Йън Ървайн
Скрутатор (43)

Шестнадесет

Още преди зазоряване въздухоплавът им се носеше ниско над Мъгливо море, което оправдаваше названието си, стелейки разкъсани облаци над вълните си. Денят бе студен, ветровит. Над водата бе надвиснало оловносиво небе. От поклащането на въздухоплава Иризис получи морска болест.

— Върви да полегнеш — посъветва я Фин-Мах. — Рифовете са още далече. Ще достигнем островите чак вечерта.

Иризис кимна, но остана на мястото си — чувстваше се прекалено напрегната, за да спи. Денят минаваше бавно. Някъде след смрачаване те приземиха машината си на подветрената страна на каменист остров и останаха да изчакват зората.

Тръпките мраз, тормозили Иризис цялата нощ, не я оставиха и след разсъмване. В продължение на часове те обхождаха десетки острови, болшинството от които представляваха купчини скали, проболи морето. До този момент не бяха открили и следа от човешко присъствие.

— Има ли нещо? — обърна се тя към Фин-Мах, която отново се бе привела над златната си купа.

Перквизиторът се навъси:

— Прекалено е ветровито. Кристалът се тресе като сред желе.

— А ако се приземим?

— В този вятър няма да има разлика. Водата е много неспокойна. По принцип този кристал трябва да бъде заобиколен с живак, само че аз не нося у себе си.

Те продължиха диренето, осъзнавайки, че времето тече. Малко преди здрач Инуи удари тревога. Останалите изтичаха при нея.

— Кораби! — каза Инуи и посочи.

Фин-Мах огледа морето с далекогледа си.

— На изток има флотилия. Плава под флага на Съвета.

Блеснаха сигнални огледала.

— Изглежда са ни забелязали — каза Иризис.

Фин-Мах се върна към кристала, но с напредването на мрака се отказа.

— Сега машината се тресе още по-силно. Така никога няма да го намерим.

— Гор също ще изпитва затруднения — опита се да я успокои русата жена.

— Той разполага с цяла флотилия, а също и Изкуства за проследяване и откриване.

И все пак продължиха. Не можеше да става и дума за отказване.

— Земя право пред нас — извика Флангърс към осем вечерта.

— Къде сме? — под светлината на свещ Фин-Мах се бе загледала в кристала.

Иризис й показа мястото върху картата.

— Тук има половин дузина малки острови, а също и десетина островчета.

— Спусни ни ниско, Инуи, и намали скоростта. Всички ще се оглеждаме. Извикайте, ако забележите нещо.

Иризис прекара часове край борда. Носеха се съвсем близо до водата, в лицата им често плисваше морска пяна. Вееше режещ вятър, подчертаващ непригодността на летните им одежди. В слабата светлина море и земя почти не се различаваха.

— Какво има долу? — обърна се тя към Мас. — Не виждам и едничка светлина. Дори лагерни огньове няма.

— Повечето от тези острови са необитаеми. Няма дървета, тоест няма гориво. Храната се свежда до риба и морска трева.

— Няма дървета. — Иризис обви ръце около себе си. — Ако двамата са там, значи умират не само от глад, а и от студ.

Осведомителят се отдели от кърмата.

— Поне знаем къде не е Флид. Може да приемем, че не се намира и на онези острови на изток, тъй като флотилията е дошла от тази посока.

— Още колко острова ни остават да претърсим?

— Около осемстотин. Но ако кристалът е точен, ще елиминираме повечето от тях.

— И пак ще минат дни — каза тя. — Или седмици. Много преди това въздухоплавът ни ще се окаже свален. Безнадеждно е.

— Не съвсем — възрази шпионинът.

— Защо смяташ така?

— Зная къде можем да купим живак.

 

 

Насочиха се на югозапад, към Джибсторн, град, през който минаваше Високи друм. Въпросният път водеше началото си близо до Тиркир, столицата на Ооло, прекосяваше леса Кандалум, а после завиваше към мразовити земи, които бяха непознати дори на Мас. Пътуването им отне цялата нощ и част от последвалия ден, защото тук полето бе слабо.

Джибсторн бе сиво и мрачно място, град на димящи комини и одимени стени. Тук отпадният продукт от десет хиляди души и петкратно повече животни се оттичаше в канали, разположени в средата на улицата. По време на петмесечната зима, която вече чукаше на вратата, противните отпадни води замръзваха, предизвиквайки кафеникав разлив.

— Ще отида да се преоблека — заяви Мас, докато Инуи приземяваше въздухоплава край брега. Приземяването подплаши ято чайки и сбирщина още по-шумни парцаливи деца. — Не съществува прекомерна предпазливост.

Той изчезна в каютата и затвори вратата. Иризис, която винаги бе изпитвала любопитство към способността му да се превъплъщава, я заобиколи и долепи око до един дребен разкъс в брезента, чувствайки се като воайор.

Долови единствено размазано движение. Мас не променяше дрехите си и не си слагаше грим — той просто се променяше с все одеждите. Иризис се отдръпна и се отдалечи, за да не бъде забелязана. Мас не беше обикновен осведомител. Изглежда той бе трансформант и искаше да запази уменията си в тайна. Очевидно притежаваше значителен опит в Изкуството, щом прилагането на способностите не му причиняваше видими страдания. Интересно дали Флид знаеше?

Шпионинът изникна в превъплъщението си на червендалест и плешив селски търговец с кльощави крака и тлъсто шкембе. Промяната бе майсторска. Дори дъхът му вонеше на прокиснала бира. Иризис внимаваше да не го поглежда в очите, защото не беше сигурна, че няма да се издаде.

Фин-Мах отиде с Мас, а Иризис и Флангърс се отправиха към пазара, за да попълнят припасите си. Бързо откриха, че Джибсторн е гнил и противен град, където властта на скрутаторите не се усещаше. Местните бяха недружелюбни, а търговците бяха същински обирджии.

— Поне качеството си струва — каза Иризис, гладно загледана в един еленски бут. След две седмици постна супа тя бе готова да го изяде и суров.

— С тези цени остава и да не е.

Иризис започна да отброява сребърни монети от кесията си.

— Тези пари са на скрутатора, а той винаги избира най-доброто.

Двамата закупиха провизии за две седмици напред. Докато всичките им покупки бъдат пренесени до въздухоплава, перквизиторът и Мас се върнаха. Фин-Мах се усмихваше: рядка гледка.

Вътре тя почисти златната купичка и я напълни с живак. Повърхността се превърна в огледало, сред което кристалната игла заплава. Когато дребната жена изтегли енергия и я насочи към него, той плавно се завъртя, за да посочи назад. Перквизиторът леко потропа по купичката. Сред огледалото плъзнаха вълни, но кристалът не трепна.

— Така е по-добре. — Фин-Мах свери посоката с бордовия компас и я нанесе върху картата си. — Нека Инуи да се отправи с пълна скорост, предстои ни да наваксваме много.

И може би вече сме закъснели, помисли си Иризис.

Обратното пътуване се оказа бавно. През целия път летяха в насрещен вятър. Понякога им се струваше, че силата му ги оттласква назад. По здрач не бяха преодолели дори половината разстояние.

Неспособна да сдържи притеснението си, Иризис започна да крачи върху увисналата палуба. Зад гръдната й кост се бе образувала буца. След като бе отписала и двамата си приятели, а впоследствие бе узнала, че поне единият от тях е жив, тя вече не знаеше какво да чувства. Скрутаторската флотилия сигурно бе достигнала главния островен масив още тази сутрин. До този момент войниците сигурно бяха претърсили десетки от късовете суша. Може би бяха открили корабокрушенците. Какво ли щеше да причини Гор на Флид? Тя не мислеше, че го очаква екзекуция на място, защото скрутаторите обичаха публичните наказания. Ако Ксервиш попаднеше в ръцете им, спасяването щеше да стане невъзможно. Същото важеше и за Ниш, ако той изобщо бе оцелял.

Тя влезе в каютата. Фин-Мах стоеше до прозоречния отвор, нормално затулен, и наблюдаваше кристала. Живачните изпарения бяха смъртоносни в затворено пространство, така че тази нощ трябваше да спят на палубата, сред ледения вятър.

— Някаква промяна? — попита Иризис.

— Не.

— А ако вече са го заловили? Има ли някакъв начин, по който бихме могли да узнаем?

— Не.

— И е възможно кристалът да ни отвежда към капан.

— Да.

Иризис опита да улови погледа й, а Фин-Мах отмести очи. Последната бе изпаднала в едно от мълчаливите си настроения, когато опитите за разговор бяха излишни. Занаятчията се оттегли да спи в хамака си, опънат край левия борд, където се люля цяла нощ. Всяко раздвижване отвеждаше леглото й над парапета. Ако въжето се скъсаше, тя щеше да полети към смъртта си. Краката й измръзваха, а сънят не идваше. Малко по-назад се намираше хамакът на Флангърс. Войникът също се въртеше, неспокоен. Край другия борд Мас похъркваше тихо. Нищо не смущаваше неговата почивка.

Изгревът на слънцето освети все така посърнало небе и тъмносиво море. От лявата им страна се разгръщаше тесният Каринтски полуостров. Пред тях се издигаха стотици острови и хиляди рифове, докарали смъртта на не един моряк. Иризис започна да удря крака в напразен опит да се сгрее.

— Престани! — кресна Фин-Мах. — Разклащаш съда.

Иризис взе далекогледа на перквизитора и започна да оглежда хоризонта.

— Има ли нещо? — Флангърс изникна до нея, потривайки посинели пръсти.

— Не.

— Чаша горещ чай?

— С радост — каза тя. — Благодаря ти.

Двамата сгряха пръсти около дървените си купички. Не изпитваха нужда да разговарят.

Едва в средата на деня Иризис зърна първото платно, право пред тях.

— Това е лош знак — каза Мас. — Или скрутаторите са се отправили директно към него, или…

— Или вече са го заловили — покрусено довърши Фин-Мах. — Ако не бяхме изгубили ден и половина заради живака…

— Щяхме още да търсим — каза Флангърс.

След половин час флотилията на Гор изникна, разпръсната в огромна дъга. Въздухоплавът, следващ кристала, все още се отправяше към първия кораб.

— Какво има пред нас? — попита перквизиторът.

— Група острови, обвити в мъгла — отвърна Иризис, без да се консултира с картата.

— Корабът ще ни изпревари. Пилоте! — изкрещя Фин-Мах. — Можеш ли да увеличиш скоростта?

Инуи не отговори, но звукът на ротора стана по-настойчив. Това не промени нищо.

— Насрещният вятър е прекалено силен — рече високата жена.

— Колкото по-бързо се отправяме срещу него, толкова повече ни задържа.

— Трябва да се спуснем — каза Мас. — Близо до морето вятърът няма да е толкова силен.

Машината се спусна надолу. Платната изчезнаха зад хоризонта, надпреварата продължи. Мъглата се виеше около ниски и кръгли острови, пръснати като изпаднали от кофа картофи. Бяха около двадесет, повечето изчерпващи твърдта си с негостоприемна скала.

— Колко време е изминало от корабокрушението? — попита перквизиторът.

— Девет дни.

Фин-Мах потръпна:

— Аз не бих оцеляла и два. Връщам се при кристала. Вие се оглеждайте за дим.

— Вече ще са угасили огъня си, ако са имали такъв — предположи Иризис.

— От мястото си не биха могли да видят флотилията.

— Но ние оставаме видими — каза високата жена. — И все още не се движим достатъчно бързо.

— Спусни се още повече — обърна се перквизиторът към Инуи. — Плъзгай се над водата.

Инуи се обърна към нея. Изглеждаше, че очите са заели цялото й личице.

— Ако някой силен повей ни блъсне надолу, ще откъсне гондолата.

— Спусни ни колкото може по-ниско. — Фин-Мах се отправи към кристала.

Иризис я последва:

— Можете ли да определите кой от островите ни трябва?

— Не.

Иризис не можеше да понася бездействието. Тя се върна и застана до пилота. От тази височина наистина напредваха по-бързо. След малко Флангърс се появи, донасяйки инструкции за лека промяна на курса. Инуи измести кормилото и свери с компаса си.

— Към кой остров се отправяме? — попита Иризис. От толкова ниско виждаха единствено мъгла пред себе си.

— Поредица от три успоредни — тихо отвърна Инуи и се приведе, за да избегне погледа на другата жена. Сетне пристъпи вляво, за да остави разстояние между двете.

Инуи бе болезнено срамежлива и не допускаше никого до себе си. Какво й има? — помисли си Иризис. Несъмнено се страхува от мен. Аз разполагам с могъщи приятели и мога да избирам. А тя трябва да се подчинява. Тази нужда я е отнесла далеч от приятелите, семейството и близките. Тя надали щеше да види отново семейството си. Може би съпругът и децата й вече бяха мъртви, убити единствено защото Инуи се бе подчинила на заповед, която нямаше как да наруши.

— Колко деца имаш? — попита Иризис.

— Две — прошепна Инуи.

— Колко са големи?

— Сан е на три и половина. Мия ще стане на две… следващата седмица. — Тя се извърна и стисна лоста до болка. Ръката й се тресеше.

Иризис не знаеше какво да каже.

 

 

Платна изникнаха на хоризонта — два кораба, плаващи един до друг.

— Дали са го заловили? — каза Иризис.

Никой не отговори. Нямаше как да разберат.

— Издигни ни малко, Инуи — продължи високата жена. — Флангърс, върви при Фин-Мах.

Първият остров бързо нарастваше. Той притежаваше формата на нахапано бобово зърно. Зад него се издигаше друг, напомнящ сив парцал, смачкан на пода, а третият приличаше на овална чиния с издута средна част. Двата кораба подминаваха третата суша.

— Те не спряха — каза Мас. — Завий към втория остров, кристалът ще ни каже кой от двата оставащи ни трябва.

— Ще се окаже средният, разбира се — промърмори Иризис.

Действително се оказа така. По времето, когато те приближиха острова, който бе с диаметър най-много една трета левга, корабите бяха пуснали котва край рифа и спускаха лодки, които през една пролука в него да се отправят към брега. В далечината изникваха и други платна, но за тях Иризис прецени, че няма да играят роля.

— Предимството все още е на наша страна — заяви Фин-Мах, изоставила купата с кристала. — Ще можем да претърсим острова от птичи поглед преди лодките да са достигнали до брега.

— Съмнявам се, че ще успеем да го сторим преди те да ни настигнат! — посочи Иризис.

Два въздухоплава бяха изникнали на североизток, издигащи се от група острови на няколко левги. Сигнални огледала проблеснаха между корабите и летящите машини. Последните се обърнаха към самотния въздухоплав.

Фин-Мах грабна далекогледа си от ръката на Флангърс и започна да оглежда втория остров.

— Нищо не виждам. Но Флид трябва да е там.

— Може би кристалът долавя някакъв друг сигнал, може би дори възлова точка — предположи Иризис.

— Мълчи! — ожесточено каза перквизиторът.

Те се понесоха над купчината в средата на острова — неравномерен хълм. Мъхът представляваше единствената растителност върху голата скала, макар че сред деретата на подветрената страна се виждаха храсталаци.

— Там трябва да са — рече Флангърс. — Някъде в онова дере. Оглеждайте се за дим.

Въздухоплавът започна да се спуска към долината. Тукашната растителност бе сивкава и сгърчена от вятъра. Нямаше никакви дървета, най-високите храсти се отличаваха с двоен човешки ръст.

— Две лодки достигнаха сушата — извика Мас. — И трета започва да заобикаля. Ако Флид и Ниш са тук, по-добре да се покажат бързо.

— Може би се крият от нас, защото смятат, че също сме част от преследвачите на Гор — забеляза Флангърс. — Иризис, защо не застанеш отпред? Флид ще те разпознае.

Тя го стори, оставяйки косата си да се разстила на вятъра.

Спуснаха се по цялото протежение на дерето. В един момент Иризис трябваше да слезе, защото носът и бузите й замръзнаха. Жената ги сгря с дланите си.

— Обърни — извика Фин-Мах. — Издигни отново.

— Видяхте ли нещо? — извика Иризис.

— Не — с напрегнат глас отвърна перквизиторът.

Върнаха се до върха, където останаха да висят.

— Къде другаде може да са? — Фин-Мах бе разкървавила долната си устна от дъвкане.

— Защо не проверите проклетия кристал?! — тросна се Иризис.

Дребната жена изтича обратно до каютата. Иризис я последва и още от вратата можа да види, че иглата се върти напред-назад.

— Може би се намираме точно над него.

Фин-Мах не се бе сетила за това:

— Ще видя какво мога да направя. Продължавайте да търсите.

Иризис погледна към двете лодки, които бяха празни. Войниците вече търчаха нагоре по хълма. Двама от тях, едри мъже, се олюляваха под тежестта на копиемет и бяха прекосили една трета от склона. Зад и под въздухоплава третата лодка доближаваше брега. Двете вражески машини се приближаваха бързо. В далечината вече изникваше и трети въздухоплав. Преследвачите започнаха да си разменят сигнали със знаменца.

Иризис имаше усещането, че търсят на погрешно място. Две по-малки дерета разрязваха тази част на склона, а други се отправяха към брега.

— Насочи ни към другите падини — отсечено каза тя.

Бедната Инуи, към която бяха насочени думите, трепереше като тръстика. Иризис я съжаляваше. Самата тя бе изпадала в толкова много рисковани ситуации, че вече бе престанала да изпитва страх.

Третата лодка бе достигнала югозападната страна на острова. Пътуващите в нея войници разтоварваха друг копиемет, за да го заредят.

Инуи насочи въздухоплава по протежение на второто дере, а после обходи и третото, но не зърнаха никакви следи от живот.

— Къде ли може да са? — промърмори Фин-Мах, непрекъснато притичваща от носа до кърмата и обратно. По-голямата част от острова представляваше оголена скала.

— Да проверим бреговата линия на север, ниско над земята — каза Флангърс. — Може да има пещера.

Инуи обърна въздухоплава. Войниците от третата лодка стреляха, но копието падна прекалено далече.

— Бързо! — извика Флангърс. — За следващия изстрел ще имат обхват.

Машината се понесе към плажа, който бе покрит единствено с камъни. Иризис не виждаше никакви пещери. Липсваха дори скални ръбове.

Въздухоплавът обиколи северната част на острова. Двата кораба бяха пуснали котва отвъд рифа, на половин левга на изток. Изкачващите се по хълма войници бяха преодолели две трети от пътя. Вражеските летящи машини се приближаваха бързо, възползвайки се от попътен вятър.

Инуи издигна въздухоплава и го обърна, предоставяйки гледка към целия остров. Третата лодка, разтоварила пътниците си, гребеше трескаво към тях, успоредно на брега. На носа й стоеше войник с арбалет.

— Не са тук — мрачно каза Иризис.

— Това трябва да е мястото. Продължаваме. — Фин-Мах се бе овладяла. Бе скръстила ръце и се отличаваше с обичайното си безстрастно изражение.

— Трябва да се отдалечим — изплака Инуи. — Вече сме в обхват.

— Флид е единствената ни надежда, пилоте — отвърна перквизиторът. — Ако не успеем да го открием, с целия свят е свършено.

Инуи обърса насълзеното си око, макар че влагата можеше да е породена и от вятъра. Тя сграбчи лоста и стисна зъби. Роторът изрева, въздухоплавът трепна като блъснат и се понесе напред. Косата на дребната пилотираща жена се разстла зад нея. Иризис се надяваше, че Инуи не извлича повече енергия от поносимото.

Стрелнаха се по източното крайбрежие, между закотвените кораби и войниците на върха. Копиемет от първия кораб откри огън. Длъгнестият му снаряд разсече мястото, където се бяха намирали само преди миг. Другият кораб започваше да приготвя оръжия.

Докато доближаваха скалист район, където вдълбана от вълните каменна платформа се разгръщаше над морето, Мас извика:

— Видях нещо. Обърни, пилоте.

Инуи рязко завъртя контролния лост. Внезапният завой едва не накара Иризис да повърне.

От лявата им страна, малко навътре в сушата, се издигаше овална скала. Повърхността й бе покрита с червени и жълти лишеи, сред които личеше зеленикав мъх. Зад нея се поклащаха храсти, напомнящи косъмчетата на четка.

— Там горе — провикна се Ейрин Мас. — Видях нещо зад скалния купол. Спусни се.

Шпионинът определено имаше остри очи. Погледът на Иризис откриваше повече детайли от повечето хора, но самата тя още не виждаше нищо.

Машината се понесе към възвишението. Обхваната от внезапна паника, че Флид ще ги вземе за врагове, тя се покатери върху носа, хвана се за въжетата и изкрещя:

— Флид! Ниш! Къде сте, по дяволите? Ако не излезете, ще трябва да ви оставим!

Въздухоплавът залитна встрани. От силата на удара Иризис остана да виси на една ръка. С уплашен вик тя се вкопчи отново. Трясъкът, придружил блъсването, подсказваше попадение в кила. Високата жена се обърна назад и видя, че това действително е така. Върхът на снаряда стърчеше през вратата на каютата. Флангърс го отчупи и го срита встрани.

Иризис се хвърли на палубата и за малко не рухна отново при поредния остър завой. Ново копие профуча във въздуха, пропускайки платнището. Инуи можеше да има много недостатъци, но бе съвършен пилот.

Вкопчена в най-долното въже, Иризис видя Ниш да стои върху облата скала. Очите й се замъглиха.

— Това е Ниш! — изкрещя тя. — Спусни се.

— Не смея — отвърна пилотът. Войниците на хълма вече се намираха в обхват. Инуи завъртя глава. Върху бузите й бяха изникнали петна, очите й се бяха изцъклили.

Тя изтегля прекалено много енергия, осъзна Иризис. Ще си изпържи ума. Без да се замисля, без дори да осъзнава какво прави, високата жена изтича до Инуи и обви веригата на индикатора си около контролера, допирайки кристал до кристал. Сетне тя положи ръка върху рамото на пилота и потърси полето. Тялото на Инуи се тресеше от напрежението. Иризис пренасочи част от натоварването през себе си. И с удивление установи, че спонтанната й идея работи. Лицето на другата жена придоби нормалния си цвят, а роторът се завъртя по-бързо.

— Флангърс! — извика Иризис. — Опитай се да се погрижиш за войниците с копиемета. Бързо, те са почти готови да стрелят.

Войникът вече бе заел позиция зад зареденото бордово оръжие и го насочваше към враговете. Въздухоплавът маневрираше непрекъснато. Флангърс стреля.

— Пропуснах! — Той изруга под нос и посегна за ново копие.

Мас се намираше край другия борд и неловко зареждаше арбалет. Хайде де, дори аз бих се справила по-добре, помисли си Иризис. Шпионинът стреля, но безрезултатно.

Фин-Мах застана на кърмата, очертавайки с пръстите си форми във въздуха. Сетне тя повдигна ръце и рязко допря длани над главата си. Пукотът бе неочаквано гръмък и сух. Поредица облачета полетяха към вражеския копиемет. Последният облак обви оръжието и войника зад него. Ратникът отхвърча назад и рухна по лице. Копиеметът падна, но друг войник го намести отново върху стойката и започна да се прицелва.

— Спусни се! — нареди Фин-Мах, пребледняла от напрежение.

— Ще простреля газовия балон. От това разстояние не може да пропусне.

— Копието е заседнало — спокойно отбеляза Мас. — Бързо, преди да са го освободили.

На неговите думи Инуи не възрази, а направи рязък завой, при който Иризис падна на колене. Машината подскочи във въздуха, преди да полети надолу. Килът се удари в скалите. Подпорите изстенаха.

Иризис се огледа трескаво.

— Флид? Ниш?

— Тук съм — долетя гласът на Ниш от другата страна. — За малко да ми отнесете главата.

Иризис остави индикатора си увит около контролера и скочи на земята. Инуи изпищя, но другата жена не бе в състояние да се намира на две места едновременно.

— Качвай се по-бързо! Къде е Флид? Да не би… да…

— И той е тук. — Ниш посочи към един процеп. — Глезенът му е наранен.

Тя се спусна по скалната стръмнина, остъргвайки червени лишеи с подметките на ботушите си.

— Ксервиш? Добре ли сте?

— Естествено, че съм добре — свидливо каза той. — Има ли причина да не съм?

— Защото не се намирате на пикник.

Скрутаторът се бе облегнал на скалата и изглеждаше по-измършавял от всякога, доколкото това бе възможно.

— Какво ви е? — попита тя.

— През последния час не съм спрял да тичам и си нараних глезена.

— Приличате на стара торба кокали.

— А ти си дебела като свиня. Какво си мислиш, че правиш?

Иризис го взе на раменете си и се отправи обратно към гондолата. Скрутаторът бе по-тежък от очакваното.

— По-бързо! — изпищя Фин-Мах.

Ботушите й се хлъзгаха по мъха. Ниш й се притече на помощ, за да помогне в преодоляването на най-стръмния участък. Иризис се затича към върха, поглеждайки през рамо. Войниците все още се мъчеха да освободят заседналото копие. Двата въздухоплава се приближаваха бързо. Третият все още се държеше настрана. Изглежда на борда му има скрутатори, заключи Иризис. Страхливи свине.

Флангърс стреля. Копието му се вряза в каютата на първия въздухоплав, но не го спря. Войникът трескаво вложи ново копие и с демонична припряност започна да го зарежда.

Най-сетне достигнаха върха. Коленете на Иризис се подгъваха и тя направо изсипа скрутатора отвъд борда.

— Какво нахалство! — ревна той.

Иризис се опита да прехвърли крак през перилата, но не разполагаше с нужната сила. Тя опита отново, сетне ръката на Ниш й помогна да се прехвърли, блъсвайки я право върху Флид.

— Тръгвай! — изпищя Фин-Мах, когато и Ниш скочи вътре. Тя издърпа русата жена от Флид. — Добре ли сте, сър? — загрижено рече перквизиторът, докато му помагаше да отиде в каютата.

Иризис си помисли, че Фин-Мах изпитва дълбока загриженост към скрутатора. Това щеше да промени някои неща.

Носът на въздухоплава се наклони и машината се издигна нагоре под остър ъгъл. Ниш залитна назад, плъзна се чак до кърмата и си удари главата в стълба на ротора, където остана да лежи.

— Ниш? — изпищя Иризис и вкопчена за въжетата се отправи към задната част.

Той не отговори. Перките на ротора свистяха точно над главата му, защото предпазната мрежа не прикриваше този участък. Ако механикът дойдеше в съзнание и понечеше да се надигне, роторът щеше да скълца главата му.

— Какво има пък сега? — извика Фин-Мах от каютата.

— Проклетият глупак си разби главата.

Инуи изравни въздухоплава. Иризис внимателно изтегли Крил-Ниш изпод перката и също го отнесе в каютата. Фин-Мах преливаше безценния живак в бутилката му. Машината отново се наклони.

Жената остави Ниш в задната част, където подът бе възможно най-защитен, целуна го по челото и се отправи към пилота. Инуи се давеше и се гърчеше, все още вкопчена в лоста. Внезапно тя се преви и се вкопчи в корема си. От устата й започна да излиза дим. Иризис се затича, обви ръце около пилота и опита да пренасочи енергията към себе си. Вътрешностите й започнаха да се нагорещяват. Ако се провалеше, антрацизмът щеше да сполети и двете им.