Йън Ървайн
Скрутатор (47)

Двадесет

Въздухоплавът на Гор отнесе Юлия обратно в лагера. През целия път тя не продума — още бе замръзнала от ужаса, който изпитваше към скрутаторите и собствената си глупост. Те я бяха поробили с помощта на гривната и сега притежаваха пълен контрол над нея.

Тя се бе опитала да потърси покоя на безсетивността, какъвто навик имаше, но Гор просто я бе издърпал обратно. Решетъчният й модел също не предоставяше утеха, защото изглеждаше избледнял. Предишните ярки прояви сега мъждукаха едва доловимо, а когато понечи да препострои решетката си, съзнанието й се оказа празно. Този удар беше съкрушителен. В продължение на цяла седмица Юлия лежа с мозъчна треска.

Веднага щом тя започна да се възстановява, Гор я издърпа от леглото. Флид и Ниш бяха изчезнали и Юлия трябваше да ги намери. Решетъчният й модел се бе върнал, макар и не толкова ярък и обхватен. Дни наред дребната жена дири напразно — Ксервиш се намираше извън обхвата й.

След множество мъчителни дни във въздухоплава тя долови слаба следа в бойното поле край Скитални. Докато Гор събере достатъчно голяма сила, за да се отправи сред купищата лиринкси, Флид отново бе изчезнал. Впоследствие до тях бяха достигнали вестите, че корабът му се е разбил, а самият Флид се удавил. Председателят отказа да повярва и нареди претърсване на цялото Мъгливо море — по вода и по въздух.

Три въздухоплава и цяла флотилия кораби кръстосваха Карама Малама в продължение на дни, докато най-накрая Юлия го откри отново. Но залавянето на Флид бе осуетено от появата на откраднат въздухоплав, който носеше на борда си проявите на Фин-Мах и Иризис. Машината избяга, но Юлия бе способна да проследи кристалите му до Мелдорин, където те изчезнаха отново.

Гор проведе ожесточено съвещание с останалите скрутатори от Съвета, преди да се отправи към Лайбинг, столицата на Боргистри, с единствения въздухоплав, оцелял от мисията. Неколцина скрутатори слязоха там, за да се заемат с войната на западния фронт. Самият Гор продължи на север, прекосявайки Брънките, а после продължи на изток, почти докосвайки се до върховете на Такнах — масив, играещ ролята на преддверие към Великите планини. Теренът, над който прелитаха, извика познати образи в модела на Юлия. По същия път, но в противоположна посока, тя бе прелетяла с Флид и Иризис миналата пролет. С ужас дребната жена се досети за крайната цел на пътуването — въздухоплавът се отправяше към Ненифър, скритото седалище на скрутаторите, разположено между планините и безводните северни низини.

Ненифър, най-ужасяващото място в цял Лауралин, изникна пред тях. Огромната крепост бе разположена върху тесния ръб на плато, около което на изток, на запад и на юг се издигаха планини. В подножието на северния склон се намираше овалната Съсухрена долина: суха и потънала земя, безжизнена като самото Сухо море.

— Защо отиваме в Ненифър? — прошепна Юлия. Самите каменни блокове, изграждащи крепостта, бяха пропити със зловонието на скрутаторите.

Гор се усмихна по обичайния си вълчи начин.

— Имам планове.

— Ниш и Флид ги няма — каза Юлия. Тя вече не знаеше какво да мисли за тях.

— Те убиха брат ти и трябва да получат наказание. Ти ще ги откриеш, Юлия, а ние ще свършим останалото. Ненифър е мястото, където биват проектирани оръжията на бъдещето. Двеста двадесет и трима мистици работят ден и нощ, изцяло отдадени на изработването на нови приспособления. Сто четиридесет и седем занаятчии изработват контролери за тези оръжия и непрекъснато усъвършенстват полезното им действие. Хиляда механици и триста ковачи изработват и изпробват устройствата. Петстотин тридесет и пет чертожници изготвят схемите, които ще потеглят към заводи из цял Сантенар. Постигнахме значителен напредък от времето, в което ти… отлетя от ръцете ни.

Гор сам се засмя на думите си, очевидно доволен от остроумието. Иризис и Юлия бяха избягали от Ненифър през тунел, свършващ в скалата, откъдето се бяха прекачили във въздухоплава на Флид.

— Работниците ни вече работят над машината, която ще ни отведе обратно до Мелдорин — продължи той. — Лиринксите ще се разбягат пред мощта ни. Тогава ти отново ще откриеш враговете ни, Юлия, където и да са се укрили. Сетне ще настъпи краят на репея Флид.

— А междувременно — председателят намигна — ти би могла да ми помогнеш и по друг начин.

Обяснявайки, председателят я бе отвел в стаята си. Юлия се чувстваше пленница във всяко едно отношение. Защо се бе вслушала в онези гласове? Защо си бе въобразила, че би могла да използва това чудовище, за да отмъсти? Тя не бе силна и умна, а слаба и незначителна. Бе успяла единствено да се върне в затвора си, а този път нямаше приятели, които да й помогнат.

— Какъв? — едва доловимо прошепна тя. Дори и да разполагаше с най-силната воля на света, гривната, стягаща китката й, нямаше да й позволи отрицателен отговор.

— Кажи ми как успя да освободиш Иризис от килията й, без да отвориш ключалката или да задействаш защитната ми магия. И как успя да пренесеш въздухоплава на Флид на такова огромно разстояние.

Това бе нейната скъпоценна тайна, която дори Флид не бе разбрал. Решетъчният й модел бе нейно собствено творение — свят, в който тя се оттегляше, когато физическият мир я притеснеше. Това бе единственото място, където Юлия оставаше сама. И него ли щяха да й отнемат?

— Не зная! — упорито каза тя, забола поглед в пода.

Гор я сграбчи за брадичката и рязко повдигна главата й. Отдалеч той пораждаше впечатлението за красив и зрял мъж, но кожата му бе неестествено гладка и лъскава — бебешка кожа, опъната над стар белег. Двойният допир, загатващ криещата се отдолу плът, я накара да потръпне от отвращение. Председателят изглеждаше в разцвета на силите си, но в модела на Юлия личеше истинската му същина. Той бе стар и покварен.

— Не си играй с мен, Юлия. За свой приятел ли ме искаш, или за свой враг? Не би било разумно да си навличаш враждебността ми.

След първото посещение в Ненифър тя често бе спохождана от подобни кошмари, а в крайна сметка се бе предала. Защо, защо си бе сложила гривната? Защо първо не бе я огледала? Защото накитът бе тъй коварно проектиран, че дори не бе изникнал в решетката й. Скрутаторите я бяха надхитрили, както бяха надхитрили Мюли.

— Разполагам с неуморими мистици, перцепторе — продължи той, след като не получи отговор. — Мъже и жени, които знаят как работи умът, дори и един ум, специален като твоя. Те могат да навлязат дълбоко в него, Юлия. Могат да научат всичко за теб. Могат да си изработят свои модели — или ще вземат твоята решетка.

— Ще си направя друга — промълви тя, опитвайки се да откъсне поглед. Макар да се опитваше да отрече, безвъзвратното изгубване на решетъчния модел бе най-големият й страх.

— Те няма да ти позволят. Е, Юлия, ще ми кажеш ли как успя? Как освободи Иризис?

Може би тогава той щеше да я остави на мира.

— Задържах омагьосаната ключалка и завъртях модела около нея.

Председателят се взря в нея.

— Това са глупости. — Но след като мълча в продължение на минута, размишлявайки, той изглежда промени мнението си. — Завъртяла си модела? И въздухоплава ли пренесе по същия начин?

— Не. Просто преместих неговата проява и тази на Ксервиш.

— Удивително! Ако не бях видял със собствените си очи, нямаше да повярвам. Ти казваш истината, заявявайки, че не знаеш. Дори самата ти не знаеш какво си направила. Но аз ще се сдобия с тайната. Тогава нищо няма да остане на пътя ми.

Още миг погледът му я разсичаше, след което Гор излезе. Юлия знаеше, че той ще изпълни заканата си. Той щеше да научи, дори ако му се наложеше да я разреже на парченца. Главният скрутатор бе най-злият човек на света. По-лош от Флид, по-лош от Ниш. А тя щеше да ги открие, за да му помогне да ги унищожи. Щеше да го стори — не съществуваше начин, по който да се изправи срещу Гор.

А когато Юлия най-сетне ги откриеше, щеше да настъпи нейният ред да страда.