Брам Стокър
Дракула (28)

Бележка

Преди седем години всички минахме през ада и мисля, че щастието, което сполетя някои от нас по-късно, е добре заслужено след мъките, които изживяхме. Допълнителна радост за мен и Мина е, че рожденият ден на момчето ни е същият, в който Куинси Морис загина. Майка му тайно вярва, че част от духа на смелия ни приятел е преминал в него. Сигурен съм в това. Имената му свързват заедно всички мъже от малката ни група, но го наричаме Куинси.

Това лято си направихме пътешествие до Трансилвания и посетихме местата, които бяха и още са изпълнени за нас с толкова живи и страховити спомени. Не беше за вярване, че нещата, които някога видяхме със собствените си очи и чухме с ушите си, са били истина. Всички следи за случилото се бяха изличени. Замъкът стоеше както преди, издигащ се високо над запустелия пейзаж.

Когато се върнахме вкъщи, разговаряхме за някогашните времена, към които можем да погледнем назад, без да съжаляваме, понеже и Годълминг, и Сюърд са щастливо женени. Взех записките от касата, където бяха стояли през цялото време след завръщането ни от толкова отдавна. Бяхме поразени от обстоятелството, че в целия куп материали, от които се състоят записките, едва ли има и един автентичен документ. Всички те са просто грамада напечатани листове, като изключим последните дневници на Мина, Сюърд и моя и паметните бележки на професора. Дори да искахме, трудно бихме убедили някого да ги приеме като доказателство за една толкова безумна история. Ван Хелзинг обобщи всичко, докато държеше момчето ни на коляното си:

— Не ни трябват доказателства. Не искаме никой да ни вярва! Един ден това момче ще разбере каква смела и доблестна жена е неговата майка. Вече познава милувката и любящата й грижа. По-нататък ще научи защо някои мъже са я обичали толкова, че да рискуват всичко за нейното добро.