Джак Енгелхард
Неприлично предложение (23)

23.

Когато се прибрах у дома, тя се намираше в любимото си помещение — под душа.

— Ти ли си?

— Да — отвърнах. — А това ти ли си?

— Хитро.

— Пада ли мръсотията? — попитах.

— Не чух?

Тя излезе — мокра, блестяща, гола и щастлива, и докато се обличаше, попита:

— Къде беше?

— По работа.

— Хмм…

— Това какво значи?

— Каквото ти искаш.

— Когато кажеш „хмм“, това означава нещо.

— Разбира се, че означава, глупчо. Но няма да ти кажа какво.

— Много си секси като казваш „хмм“.

— Хмм.

— Какво се случи? — попитах.

— С мен ли?

— Да, с теб.

— Ха!

— Какво се случи? — повторих.

— Голяма работа си.

— Искам да знам какво се случи.

— Разбира се, че искаш.

— И така?

— Нищо. Нищо не се случи.

— Нищо?

— Казах ти вече. Нищо не се случи.

— Но аз знам, че не е така.

— О, ти знаеш всичко!

— Само някои неща.

— Предполагам, че той ти е казал.

— Не бе необходимо да ми казва.

— Вярваш ли на онова, което казва? Той е лъжец. Те всички са лъжци. Впрочем какво си правил там? Погледни се! Били сте се, нали? Защо мъжете са такива хлапета? Наби ли го? Добре ли го наби?

— Счупих му китката.

— Браво!

— Направих го.

— И стана шампион?

— Ти си кучка за един милион долара.

— Аха.

— Кажи „хмм“.

— Иди да се измиеш. Ще приготвя вечеря.

— Вечеря!

— Вземи си душ.

— Ще седим тук и ще вечеряме?!

— Да — отговори тя. — Като обикновени хора.

— Все едно нищо не е станало?

— Нищо не е станало.

— Гледах записа.

— Какъв запис? — попита тя.

— Той е заснел вашето нощно приключение.

— Дрън-дрън.

— Заснел го е. Видях всичко.

— Не си. Нищо не си видял.

— Всичко.

— Добре де — отстъпи тя. — Аз изпълних своето задължение по сделката. Така ли е?

— Така.

— Направих онова, за което ми платиха. Нали?

— Да.

— Къде е записът? Искам да го видя.

— Унищожих го — заявих.

— Как?

— Просто го унищожих.

— Блъфираш. Не умееш да блъфираш. Не е имало никакъв запис.

— Добре. Нямаше запис.

— Но ти ме мразиш — констатира тя.

— Не знам.

— А, не знаеш! Прекрасно.

— Прекалено рано е — казах.

— Предполагам. И за мен е прекалено рано.

— Ще отнеме време.

— Обзалагам се — потвърди Джоан. — Но не се бави твърде дълго.

— Това заплаха ли е? За развод ли говорим?

— Мисля, че си обещахме никога да не употребяваме тази дума — каза тя. — Спомняш ли си? Разбрахме се, че има някои думи, които никога не трябва да се употребяват, защото ако го направиш, стават истина.

— Значи е истина? — запитах.

— Не съм споменавала развод.

— Добре де. Аз споменах за развод.

— Ами парите, с които изведнъж се сдобихме — ще си ги делим поравно ли?

— Ако се стигне дотам, разбира се. Парите…

— Не искам да чувам за парите.

— На теб ги дължим — казах.

— А на теб дължим развода.

— Има ли някакво значение? — попитах. — Нали сме богати…

— Не трябва ли да сме щастливи, щом сме богати? — запита тя.

— О, да. Не мога да опиша колко съм щастлив. — От гласа ми струеше жлъч.

— По гласа ти разбирам колко си щастлив — не ми остана длъжна тя.

— Това е, защото съм много щастлив.

— Аз също. Толкова съм щастлива!…

Замълчахме.

— Джоан, не знам какво ще правим отсега нататък — казах след малко.

— Какво ще кажеш за самоубийство?

— Ето, това е дума, която никога не трябва да употребяваш.

— Значи, не знаеш какво ще правим по-нататък! — възкликна тя.

— И какво ще правим?

— Каквото правят всички.

— Какво е то?

— Не знам. Просто продължават. Хората просто продължават нататък.

— Как? Искам да знам как!

— Ти си луд.

— Кажи как, Джоан?

— Няма друг изход, Джош. Просто трябва да продължиш.

— Разбирам.

— Разбираш ли? — попита тя.

— Не, всъщност пак не разбирам.

— Просто да се преструваме, че нищо не е станало.

— Да се преструваме?

— Хората се преструват. Така оцеляват.

— И за кое по-точно да се преструваме?

— Че нищо не се е случило. Както оцелелите след гоненията на нацистите евреи.

— Това не са гонения на евреи, Джоан. Не го удостоявай с такава чест.

— Добре де, беше като малко гонение. Лично наше.

— Не можеш да живееш с лъжа — отбелязах.

— Защо не?

— Не знам. Така казват.

— Понякога лъжата е благородна. Понякога лъжата е по-добра от истината, ако се казва от състрадание. Точно сега, Джош, нямаме нужда от истина между нас. Можем да се възползваме от състраданието. А сега аз твоята shiksa ли съм, или какво?

„Скапаняк, кажи й, че е.“

— Питаш прекалено рано — отвърнах.

— Ти си schmuck — каза тя.