моля — подвикна му Колин.

Евън му се смръщи през рамо, а Колин се изтегна на фотьойла пред Лили.

— Как си тази вечер? — поинтересува се тя.

— Добре.

— А Мария?

По телефона Мария му бе разказала случката с шефа й Кен Мартенсън. Докато я слушаше, усети как челюстите му се сключват. Гласът му не трепна, но си представи как си разменя няколко думи с Кен и му дава да разбере, че е в негов интерес да спре да я притеснява. Не сподели мислите си с Мария, но когато след разговора с нея се улови, че неволно стиска юмруци, си сложи спортния екип и излезе да потича. Успокои се едва към края на обиколката.

Лили обаче не го питаше за това.

— Преди малко я чух.

— И тя е добре?

В ума на Колин пак изникна проблемът на работното й място, но не беше редно да споделя подобна информация. Това бе животът на Мария, нейната история, а не неговата.

— Мисля, че й стана приятно да ме чуе — отговори той, придържайки се към истината.

— Не беше й се обаждал досега?

— Обадих й се в неделя вечерта. След като говорих с теб и Евън.

— Но не й се обади в понеделник и във вторник?

— Бях на работа.

— Можеше да й се обадиш пътьом. Или през почивката. А също и по пътя за колежа или спортната зала.

— Да.

— Но не го направи.

— Не. Утре обаче ще обядваме заедно.

— Така ли? На по-специално място, надявам се.

— Всъщност не съм решил къде.

Лили не скри разочарованието си. Евън влезе в стаята с голяма чаша вода с лед. Връчи я на Колин.

— Благодаря, Евън. Не беше нужно. Можех сам да си налея.

— Ха-ха — отвърна той и седна пак на дивана. Обърна се към Лили: — Е? За какво искаше да говориш с него?

— Колин ме информира, че утре ще обядва с Мария. Обсъждахме срещата му.

— Моят съвет? Гледай колата ти да запали — каза Евън.

Годеницата му го погледна укорително.

— Всъщност бях загрижена за срещата му през уикенда и исках да уточним някои подробности.

— Защо? — попита Евън.

— Защото първата вечер с някого е критичен момент за връзката — обясни тя, сякаш отговорът е очевиден. — Ако Колин бе поканил Мария на вечеря или просто на разходка, нямаше да се безпокоя. Или ако бе предложил да излезем четиримата. Разговорът несъмнено щеше да е толкова приятен, че Мария би останала доволна. Уви, Колин както винаги е своенравен и е решил да заведе дамата си на клуб, макар да съм убедена, че вече обсъждахме този въпрос.

Евън повдигна вежди. Колин не продума.

Лили се обърна отново към Колин:

— Помолих те да дойдеш при нас тази вечер, защото бях любопитна дали изобщо си наясно какво представлява танцът салса?

— Не съм.

— Тогава вероятно не знаеш и че салсата се танцува по двойки.

— Както всички танци — вметна Евън.

Лили не му обърна внимание.

— Салсата е много приятна, ако партньорите са свикнали да танцуват заедно — продължи тя. — Но понеже случаят не е такъв, налага се да положиш усилия и да научиш предварително някои неща. Как се движат краката, как да водиш партньорката си при завъртане, как да се отдръпваш и да я оставяш да направи няколко стъпки сама, като изпълняваш всичко гладко и естествено. Иначе е невъзможно да я впечатлиш.

Евън се засмя.

— Кой казва, че иска да я впечатли? На Колин му е все едно какво мислят другите…

— Продължавай — прекъсна го Колин.

Изненадан, приятелят му се обърна към него, а Лили поизправи рамене.

— Радвам се, че осъзнаваш пред какво предизвикателство си изправен. Опитвам се да ти обясня, че е наложително да усвоиш основните елементи на танца.

Двамата мъже замълчаха за миг.

— И как по-точно ще ги усвои? — попита най-сетне Евън. — Живеем в Уилмингтън. Съмнявам се някой инструктор по танци да си разчисти графика през следващите два дни, та приятелят ми да не се изложи.

Лили се приведе напред и взе пликчето, оставено до дивана. Отвори го и извади няколко диска.

— Това са албуми със салса. Трябва да ги чуеш. Обадих се на някогашната си учителка по танци и тя ми ги изпрати. Записите не са нови, но няма значение. Главното в салсата са бързината и ритъмът. Мелодията е на второ място. Колкото до инструктора, с удоволствие ще помогна на Колин да научи необходимото.

— Умееш да танцуваш салса? — учуди се Евън.

— Разбира се. Повече от дванайсет години учих танци, включително алтернативни.

— Алтернативни ли? — попита Евън.

— Отраснах в Чарлстън. С изключение на шага и на валса всичко се смята за алтернативно — поясни тя, сякаш всеки цивилизован южняк би следвало да е информиран по този въпрос. — И все пак, Евън, дай думата на Колин. — Обърна се към него: — Ще ми позволиш ли да те обучавам през следващите два дни?

— Колко време е необходимо?

— Днес ще ти покажа основните стъпки и движения, как да се обръщаш и как да водиш партньорката си при въртене. Така ще разбереш какво ни предстои. После ще ни трябват по три часа в четвъртък и в петък. След като се върна от работа и се преоблека. Към шест, да речем. И, разбира се, ще се упражняваш през свободното си време.

— Ще бъде ли достатъчно?

— Не е достатъчно, за да се усъвършенстваш. Или дори да постигнеш прилични резултати. Да овладееш майсторски какъвто и да било танц, изисква години. Но ако се съсредоточиш и изпълняваш стриктно напътствията ми, ще бъдеш достатъчно подготвен за срещата в събота.

Колин не отговори веднага. Отпи глътка вода.

— Не ми казвай, че обмисляш сериозно предложението й — тросна му се Евън.

— Обмисля го, естествено. Разбира, че съм права.

Колин свали чашата в скута си.

— Добре — кимна той. — Но ще се наложи да убедя някого да ми вземе смяната в петък вечерта.

— Чудесно — усмихна се Лили.

— Чакай — обърна се Евън към нея. — Нали щяхме да излизаме в петък?

— Съжалявам, но се налага да отменя договорката. Приятел се нуждае от помощта ми и не мога да му откажа. Толкова мило ме помоли.

— Сериозно? Аз нямам ли право на мнение?

— Имаш, разбира се. Ще бъдеш тук и през двете вечери. Както и днес очевидно.

— Тук?

— Къде другаде?

— Не знам. В някое танцово студио?

— Не изглупявай. Не е необходимо. Но ще разместиш мебелите в дневната. Наистина ни трябва пространство. И ще отговаряш за музиката. Ще спираш и ще връщаш назад, когато ти кажа, ще пускаш наново песните и прочее. Наложително е да използваме целесъобразно времето си. Ти ще бъдеш малкият ми помощник.

— Малкият ти помощник?

Тя му се усмихна.

— Споменах ли, че салсата кара жените да се чувстват особено… чувствени? За дълго при това.

Евън преглътна, загледан в нея.

— С удоволствие ще ти помогна.

* * *

— Смачка се като евтин костюм — каза Колин.

С Евън се заеха да избутат дивана в единия край на стаята, докато Лили отиде в спалнята да се преоблече и да обуе подходящи обувки с точна до милиметър височина на токчетата. Тя не правеше нищо наполовина.

— Винаги съм готов да помогна на приятел.

Колин се усмихна.

— Добре.

— А когато приключим, ти ще ми помогнеш да върнем мебелите по местата им.

— Добре.

— И след урока няма да оставаш нито минута повече. Изчезваш точно в девет.

— Добре.

Оставиха дивана.

— Не знам как ме придумва за такива неща.

Колин сви рамене.

— Аз имам известна представа.

* * *

След като освободиха достатъчно пространство и навиха килима, Лили придърпа Колин в средата на стаята. Евън седна мрачно на дивана, зареден с книги. Лили бе облякла тесни бели джинси, червена копринена блуза и обувки, които вероятно струваха повече от седмичната надница на Колин. Макар да бе годеница на Евън и негова приятелка, Колин съзнаваше, че буквално излъчва сексапил.

— Спазвай дистанция, Колин! — предупреди го Евън.

— Тихо! — скара му се Лили. — Сигурно ти е любопитно защо се преоблякох — обърна се към Колин.

— Не особено — призна той.

— Преоблякох се, за да виждаш как си движа краката. Споменах, че ще ти покажа основните стъпки. Винаги можеш да ги използваш, независимо какво прави Мария. Разбра ли?

— Да.

— Предполагам, че Мария може да танцува салса?

— Каза ми, че навремето танцувала често.

— Отлично.

Лили застана до него. Двамата бяха с лице към прозореца и Евън ги виждаше в профил.

— Значи ще може да те следва — продължи Лили. — Готов ли си?

— Да.

— Тогава наблюдавай краката ми и прави същото като мен — каза тя. — Изнасяш напред левия крак — едно — после преместваш тежестта върху пръстите на десния крак — две. Връщаш левия в изходна позиция — три — и изчакваш един такт — четири. — Показа стъпките и Колин ги повтори. — Сега прекрачваш назад с десния крак — пет — преместваш тежестта върху пръстите на левия крак — шест — после връщаш десния крак напред — седем — и изчакваш един такт — осем. И готово.

Колин отново повтори стъпките.

— Това ли е?

Тя кимна.

— Да го направим пак.

Подхванаха наново движенията. После пак и пак. Лили броеше до осем. След още дузина по-бързи повторения продължиха, без да броят. Починаха си малко и започнаха отначало, като постепенно увеличаваха скоростта. Когато Колин усети, че посвиква, Лили спря и застана да го наблюдава отстрани.

— Отлично! — похвали го най-накрая. — Усвои стъпките, но важното е да не пружинираш толкова. Сега се движиш като трол през блато. Трябва да си по-плавен като цвете, което бавно разцъфва. През цялото време дръж раменете на едно ниво, докато правиш стъпките.

— Как?

— Като използваш повече хълбоците. Ето така.

Тя му показа, движейки пластично хълбоци напред-назад, без да отпуска рамене. Беше права, че танцът е чувствен. С крайчеца на окото си Колин зърна, че Евън е седнал по-изправен и се взира в Лили, макар че тя сякаш не го забелязваше.

— Сега ще повторим всичко с музика. Старай се да изпълняваш стъпките по-гладко. — Обърна се към годеника си: — Скъпи? Ще пуснеш ли песента отново?

Евън тръсна глава, все едно се събужда от сън.

— Какво? Каза ли нещо?

* * *

Танцуваха малко повече от два часа. Освен основните стъпки Колин се научи как да се върти и тогава започнаха да танцуват заедно. Лили му показа къде да сложи дясната си длан (точно под рамото, напомняше си той). Показа му и как да я води при три различни завъртания, давайки й дискретно знак с лявата си ръка. Изискваха се малко по-различни стъпки, преди да се върне отново към основните.

През цялото време му напомняше да се движи плавно и да използва хълбоците, да не прекъсва зрителния контакт, да не изпуска ритъма, да спре да брои на глас и да се усмихва. После върнаха мебелите по местата им и стана време Колин да си тръгва. Лили улови Евън за ръката и двамата го изпратиха до верандата.

— Справи се много добре — похвали го тя. — Имаш усет за ритъм.

— Танците приличат малко на бокса — отбеляза той.

— Надявам се, че не си прав — поклати глава тя с почти обиден тон.

Колин се усмихна.

— Утре вечер, нали?

— Точно в шест. — Тя му подаде диск. — За теб е. Остане ли ти свободно време през деня, настоявам да упражняваш стъпките, обръщането и завъртането на партньорката. Съсредоточи се върху знаците с ръка и се старай да се движиш плавно. Ще бъде крайно неефективно, ако се наложи да започнем отначало.

— Добре — кимна той. — И, Лили?

— Да?

— Благодаря.

— За нищо, Колин — усмихна се тя. — Не бих пропуснала обаче възможността да повдигна още един въпрос, който току-що ме осени.

Колин я погледна очаквателно.

— Относно обяда с Мария утре. Не е необходимо, разбира се, да ти напомням, че ще се срещнете в делова обстановка, която изисква по-официално облекло. Не е необходимо, надявам се, да ти напомням също, че колкото и да обичаш колата си, няма нищо по-отблъскващо от непочистено купе и от кола, която не иска да запали. Верни ли са предположенията ми?

По принцип ремонтираше колата си по други причини, а не заради Мария, но щом я споменаваше…

— Да — отговори той.

— Радвам се — кимна Лили. — Жените все пак имат определени очаквания по отношение на ухажването. Колкото до цветята, реши ли какво да избереш? Понеже различните букети носят различен смисъл?

Лили говореше толкова сериозно, че Колин едва успя да сдържи усмивката си:

— Какво би препоръчала?

Тя почеса брадичка със съвършения си маникюр.

— Понеже двамата тепърва ще се опознавате и срещата е по обяд, букет от рози е твърде формално, а лилиите, макар и красиви, са по-подходящи за пролетта. Карамфилите, естествено, не изразяват нищо, освен че са евтин избор. Изобщо не стават.

Колин кимна.

— Разбирам.

— Най-добре й поднеси малък есенен букет. С дребни жълти рози, бронзови маргаритки и един стрък червена звъника, да речем. — Тя наклони замислено глава. — Да, струва ми се идеално за случая. Ще помолиш да аранжират букета във ваза, за да го сложи в кабинета си, но това е правилният избор, нали?

— Несъмнено.

— Поръчай букета от „Майкълс Флорист“. Майкъл е истински творец. Обади му се още сутринта и кажи, че аз съм ти го препоръчала. Той ще си свърши работата.

Евън се подсмихна, явно доволен от сцената, която наблюдава, и вероятно решил, че по отношение на Лили и изискванията й Колин едва ли ще се различава особено от него. И понеже Евън го познаваше по-добре от всеки, приятелят му кимна след кратко колебание.

— Добре.

* * *

Сутринта Колин се събуди рано и със задоволство установи, че старото камаро запали с първото превъртане на ключа. Тренира усилено — плиометрия и вдигане на тежести, скачане на въже и дълги рундове на тежките и бързите боксови круши. На връщане спря край контейнер за боклук и почисти колата. В апартамента, докато мускулите му бяха още топли и раздвижени, пусна диска на Лили и половин час упражнява салса стъпките, учуден, че не е забравил нищо. Изненада се отново колко концентрация изисква танцът.

Изпи протеиново смути и се изкъпа, облече тъмни панталони и риза — резерви от дните му в съдебната зала. Оттогава мускулите му бяха наедрели значително, но по-подходящи дрехи нямаше. Застанал пред огледалото, си помисли, че макар ризата да е възтясна, изглежда, сякаш го е облякъл Евън. Дрехите бяха абсурдни, особено след като отиваше първо в университета, където късите панталони и джапанките бяха протокол. Лили не би одобрила, но нави ръкавите. По-добре. И по-удобно.

Колегите му или не забелязаха, или не се впечатлиха от външния му вид и както обикновено той изслуша внимателно лекцията, водейки си записки. Серена не се появи, защото часовете им заедно бяха в понеделник и в сряда. През няколкото свободни минути той се обади в цветарницата и поръча есенен букет, каквото и да значеше това. После тръгна към залата, където се провеждаше семинарът по контролиране на учебната среда, осъзнавайки, че не е спирал, откакто будилникът му звънна, и режимът му е преобърнат с хастара наопаки.

Последната лекция за деня приключи в дванайсет без четвърт. Слънцето се издигаше високо в небето и под лъчите на циганското лято Колин закрачи към колата бавно, за да не се изпоти. Отби се в цветарския магазин и се накани да поеме към адреса, който Мария му беше дала. Сякаш съдбата си играеше с него, наложи се да завърти ключа два пъти и да помпа доста педала за газта, за да потегли. Не му оставаше друго, освен да се надява, че ще стигне до мястото на срещата.

„Мартенсън, Херцберг и Холдман“ се помещаваше в собствена сграда — сравнително модерна постройка на две пресечки от река Кейп Фиър и в сърцевината на историческия квартал. От двете й страни и от другата страна на улицата се редяха тухлени сгради в различни оттенъци на ръждивото и магазини, засенчени с навеси. Колин паркира през няколко места от колата на Мария до лъскав червен корвет.

Взе вазата с цветята — спомнил си Лили и израза й „определени очаквания“ — и после се замисли за Кен и за проблемите, които създава. Почуди се дали е наоколо; искаше да свърже името с образ. Заключи камарото и внезапно видя цялата сутрин като обратно броене до времето, когато най-сетне ще срещне отново Мария.

Изненадан, осъзна, че му е липсвала.