Йън Ървайн
Скрутатор (7)

Шест

Ниш бе допуснал ужасна грешка, която този път нямаше да остане скрита. Какво го беше прихванало да си мисли, че онзи отвлича Тиан? Механикът се изправи на колене.

— Не, не ставай — каза главен скрутатор Гор и с лъскавия си ботуш го притисна обратно в земята. — Остани да лежиш в калта при останалите червеи. Кой си ти, предателю на цялото човечество?

Край Гор стоеше Джал-Ниш. Макар бившият перквизитор да изглеждаше много променен и Ниш да не го бе виждал с маската, механикът все пак го разпозна. Малката част от лицето на баща му бе побеляла, но единственото око бе кървавочервено.

— Този червей, сър — процеди Джал-Ниш Хлар, — е Крил-Ниш Хлар, собственият ми син. Отдавна го смятах за мъртъв. Сега ми се иска никога да не се беше раждал.

— На мен също, временен скрутатор Хлар. Но след като той е твой син, а самият ти така копнееш да получиш място сред Съвета на скрутаторите, искам от теб да докажеш, че си достоен за това. Избери подобаващо наказание за това същество.

Погледът на Гор изразяваше съмнението му.

Джал-Ниш се вторачи в сина си. Изгарящият от срам механик не смееше да посрещне погледа му. Какво щеше да стане с него сега? Едно подобаващо наказание можеше да означава всичко от зачисляване в армията до смъртна присъда. И все пак родството имаше значение. Баща му надали щеше да…

— Крил-Ниш Хлар — поде едноръкият. — Като механик ти беше пълен провал. Както се провали и като осведомител, дипломат и във всяко друго начинание, което някога си подхващал. Ти си лъжец и измамник, а сега извърши чудовищна измяна и пред очите ми. Трагедията, пред която сме изправени днес, се зароди от първоначалната ти измяна. Ако двамата с Иризис не бяхте заговорничили срещу Тиан, занаятчията нямаше да избяга, нямаше да попадне в ръцете на лиринксите, нямаше да бъде поробена от аахимите. Нямаше да е отворила и дверта, довела тук флотилията им неразрушими конструкти. Ако все още разполагахме с таланта й и с безценния амплимет, щяхме да получим осезаемо надмощие над лиринксите. А вместо това изгубихме и двете, на всичкото отгоре съюзът ни с аахимите е обтегнат. И всичко това е по твоя вина, момче.

— Няма да питам защо се погрижи занаятчия Тиан и най-ценната от всички тайни да попаднат в ръцете на аахимите. Не се съмнявам, че вече си получил подгизналото от кръвта на невинни възнаграждение.

— Не, татко! — извика Ниш. — Аз никога не бих…

— Мълчи! — изрева Джал-Ниш. — Целият Съвет на скрутаторите видя измяната ти. За вината ти не съществува никакво съмнение. От този момент ти, Крил-Ниш Хлар, вече не си мой син. Ще бъдеш изтрит, зачеркнат, заличен от хрониките на рода Хлар.

— Не можеш да ми отнемеш Историите — прошепна Ниш.

— Мога и ще го направя още преди този черен ден да е свършил.

— Но какво ще стане с мен?

— Трябва да получиш най-жестокото наказание, както подобава на всички изменници като теб. Но — неумолимо продължи Джал-Ниш — в момента отчаяно се нуждаем от работна ръка, която да изтегли кланкерите ни до полето на най-близкия възел. Затова, робе Ниш, ти ще бъдеш впрегнат заедно с останалите престъпници и роби. Ще бъдеш впрегнат редом с изменника роб Флид. Всеки път, когато той бъде бит, камшикът ще играе и по твоя гръб. Ще влачиш кланкери, докато сърцето ти се пръсне, а после ще бъдеш погребан сред калта, с лицето нагоре, за да може и най-незначителният човек на света да те тъпче. А дори и когато от теб не е останала и костица, обелиск с името ти ще разказва на бъдещите поколения за предателството, което извърши днес. Такова е наказанието за измяна.

Дори и председателят изглеждаше шокиран, но не и неудовлетворен.

Джал-Ниш се извърна, стараейки се да се овладее, но след няколко крачки се приведе и повърна в тревата. След малко той се появи обратно, намествайки маската си. Самотна сълза блесна в ъгъла на окото му, сетне железният самоконтрол се върна.

— Това е — обърна се Джал-Ниш към Съвета. — Отведете роб Ниш да посрещне съдбата си.

— През последната година ти се показа достоен, скрутатор Джал-Ниш — тихо каза Гор. — Ако спасиш кланкерите ни и сразиш лиринксите, в Съвета ще се намери място за теб. Нуждаем се от подобни хора. — Той го хвана под ръка и го поведе обратно по хълма.

Двама пребледнели войници пристъпиха до Ниш.

— Няма да се съпротивлявам — промълви той, но те все пак го сграбчиха. Единият прерови джобовете му и извади всичко ценно. Вторият го претърси за оръжие. Сетне двамата го понесоха между себе си.

Ниш се обърна и видя, че тълпата е започнала да се разпръсква. Само двама бяха останали. Триор, наблюдавала отлъчването от известно разстояние, бавно се отправи към аахимския стан. Другият останал бе едноръкият Весил, помагал на Тиан. Той се взира в Ниш още няколко мига, сетне с мъчителни стъпки пое по склона на хълма, отдалечавайки се от командния пост.

След безсънна нощ в самотно заграждение Ниш бе хвърлен сред кървавата кал на бойното поле. Кланкер се издигаше на няколко крачки от него — металните крака на машината бяха потънали дълбоко в земята. Към тях бяха прикрепени дъсчени платформи. Вляво биваха впрягани хора. Също роби като него, те споделяха и отчаяния вид на механика. Зад тях се виждаха още поробени, а също и впрегнати коне, волове, магарета, биволи, войници и цивилни, включително жени и деца. Всякакви създания бяха докарани тук, за да вземат участие в съкрушителния труд.

Ниш все още беше вцепенен. Собственият му баща го бе проклел и обрекъл на скотска смърт. Дори и сред тази война, родила планини трупове, сред които цялата тъкан на човешкото общество биваше разкъсана, това бе невъзможно за осмисляне.

Оглушителен пукот избухна в ухото му. Той повдигна зацапаната си ръка по посока на болката. Когато я свали, сред пръстите блестеше кръв. Струваше му се, че нещо е отхапало парче от хрущяла.

Другото ухо също избухна в агония. Ниш припряно скочи на крака и видя ухилен надзирател на около десетина крачки от него да навива камшика си.

— Какво си мислиш, че… — изрева механикът, доведен до безразличие от отчаянието.

Камшикът полетя отново, стоварвайки се върху гърдите му през отворената риза. Сподавяйки вик, Ниш трескаво се огледа. Какво искаше от него този скот?

Подхлъзвайки се сред калта, той пое към челото на впрегнатите. Всеки път, когато рухнеше на колене, камшикът се врязваше в гърба или задницата му, а понякога се навиваше около него, за да захапе стомаха. Садистичният надзирател бе чудовище, а той, роб Ниш, бе представител на най-долната сантенарска форма на живот, безсилен.

С неловки заради припряност пръсти механикът намести ремъците около себе си, междувременно отнасяйки още няколко удара. Върви си! — мислено молеше той. Върви да биеш друг.

Накрая надзирателят действително се оттегли. Викове и стенания се разнесоха сред останалите впрегнати. Звуците бяха покъртителни. И все пак Ниш не можеше да почувства състрадание. От значение беше единствено фактът, че камшикът не играеше по неговия гръб.

Мъжът, впрегнат до него, застанал на колене в калта, бе съсухрен старец, чиито слабовати крака бяха обсипани с белези. Изглежда бе робувал дълго. Не изглеждаше да му остава много живот.

— Само това ми липсваше — промърмори на себе си Ниш. — Безполезният дядка няма да стори нищо. Ще пукне сред калта, а аз ще отнеса и неговия бой.

Робът обърна изкаляната си глава към него. В началото Ниш не го разпозна. Бе забравил и думите на Джал-Ниш.

— Колко бързо забравят — каза Ксервиш Флид и го погледна в очите.

— Скрутаторе! Сър! — зина Ниш. — Простете, не ви познах…

— Ти правиш това, което трябва да правиш: опитваш се да оцелееш. И не ме наричай скрутатор, Ниш. Тази чест ми бе отнета и, доколкото мога да вярвам на слуховете, връчена на баща ти. Сега аз съм роб Флид. Какво те води тук?

С колкото се може по-малко думи Ниш разказа на Ксервиш за последния си провал. Пресните спомени боляха почти колкото ударите на бича. Всичките мечти на механика бяха унищожени. Крайно време беше да признае безполезността си.

— Всички грешим — промърмори Флид. — Приготви се да теглиш.

Крил-Ниш се огледа и видя, че надзирателят се приближава с приготвен камшик. Той улови погледа на Ниш, ухили се и замахна. Върхът се вряза в гръдта на Ниш, който изрева. Струваше му се, че на мястото на зърното е зейнала дупка.

— Без приказки! — нареди надзирателят и го удари отново. — Дърпайте! Дърпайте докато ви изтекат червата или, кълна се в небето, ще ви накарам да страдате!

Ниш се хвърли с цялата си тежест срещу ярема. Флид стори същото. Кожата започна да скърца, редиците роби зад тях простенаха. Камшикът продължаваше да плющи, но кланкерът не помръдна.

— Дър-пай! — ревеше надзирателят.

Ботушите на Ниш напразно дращеха сред калта. Надзирателят не спираше да търчи, ругаейки не по-малко припряно от ударите си. Механикът продължаваше да се напряга, струваше му се, че сърцето му ще се пръсне. Но нищо не се случваше. Кланкерът си оставаше затънал.

Надеждите му за почивка не се оправдаха. И докато изчакваха довеждането на добичетата, робите продължаваха да теглят. А когато животните бяха впрегнати, по-голямата част от боя пак бе заделена за човеците — за всеки удар по биволските бутове робите получаваха по три или четири. Из цялото бойно поле се виждаше същата сцена: с войници, с роби, с всички цивилни, които Джал-Ниш бе успял да събере, и с всеобразни животни.

След часове от най-безмилостната работа, която Ниш бе изпитвал през живота си, кланкерът започна да скърца и да се поклаща. Той бе издърпан от калта, но след няма и сто крачки попадна в друг кален участък. А още много подобна земя лежеше на пътя им, преди да достигнат твърд.

По това време отдавна се бе стъмнило. Всеки от робите получи кратунка с прокиснала вода, комат твърд като тухла хляб и канче с нещо, което при много добра воля можеше да бъде определено като помия. То имаше сладникав вкус на разложение.

Ниш отпи една глътка и я изплю в тревата. Дори в бежанския лагер в Алмадин храната не беше толкова отвратителна.

Механикът се канеше да излее самото канче, когато Флид каза тихо:

— Съветвам те да изядеш всяка хапка, а после да оближеш чашата.

— Отвратително е!

— Така е, но не можеш да работиш без храна. А ако не можеш да дърпаш, надзирателят ще те скълца с камшика си и ще накара робите да извлачат кланкера над теб.

— Щом това е оставащият ми живот, краят му само ще ме радва — промърмори Ниш.

Флид сви рамене и приседна, правейки напразен опит да се настани по-удобно сред ремъците. Той престана да обръща внимание на Ниш и насочи всичките си мисли към храната. Ядеше бавно, насочил цялото си съзнание към всяка хапка, а после отопи канчето с коричка от хляба.

— Ако няма да ядеш, дай дажбата насам — каза Ксервиш.

Механикът безмълвно му подаде канчето. Дори и да му бяха връчили деликатес, пак не би могъл да помисли за храна.

— По-добре си почини — продължи Флид. — След няколко часа ще ни подкарат отново.

— Но сега е още тъмно.

— Достатъчно светло ще стане, когато започнат да изгарят телата.

След няколко часа мъчението наистина започна отново, само че този път бе още по-лошо. Бойното поле бе обсипано с клади, изгарящи човешки и лиринкски трупове. Тяхната светлина се оказваше достатъчна, за да може надзирателят да си избира жертви, но не и за да предостави точност на ударите му. Замах, предназначен за гърба на Ксервиш Флид, се уви около приведената глава на Ниш и го удари с такава сила по веждата, че той изпищя.

— Смрадлив мелез, ще те… — поде той, когато болката поотмина достатъчно, за да позволи членоразделност.

Мърлява ръка го удари през устата, секвайки думите му.

— Мълчи — процеди Флид в ухото му. — Каквото и да правят, не реагирай по никакъв начин. Просто продължавай да дърпаш.

Ниш рязко тласна ремъците.

— Тази свиня едва не ми извади окото.

— Ако го нападнеш, той с удоволствие би ти извадил и другото. И то по начин, който няма да забравиш никога.

— Искам да умра!

— Няма да имаш този късмет. Тук сме, за да страдаме. И докато сме още живи, това ще правим.

— И това не изглежда да ви притеснява.

Флид се напрегна, изсумтявайки от напрежение.

— Аз също изпитвам болка, Ниш, като всеки друг. Просто съм се научил да не го показвам.

Крил-Ниш предполагаше, че това е истина. Цялото тяло на бившия скрутатор бе покрито с ужасяващи белези, а движенията му загатваха за момент, в който не е притежавал здрава кост. Носеха се слухове, че на младини Флид е бил измъчван от Съвета заради някакво неизяснено провинение.

— Няма да издържа още дълго — простена Ниш. — При всяка крачка имам усещането, че краката ми ще се разцепят.

— Ще се изненадаш колко може да понесе човешкото тяло — каза Флид. — Предстоят ти още месеци робство.

— Тогава ще се самоубия.

Юмрукът на Флид изникна от тъмното, стовари се върху брадичката на Ниш и го повали назад. С падането си механикът повали следващата двойка роби. На свой ред те повалиха онези зад тях. Всички спряха.

Надзирателят дотича и започна да раздава удари на всички. Робите трескаво се раздвижиха, за да продължат, но трябваше да минат десет минути, преди тегленето да бъде възобновено. Ниш също бе здравата нашибан, но не повече от полагащото му се.

— Защо направихте това? — промърмори той, опипвайки сцепената си устна. Два от зъбите му се клатеха, трети бе отчупен.

— Изпълнявай дълга си като мъж и не хленчи! — тросна се Флид. — Очаквах повече от теб, Ниш.

— Но ние сме роби! — възкликна механикът.

— Да. И пак вършим жизненоважна работа. Нито за миг не забравяй, че съдбата на човечеството може да зависи от тези кланкери.

Ниш замълча. Естествено, скрутаторът (Крил-Ниш не можеше да спре да мисли за Флид по такъв начин) нямаше да забрави главната цел. А механикът не можеше да стори това и се чувстваше отвратително. Оцеляването на вида му висеше на косъм, но това не значеше нищо за самия него. Той бе потънал в собствените си неволи.

Крил-Ниш опита да промени това, напомняйки си, че е себичен, жалък червей. Направи нещо с живота си Ниш. Дай най-доброто от себе си, пък дори и като роб.

Беше невъзможно. Бе паднал от прекалено високо. Довчера той бе представлявал част от заможен и могъщ род. Сега бе изгубил всичко, включително мястото си в семейните Истории. Някога бе разполагал с достойна професия, сега бе презрян. Някога бе имал баща, сега си нямаше нищо. Той самият представляваше едно нищо.

Спряха малко преди зазоряване. Грохналият Ниш рухна в калта и заспа на място — благословена празнота, макар че тя не трая дълго.

Той сънува, че е заел почетно място на някаква трапеза, облечен в одежда, по която блестяха златни нишки. Прекрасна млада жена седеше до лявото му коляно, а още по-красива дама заемаше дясната му страна. Всички сътрапезници внимателно и с почит слушаха думите му. Когато Ниш приключи и се поклони, хората започнаха да викат одобрително, а първите блюда вече биваха внасяни — огромни подноси с печено месо.

Механикът се събуди със слюнка в устата: прекрасният аромат все още го обгръщаше. Той отвори очи, осъзна мястото си и заплака. Целият беше покрит със зловонна кал. Нямаше трапеза, нямаше красиви дами и почтително заслушани хора. Най-съкрушително бе осъзнаването на изкусителната миризма — тя идваше откъм купчините мъртъвци. Изглежда Ниш бе стигнал самото дъно на падението си: точеше лиги над собствените си сънародници.

— Не — простена той и отново се отпусна на земята.

Флид го издигна и обърса лицето му с мазолестата си ръка. Ниш се отдръпна, очаквайки отново да бъде ударен.

— Какво има? — попита Ксервиш, загледан в надзирателя.

— Някога имах всичко, а сега го изгубих. Не, не го изгубих, а го захвърлих. Аз съм безполезен. И миризмата на труповете бе започнала да ми се струва изкусителна. Точа лиги над човешко месо.

Флид го наблюдава известно време, преди да отговори:

— И с мен е така. Напълно нормално е. Това не те прави по-жалък в очите ми.

— Вие сте роб, сър. Мнението ви е без значение.

Ксервиш стисна юмрук, но след миг разтвори пръсти и отпусна ръка, очевидно измъчван от съмнения.

— Ти направи множество добри неща, Ниш. Успя да предразположиш малката Юлия, с която никой досега не бе успявал да се разбере. Измисли въздухоплавите, без които войната може би вече щеше да е изгубена. Отлетя с балон чак до Тиртракс, за да откриеш Тиан. Ако не беше срещнал надвишаваща способностите ти сила, щеше да доведеш занаятчията обратно. Успя да убиеш и нилатла, което само по себе си е постижение, достойно за половин страница от Историите. Спасил си хиляди в онзи бежански лагер. Ако не е било предупреждението ти, всички те са щели да нахранят лиринксите.

— Откъде знаете за това? — попита Ниш.

— Ако в гората се отрони листо, което не е трябвало да пада, скрутаторите узнават.

Ниш трябваше да предположи, че скрутаторът знае и за съкрушителния му дипломатически провал, а също и за злополучната… връзка? — с Мира.

— Провалял съм се и в други отношения — отвърна Ниш, решен да не се щади.

— Че кой не е? Аз самият имам много слабости, които ме карат да потръпвам, когато си помисля за тях. Но те не ме спират. Не придобивай робския манталитет, Ниш. Допуснеш ли това да се случи, смятай се за мъртъв.

Ниш погледна през рамо. Надзирателят не се виждаше. Някакъв роб разнасяше вода. Зад него друг носеше крив поднос с комати хляб, привидно насечени с брадва — мръсна брадва.

— Има нещо, което не сте чули — тихо каза той.

— Нима?

— След последния ми провал, който буквално запрати Тиан в ръцете на Витис, бях изправен пред Съвета на скрутаторите. Председателят на Съвета…

— Главен скрутатор Гор — каза Флид. Той стоеше загледан в нищото, потънал в собствения си свят. Ниш трябваше да го сръчка, за да го подкани да вземе полагащата му се дажба.

— Да, Гор — каза Крил-Ниш, след като хлеборезачите си отидоха. — Той настоя баща ми да докаже годността си да стане скрутатор, като сам ми определи присъда. И Джал-Ниш го стори.

Механикът повтори присъдата дума по дума. Ужасните слова се бяха впечатали в ума му и щяха да стоят там до последния му ден.

— Собственият ми баща — унило заключи Ниш. — Той се отрече от мен, без да се поколебае нито за миг. — Той разказа всичко. — Просто не мога да го проумея, сър.

Флид напрегнато го наблюдаваше.

— И как реагира Гор?

— Изглеждаше много доволен.

Скрутаторът остана абсолютно неподвижен. Коматът хляб оставаше стиснат в ръката му, другият крайник бе вкопчен в кратунката. Суровите черти на лицето му изглеждаха изсечени от бронз. Накрая той се раздвижи, потръпвайки, обърна се към Ниш и му подаде хляба.

— Вземи. Залците ще ми приседнат.

— Но… Вчера вие ми казвахте, че трябва да се храня, за да оцелея.

Флид се огледа, сетне с тих глас продължи:

— От това, което ми каза току-що, ме побиха тръпки. Винаги е имало хора, които са готови на всичко, включително да продадат и собствените си роднини, за да задоволят сластта си. Достатъчно такива съм срещал през живота си. Но ако председателят на Съвета насърчава подобни дела и ги изисква като доказателство за достойнство… Това означава, че самият Съвет е прогнил.

— Винаги съм смятал, че Съветът не би се спрял пред нищо… — поде Ниш, но бързо се усети.

— Правехме нужното за оцеляването на човечеството. Самият аз съм вършил много неща, с които не се гордея. Ако се наложеше, бих ги сторил отново. Но това… Как е възможно Съветът да не осъзнава?

— Какво да осъзнава? — попита Ниш, борещ се с комата. Брашното бе смляно изключително едро, много от зърната бяха цели. Механикът изплю едно особено едро зърно, което се оказа камъче.

— Че тази постъпка прави Джал-Ниш недостоен за скрутаторската длъжност и Гор за председателската. Онзи, който поставя амбицията пред всичко останало, никога не би работил за общото благо. А човек, който изисква подобни дела, не е годен дори за длъжността на осведомител, да не говорим за скрутатор. Гор и Съветът му трябва да бъдат свалени.

С пукот кратунката се пръсна под натиска на Флид и го оплиска. Той долепи устни до счупеното гърло и я пресуши, сетне я захвърли в калта.

С печална усмивка той заговори отново, дори още по-тихо, за да не бъде чут:

— Може да ти се струва смешно, че един роб замисля да срине скрутаторите. Но аз се заклевам, че ще го сторя, каквото и да ми струва. Това чудовищно обединение трябва да бъде заличено от лицето на земята.

— Включително баща ми?

Ниш така и не можеше да мисли за мъст. Чувстваше единствено празно удивление, че баща му е могъл да му причини подобно нещо.

— Особено Джал-Ниш.