Йън Ървайн
Скрутатор (63)

Тридесет и шест

Експлодиращ камък и кипящ метал изтръгнаха Иризис от съня. Тя скочи от леглото, първоначално решила, че отново се намира в завода и лиринксите нападат.

— Ниш? — извика тя. — Ниш, къде си?

Него го нямаше и кошмарът се бе завърнал, но този път Иризис знаеше, че това се случва в действителност. Този трясък идваше от тарана, който ломеше вратите. Тези писъци бяха предсмъртните викове на работници, които в глупостта си бяха изтичали да видят какво става. Това беше. Дългоочакваната гибел най-сетне настъпваше.

Тя трескаво се облече, пристегна ботушите си, грабна меча и надникна през вратата, очаквайки да види купища лиринкси. По коридора напредваха войници, които методично проверяваха всяка врата. За частица от мига Иризис се отпусна, преди във все още замаяното й съзнание да изникне мисълта, че тези войници носят червено-черната униформа, запазена за личните телохранители на скрутаторите от Съвета — най-елитните бойци в цялата човешка армия. Лиринксите биха били за предпочитане пред тях. Ето че Гор ги беше намерил. В коридора имаше поне стотина войници, а по долитащата отвсякъде суматоха личеше, че из цялата крепост има още много от тях. Несъмнено присъстваха и гадатели.

Срещу тях Игур разполагаше с общо дванадесет стражници. Иризис бе готова да се обзаложи, че повечето от тях, разквартирувани в казармата на двора, вече са мъртви. Битката вече бе изгубена. Единствената надежда оставаше опитът за оттегляне към лабиринта от тунели, който разкъсваше земята под Физ Горго. Уви, макар че Иризис знаеше как да стигне до тези проходи, тя нито веднъж не бе слизала там. А подобна атака не бе най-подходящото време за дирене на изхода от лабиринт.

Тя се стрелна през вратата и се затича към задната част на крепостта. При първия ъгъл тя спря. Стаята на Флид се намираше съвсем наблизо, отляво, а тази на Ниш се намираше надолу по коридора, от дясната страна. Иризис нямаше време да събуди и двамата. След миг колебание тя пое наляво. Ниш спеше леко и вероятно вече се бе събудил. Ако не, щяха да го заловят след секунди. А скрутаторът се разбуждаше бавно, така че не й оставяше избор. Съжалявам, мили.

Високата жена се втурна в тъмното и започна да блъска по вратата на Ксервиш. Не последва отговор, затова тя я изрита. Голият Флид седеше на ръба на леглото си.

— Какво става? — все още в просъница попита той.

Иризис го издърпа за крака.

— Скрутаторите са ни открили. Крепостта гъмжи от войници.

Ксервиш Флид не помръдна.

— Тогава с нас е свършено. Бягай към лабиринта. Скрий се. Те търсят мен.

Тя струпа ботушите му, нож и дрехите.

— Няма да изоставя приятелите си. Обличайте се. А и войниците търсят всички ни. Няма да си идат, докато не преровят цялото място. Няма смисъл да се крием, освен ако не знаете пътя към изхода.

— Предполагам, че ще го открия. — Скрутаторът бързо нахлузи ботушите, пристегна колан на голо, подпъхна ножа под него и метна торбата си на рамо.

Иризис стоеше край вратата и непрекъснато извръщаше глава към тъмния коридор. Войниците още не се виждаха. Може би още оставаше време да изтича до стаята на Ниш. Не, звуците долитаха откъм неговата посока. Сигурно вече го бяха заловили.

— Поне си вържете препаска — остро каза тя. — За приличие.

Флид грабна чаршаф и го пристегна около себе си.

— В такъв момент приличието е последното нещо, за което мисля.

— Аз мислех за своето собствено приличие — уточни тя.

Скрутаторът се усмихна.

— Да. Да вървим.

По коридора долиташе далечна светлина на фенери. Войници приближаваха и от лявата страна, и от дясната. Отвъд разклонението на коридора Иризис различи сблъсъци. Фин-Мах рухна под тежестта на трима бойци, които бързо я вързаха и й запушиха устата. Един-единствен войник бе достатъчен да обездвижи дребната Инуи, която апатично очакваше съдбата си.

Гръмък рев разтърси коридора, последван от блясък и гръмотевица. От тавана се посипа мазилка. Това беше Игур, полугол и сражаващ се ожесточено. Мистик в червена роба се строполи на земята, пищейки, прилепил длани над ушите си. Друг полетя встрани, стоварвайки се в стената. Домакинът изрева отново и замахна с ръка към нападателите си, сякаш целящ да ги покоси с невидимо острие. Черна светлина полетя във въздуха, за да повали група войници. Замах в другата посока повали още трима врагове.

— Той ще успее — каза Иризис, удивена от могъществото му.

Останалите войници се обърнаха и побягнаха, захвърляйки оръжията си.

— Съберете се при мен — изрева Игур. — И стойте отзад. Флид, погри…

Войник, останал незабелязан зад Игур, стовари плоската страна на меча си върху тила му. Оръжието се строши, но мистикът рухна на колене. Ратникът замахна отново, удряйки слепоочието му с дръжката на меча. Замаяният гадател се свлече на земята. Войникът сграбчи ръцете му, а побягналите дотичаха обратно и скочиха върху поваления, за да го овържат.

— Това е краят — промълви Иризис.

— Все още има шанс — каза Флид. — И Малиен, и Гилаелит притежават достатъчно сила, за да смачкат и двама скрутатори.

— Но не и всички скрутатори едновременно. — Жената се дръпна обратно в стаята. — И техните мистици. Няма изход, Ксервиш. — Стаята нямаше прозорец.

Флид, който ровеше в торбицата си, не отговори.

— Забравете. Те са прекалено много. Няма какво да сторите.

— Залости вратата и мълчи.

Тя затръшна вратата, спусна резето и избута леглото пред нея.

— Какво сте намислили?

Иризис не очакваше, че скрутаторът може да стори много. Той още не се бе възстановил от битката си с Игур.

— Затвори си очите. Обърни се.

— Но… — поде тя, а после покорно изпълни нареждането, припомнила си случката в акведукта.

— Едно, две, три — тихо отброи скрутаторът, сетне нещо се стовари върху пода.

Звук изпълни стаята: рев, трясък, срутване. Каменен къс болезнено я блъсна в ребрата и й изкара въздуха.

Ксервиш Флид я хвана за ръката.

— Вече е безопасно да погледнеш.

Стаята бе изпълнена с диплеща се прах, а на пода зееше дупка, през която леглото спокойно би могло да изпадне. Не се виждаше какво се крие в отвора.

Флид вече усукваше завивките и ги привързваше. След като прикрепи импровизираното въже към крака на кревата, той каза:

— Слизай!

Нещо блъсна вратата и я разтърси. Иризис се вкопчи в завивката и се плъзна в отвора до първия възел, сетне до втория и третия. При поклащането й краката допряха пода. Тя стъпи стабилно и се измести встрани, макар че не виждаше нищо — в стаята цареше пълен мрак.

Флид долетя миг по-късно и леко се блъсна в нея. При съприкосновението си с пода той внезапно се преви. Жената му помогна да се изправи.

— Добре ли сте?

— Нищо сериозно.

— Сега накъде?

— Не съм сигурен — отвърна скрутаторът. — Опипай стените за вратата. — Той откри изхода преди нея. Отвъд вратата също бе мрачно. — Насам — прошепна Флид. — След мен.

Двамата се промъкнаха през вратата, безшумно прекосиха коридора и навлязоха в по-широк проход, сред който Иризис долови повей. Почти бяха излезли. Все още имаха шанс, макар и като избягат без приятелите си…

— По-бързо — рече той. — Мисля, че все пак ще успеем.

Жената стисна меча си и го последва. Но след няма и десет крачки ослепителни светлини бликнаха от двете им страни.

— Ксервиш Флид — заяви неприятно познат глас. — Иризис Стирм. Толкова се радвам да ви видя отново.

Това бе председателят Гор, придружаван от поне дузина войници. Иризис погледна назад, където я очакваше жестоката физиономия на скрутатор Фушт, придружен от същата бройка бойци, оборудвани със същото тежко въоръжение.

— Тези са последните — заяви Фушт. — Да се заемаме с процеса. Екзекуторите вече нямат търпение.

Ръцете на Флид и Иризис бяха завързани, след което двамата бяха изведени през строшените врати на крепостта. На двора вече изчакваха останалите пленници, разделени на добре охранявани групи. Дори слугите на Игур и малцината оцелели пазачи бяха наобиколени от усилена охрана.

Иризис не спря да се съпротивлява по целия път, с което си спечели множество ритници и болезнени шамари. Но това не я спря. Тя продължи да се мята, докато въжетата не разраниха до кръв китките й.

— Престани — каза Флид, който стоеше до нея. Той разглеждаше огромните въздухоплави, които бяха оформили съвършена формация около крепостните стени. Летящите машини вече бяха закотвяни с кабели, споделящи дебелината на човешка ръка. — Погледни срещу какво сме се изправили. Прекарали са половин година в планирането на тази атака. Доколкото познавам Гор, той няма да е оставил нищо непредвидено.

— Няма да се предам — процеди тя. — Никога няма да им се оставя, Ксервиш.

Скрутаторът сви рамене.

— Както желаеш. Но няма да промениш нищо.

— Какво искате да кажете?

— Съдбата ни е била определена отдавна. Остава ни да живеем до края на делото.

Колкото и да бе предричала и предусещала гибел, Иризис не бе подготвена за това.

— Няма ли да ни отведат до Ненифър? Или Лайбинг? Или някой друг голям град, за да превърнат делото в публично зрелище?

— Гор няма да се осмели да поеме такъв риск. Притеснява се, че някой от нас би могъл да изпълни някакъв неочакван ход. На борда на тези въздухоплави трябва да има поне хиляда души. Това са предостатъчно зрители. Сред тях несъмнено ще има хроникьори и разказвачи, които ще разпространят видяното из цял Сантенар. Прекалено много унижения им нанесохме, Иризис. Хората вече започват да се усъмняват във властта на скрутаторите, затова тази операция трябва да бъде бърза, жестока и цялостна. Всички ние ще умрем по възможно най-проточения и мъчителен начин, за да послужим за пример. Какъв ли край ни е предвидил Гор?

— Не проумявам спокойствието ви — каза тя.

— Да бъдеш скрутатор означава да оставаш безразличен в лицето на всичко, което светът и останалите захвърлят насреща ти.

— Безразличен! — весело промърмори Иризис. — Виждала съм гордия, повелителен Флид, сприхавия, киселия, понякога и озлобения, но никога не бих ви нарекла безразличен.

— Аз съм обикновен човек, който също си има слабости. И никога не съм твърдял противното. Изглежда, че най-лошите ситуации извикват най-доброто умен. Уверявам те, Иризис — той я озари с най-добрата усмивка, която позволяваха обстоятелствата, — че вътрешно треперя. Зная какво ни предстои. Веднъж вече съм попадал в ръцете им.

Усмивката не помогна. Още от година Иризис бе привиквала с мисълта, че ще умре. Но сега й предстоеше да изтърпи мъчения, нанасяни от хора, които бяха превърнали агонията в изкуство.

— Ужасно се страхувам, Ксервиш.

Той отри рамото си в нейното, тъй като ръцете му бяха пристегнати зад гърба.

— И с основание. Но едно нещо трябва да те успокоява.

— Какво?

— Всички ще бъдем заедно. И ще си мислим за теб, както ти ще си мислиш за нас.

— Не виждам с какво това променя нещата — изсумтя Иризис. — А може би ги променя. По-рано съм страдала сама, а също съм страдала и с близки приятели. Второто е за предпочитане.

— Ако тази утеха не ти е достатъчна, ето друга мисъл: по залез смъртта ще е отнесла всички ни.

— Те ще удължат страданието ни с дни. Те обичат да измъчват осъдените до последно.

— Забравяш, че се намираме дълбоко във вражеска територия. Тези въздухоплави носят изключителна мощ. И от преживяното по време на атаката лично можахме да се убедим, че разполагат с нечувани до този момент оръжия. И все пак споделят слабостите на всички останали летящи машини. Един-единствен лиринкс е достатъчен, за да разкъса балоните им. През деня тази флотилия би могла да отблъсне стотици летци, но ако долетят хиляди врагове, все някой от тях ще успее да се промъкне през отбраната. Тогава флотилията ще бъде унищожена. Гор не би поел такъв риск за себе си и Съвета. Погледни, повечето от войниците му са насочили оръжията си навън и нагоре, а не към нас.

Иризис не си направи труда да поглежда. Нямаше смисъл. Нищо нямаше смисъл.

— А през нощта — продължи Флид — той няма да посмее да се приземи, защото няколко лиринкса биха могли да опустошат цялата флотилия. Единственият начин да се погрижи за безопасността на толкова крехки машини: като лети по-високо от достижимото за лиринксите. Не, всичко ще е свършило по здрач. Това е трагично и жалко.

— Определено е трагично за нас — хапливо каза тя. — Жалко, че няма да можем сами да оплачем себе си, защото никой друг няма да го стори.

— Имах предвид жалко за човечеството. Тази им победа вещае неговия край. А това е нещо, срещу което се сражавах цял живот.

— И искате да ми кажете, че не разполагате с някакъв отчаян план, какъвто измъдряте винаги? Не разполагате ли с още някой от онези имплантирани кристали?

— Уви, не. Не си и бях помислял, че Гор ще се осмели да навлезе толкова дълбоко в Мелдорин. А дори и да разполагах с кристал, не би имало полза. Виждаш ли? — Скрутаторът посочи с лакът.

На борда на всеки въздухоплав стоеше по един мистик, насочил далекоглед към пленниците. Край магьосниците стояха стрелци с арбалети и копиехвъргачки, чиито оръжия бяха готови за стрелба.

— Казах ти, че Гор е помислил за всичко. Дори и ако успеех да се освободя с помощта на такъв кристал, те биха ме простреляли на петата крачка. Тъкмо затова ни държат в средата на двора, на видимо място.

— Как ли са ни открили? Смятах, че Игур разполага със защита, която прикрива Физ Горго.

— Не зная, но щом са способни да проследяват гадатели от разстояние, с какви ли други способности разполагат?

Иризис не се замисли над това. Тя все още отказваше да признае, че бягството е невъзможно.

Флид сякаш й бе прочел мислите:

— Дори ако бях самият Рулке, най-великият гадател на всички времена, пак нямаше да успея да ни измъкна.

— Няма да се предам. Докато съм още жива, ще се боря.

— Щом това те кара да се чувстваш по-добре.

Иризис плъзна поглед из двора. Останалите пленници бяха наобиколени от едри и мускулести войници, които в повечето случаи скриваха с телата си охраняваните. В единия край тя можа да различи високата снага на Игур, здраво овързан и със запушена уста. Той се поклащаше. Кървав бинт бе пристегнал черепа му. От лявата му страна, изглеждащ малко по-висок заради буйната си коса, Гилаелит се извисяваше над пазачите си. Неговата уста също бе привързана — защита срещу геомантични заклинания.

— Къде е Малиен? — рече Иризис. У нея се зароди надежда, че поне един от тях е успял да избегне залавяне и ще успее да ги освободи. Ако някой притежаваше силата да се противопостави на скрутаторите, то това бе аахимата.

— Не бързай да се обнадеждаваш — каза Флид. — Видях как я изнасяха, омотана като пиле. Тя е край южната стена.

Сред тамошните сенки Иризис различи някакъв силует, отпуснат сред сенките и наобиколен от поне двадесетина стражи, а също и двама мистици, които държаха кристали.

— Надали ще посмеят да екзекутират и нея?

— Не, няма. С подобна постъпка биха си навлекли война с аахимите. Но, както виждаш, са се погрижили да й попречат да ни помогне.

Иризис огледа двора.

— Никъде не виждам Тиан.

— Да, тя се е измъкнала и собственоръчно ще ни отведе до таптера — подигравателно се засмя скрутаторът.

— И защо не? — Тонът му не й харесваше. — През изминалата година тя сътвори истински чудеса.

— Защото те са заловили и нея. Ето я там, привързана към онази носилка. — Ксервиш Флид кимна към западния участък на крепостната стена. Там войниците бяха наобиколили проснат силует, над който се привеждаше целител. — Изглежда тя се е съпротивлявала и някой я е ударил. Освен това таптерът отдавна е попаднал в ръцете им. Несъмнено той е представлявал първата им цел. Кой знае, може би с негова помощ ходът на войната ще се промени.

— Ако успеят да разгадаят принципа му.

— Тиан няма да попадне в списъка на осъдените. Те ще се грижат за нея добре. Войникът, който я е ударил, ще извади голям късмет, ако си запази главата.

— Значи за нас няма надежда, Ксервиш. — Всичките й очаквания я напуснаха. Само в рамките на миг цялата й надежда се превърна в отчаяние.

— Човек винаги може да се надява. Да речем, че се разрази буря…

— Никога не съм виждала толкова ясно небе.

— Или ако лиринксите нападнат…

— Обгръщат ни блатисти земи, което им оставя въздуха — рече Иризис. — Наблюдателите ще ги забележат половин час преди пристигането им. Предостатъчно време да ни екзекутират преждевременно.

— Внезапно изпитваш нуждата да докажеш, че положението ни действително е безнадеждно — отбеляза скрутаторът.

— Аз съм реалистка. Обичам да зная какви са шансовете ни. Но вие ме накарахте да проумея, че ние нямаме никакви шансове.

— Съжалявам, Иризис.

Тя направи няколко крачки наляво в опит да разпознае човека, обграден от войници край северната страна. Май беше Флангърс, но не можеше да види ясно. Войниците я изтласкаха обратно.

— Какво следва сега? — Бяха престояли почти час. Иризис нямаше връхни дрехи, а на двора бе изключително студено. По това време на годината сянката на крепостните стени се задържаше през целия ден, а ледът по тях се задържаше чак до пролетта.

Флид също трепереше. По белязаната му кожа бяха изникнали сиво-бели петна. Той сигурно умираше от студ, увит само в чаршаф.

— Подготвят сцената си. Скрутаторите обожават спектакли.