Христо Калчев
Вълчи капан II (13)

XIII

Бившият министър на вътрешните работи Любомир Начев се застреля в дома на родителите си в Карнобат десет дни преди да навърши 52 години, на 13 дата, в деня петък, 2006 г. Беше използвал личния си пистолет. Не остави прощално писмо. Това бе една от причините много хора да не повярват в официалната версия. Един от слуховете, който плъзна по допирателната бе, че Начев е загубил куфарче с важни документи дни преди да се гръмне. Козела отмина тази версия с пренебрежение. От вилата си в Девин той гледаше насмешливо престорената тъга на неговите съпартийци и си даваше сметка, че един карнобатски адвокат по никакъв начин не може да загуби съдбовни книжа. Усилията на новоизлюпения министър на същите работи Румен Петков да убеди обществеността, че убийството на Начев няма нищо общо с дейността му като негов предшественик, го докарваха до истеричен смях.

Всъщност Козела изобщо не беше толкова коравосърдечен, колкото изглеждаше. Той познаваше тези хора отблизо и беше работил с тях дълги години. В известен смисъл те бяха неговото семейство.

* * *

Когато бившият генерал Иван Милетиев напускаше структурите на МВР, разочарован от обхващащата го с метастази корупция, провинциалният адвокат Любомир Начев напредваше неудържимо в службата и съвсем скоро стана началник на сектор „Борба с престъпността“ в Института по криминалистика на МВР. После Жан Виденов изненадващо издигна примерния чиновник до министър на вътрешните работи. За година и половина Любомир Начев успя да сътвори крупни гафове, които разклатиха цялото правителство и забъркаха страната дори в международен скандал. През 1995 година в Скопие кола бомба избухна край кортежа на тогавашния президент на Македония Киро Глигоров. Ден по-късно в София Любомир Начев заяви пред репортери, че Киро Глигоров е останал без окото. Световните агенции мигновено разпространиха думите му. По-късно се наложи Начев да ги опровергава.

Вторият му гаф беше списък с три хиляди бандити с две и повече висящи дела. Постепенно списъкът започна да намалява и стигна до 2315, а още по-сетне изчезна. След голямото преброяване Начев се закани да прибере оръжието на групировките и се забърка в поредния скандал. Някаква репортерка го попита дали е прибрал оръжието на бандитите, а той извади собствения си пистолет и нагло заяви:

— Ето го оръжието!

Най-големият му гаф обаче си остана присъствието му в стаята на манекенките, заедно с известната на всички Жени Калканджиева вечерта, когато бяха убити тримата полицаи в Люлин — 3-ти май 1996 година.

Това вече обществеността нямаше как да му прости. И се наложи да напусне позорно с оставка.

Козела го познаваше отблизо и знаеше, че съвсем не е лош човек. Напротив, беше отзивчив и чувствителен към болката на другите, а в личния си живот доволно нещастен. Живееше самотно, без жена си и децата си, които обичаше безумно.

Всъщност Любо допусна две големи грешки. Първата бе, че повярва на социалистите. Втората, че се довери на няколко изявени криминални босове. В интерес на истината министър-председателят Жан Виденов не го изостави, но тези, които го докараха на власт, атакуваха министър Начев постоянно. Също в интерес на истината криминалните босове поддържаха обещания мир и в продължение на година и половина не му създаваха почти никакви проблеми. Люлинските келеши, които убиха полицаите, бяха хора извън големите групировки. Начев забрави, че настоящите социалисти са бивши комунисти и че в подземния свят казаната дума не тежи. Именно затова Козела не вярваше в неговото самоубийство.

— Самоубили са го! — каза той на Марина.

— Колко тъжно — поклати глава тя. — По-добре да се беше гръмнал сам.

Това стана в деня, в който той отново се появи, без да обяснява къде е бил. Беше ходил до Белград, където въпреки строгата охрана успя да се срещне с Йоска Амстердам.

— Какво става в България? — попита го онзи.

— Мазало — отвърна Козела. — Между десните играчи няма нито един свестен, всички са прекипяло вино.

— Ти на кой кон залагаш?

— Няма такъв. Сетиха се да изберат абсолютно непозната в политиката фигура, за да не потънат в нафталина, но той се оказа неприемлив. Първанов отново ще си поеме президентството… Червена България отвсякъде.

— Имате цар в управлението. Това е голям коз.

— Симеон си изигра картите. Дойде като Величество, отиваше му да стане президент, а избра да бъде премиер, след което стана коалиционен партньор на комунистите и турците. Превърна се просто в обикновен човек.

— Аз търся здрава връзка с бъдеща власт — не се стърпя Сретен. — Надявам се, че си дошъл да ми я подскажеш.

— Не разчитай на десните — отряза го Козела. — СДС не се раздели фракционерски или по принципни причини. СДС се раздели заради различните претенции и капризи на отделните му лидери.

— Значи Станишев наистина управлява държава?

— Станишев е формалният премиер в това правителство. Човекът от плаката.

— Кой тогава му дърпа конците?

— Румен Петков. Той е премиерът в сянка. Бойко Борисов първи го разбра и се оттегли предвидливо от МВР.

— Ще има ли балотаж? — почеса се по брадата Сретен Йосич.

— Най-вероятно да — запали любимият си „Ротманс“ Козела. — На десните главите няма да им уврят и срещу действащия президент ще се изправят националистите на Волен Сидеров. Жална им майка на всички нещастници, които имитират политическа класа.

— И каква роля играе Доган в тази пиеса?

— Доган открадна огромните капитали на Илия Павлов след убийство му и сега се разпорежда с тях. Трябват ни млади, некорумпирани, образовани и добронамерени хора.

— На мен не ми трябват — дръпна Йоско. — Моят бизнес е друг.

— И на теб ще ти потрябват, ако смяташ да се върнеш в белия свят — ядоса се Козела. — Искам да подкрепиш Бойко Борисов и да оставиш на мира мен, Марина и сина й. Забрави миналото!

— Ще се опитам, брате — кимна неуверено Сретен и Козела веднага разбра, че с този човек мир не може да има.