Йън Ървайн
Скрутатор (44)

Седемнадесет

Инуи започна да се гърчи в пристъп. Капчици пот покриха цялото й тяло, попивайки в дрехите й. Иризис се чувстваше като жива факла. Погледът й се замъгли. Единствено сини искрици проблясваха пред очите й.

Другата жена се изхлузи от ръцете й и притокът на енергия се стовари върху Иризис със съкрушителна мощ, поваляйки я на колене. Занаятчията се напрегна и сграбчи Инуи със свободната си ръка. Без последната контролерът щеше да угасне, защото бе настроен специално за нея.

По време на обръщането на въздухоплава Иризис видя войниците с копиемета върху хълма. Те бяха освободили заседналото копие и зареждаха ново. С остър звук механизмът запрати снаряда към тях. Тя хвърли тежестта си към контролния лост. Беше й трудно да запазва равновесие.

Въздухоплавът не се отмести достатъчно бързо. Тежкото копие профуча над главата й, връхлитайки в каютата. Ниш! Ниш беше вътре.

— Простреляйте ги! — извика тя задавено.

Флангърс зареждаше арбалет.

— Не ни останаха копия. И болтовете са на свършване.

Двата въздухоплава се приближаваха. И двете машини бяха оборудвани с копиемети и носеха арбалетчици, но все още се намираха извън обхват.

Ново копие изсвистя, прелитайки близо до горната част на платнището. То пък откъде се взе? Отчаяните й маневри бяха отвели въздухоплава над морето, където той бе влязъл в обхвата на по-мощните корабни оръжия. Започна да я обзема паника, която Иризис потисна. Тя щеше да спаси всички — или да ги убие, докато се опитва.

— Нужна ми е помощ — изохка тя. Тежестта на Инуи блъсна ръката й от лоста.

Въздухоплавът започна да се обръща. Иризис осъзна, че тази маневра би ги отвела към вражеските летящи машини, затова бутна лоста с ботуша си. Това ги насочи край войниците на хълма. Бойците от третата лодка вече изникваха на върха, право на пътя на машината. Нямаше къде да идат.

Костелива ръка докосна рамото й.

— Обърни на североизток към въздухоплавите — каза Флид и сам насочи лоста. С една ръка той стреля с арбалет, но не уцели. — Може да успеем да направим нещо.

— Не си представям какво — промърмори Иризис, но се зае да поддържа курса.

Докато поемаха над водата, високата жена погледна през рамо. Флангърс прецеждаше живака, а Фин-Мах жестикулираше край капките. Дори от това разстояние Иризис можеше да почувства мраз. Топчета замразен живак, далеч по-тежки от олово, изтракваха в подложена кофа. Приключила, Фин-Мах хвърли на скрутатора копнежен поглед, разчувствал Иризис. Флид не забеляза.

Сложил ръкавица, Флангърс загреба шепа топчета и ги изсипа в копринена торбица. Сетне я привърза хлабаво и я зареди в копиемета.

— По-живо! — ревна Флид.

Войникът завъртя оръжието, прицелвайки се в машината от лявата им страна. Вражеският въздухоплав правеше същото. Той стреля пръв. Копието бе насочено прекалено високо и нямаше да улучи, но повей блъсна машината им право на пътя му. То прободе балона в основата му, изникна от другата страна и полетя надолу.

Иризис вложи в газотворителя цялата енергия, която се осмеляваше. Газът започна да съска в тръбата, но очевидно изхвърчаше от разкъсванията със същата бързина, защото машината не се задържаше стабилна.

— Можем ли да запушим пролуките? — извика тя през рамо.

— Стреляй най-сетне — каза Флид.

Флангърс откри огън. Коприненият плат отлетя във въздуха, а войниците от първия въздухоплав изкрещяха ужасено. Няколко дупки изникнаха в балона им. Платнището се разкъса и гондолата стремително полетя към земята, наклонила нос.

— Отново — нареди скрутаторът.

Докато Флангърс зареждаше втора торбица живачни топчета, Мас се покатери на тавана на каютата и извлече горе Флид, който носеше аварийна кръпка: насмолено парче платнище.

— Постарай се да не клатиш машината — заяви скрутаторът към Иризис, докато внимаваше да не наляга тежестта си върху ранения глезен. Той задържа платнището, а шпионинът го притисна към разкъса и го приглади, стараейки се да няма гънки.

Флангърс стреля отново. Този път торбата не се развърза и само разкъса стената на каютата.

— Остават ми сачми за още един изстрел — извика Флангърс. Флид, който се бореше с второто парче платнище, изръмжа:

— Не се помайвай. Живакът няма да стои замръзнал вечно.

Иризис зави на север, стараейки се да ги държи на разстояние от другия въздухоплав. Това се оказа невъзможно, защото вятърът, веещ насреща им, бе благоприятен за вражеската машина.

Освен маневрирането, Иризис трябваше да придържа и Инуи. Контролерът продължаваше да изпраща енергия — изглежда дребната жена го правеше подсъзнателно.

Вторият разкъс се оказа по-труден за запушване, защото се намираше прекалено високо. Наложи се Флид и Мас да притискат парчето с помощта на пръти. В единия край кръпката залепна гладко, но при нататъшното приглаждане се намачка. Единствено повторно поставяне би я фиксирало правилно.

Флангърс стреля. Неколцина от екипажа, сред които и пилотът, рухнаха. Вражеската машина се понесе към тях, насочена от блъснат предсмъртно контролен лост. Иризис направи рязък завой, спечелвайки си сочни ругатни от покрива на каютата, но и този й ход не можеше да ги спаси — вражеският стрелец получаваше възможност за прекрасен страничен изстрел.

Копието прелетя край каютата и се удари в обкова на газотворителя. Иризис затаи дъх. И най-дребната искрица щеше да се окаже достатъчна, за да подкладе ослепителна експлозия. Не се случи нищо, но съсъкът на генератора утихна.

Останала без пилот, вражеската машина поде спираловидно спускане към морето. Стрелецът изостави оръжието си и плахо се загледа надолу. Първият въздухоплав вече се бе стоварил във водата и сега лежеше на една страна. Разкъсаното му платнище се поклащаше върху вълните. Най-близкият кораб се отправяше към него, за да прибере оцелелите, чиито тъмни фигури вече браздяха морето. Третият въздухоплав сигнализира със знаменцата си, но не направи опит да се приближи. Определено на борда му има скрутатори, кисело си помисли Иризис.

— Газотворителят ни е повреден — каза слезлият Флид, който накуцваше лошо. Той се огледа, за да прецени позицията на разгърналата се на изток и юг флотилия.

Иризис остави Инуи да се отпусне върху палубата, защото вече не можеше да я задържа. Машината значително забави ход — подсъзнанието на пилота най-сетне се бе отказало. Флангърс и Фин-Мах я отнесоха в каютата, а Иризис изтича след тях, за да провери Ниш. Той спеше, ненаранен.

Русата жена се върна на кърмата, извади хедрона от контролера, замени го с индикатора си и се зае да захранва ротора. Въздухоплавът се понесе напред. Спускаше се плавно, защото под изкривената кръпка тихо излиташе газ.

— Сега накъде? — обърна се тя към Флид. — С тази флотилия, стояща между нас и сушата, не смея да се отправя на юг или на запад. Ако те разполагат с други въздухоплави или бъдем принудени да се приземим, ще ни заловят. А не можем да се върнем и към Снизорт.

Следобедното слънце хвърляше ивици върху едната буза на скрутатора. Преди той бе изглеждал изпит, но сега представляваше жив скелет с опъната над костите кожа. Флид стисна зъби, очертал движенията на мускулите си.

— Северозапад — реши накрая той.

— Към Мелдорин? — невярващо каза Иризис. — Но той се намира под контрола на лиринксите.

— Ние сме бегълци от закона. На Лауралин не съществува място, където бихме могли да се скрием. Скрутаторите биха ни открили навсякъде. Трябва да отидем на единственото място, където те няма да посмеят да се доближат, и да си опитаме късмета с лиринксите. Което ми напомня — как протече мисията в Снизорт?

Струваше й се, че това приключение е протекло преди цяла вечност. В първия момент тя не разбра за какво говори скрутаторът.

— Започна добре, сър…

— Нима? — остро каза той.

Това не бе начинът, по който тя си бе представяла срещата им. Двамата бяха другарували дълго. Иризис се бе радвала да го види и бе очаквала, че той ще й отвърне със същото. Изглежда бе очаквала прекалено много. Флид все още си оставаше най-напред скрутатор и чак после човек.

— Успяхме да открием едно от плътоформираните им създания — новородено.

— Но? — рече Флид.

— Лиринксите ни нападнаха по пътя и то бе убито. Те бяха избили всички плътоформирани създания, преди да избягат. За малко не убиха и нас. Изгубихме шестима от войниците си, а Фин-Мах и Флангърс бяха ранени лошо. Само Мас остана невредим, но той не се намираше край нас, когато имаше сражения.

— Не му позволявам да влиза в бой, освен ако не му се налага да защитава живота си — каза скрутаторът. — Мас е прекалено ценен. А втората цел?

— Втора цел, сър?

— Финадрът. Видях Мас преди битката в Скитални и той каза, че сте намерили един.

— Така беше…

— Какво стана?

— Престоят не му понесе, сър. Сторихме всичко по силите си. — Тя го отведе в ъгъла на каютата и изпод една пейка извади торбата с финадра.

Той я отвори. Финадрът се бе разложил в мазна смес, отделяща силна и месна миризма на говежди бульон.

— Жалко — рече Флид и я захвърли.

Иризис се вторачи в него. Това ли беше? Той изобщо не се интересуваше. Обзе я остър гняв.

— Благодаря ти за усилията, Иризис — саркастично каза тя. — Следващия път, когато се изгубите, дърти негоднико, се спасявайте сам.

— Не исках да… — поде Флид.

Тя вече му бе обърнала гръб.

 

 

Ниш все още спеше, свил крака, отпуснал глава върху ръката си. Той изглеждаше съвсем млад. Иризис го наблюдаваше мълчаливо и размишляваше. Знаеше, че го иска, но дали той щеше да поиска нея? И в двата случая тя се радваше, че кратката й връзка с Флид вече бе приключила. Тя зави механика и го остави да си почива.

Въздухоплавът бе уловил ветрец и се движеше по-бързо. В рамките на час те оставиха враговете зад себе си и се понесоха над пусто, мъгливо море.

— Не можем ли да увеличим скоростта? — каза изникналият край нея Флид. — Ако застана на кърмата и започна да духам, ще се движим по-бързо.

— Ами вървете — хладно отвърна Иризис.

Скрутаторът не отговори. Той изглеждаше ужасно.

Иризис се разкая. Тя нямаше как да знае какво е преживял.

— Наред ли е всичко, Ксервиш?

— Съжалявам. По-рано не исках да прозвуча като неблагодарник. Последната седмица и половина…

— Изглеждате като човек, който не се е хранил през цялото това време.

— Не е далеч от истината. — Флид се загледа в балона. — Все още губим газ. С тази скорост ще бъде истинско чудо да достигнем земя.

— Как е Инуи?

— Кой?

— Пилотът.

— За пръв път виждам човек, докоснал се до антрацизма, да оцелее.

— Ще може ли да продължи да изпълнява задълженията си?

— Само ако искаш да я убиеш — рече скрутаторът.

— Тогава се заемете вие. — Тя му отстъпи лоста.

— Нямам представа как се управляват тези машини! — извика Ксервиш Флид.

Тревогата в гласа му я развесели.

— Тогава най-добре започвайте да духате. — Иризис се отправи към каютата.

Инуи лежеше върху пейката. Очите й бяха почервенели като домати. Устните й се белееха като смачкана хартия, а ноктите й тъмнееха. Кожата й бе придобила белия цвят на оттеглила се кръв.

— Помислих, че ще умреш — каза Иризис и взе дребната й ръка.

— Исках — шумолящо прошепна Инуи. — Това е единственото, което ми остава.

— Ти спаси всички ни. Спаси скрутатора. Изпълни дълга си.

— Не можах да спася близките си. — Тя се извърна към стената.

— Не мисля, че Съветът би ги наранил.

— Никога вече няма да видя децата си.

Как можеше Иризис да отговори на това? Тя погали Инуи по косата, а после се върна край лоста и ускори въртенето на ротора, макар и с цената на изтощение. Без обучение и специално настроен към нея контролер, пилотирането бе изключително тежко. Поне попътният вятър се бе усилил, макар че Мелдорин все още не се виждаше. Сигурно се намираше на поне един ден полет — ако газът не излетеше преди това.

Иризис се облегна на платнената стена и затвори очи. Струваше й се, че е будувала цяла седмица. Във всеки случай тази нощ нямаше да спи.

Флангърс и Мас бяха опънали въжена стълба между перилото и долната част на балона, с която по-лесно да демонтират повредения генератор. Войникът отстраняваше ръждясалите щифтове, които го крепяха.

— По-внимателно — извика Иризис. — Да не създадеш искри.

— В него няма желязо — каза Флангърс.

— Ами в чука и кернера ти?

Той се ухили глуповато. Идиоти, помисли си жената.

— Все още губим височина — обърна се Иризис към Фин-Мах, която стоеше на прага на каютата и разглеждаше картата в ръцете си. — По-добре да открием място за приземяване. Газът няма да ни държи още дълго.

— Обърни на север. Недалеч от позицията ни има риф и островчета.

— Не звучи много обещаващо. — Иризис насочи въздухоплава в новата посока.

Час по-късно, когато тя едва се държеше на крака, зърна вълни да се разбиват в подземни скали.

— Не виждам суха земя — рече високата жена.

Фин-Мах се бе покатерила на покрива на каютата и насочваше далекогледа си.

— Наляво.

Иризис отправи машината натам. Не след дълго се натъкна на платформа от черна скала, покрита с маслиненозелена морска трева. Тази твърд се издигаше само на малко повече от лакът над морето и бе обсипана с локви и наводнени ивици. Нямаше никаква суша.

— Това ли е най-доброто, с което разполагаме? — отвратено възкликна тя. Вятърът непрекъснато блъскаше въздухоплава, а Иризис не разполагаше с нужния опит, за да го овладява. Тя се насочи към един плосък участък, но не уцели. Машината се отпусна с трясък, натъквайки се на една от хлътнатините. През платнения под започна да се процежда вода.

— Издигни! — кресна Флид, защото към тях се носеше вълна. — Следващата вълна…

— Зная, зная.

Въздухоплавът не можеше да се издигне, разбира се, защото газогенераторът вече не бе свързан. Иризис силно завъртя ротора, за да премести машината върху по-висок участък. Куките бяха изхвърлени отвъд борда, изопнаха се и със съпротивлението си спряха въздухоплава. Високата жена пусна лоста и изтощено се отпусна върху наклонената палуба. Бе грохнала.

— Какво ще стане, когато дойде приливът? — попита Флангърс.

— Мъгливото море не е достатъчно голямо, за да има прилив — отвърна Ейрин Мас.

— Да оправяме проклетията и да се махаме — остро каза Флид. — Достатъчно време прекарах в това отвратително море.

— Ще трябва вие да го направите — обади се Иризис. — Аз съм изцедена.

— Не може да е толкова трудно — каза скрутаторът.

Флангърс му хвърли неразгадаем поглед. Той и Мас опънаха куките, за да изправят палубата, а после отнесоха генератора на предната палуба и започнаха да го разглобяват.

— Някой знае ли как функционират тези неща? — долетя гласът на Флид.

— Предполагам, че Иризис би могла да го разгадае — каза Флангърс.

— Тя е изтощена. Разглобете го и разгледайте. И не трошете нищо.

— Това накъде се отвинтва?

— Изобщо не се отвинтва, маймуно — весело каза скрутаторът.

— Виж…

Иризис с удивление осъзна, че тримата се забавляват. Макар че глъчката бе добронамерена, тя я изнервяше. Мъже! Тя безшумно слезе на брега. Притежателка на гениално умение, Иризис не можеше да понесе да слуша аматьорските им коментари.

Високата жена закрачи към отсрещния край на скалната платформа. Мехурчетата на водораслите пропукваха под краката й. Навсякъде около нея се разгръщаше вода. Иризис приседна на скалата, но и това се оказа уморително. Затова тя легна по гръб. Течна студенина започна да се процежда през дрехите й, само че занаятчията бе прекалено изморена, за да помръдне. Болеше я, че Флид не оценява усилията, които всички те бяха хвърлили в търсенето му. Дори и с настоящата си умора тя можеше да поправи приспособлението, но умишлено остави скрутатора да се опитва. Когато той се провалеше, може би щеше да осъзнае ценността й.

Тя търпя некадърните им приказки още десет минути, сетне отвори очи и видя струпващи се в небето мрачни облаци. Вълна се разби близо до нея и Иризис с мъка се изправи на крака. Това островче не предоставяше никаква защита срещу стихиите — и най-слабата буря щеше да залее платформата. Достатъчно силен вятър можеше да ги отвее. Чакала достатъчно, жената закуца обратно към въздухоплава.

— Дръпнете се, леваци. Не виждате ли, че се отваря така? — Тя завъртя корпуса и дръпна. Механизмът изщрака. Двете половини се отделиха.

Иризис положи частите върху платнището, разгледа ги и продължи:

— Ето къде е проблемът. Кристалът, влагащ енергия в механизма, е бил натрошен от удара. Ще сложим друг и сме готови.

Не се оказа толкова просто, разбира се. Не разполагаха с резервни кристали.

— Имахме резервен — каза Инуи с отпаднал глас, — но по пътя към Снизорт един от другите въздухоплави разви проблем, така че трябваше да го дадем на неговия екипаж.

— И няма никакви други кристали? — попита Флид.

— Само хедронът в резервния контролер. Но той няма да съвпадне.

— Ами моята кристална игла? — каза Фин-Мах.

— Тя въобще няма да свърши работа — отвърна Иризис, без да повдига глава. — Ще трябва да оформя резервния хедрон. А това няма да е никак лесно без подходящи инструменти.

След час напрегната работа, през което време буреносните облаци се струпаха още по-близо, Иризис успя да подготви кристал със сносна форма, който изпробва с помощта на индикатора си:

— Далеч от идеален, но повече не мога да направя.

Флангърс бе изправил огънатата част от корпуса (бе го сторил в другия край на острова, за да не се опасява от искри). Иризис инсталира кристала и отново сглоби корпуса. Войникът и Мас се покатериха и поставиха приспособлението обратно на мястото му, после наляха морска вода. Междувременно балонът бе спаднал съвсем.

Иризис затаи дъх, докато задействаше генератора. Газотворителят се разклати и започна да съска по обичайния начин.

Междувременно морето се бе развълнувало. Вълните се разливаха над платформата и блъскаха привързаната гондола. Бе изникнал силен вятър, който често разклащаше платнището. Трябваше да измине дълго време, преди въздухоплавът да започне да се повдига. Когато най-накрая започна да набира височина, сто дължини се оказаха предел.

Бегълците се отправиха на северозапад, прекосявайки южното крайбрежие на Мелдорин по обяд на следващия ден. Иризис бе очаквала да зърне купища лиринкси, но в далечината се рееше единствено морски орел. От лявата им страна се издигаше отдавна изоставен пристанищен град — насред улиците му растяха дървета. Напред ги очакваше планинска верига, която въздухоплавът не би могъл да прекоси.

— Заобиколи я на изток — рече Флид, стискащ свита карта в едната си ръка.

— Ще трябва да се приземим — каза Иризис и потърка подпухналите си очи. — Не мога да продължа още дълго без сън.

— Нямам намерение да спираме тук. Ако не се лъжа, наблизо има лиринкски град.

— Нощта ще бъде тъмна. — Високата жена погледна към гъстеещите облаци. — Да летим в тъмното на такава височина ще бъде не по-малко рисковано.

— Налага се да поемем този риск. Постарай се да останеш будна колкото се може повече.

Беше се стъмнило изцяло, когато те отминаха източния край на планината и поеха отново към северозападния си курс.

— Какво има пред нас? — попита Иризис.

— Равнини, гора, мочурища, още гора, още поля и, накрая, пустиня.

— И лиринксите контролират цялата тази територия?

— По-голямата част от нея — продължи Флид. — Тъй като не обичат водата, предпочитат да се държат настрана от блатата.

— Все пак не виждам с какво ситуацията ни се е подобрила.

— На остров Мелдорин има създания, от които дори лиринксите се страхуват.

— Каква утеха. И къде отиваме?

— Ще ти кажа, ако стигнем там.

Иризис потръпна и се загърна. Сред планините имаше сняг, вятърът разнасяше хладината му.

Плътният мрак най-сетне ги принуди да се приземят. Флангърс застана на носа, а Мас зае позиция на кърмата. Двамата държаха прикачени към пръти фенери, за да се оглеждат за дървета и други препятствия. По принцип подобни лампи бяха забранени на въздухоплавите заради риска от експлозия, но сегашните обстоятелства налагаха употребата им. Иризис остана затаила дъх чак докато гондолата не докосна земята и не бе привързана.

— Ако наоколо има лиринкси, току-що им съобщихме за присъствието си — каза Фин-Мах.