Йън Ървайн
Скрутатор (4)

Три

Ксервиш Флид разтърка подутите си очи, изчаквайки началото на разпита. Членовете на Съвета се бяха разположили около правоъгълната маса в офицерската палатка. Флид бе поставен да седне в единия ъгъл, което не му позволяваше да обходи всички седящи с един поглед. Това бе значителен недостатък при разпит. Освен това той не бе спал две нощи и не бе в състояние да се противопостави на отпочиналия разсъдък на Гор.

Присъстваха всички единадесет членове на Съвета. Късната им намеса бе попречила на бедствието да се превърне в катастрофа. Не само хиляди бяха положили кости върху бойното поле — тук защитниците на Сантенар щяха да изоставят и стотици от безценните кланкери. За да се защити след подобен крах, Съветът щеше да се нуждае от нечий скалп. И присъстващите изглеждаха доволни от тази си задача.

Джал-Ниш, който все още не заемаше скрутаторската длъжност за постоянно, не би имал право да седи на масата, но тъй като въпросните събития касаеха и него, бе му позволено да остане като наблюдател по време на разпита. Неговият стол бе поставен точно зад Флид, който трябваше да обърне глава назад, ако искаше да погледне към бившия перквизитор. Но Ксервиш не се осмеляваше. Извръщането по време на разпит показваше слабост. А и не му беше нужно да се обърне, за да усети злобата на впитото в тила му око.

— Скрутатор Флид — поде Гор, без дори да си направи труда да се изправи или да погледне към обвиняемия. Още един лош знак. — Обвинен си в неизпълнение на дълга; измамно представяне на уменията си; непростима некадърност, докарала бедствие; надхвърляне на правомощията си по отношение на преговарянето с представители на чужд вид; неуважение към Съвета; укриване на беглец; умишлено нападение над временен скрутатор по време, когато си бил снет от длъжност; причиняване на смъртта на мистик, изпълняващ дълга си; неспособност да защитиш поверената ти фабрика и прилежащата мина…

Флид престана да слуша. Знаеше, че не бива да си позволява разсейване, само че изредените обвинения бяха достатъчни, за да му подскажат изхода от делото. Когато Съветът искаше да смъмри скрутатор, обвиненията бяха кратки и конкретни. Когато искаше да унищожи такъв, биваха изреждани и най-дребните му провинения.

Освен това се чувстваше толкова уморен. Ако отпуснеше глава върху масата, можеше да заспи още на мига. Имаше ли смисъл да се защитава? Нямаше ли да е по-добре просто да замълчи, дори и ако това щеше да бъде тълкувано като признаване на вината? Може би просто щяха да го екзекутират.

Тази мисъл го накара да сгърчи лице. Съветът не би му позволил да умре, преди болките му да са докарали кошмари на всички околни чувствителници в рамките от петдесет левги. Той добре познаваше скрутаторските начини на действие. Все пак десетилетия бе представлявал част от скрутаторите. А преди това бе страдал в ръцете им.

Освен това Флид нямаше да е единственият унищожен. Гор щеше да унищожи всички, асоциирани с него — скъпата му Иризис, малката Юлия и нероденото й дете, Ейрин Мас, Фин-Мах, а също и всички негови войници, съветници, приятели и роднини. Когато скрутаторите наказваха свой събрат, предприетите мерки заемаха цяла страница от Историите.

Какво можеше да стори той, за да спаси всички тях и себе си? Каква защита, която Съветът вече не бе предвидил, можеше да издигне? Той не се сещаше.

Скрутатор Гор приключи с изреждането на обвиненията, размести документите и се обърна наляво.

— Скрутатор Фушт?

Протоколиращият Фушт бе дребен и грозноват човек с мазна черна коса, сред която се белееше кръстовидна плешивина. Той се отличаваше със студените очи на влечуго, а стърчащите зъби му придаваха животински вид. Сега въпросният отбеляза нещо върху документ, кимна и го подаде на Гор.

Председателят прочисти гърло и най-сетне обърна глава към обвиняемия.

— Какво пледираш, скрутатор Флид? И не разтакавай! Човечеството се олюлява на ръба на унищожението си.

— В такъв случай — остро отвърна Ксервиш, чиято единствена защита се съдържаше в нападението — защо си губите времето с този фарс, целящ да прехвърли вината? Съветът знае, че изпълнявах възложените ми нареждания. Твоите инструкции бяха погрешни. Ти трябва да бъдеш изправен на съд, а не аз.

— Най-баналното оправдание — измърмори Фушт.

Флид се извъртя на стола си и се втренчи в секретаря. Всеки скрутатор познаваше изкуството да сплашва противника си, но Ксервиш бе особено умел в него. Той винаги бе ненавиждал Фушт, бе гласувал против повишаването му в скрутатор. Освен това Фушт си имаше малка тайна, която бе достояние на Флид. Разкриването й не би се оказало достатъчно, за да унищожи протоколиращия, но би го понижило в очите на останалите.

Тук никой от тях не можеше да се възползва от енергията на полето, но скрутаторите притежаваха и други умения, чрез които да отслабват волята на противника си. Флид си послужи с всички.

Змийските очи на Фушт му се противопоставяха. Няма да успееш, помисли си Флид. Презирам те прекалено силно, за да отстъпя пред теб.

Ксервиш се усмихна — в началото мрачно, но след като видя първия проблясък колебание в очите на другия, усмивката стана зловеща. Фушт отслабваше. Флид изсумтя презрително, а онзи се пречупи и със сподавен стон се загледа към документите пред себе си. Битката бе приключила.

Това бе нещо на пръв поглед незначително, но се оказа достатъчно, за да промени атмосферата на процеса. Флид все още не беше сразен.

Той отново се обърна към председателя.

— Имам контраобвинение срещу Гор! — изрече Флид.

— Ще го чуем след края на делото ти — отвърна въпросният.

— Няма да се хвана на това. След като ме осъдите, както възнамерявате, няма да имам правото да отправя противообвинение.

— Ти беше обвинен първи — каза Гор. — Невъзможно е процедурата да бъде променена.

— Защитата ми се основава на това противообвинение.

— Какво лошо стечение на обстоятелствата.

— Апелирам към Съвета решението ти да бъде отменено.

— На какво основание? — попита дребна жена, чиито страни бяха потъмнени с червено — скрутатор Хали.

Флид остана доволен от откритието, че на нея е възложена длъжността да отговаря за подобни молби. В миналото Хали го бе подкрепяла, той можеше да разчита на обективността й.

— На основание, че неадекватното отношение на един или повече от членовете на Съвета е довело до разрушаването на възловата точка.

— Как така? — запита Хали с опасен глас.

— Първото ми насрещно обвинение е, че приборът, предоставен ми от главен скрутатор Гор за унищожаването на лиринкския възлопресушител, е бил дефектен. Второто ми обвинение е свързано със следното: с недопустима небрежност главен скрутатор Гор е пропуснал да установи, че въпросното устройство би могло да предизвика разрушаването на възловата точка.

— Скрутатор Флид, това са сериозни обвинения — каза Хали.

— И възнамерявам да ги докажа. — За момент той се вторачи в нея с твърдост, която би подхождала за най-страшния му враг, а сетне отмести поглед, преди съзерцаването да се е превърнало в сражение.

— Временно отстранявам постановлението на главен скрутатор Гор. Съветът ще изслуша първо твоите обвинения. Изложи ги бързо, Флид.

— Благодаря ти. — Ксервиш Флид се изправи и бавно обходи с поглед лицата на останалите. — Чухте първите ми две противообвинения, които се отнасят единствено до разрушаването на възела. Останалите обвинения на Гор са фриволни и мотивирани от лични подбуди. Той не се скъпи да губи от времето на Съвета дори и в подобен критичен момент, стига това да осигури отстраняването ми. — Той впери прогарящ взор в председателя. — Това е третото ми обвинение.

— Не аз съм формулирал обвиненията — изръмжа Гор и хвърли поглед към секретаря.

— Но ги подкрепи.

— Говори по същество, Флид, ако такова изобщо се крие зад думите ти.

— По същество: устройството, което ти ми даде, беше дефектно.

— Какви основания имаш, за да отправиш подобно твърдение?

— Инсталирането му стана причина за разрушаването на възловата точка.

— Това единствено доказва некадърно извършена инсталация — контрира Гор.

— Твърдение, което също трябва да бъде доказано — отвърна Флид.

— На обвиняемия се пада да докаже невинността си.

— И аз обвинявам теб!

Ксервиш придружи думите си с посочване, а председателят се подсмихна.

— Колко театрално. Ти първи беше обвинен. Твоите обвинения бяха отправени в отговор.

— Но моите насрещни обвинения бяха изслушани най-напред, така че на теб се пада да докажеш невинността си. Не е ли така, скрутатор Хали?

В отчаянието си Флид бе решил да рискува. Той не беше сигурен, че процедурата следва да протече така. А Хали със съмнение извади голям том изпод масата и започна да го разлиства. След няколко минути тя остави книгата и започна да шепне заедно с трима от останалите. След това всички скрутатори без Флид и Гор се отдръпнаха в ъгъла на палатката, където разговаряха тихо и често поглеждаха към председателя. Лицето на главния скрутатор поморавя. Накрая те се върнаха на масата.

— Макар подобен случай да няма прецедент, ние постигнахме съгласие — рече Хали. — Потвърдете, че това е така, членове на Съвета.

Всички от скрутаторите изразиха потвърждението си. Хали продължи:

— След гласуване с шест на три гласа бе взето решение, че контраобвиненията трябва да бъдат разгледани най-напред.

— Проклетник! — изрева председателят.

Хали понечи да каже нещо, но Гор се изправи. Той бе едър и властен.

— Изгубихме една трета от най-добрите си бойци. Възможно е да изгубим войната заради това. Флид породи безпрецедентно бедствие, а вие прибягвате до демокрация, за да го отървете!

— Такава е процедурата, председателю! — каза Хали. — Желаеш ли да се оттеглиш за няколко минути, за да подготвиш защитата си?

— С най-голямо удоволствие — каза Гор. Той отново се бе овладял. С широки крачки и шумоляща роба излезе навън.

Останалите скрутатори отново се събраха в ъгъла, където разговаряха тихо. Джал-Ниш не помръдна от мястото си. Флид леко измести стола си, за да се обърне към едноръкия.

— Хубав ден — небрежно рече той.

Джал-Ниш се размърда, озлобен и заплашителен като нилатл.

— По здрач ще танцувам върху съдрания ти от бой труп.

Дори Флид почувства лек страх от излъчването му. Той внимаваше да не поглежда към окото на Джал-Ниш — това бе едно сражение, което нямаше надежда да спечели. Мъжът срещу скрутатора се бе зарекъл да го унищожи на всяка цена, а точно сега Ксервиш не можеше да си позволи неспокойство. Събирайки цялата си сила, Флид се прозина в лицето му.

— И ще ме замениш, разбира се.

— Ще заема мястото ти пред Съвета и ще унищожа лиринксите.

— Наистина ли? — каза Флид, без да си прави труда да го поправя. — А после какво? Ще се заемеш с недоимъка, заразите и смъртта?

— Няма да ти е толкова смешно, когато мъчителите впият куки в теб. — С тези думи Джал-Ниш излезе.

Успях да го изнервя, помисли си Флид. Не бе успял да устои на изкушението, но дали бе постъпил разумно?

След половин час Гор се върна, придружен от Джал-Ниш и трима души, облечени в роби. Първият от тях беше блед и щърбав, до него вървеше сивокоса жена, чиито подплънки придаваха мъжествени рамене към пълната й фигура, а третият бе дребничък мъж с приятно, макар и обикновено лице, сини очи и загладена назад коса. Той крачеше с походката на моряк и бе само една дължина висок. Флид го познаваше — Кларм, джуджето скрутатор, честен човек, доколкото това можеше да се каже за един скрутатор, но също и със съответстващата на един скрутатор непоколебимост.

Кларм весело кимна на Флид, който му помаха в отговор. Останалите двама, мистици, не му обърнаха внимание. Джал-Ниш отново седна на мястото си.

— Това са моите свидетели — каза председателят. — Гадател Видал и гадател Лубис.

Бледият мъж и жената се поклониха.

— Всички вие познавате Кларм — продължи Гор. Последваха кимвания. — Видал и Лубис подготвиха приспособлението, което скрутатор Флид получи в Ненифър. Така ли е?

— Да — потвърди Видал.

— Нека всеки от вас отговори — каза Хали.

— Да — обади се и Лубис.

— И надзиравахте занаятчиите, които го изработваха? — продължи с въпросите Гор.

И двамата гадатели потвърдиха, че това е така.

— Устройството беше ли подложено на изпитания? — попита главният скрутатор.

— Да, беше — отвърнаха и двамата един след друг.

Флид трепна, макар че това не биваше да го изненадва. Скрутаторите бяха пословично изчерпателни.

Гор бе започнал да се подсмихва.

— Кой надзираваше проведените тестове?

— Аз — каза скрутатор Кларм.

— Какво точно включваха те? — обади се Флид. — Инсталиране върху действащ възлопресушител?

— Как иначе бихме могли да проверим годността на приспособлението? — каза джуджето. — С помощта на въздухоплав се отправихме в угаснал възел сред планините, открихме вражеския възлопресушител и прикрепихме устройството към него. След като занаятчиите настроиха последното, възлопресушителят престана да действа.

Флид почувства как последната му надежда умира.

— Ами самият възел?

— На следващия ден полето му се бе възобновило.

Флид знаеше, че Кларм казва истината. Нямаше съмнение, че джуджето би свършило работата си компетентно. Контраатаката се бе провалила.

— Гадатели Видал и Лубис — рече Ксервиш, — потвърждавате ли казаното от скрутатор Кларм?

Двамата заявиха, че това е така.

— Други въпроси, Флид? — рече Гор.

Ксервиш вярваше и на мистиците. И все пак устройството бе манипулирано. Но как, от чия ръка?

— Само един. Още в началото на прикрепването установих, че приборът е дефектен. Някой трябва да…

— Лично присъствах на запечатването му — каза Кларм. — До момента, в който бе поставен във въздухоплава ти, малко преди да напуснеш Ненифър, кутията остана под мой надзор. Печатите бяха ли строшени, когато отвори кутията?

— Не — каза Флид. — Само аз и Ейрин Мас, мой доверен осведомител, имахме достъп до нея.

— В такъв случай не може да става дума за саботаж. Единствено скрутатор притежава Изкуството, за да разчупи тези печати. В тях бе вложена скрутаторска магия — заключи джуджето.

— Така че дори и ако някой е саботирал устройството, това се е случило, докато то е било в твоите ръце — рече Гор. — С което отговорността и небрежността са твои. — Той освободи тримата свидетели. — Да гласуваме насрещните обвинения. Положителен глас, ако ги смятате за доказани, отрицателен за оборени.

Единадесет гласа против.

— За първото ми основно обвинение, твърдящо, че некадърността на Флид е довела до унищожаването на възловата точка?

Девет гласа заявиха вината на Флид.

— За второто ми главно обвинение, твърдящо, че нехайството на Флид след експлозията е погубило една трета от войската ни?

Седем гласа подкрепиха това обвинение, четири го отхвърлиха.

— Това е достатъчно — продължи председателят. — Обвиненията бяха доказани. Сега, скрутатори, трябва да обсъдим присъдата.

Членовете на Съвета позорно свалиха Флид от длъжността му и го понижиха до обикновен гражданин. Но и след половин час усилено обсъждане, през което време Гор стана още по-хладен, те не можаха да постигнат съгласие за наказанието по второто обвинение.

— Няма да търпя това! — извика в един момент Гор. — Враговете може да нападнат по всяко време. Декларирам неотложност. Всички права и привилегии, които противоречат на дълга ми, биват преустановени.

Той насочи поглед към лицата на останалите. Всички сведоха очи, дори Флид, макар последният да се съпротивлява отчаяно. Гор бе използвал неопровергаем коз. По-късно щеше да му се наложи да обясни постъпката си, но за момента той бе неуязвим и можеше да го накаже по всякакъв начин.

— Моля да ми бъде разрешено да се обърна към Съвета — долетя гласът на Джал-Ниш Хлар.

— Въпросът е приключен — с леден глас каза Гор.

— Не желая да говоря за това. — Хлар небрежно погледна към Флид и почти веднага отмести поглед, сякаш за да подчертае нищожността му. — В този момент вината вече не е от значение. Намерението ми е да говоря за войната. И как все още можем да я спечелим.

— Продължи — озъби се председателят.

— Враговете напуснаха Снизорт припряно, изоставяйки всичко, включително плътоформираните си чудовища. Разрушаването на възловата точка и загубата на града им трябва да са се отразили катастрофално на духа им. Историите ни показват, че лиринксите се възстановяват бавно от редките си поражения. А в случая те понесоха много жертви: дванадесет хиляди убити и наполовина толкова негодни за сражения.

— Нашите загуби са още по-сериозни — тросна се Гор, — защото ние изгубихме и кланкерите си. Ще са ни нужни години, за да построим нови.

— Ако в този момент последваме лиринксите — рече Джал-Ниш — с кланкерите си и аахимските конструкти, ще ги заварим в неподходяща позиция. Те са чудовища, които плътоформират малките си още в утробата. Трябва да ги унищожим до последното изчадие!

Той изглеждаше изключително склонен да вземе участие в избиването.

— Възловата точка е унищожена, глупако! Без излъчване кланкерите ни не са нищо повече от купчини безполезен метал.

— Аз мога да променя това — каза Джал-Ниш Хлар.

Сега вече всички скрутатори се обърнаха към него.

— Как? — много внимателно каза Гор.

— Ако зависеше от мен, бих докарал волове, коне и биволи. Бих поставил кланкерите върху дървени платформи и с помощта на впрегнатите животни и хора бих ги извлякъл до обсега на най-близкото поле, което се намира само на седем левги в северозападна посока. Тогава бих се впуснал след враговете и бих им нанесъл съкрушителен удар, изпреварил възстановяването им. Все още е възможно да превърнем това поражение в победа, и то изключително сладка победа. Това може да наклони везните в наша полза, председателю.

Гласът на Флид гръмна в настъпилата тишина.

— Това е нелепо! Лиринксите въобще не са в неравностойно положение. Не са им нужни припаси — натъпкали са търбусите си с достатъчно от войниците ни, за да изкарат седмица.

Гор се извърна към него.

— Няма повече да слушаме страхливите ти думи, Флид. От този момент те лишавам от всичките ти права. От този момент ти си негражданин. И най-незначителният човек на Сантенар не би понесъл наказание, ако повдигне ръка срещу теб. Стражи!

Двама едри войници нахлуха в палатката.

— Отведете негражданин Флид в ареста. Пазете го добре и изчаквайте следващите ми нареждания.

Стражите сграбчиха Флид и го отведоха. Краката му се влачеха по земята.

Гор се извърна обратно към събраните.

— Джал-Ниш, заеми мястото на Флид. Ще изслушаме подробности от предложението ти, макар самият аз да не виждам как е възможно то да бъде осъществено. За преместването на пет хиляди кланкера на подобно разстояние ще са ни нужни сто хиляди души. Дори и тогава работата ще бъде съкрушителна.

— Разполагаме с четиридесет хиляди — каза Джал-Ниш. — Плюс хиляди бежанци. Освен това бихме могли да мобилизираме и жители от населените места на изток и на юг. Като прибавим и животните, ще получим достатъчно сили.

Край масата настъпи тишина, по време на която идеята бе обмисляна.

— Не виждам как това може да бъде постигнато преди запасите ни да свършат — каза Гор. — И кой би могъл да събере толкова хора за толкова малко време.

— Аз — дръзко каза Джал-Ниш. — Познавате работата ми, сър.

Гор го погледна колебливо.

— До този момент не си разполагал с подобни правомощия.

— Никой скрутатор не е разполагал, сър. — С изключение на Флид, само че Джал-Ниш нямаше намерение да го споменава — в случай че Съветът променеше мнението си. — Трябва да действаме храбро, председателю. Да се осмелим към немислимото. Какво имаме да губим? Освен това…

— Да? — тросна се Гор, раздразнен, че един временно назначен скрутатор си позволява да го напътства.

— Ако враговете преодолеят шока си и се върнат, те ще ни унищожат.

— Тъкмо това ме притеснява най-много. Така да бъде. Ще ти възложа изпълнението на плана, временен скрутатор Джал-Ниш Хлар. Но помни, че ще те наблюдавам много внимателно…

Джал-Ниш се вцепени.

— Временен скрутатор? Но сър, вие сам казахте, че заемам мястото на Флид.

— Флид бе снет от Съвета още преди месеци. Казах да заемеш мястото му на масата. Изпитанието, отвеждащо до скрутаторската длъжност, е сурово. Докажи, че си достоен, Джал-Ниш, и ще получиш тази длъжност. Дори е възможно да те допусна до Съвета, ако се освободи място. Но ако се провалиш, ще бъдеш измъчван редом до негражданин Флид.

— Няма да се проваля — изрече Хлар с такава разпаленост, че неколцина от седящите неволно потръпнаха.

След около час съвещанието приключи с изработен план. Скрутаторите се отправиха към задълженията си. Джал-Ниш тръгна към ареста — клетка, изработена от колове, вбити в хълма.

— Изкарайте робите — с весел смях рече той.

Ксервиш Флид повдигна глава. Лицето му бе посиняло: останалите затворници се бяха погрижили да посрещнат рухналия.

— Какво ще правите с нас? — попита низвергнатият скрутатор.

— Добитъкът е прекалено малко, затова ще впрегнем и хора. Ти ще бъдеш включен на челно място, за да послужиш за пример. Камшикът ще те научи да изпълняваш дълга си, робе Флид.