Йън Ървайн
Скрутатор (42)

Петнадесет

Иризис седеше сама, режеше лук и наблюдаваше как слънцето се оттегля от отвора на пещерата, в която живееха повече от месец. Нащърбеният вход бе обърнат към Туркадско море и се намираше в скала, разположена на около половин миля от лауралинското крайбрежие. Това бе най-безопасното скривалище, което Мас бе успял да намери — достъпно единствено за въздухоплавите на Гор, които не минаваха насам, и за лиринксите, които също избягваха да летят тук. Мястото имаше и един недостатък: то бе оголено за мразовитите югозападни вихри, които се усилваха с всеки изминал ден. Зимата все още се намираше далече, но приближаването й се долавяше осезаемо.

Тя приклекна край огнището и изсипа сушения боб в съда. В продължение на седмица менюто им бе включвало супа от лук и боб. Дори майсторските умения на Иризис не можеха да придадат различен вкус, защото вече не й оставаха подправки или мазнина. Така супата оставаше обикновена отвара, допълвана с джинджифилов чай за десерт — по-рано днес тя бе изровила малко от въпросния корен край единствения поток на острова.

Нямаше нищо за вършене и Иризис умираше от скука. Фин-Мах се бе оттеглила в себе си, Инуи мълчеше, а Флангърс бе придобил навика за дълги разходки край скалите, които никак не допринасяха за спокойствието на русата жена. Последната нямаше да се изненада, ако някой ден откриеше войника размазан в подножието. Онова разрушаване на въздухоплава и неспособността да поправи стореното разяждаха душата му. А Иризис не можеше да сподели тези си тревоги с Мас (в редките случаи, в които шпионинът изникнеше). Ейрин Мас не изискваше нищо от никого. И не предоставяше топлота.

Понякога тя имаше усещането, че разбира лиринксите в по-голяма степен от него. Мас изнасяше изчерпателни доклади пред Фин-Мах, прибавяше и своя съвет, когато изрично бъдеше попитан, но не казваше нищо повече. За всяко свое превъплъщение той построяваше нова роля, но през останалото време не разкриваше нищо от същността си. Иризис нямаше представа за надеждите или мечтите му. Дори не бе сигурна, че той притежава такива. Във всеки случай Мас се бе сдобил отнякъде с малка лодка и през по-голямата част от времето отсъстваше — може би по своя работа, може би по възложения на перквизитора.

Тя вече на два пъти бе разглобила контролера, за да подобри ефикасността му. Освен това бе разглобила и газогенератора, но, тъй като не бе разбрала начина му на функциониране, го бе сглобила обратно. Все пак бе направила едно нововъведение, оказало се решаващо за духа им. На борда на въздухоплава не можеха да използват огън, но генераторът се нагряваше по време на работа. Иризис бе започнала да кипва вода с негова помощ.

В полунощ, когато всички останали спяха, тя дочу изплющяването на платно. Вече бяха изминали пет дни от предишното заминаване на Мас. Иризис седеше край огъня и изработваше бижута от сребърна жица, както правеше всяка нощ. Щом приключеше, тя разглобяваше произведението и използваше среброто и кристалите в нова подредба.

Младата жена не можеше да стои без работа — което изглежда не бе проблем за Фин-Мах. Изработването на украшения не й позволяваше да се замисля над неприятното предчувствие, което се усилваше с всеки изминал ден. Нещата щяха да се влошат още повече, преди да тръгнат към по-добро, но Иризис нямаше да доживее въпросното по-добро. Престъпленията, които бе извършила срещу скрутаторите, даваха достатъчно основания за десетократна екзекуция.

Дъното на лодка остърга каменистия плаж. След малко самият Мас изникна на прага. Лицето му бе посиняло от студения вятър.

— Получих новини за Флид и Ниш — каза осведомителят, — но двамата са изчезнали отново.

Той поклати глава и приседна до огъня, за да сгрее ръцете си. Студен вятър се надигаше над водата, извиваше се пред входа на пещерата и засипваше очите и супата им с пясък.

— Ял ли си? — попита Иризис.

— Само съм закусвал.

— Носиш ли някакви припаси? — с надежда попита тя.

— Не. Не съм придирчив.

Иризис мислено го наруга. По пътя си Мас несъмнено бе минал през много градове.

Той си взе от супата, а Иризис сложи вода за чай. Осведомителят разтърка гърба си.

— Дълго плаване, изморително гребане и денонощие ход преди това — безизразно рече той.

Високата жена наряза парче от джинджифиловия корен. Когато водата кипна, Иризис се надигна от мястото си край огъня, за да налее две чаши. Едната подаде на шпионина.

Мас отпи от горещата течност.

— Джал-Ниш е отвел армията си и кланкерите до действаща възлова точка западно от Госпет. Отправил се е след лиринксите към Гнулп, на около двадесет левги от нас. Възнамерявал е да ги примами в капан, но лиринксите са изчезнали.

— Къде?

— Предполагало се, че са се оттеглили в Мелдорин.

— Но в действителност не било така?

— Почти тридесет хиляди лиринкси устроили засада над долината Скитални, където Джал-Ниш разположил армията си. Капанът бил съвършен.

Кръвта й се вледени.

— Какво е станало?

Лицето на Мас не изразяваше нищо.

— Три неща са ги спасили от унищожение, и трите благодарение на приятеля ти Ниш. — Той обясни как механикът довел армията на Троист, вдигнал тревога малко преди изненадващото нападение и впоследствие успял да организира и поведе оцелелите.

Очите на Иризис блестяха, когато шпионинът приключи.

— Знаех си, че Ниш ще извърши големи дела. Къде са сега?

— С помощта на две търговски флотилии войниците са се отправили към Хардлар, близо до устието на река Либенс в Нихилнор. Флид и Ниш били забавени, натъкнали се на буря и не достигнали Хардлар. Съветът на скрутаторите е обявил награда от хиляда златни монети за залавянето на живия Флид.

Подобно възнаграждение представляваше огромно състояние.

— Защо им е жив? — попита тя.

— Списъкът с обвиненията му е прекалено дълъг за изреждане. Сумата е непростима измяна. Скрутаторите не обичат да отлагат правосъдието си.

— Усещам ръката на Джал-Ниш в това. — Иризис потръпна. През живота си не бе усещала ненавист като онази, която бащата на Ниш бе отправял към нея. Той нямаше да намери покой, докато не я унищожеше.

— Не. За нещастие — или щастие, зависи от гледната точка — Джал-Ниш е бил убит и изяден в битката.

Иризис рязко се изправи, разливайки чая си.

— Сигурен ли си в това?

— Сам видях бойното поле. Опитал се е да изпълни изключително мощна магия срещу нападащите лиринкси. Оцелелите разказват, че той умишлено се поставил в уязвима позиция, за да блесне с магията си пред Съвета, но враговете успели да насочат собствените му умения срещу него. Така Джал-Ниш унищожил командирите си. Това е цената за подценяването на лиринксите. Армията ни е била разгромена. От четиридесетте хиляди, потеглили от Снизорт, останали не повече от десет. — Той изброяваше съкрушителната статистика без съжаление или състрадание.

Тридесет хиляди мъртви. Иризис обгърна чашата с длани, сетне ги отпусна около тила си. Мразът постепенно се оттече.

— Трудно ми е да свикна с мисълта, че Джал-Ниш вече го няма. Нямаш представа колко копнеех за подобен развой.

— В битка може да се случи всичко — каза Мас. — Макар че официалната версия е различна.

— Така ли?

— За смъртта му е обвинен Ксервиш Флид.

— Възможно ли е това?

— Не. По време на нападението той се намираше заедно с генерал Троист, на левги от мястото. Но скрутаторите са в състояние да превърнат всяка лъжа в истина.

— И всяка истина в лъжа — каза Иризис, припомняйки си Историите. — Имаш ли представа къде може да е Флид?

— Корабът му отплавал в Карама Малама, бил отнесен на юг и там изчезнал. Би могъл да се намира на всяко едно място между Флийн Хейвън и Каринтс. Говорим за участък, обхващащ стотици левги вода.

— А може и да е мъртъв — рече тя. Ниш също. Сълзи започнаха да изпълват очите й.

— Вероятно наистина е мъртъв. Вчера научих, че корабът му се е натъкнал на риф. Вестта пристигна по скит. Капитанът и шепа войници успели да се качат в спасителна лодка. Нито Флид, нито Ниш са били на борда й. Капитанът не смята, че някой друг е оцелял.

Макар да бе служил на Флид дълги години, осведомителят говореше спокойно.

Този път тръпките прободоха целия й гръбнак. Флид мъртъв? Това не биваше да става, за доброто на всички им. Същото се отнасяше и за Ниш.

И все пак двамата бяха простосмъртни — можеха да умрат или да бъдат убити като всички останали хора.

Фин-Мах сепнато се надигна от постелята си, разтривайки очи.

— Къде се е случило? — с нотки на зараждаща се истерия попита тя.

— Насред Мъгливо море — отвърна Ейрин Мас. — Корабът му се натъкнал на скали.

— В тази му част има хиляди островчета — с надежда отвърна Фин-Мах. Тя също бе служила дълго на скрутатора. Може би тайно и безнадеждно бе влюбена в него. — А и Флид е отличен плувец. Има шанс да е оцелял.

— Малък — каза шпионинът. — Дори и по това време на годината тези води бързо биха докарали смъртта на някой паднал в тях.

— Ниш не е добър плувец — обади се Иризис.

— Значи е мъртъв. Гор е изпратил флотилия, за да се убеди.

— Трябва да ги открием първи — каза Фин-Мах.

— Това дело не е по силите ни — рече Мас.

Дребната жена понечи да каже нещо, погледна към спящите Флангърс и Инуи и каза:

— Елате отвън.

Босата Иризис последва нея и Мас. Стъпалата й усещаха камъчетата като яйца.

— Скрутаторът е изключително изчерпателен човек — заобиколно поде Фин-Мах. — Още след първото си бягство от фабриката се стараеше да предугади всеки възможен развой на събитията.

— Не виждам как би могъл да предугади този развой — каза Иризис.

— Не, разбира се. Но той предприема стъпки, за да се увери, че ако попадне в неблагоприятни обстоятелства или бъде затворен на тайно място, откриването му ще остане възможно.

Сърцето на русата жена ускори ударите си.

— Какви стъпки?

— Научихме много от Юлия. За следите, които Тайното изкуство оставя в околностите си. Освен това научихме много неща за възловите точки, енергийните потоци и кристалите.

Заобиколена съм от хора, които не могат да минат директно на въпроса, помисли си Иризис. Тя обви пръстите на крака си около камъче и си наложи да слуша търпеливо.

— Накратко — продължаваше Фин-Мах, — скрутаторът имплантира магнетит в меките си части. Така може да бъде открит в местата, където няма поле.

— Не очаквах, че в задницата му ще се намери достатъчно място за криене — промърмори Иризис.

— Точно ти би трябвало да знаеш — жлъчно отвърна перквизиторът. — Камъкът бе малък.

— Но как е възможно подобно проследяване?

— Някога мистик на име Голиас Лудия създал безпрецедентно устройство — дълговорител. То позволявало мигновено общуване, независимо от разстоянията. Тайната на това устройство отдавна е изгубена, но когато Флид използваше Юлия, за да открие Тиан и амплимета й, се вдъхнови от идеята да проследява дребните излъчвания на специфични предмети. Ксервиш Флид е по-умен, отколкото подозираш. През последните години той е отговарял за проектите на всички мистици и занаятчии в Ненифър. А те са изобретили стотици устройства, захранвани от Изкуството.

— Не знаех това — рече Иризис. — И как ще го потърсим?

— Аз разполагам с кристал, който е синхронизиран с магнетита на Флид. Ако скрутаторът е още жив, ще го открием.

— А ако е мъртъв?

— Камъкът използва телесната топлина, за да се захранва. Ако е мъртъв, няма да доловим излъчване.

Тримата се върнаха обратно в пещерата. От малка дървена кутийка, привидно съхраняваща игли, Фин-Мах извади тревистозелен полупрозрачен кристал. Самият той бе с дължината на игла и малко по-дебел. След като го загря сред пръстите си, дребната жена го остави встрани и напълни до самия ръб златна купичка. Сетне добави още няколко капки. Повърхността на течността леко се изви над ръба. С помощта на пинцети тя отпусна кристала в съда и отдръпна ръка. Иглата заплава.

— Не мърдайте. И не дишайте в тази посока — тихо каза Фин-Мах. — Сега ще подам енергия.

Тя стисна юмрука си и го обгърна с другата ръка, затваряйки очи. Мас наблюдаваше неподвижен. Иризис почувства как скалпът й настръхва.

Димна нишка изникна от водата. Навън вятърът фучеше край входа, разтърсваше храстите и караше светлината на огъня да трепти по стените на пещерата. Кристалът припламна в единия си край, а сетне се раздвижи бавно. Той се завъртя на половин оборот, върна се малко назад, изпълни още четвърт оборот, отново се поколеба и спря.

— Жив? — извика Иризис.

— Да, Флид е жив — отвърна Фин-Мах. — Сега ни остава да го намерим.

— Кристалът сочи почти право на запад, с малко отклонение на юг.

— Това все още ни оставя голяма зона в морето за претърсване — каза Иризис.

Фин-Мах стоеше загледана в потрепващата кристална игла. В едното й око се оформяше сълза.

— Скрутаторите са пуснали флотилия, която да го търси — напомни й Мас. — И въздухоплави.

Перквизиторът наметна дрехата си:

— Тогава да не губим време.