Йън Ървайн
Скрутатор (58)

Тридесет и едно

Няколко дни по-късно Игур се появи особено оживен.

— Елате в работния ми кабинет — каза той на Флид, Ниш и Иризис, които топлеха длани около чаши чай. — Имам нещо да ви покажа.

— Какво? — изфуча скрутаторът. Неговата собствена работа вървеше зле. — Ще искате помощ от нас?

Хладното достойнство се възвърна:

— Елате. — Игур хвана Флид за ръката, а с другата си ръка направи знак на Ниш и Иризис да ги последват.

Четиримата влязоха в кабинета.

— Флид, би ли го издигнал? — Мистикът му подаде малкия бръмбар. — Това е усъвършенстван модел.

Скрутаторът докосна устройството, което забръмча и с поклащане се издигна във въздуха.

— Започни да го насочваш из стаята. — Игур взе дистанционния контролер и се отправи към съседната стая. — Когато се опитам да ти отнема управлението, започни да се съпротивляваш.

— С удоволствие — рече Флид, а очите му блеснаха. Той раздвижи ръце, а бръмбарът се стрелна над главата на Ниш, разрошвайки косата му. Скрутаторът бързо извъртя пръсти и устройството рязко промени посоката си. — Глупава бракма! — изсумтя той.

— Леки движения — каза Иризис. Тя бе прекарала часове, гледайки как Игур затвърждава контрола си над машината. — Нужен ви е спокоен ум.

Само след няколко минути Ксервиш бе придобил достатъчен опит, за да задържа бръмбара в средата на стаята, използвайки едната си ръка. Но напрежението бе видимо. Наложи му се да седне, а пръстите му се бяха вкочанили в извити нокти.

— Готов ли си? — подвикна Игур.

Флид разтърка пръстите си, за да им възвърне подвижността.

— Да.

Бръмбарът продължи да лети по предишния си начин. Минаха минути.

— Знаех си, че е невъзможно — промърмори скрутаторът. Сгърчената му ръка трепереше. — Още колко трябва да го задържам?

Мистикът надникна отвъд прага.

— Какво става?

— Абсолютно нищо — жизнерадостно рече Ксервиш.

Игур се навъси.

— Добре. Приземи го върху масата.

— Не можете ли да го сторите сам?

— Машината ще остане настроена към твоето Изкуство докато не я освободиш или аз не отнема контрола ти.

Флид отпусна бръмбара върху масата, където устройството се претърколи по гръб. Скрутаторът посегна и го изключи.

— Изглежда не се получи? — каза Флид. Не изглеждаше недоволен от провала — великият Игур се бе провалил пред свидетели.

— Вече не ми трябвате — отвърна мистикът.

Тримата бързо се отправиха към вратата. Иризис се задържа на прага.

— Ти също! — нареди Игур със строг глас. — Не съм имал секунда покой от пристигането ти.

Същия следобед Игур ги повика отново. От по-ранната му еуфория нямаше и следа. Той седеше, опрял лакти на масата, загледан в дистанционния контролер.

— Да опитаме отново. — Домакинът се оттегли в съседното помещение.

Флид издигна машината и я насочи над главите на останалите. От другата стая не се чуваше нищо.

След няколко минути скрутаторът се почувства достатъчно уверен, за да опита по-сложни маневри: поредица от вертикални осмици, последвана от свредел към пода и друг към тавана.

Игур изруга и блъсна по стената, явно с главата си. Бръмбарът рязко се спусна, превъртя се и блъсна купчина книги върху масата. Там остана да се върти по гръб, събори някакви документи и ги разпръсна. След това звукът утихна. Игур нахлу.

— Ами сега?

— Удивително! — каза Иризис, която се бе затичала към него. В следващия момент тя рязко спря. — Какво сте сторили със скрутатора?

Ксервиш Флид лежеше край масата, притиснал ръце до гърдите си. Едното му коляно бе присвито, а другият крак слабо приритваше. Кървясалите му очи се взираха в тавана, без да премигват.

Иризис коленичи до него и притисна ръка до гърдите му.

— Сърцето му бие ускорено, а погледът му е празен. Какво сте му причинили, Игур?

— Придобиването на контрол може да се окаже… травматично за ума — рече мистикът. Самият той също не изглеждаше особено добре. — И за двете съзнания. Очаквах, че той ще се окаже достатъчно силен, за да го понесе.

— А вие предупредихте ли го, за да знае какво да очаква? — тросна се тя. Иризис ставаше същинска вълчица, когато приятелите й бъдеха изложени на риск.

— Исках реакциите му да запазят максимална непринуденост. Освен това той е работил с Изкуството през по-голямата част от живота си. Познава рисковете.

— Не бих искала да се намирам сред враговете ви — промърмори Иризис, — ако това е начинът, по който се отнасяте с приятелите.

Игур премести ръце върху челото на Флид, а после и върху гърдите му.

— За щастие нямам приятели. След около час той ще се възстанови. Отнесете го в стаята му. Нека поспи. И не се връщайте. Преди следващия опит ми предстои работа.

 

 

Скрутаторът действително се възстанови бързо. Единствените последици представляваха ужасното главоболие и още по-ужасното му настроение. Изглежда той смяташе, че по някакъв начин е бил измамен, което още повече вбеси Иризис. Но на сутринта той бе готов да опита отново.

— Сигурен ли сте, че сте в състояние? — попита занаятчията. — Бих могла да заема мястото ви.

— Не мисля, че това е добра идея — заяви скрутаторът. — Вече зная какво да очаквам.

Отново подеха експеримент. Сияещият бръмбар описваше осмици под тавана. Флид се бе облегнал на масата, загледан в машината, съвсем леко раздвижващ пръсти.

Времето минаваше. Нищо не се случваше.

— Какво ли прави Игур? — прошепна Ниш.

— Нямам представа.

Флид простена и се отпусна на едно коляно, но пръстите му продължиха да се движат, а бръмбарът продължи да следва предишния си полет. От съседната стая долетя вик, секнал рязко.

На механика му се стори, че е доловил тънка усмивка върху лицето на скрутатора.

— Този път той няма да се даде — прошепна Крил-Ниш на Иризис. — Здравата ще изпоти Игур.

— Той е горд глупак — отвърна жената. — Никога не би могъл да се сдобие със силата на Игур. Само ще си докара смъртта. Ще го спра.

Хлар я улови за китката.

— Не се намесвай в делата на мистиците. Не знаеш ли това?

Иризис замахна да го удари, но и тази й ръка се оказа уловена. За момент тя изглеждаше готова да избухне, но след това се успокои и се върна на мястото си, загледана в скрутатора. Флид рухна на колене. Той бе оголил зъби, но пръстите му все така се движеха. Докато му оставаше дъх, старецът нямаше да се предаде.

Нов вик долетя отвъд вратата. Този път Игур направо изрева. Бръмбарът подскочи.

Флид изсумтя, но си върна контрола и изпълни поредна идеална осмица.

— Проклетник! — изрева Игур. Звуците създаваха впечатление, че той се блъска между стените.

С въздишка скрутаторът бавно се отпусна на пода, все още усмихнат. Пръстите му престанаха да се движат.

Бръмбарът направи остър завой, отскочи от стената, стрелна се, бутна вратата на съседната стая и изчезна там.

— Ха! — извика Игур. — Знаех си, че ще успея.

Настъпи тишина.

Иризис помогна на Флид да се изправи.

— Добре съм — промълви той. — Показах му някои номера, нали?

— Проклет идиот! — Жената изтича в другата стая.

Игур лежеше на пода, стиснал машината в ръката си. Той се усмихваше.

— Успяхме. Не вярвах, че е възможно.

Вечерта, докато Иризис отнасяше поднос в стаята на Игур, вътре дотича слуга, понесъл съобщение.

— Писмо от Уриц, сър, току-що пристигна по скит. Отбелязано е с изключително висок приоритет.

Игур отпрати слугата, приседна в леглото и разчупи печата. Все още изглеждаше пребледнял.

— Да ви оставя ли? — попита Иризис.

Мистикът не отговори. Той невярващо се взираше в писмото. Иризис настръхна. Поредно поражение? Може би крахът бе неминуем?

Игур захвърли писмото, избута подноса встрани, надигна се несигурно и започна да се облича.

— Какво става? Още не сте се възстановили, Игур.

— Няма време. Това писмо е от мой информатор край Алцифер, изпратено е тази сутрин. Скитът трябва да е летял до изнемога, за да достигне толкова бързо. Вчера откъм морето е пристигнал летящ конструкт, заобиколил е северно от Алцифер и след здрач е останал да кръжи сред планините. Информаторът ми предполага, че машината е скрита някъде в гората край изоставения град. Това е шансът ни.

— Но вие още не сте готов — възрази Иризис. — Погледнете колко ви изтощи придобиването на контрол над малката машина. А тук говорим за цял конструкт.

— Ще трябва да се справя. Очаквах, че ще трябва да прелетим чак до Щасор и да се излагаме на рискове. А сега получавам възможност на собствената си територия. Проблемът е, че ние надали сме единствените, които знаем за тази поява. Събери всички. Още тази вечер тръгваме с въздухоплава.

В крайна сметка тръгнаха призори, и то сред насрещен вятър, забавил напредъка им. Приближиха Алцифер едва след залез. Тогава се обърнаха на север, за да изчакат край един мразовит връх отминаването на нощта. Малко преди разсъмване подновиха пътя си.

— Задръж ни на височина, недостижима за лиринксите — каза Игур на Инуи. — Ако някой лиринкс ни нападне неочаквано, без да знае ще сложи край на войната.

— Надали ще останем незабелязани — каза Фин-Мах. — Зрението им през деня не е чак толкова слабо.

— Нямам нищо против да ни видят. Гор често изпраща въздухоплави да кръжат над лиринкските градове, за да събират информация. Въпреки това трябва да се придържаме към облаците колкото се може повече, защото не бива да издаваме преждевременно присъствието си пред летящия конструкт.

Кръжаха над Алцифер цял ден, оглеждайки града и околностите му с далекогледа на Игур, който представляваше същински шедьовър. След раздигането на мъглата видяха роби под лиринкски надзор да обработват градините, но от конструкта нямаше и следа.

— Може би шпионинът ви е допуснал грешка — каза Флид в края на уморителния ден. Той бе прекарал по-голямата част от него върху палубата, вкопчен в стомаха си.

Летяха близо до облачната покривка, което затрудняваше видимостта.

— Не и Уриц… — поде Игур, но замлъкна, насочвайки далекогледа си към приближаващ лиринкс. Това не беше първият: още половин дузина вече ги бяха огледали по-рано през деня. — Странно създание. Прилича по-скоро на човек. Кожата му е лишена от пигментация.

Лиринксът се издигна почти на тяхната височина, енергично работейки с крилете си. Държейки се извън обхвата на бордовите оръжия, той ги обиколи, наблюдавайки ги с големите си очи, сетне се обърна и пое обратно към Алцифер.

— Ако летящият конструкт е бил тук — рече скрутаторът, когато слънцето се канеше да изчезне под хоризонта, — вече го няма. Да се прибираме.

Той отново се закашля, приключвайки с простенване пристъпа. Дуелът с Игур го бе наранил повече, отколкото му се искаше да признае.

— Никъде няма да ходим — каза мистикът. — Може би екипажът му се крие и изчаква да си идем, защото предполага, че този въздухоплав принадлежи на Съвета.

Върнаха се да пренощуват край същия връх, а на сутринта отново заеха позиция, но по-далеч от Алцифер. Гледана от града, машината им би приличала на петънце върху хоризонта. Но и този ден не видяха нищо.

По обед на третия ден от наблюдението, докато се подкрепяха, позеленелият Флид се надигна със стон и рухна край каютата, заплашвайки да полети извън борда. Ниш го улови за ръката и го издърпа обратно, сетне с помощта на Иризис го сложи да легне.

Пулсът на скрутатора бе ускорен и непостоянен. Кожата му бе влажна.

— Състоянието му е лошо, Иризис — каза Ниш.

Игур също дойде да провери.

— Флид е болен — обърна се към него Иризис.

— Не можем да поемем обратно сега. Конструктът е някъде тук. — Мистикът се отправи към вратата и додаде: — Той ще се оправи.

— Не изглежда добре.

— Той сам си докара това състояние, опитвайки се да докаже, че не е по-слаб от мен. Но това е така. И няма да поема обратно. Ако успеем да се сдобием с този конструкт…

— Проклетата машина не е тук. А дори и да беше, нима тя струва повече от живота на един скрутатор?

— Не бих я заменил и за сто скрутатори — каза Игур.

— Ако можех, бих разпръснала останките ви над цяло Туркадско море — ожесточено каза тя.

— Лоялността за пореден път помрачава разсъдъка ти, Иризис. Летящият конструкт въплъщава разликата между сигурна загуба и вероятна победа. Няма да мръднем, докато не се убедя, че машината е тук. Или не е.

Обедът бе неприятен. Към края му стоновете на скрутатора отстъпиха пред измъчено дишане.

— Той наистина е зле — изплака Иризис, докато въздухоплавът отново завиваше към калните тераси. — Не можете ли да направите нещо, Игур?

— Не съм целител.

— В Стари Хриптън има отлична целителка.

— Откъде знаеш?

— Посещавала съм я няколко пъти. Женски проблеми.

Мистикът нямаше намерение да разпитва за това. Вместо това каза:

— Ако приключим по-рано, ще го заведеш.

— Ако не поемем веднага, после ще е станало прекалено късно.

Игур скръсти ръце.

— Никой човек не струва повече от цялото човечество. Сигурен съм, че и Флид би се съгласил.

Иризис бе чувала скрутатора да се изказва в подобен дух. Но това не беше от значение за нея. Нейният приятел и някогашен любовник бе много зле. Ако тя можеше да надвие Игур, би го сторила веднага. Само че това бе невъзможно. Оставаше й единствено да беснее насреща му, което той посрещаше с безразличие.

Въздухоплавът навлезе в огромен облак, който покриваше по-голямата част от небето. Ниш отново взе далекогледа, макар че вече не бе в състояние да се съсредоточи. А и облаците сякаш разгръщаха слой коприна пред погледа му. Далеч под тях земята също бе обгърната в мъгла. Само кулите и куполите на Алцифер се издигаха над нея.

— Днес е особено оживено — каза след малко той. — Поне десетина лиринкси летят във въздуха.

Иризис хвърли злобен поглед към ротора, където Игур стоеше край Инуи, и отиде да нагледа Флид. Крил-Ниш я последва, но пребледня при вида на Ксервиш и не стоя много.

— Нещо става — промърмори след известно време механикът, продължаващ наблюдението си.

Въздухоплавът все се придържаше малко над облачното дъно. Иризис непрекъснато сновеше между каютата и борда. Над Алцифер мъглата се отдръпна, но пак се задържа около скалите. Неравномерен дъжд прикриваше по-голямата част от гледката.

Иризис изникна на прага, видимо притеснена.

— Той е много зле, Игур. Трябва да направим нещо веднага.

— Виждам конструкта! — тросна се Игур, насочил далекогледа си.

Ниш насочи собствения си прибор в посоката, в която гледаше мистикът. Не виждаше нищо, но пък сред мъгливата гора трудно би могъл да различи метала на корпуса.

Във въздуха продължаваха да се издигат лиринкси. Нови и нови летци изникваха от Алцифер.

— Къде е? — извика механикът.

— Може и да не го видиш, прикрит е с някакво заклинание. Не смея да опитам да го разваля от това разстояние.

— Флид е много зле — повтори Иризис. Мистикът не й обърна внимание. Побесняла, тя изтича до него и започна да го налага с юмруци по главата и раменете. Игур отпусна далекогледа и улови китките й. Жената направи опит да го изрита.

— Престани! — кресна Игур и я завлече в каютата, където Флид лежеше и пъшкаше върху пейката.

Допирайки ръце до корема му, Игур промълви няколко думи.

Напрежението напусна лицето на Ксервиш, дишането му се успокои. Игур леко го разтърси.

— Скрутаторе? Събуди се.

Ксервиш Флид отвори очи.

— Да? — хрипкаво каза той.

— Открих конструкта, само че лиринксите също се отправят към него. Ако не предприемем нещо веднага, те ще го завладеят. Но твоето състояние е много лошо. Изглежда съпротивата ти е нанесла вътрешни увреждания. Мога да успокоя болката ти, както сторих току-що, но не и да ти помогна. Това е по силите единствено на целител.

— Говори по същество — промърмори скрутаторът, както винаги сприхав.

— Но ако се отдалечим сега, ще изгубим конструкта, а заедно с него и възможността да осъществим плановете си. Предоставям ти избор, скрутаторе. Какво ще кажеш?

— Мръсен негодник! — просъска Иризис.

Флид се взираше в тавана.

— Разбираш ли думите ми, скрутаторе? — каза Игур.

— Да.

— Какво решаваш?

— Естествено, че трябва да вземеш летящия конструкт. Защо изобщо питаш? — Главата на Флид се отпусна, умореното дишане се възобнови.

Игур отново изтича навън и насочи далекогледа си. След като не откри търсеното, той изруга и изтича обратно, за да извлече дървена кутия.

— Стотици лиринкси изникват от Алцифер — изръмжа той. — Но накъде се отправят? Флангърс, ти имаш най-остри очи, опитай се да видиш конструкта. — Мистикът му подаде далекогледа си и започна да разопакова дистанционния контролер.

За миг роторът се задави. Инуи изквича уплашено.

— Какво става? — каза Игур.

Калната тераса над ръба изригна под напора на гейзер, издигнал се на тридесет дължини. Облак от мръсен дим бързо се разгърна и скри от погледа им скалата и случващото се.

— Тази експлозия не беше случайна — тихо каза Фин-Мах.

— Сега ще видим какво е последвало — рече мистикът.

— Лиринксите се отправят натам — каза Ниш.

— Виждам конструкта! Край скалния ръб — обади се Флангърс. — Не мога да преценя дали се намира на земята, или лети. Не, лети. И напуска скалата. Тръгна след някакъв летящ лиринкс, който носи нещо сред дърветата. Изглежда ще се разбие сред клоните. Не, промъкна се.

Сега Ниш също видя сенчестите очертания на машината сред мъглата. За момент войникът замълча.

— Изникна отново — каза Флангърс. — Приземява се на ръба. Някой се качва. Сега излита и се движи много бавно. Враговете бързо се приближават. Готвят се да го обкръжат с жива стена.

— Да се спусна ли? — тихо попита Инуи.

— Да. Не! Изчакай. — Игур бе нетипично колеблив. — Не. Те ще ни разкъсат на парчета. Как е притокът на енергия, Инуи?

— Стабилен — отвърна тя.

— Поддържай тази височина.

— Няма ли да използвате безценния си дистанционен контролер? — процеди Иризис.

— Когато дойде моментът — каза Игур. — Какво виждаш, Флангърс?

— Конструктът поема на запад. Движи се много бавно. Лиринксите ще го настигнат. — Последва дълга пауза. — Не, успя да се измъкне. Набира преднина.

Мистикът изруга.

— След него, Инуи! Остани в облаците. Не трябва да ни виждат.

— Защо? — попита механикът.

— Това ще усложни установяването на контрол. Флангърс?

Въздухоплавът се извъртя, звукът на ротора стана по-настойчив. Имаха късмет и с подходящ вятър, който ги тласна на запад.

— Отново забавя ход — каза войникът. — Лиринксите настигат.

— Изглежда контролират полето му — каза Игур след известно време, през което бяха наблюдавали несигурната гонитба. — Как ли са постигнали това? Не смея да поема контрол в тази ситуация. Конструктът запазва преднина единствено благодарение на умението на пилотиращия. Не мога да повторя това от въздуха.

— Ако изобщо можеш — промърмори Иризис и се отправи към каютата.

— Отправят се в подходяща посока — долетя гласът на Игур. — Продължавай да ги следваш, Инуи.

Флид бе легнал на една страна, притиснал колене към гърдите си. Лицето му изглеждаше изключително напрегнато. Иризис стисна ръката му. Той щеше да умре, напразно. Дори и ако по някакво чудо Игур успееше да придобие контрол над конструкта, нямаше да успее да го управлява. Той едва бе овладял нищожния бръмбар от съседната стая. Конструктът щеше да се разбие, унищожавайки и себе си, и пътниците, а лиринксите щяха да вечерят с останките.

Тя отново излезе. Долу ситуацията не се бе променила, само конструктът изглежда бе натрупал известна преднина.

— Измъкват се — каза Иризис.

— Не мисля така — рече Игур.

Но скоро стана очевидно, че машината увеличава разстоянието между себе си и преследвачите. Не след дълго и лиринксите започнаха да се отказват. По залез всички те се бяха оттеглили.

— След тях! Пълен напред, Инуи! — нареди мистикът.

Той приготви дистанционния контролер. Приборът имаше овална форма, надупчена като решето. В сърцевината си той криеше кристали и жици. Игур постави пръсти в отворите, издигна устройството над главата си, затвори очи и се съсредоточи.

— Все още се отдалечава — каза Флангърс.

— Посока?

— Запад.

Игур отново се напрегна. Иризис фокусира далекогледа си. За момент конструктът рязко се разтърси, преди да продължи.

Мистикът дишаше тежко. Той не спираше да опитва, но неуспешно. Не му достигат сили, помисли си Иризис. Въпреки вида си, Игур бе много стар. Освен това от много време не бе използвал уменията си.

— Оставам с впечатлението, че вече не ви бива.

— Скрутаторът би постъпил по същия начин.

Иризис знаеше, че това е истина, съдържаща правилната постъпка, но за нея самата това не променяше нищо. Тя отправяше верността си към личности.

— Продължават да се отдалечават — обади се Флангърс.

Ръцете на Игур се напрегнаха. Все така затворил очи, той опита отново. Конструктът продължаваше да се носи, необезпокоен. Мистикът изсумтя от напрежение. Капчици пот избиха върху челото му. Машината забави ход, сетне полетя като камък.

— Знаех си! — кресна Иризис. — Знаех си, че нищо няма да излезе. — Тя понечи да се приближи към гадателя, но размисли.

Игур бе издигнал ръце високо над главата си. Очните му ябълки се въртяха. Конструктът продължаваше да лети надолу. Иризис можеше да си представи ужаса на пътниците.

Очите на мистика се отвориха за момент. Цялото му тяло трепереше. Струйка слюнка надникна от ъгъла на устата му. Той простена, измествайки прибора над главата си.

— Успях!

Конструктът продължаваше да пада.

— Най-сетне.

Никакви изменения в курса на машината.

— Най-сетне! — От устните на Игур хвръкна пяна.

През далекогледа си Иризис видя, че конструктът започва да изправя курса си. След едно рязко разтърсване той пое успоредно на земята, издигна се леко и се отправи на север.

— Най-сетне — прошепна мистикът.

Откъм каютата долетя отслабващ стон, който секна.