Йън Ървайн
Скрутатор (37)

Десет

Сякаш узнали какво бива планирано, същата нощ лиринксите нападнаха по въздух, обсипвайки с каменни бомби складовете и житниците край пристанището. Защитниците бяха готови и ги посрещнаха с дъжд от стрели. При следващата си атака, започнала половин час по-късно, създанията се задържаха на по-голяма височина и пускаха камъните си от по-високо. Този път нито един лиринкс не бе прострелян.

Ниш бе изникнал край доковете много преди зазоряване. Той разполагаше със списъци на отделните кораби и отрядите, които щяха да отпътуват с тях. Всички изчакваха разпорежданията на Флид. Кланкерите, вече натоварени с войници и ранени, щяха да потеглят на разсъмване и да се отправят на изток. На дванадесет левги в сушата те щяха да се намират в безопасност — нали Снизорт бе рухнал.

През нощта бе излязъл силен вятър. Вихрите му разхвърляха дребния дъждец и затрудняваха полета на лиринксите. Крил-Ниш се надяваше, че с напредъка на деня времето ще се оправи, защото то би затруднило и плаването. А пристанът не предоставяше голямо укритие.

Дотича вестоносец.

— Тръгвайте! — каза той.

Главата на Ниш бе прободена от вибрация. Почти две хиляди кланкера се включиха в полето едновременно. Лекото замайване отмина бързо, но не изцяло. Явно и това се дължеше на сълзите. Мисълта за тях му напомни за Джал-Ниш. Макар че последният се бе превърнал в чудовище, механикът скърбеше. Но пък така бе най-добре. Джал-Ниш вече не страдаше.

Той прекара целия ден край пристана и непрекъснато се консултираше със списъците си, за да избегне недоразумения. Едва когато половината кораби бяха готови — около два следобед — пристигнаха вести от скрутатора. Същият вестоносец, който изрече същото:

— Тръгвайте!

Осемдесет капитана отвориха запечатаните си нареждания. Корабите им вдигнаха котва и се отдалечиха от брега. Вятърът се бе усилил и духаше право от север. Противоположен вятър въобще не би позволил отплаване — тук морето бе твърде тясно за маневрите, налагани от подобен вихър.

Оставащите съдове продължиха подготовката си през цялата нощ, под проливен дъжд. Час след разсъмване всичко бе готово. Корабите се готвеха за отплаване. Липсваше само Флид. Той трябваше да се е появил още преди часове, а нямаше и следа от него.

Ниш стоеше край борда, смъкнал качулката ниско над лицето си, за да се предпази поне от част от дъждовните капки. По врата му се стичаше вода. Къде беше Флид?

На втория час от зазоряването вестоносецът се появи отново, заяви обичайното си „Тръгвайте!“ и се качи на един от корабите. Крил-Ниш даде сигнал за отплаване, задържайки единствено своя съд. Един след друг корабите вдигаха котва, отделяха се от брега, улавяха вятъра и се отправяха на юг.

Механикът ги наблюдаваше неспокойно. Морето бушуваше, покрито с белезникава пяна, която вятърът разнасяше. На няколко пъти му се бе налагало да пътува с кораб и винаги бе получавал морска болест. Но досега не бе плавал сред подобни обстоятелства. Страхът от удавяне заемаше второто място след ужаса от това да бъде погребан жив.

Отпуснал ръка върху дръжката на тъмния си меч, младежът размишляваше. Дали трябваше да провери какво се е случило със скрутатора? Той почака още един час; два; три. Флид не се появяваше. Крил-Ниш се изкушаваше да отиде да го потърси, макар че самият Ксервиш му бе дал изрични нареждания да остане тук. Явно Флид бе отишъл да посети градоначалника, който надали бе останал във възторг да узнае, че ще изгуби толкова печалби.

Поддавайки се на лудешки импулс, Ниш каза на капитана:

— Не отплавай без мен. Ще получиш удвоено възнаграждение. — И се втурна по дъсчения мост.

Нужни му бяха почти петнадесет минути бяг, за да достигне дома на градоначалника. Коляното и глезенът започнаха да го измъчват много преди пристигането.

Огромните месингови врати бяха затворени, а портиерът надали би имал намерение да ги отвори за младши офицера на армия, опустошавала запасите на града. Но пък имаше вероятност онзи от сутрешната смяна да не е виждал Ниш преди… Механикът се колебаеше. Как можеше самичък човек да надвие градоначалника и всичките му пазачи?

Но той бе обвързал съдбата си с тази на скрутатора. Вече не можеше да си позволи провал.

Той изтегли меча си и със сребърната дръжка почука трикратно по вратата. Сетне уви наметалото около униформата, спусна качулката още по-ниско и зачака. Портата бе открехната.

— Перквизитор Мун-Мун Хлар. Трябва да се срещна с градоначалника незабавно! — остро заяви той, възползвайки се от името на по-големия си брат.

— Господарят още спи — каза портиерът. — Елате следобед.

Ниш го сграбчи за контешката риза и го дръпна към себе си.

— Аз съм перквизитор Хлар — изръмжа механикът. — Нося спешно съобщение за твоя господар от Съвета на скрутаторите. Настоявам да се срещна с него веднага. — Настояването бе подсилено с острие, озовало се в близост до врата на слугата.

Лакеят се сви като спукан мехур.

— Разбира се — угоднически заяви той. — Последвайте ме, перквизиторе.

Крил-Ниш се отправи след него по стълбите, като на моменти го побутваше с върха на острието, за да му напомни, че перквизиторите не се спират пред нищо. В никакъв случай не биваше да се проваля сега. Флид разполагаше с изготвен план, но Ниш не знаеше какъв. Ако този негодник създаваше проблеми, толкова по-зле за него.

Пред вратата на градоначалника, украсена с палисандър и позлата, лакеят се поколеба за миг, сетне повдигна ръка, за да почука.

Ниш го зашлеви по задника с плоската страна на меча.

— Просто отвори вратата. Сам ще се представя.

Ужасеният слуга изпълни нареждането и влезе. Ниш веднага го последва, затвори вратата с крак и я залости. Нямаше да рискува още посетители.

Той повдигна юмрук и го стовари в тила на слугата, припомняйки си отдавнашните уроци по бойни техники. Онзи рухна на земята. Два завоя в преддверието отведоха Ниш в спалня, сама по себе си притежаваща размерите на малко имение. Мебелировката й бе достатъчна, за да обзаведе сносен дом. В другия край се издигаше огромно легло с големината на кланкер.

Градоначалникът седеше на ръба му и четеше съобщения. Върху завивките лежеше червен кожен плик. Дори от това разстояние Крил-Ниш го разпозна — само Съветът на скрутаторите изпращаше депешите си в такова обгръщане. Скрутаторът бе разкрит.

Поемайки край стената, механикът бързо и безшумно се приближи до леглото и допря меча до врата на градоначалника.

— Къде е скрутаторът? — просъска той.

Другият спокойно повдигна поглед.

— Няма да ти кажа, Крил-Ниш Хлар. Баща ти е мъртъв, а ти си прокуденик, осъден от скрутаторите. Свали меча.

Ниш бе очаквал страхливо поведение, обещаващо всичко в замяна на пощада. За момент съпротивата го обърка.

Но съдбата на света можеше да зависи от спасяването на скрутатора. Градоначалникът бе негодник, заслужаващ всичко, което би му се случило.

Механикът премести меча към лицето му. Мъжът вдигна ръце, а Ниш нанесе рязък и къс замах, разсичайки артерия в китката. Кръв опръска леглото. Градоначалникът изохка и сграбчи раната с другата си ръка. Притокът се забави, после спря.

Насилието отвращаваше Ниш, но оставаше без алтернатива. Той отново насочи острието към шията му.

— Може и да оцелееш с тази рана, но не и ако ти разсека врата. Слушам те.

Градоначалникът бе прагматик, който разсъждаваше бързо:

— Той е долу, в килиите. Ключовете са там. — С лакътя си той посочи кука на стената. — Ще те заведа.

— И то веднага — заяви Ниш, докато грабваше ключовете. — И помни, аз съм осъден престъпник, който няма какво да губи. Нищо не ме възпира да те убия. Подозирам, че и скрутаторите не биха имали нищо против, след като ти печелиш на техен гръб.

Двамата използваха личното стълбище на градоначалника, за да се спуснат в подземието. То бе приютило редица дребни стаи с масивни дървени врати.

— Вземи ключовете. Отвори килията — нареди Ниш.

— Но раната ми… — сгримасничи другият.

— Ако си достатъчно бърз, кръвта ти няма да изтече. — Механикът отново допря острие до шията му.

Онзи пусна ръката си и грабна връзката ключове. Плисна кръв, макар и не толкова яростно. Градоначалникът пъхна ключ, понечи да го завърти, но се отказа и отново сграбчи китката. Кръв капеше между пръстите му.

Ниш завъртя ключа. Нищо не се случи. При обръщането в противоположна посока ключалката щракна. Той срита вратата, все така насочил внимание към пленника, макар че последният се бе отпуснал на пода и се опитваше да спре кръвотечението. Палецът му непрекъснато се подхлъзваше.

— Хайде, стари глупако — каза Ниш. — Нямаме време.

Скрутаторът пристъпи напред. Той изглеждаше бит, но не и пречупен.

— Какво по дяволите правиш тук? Дадох ти конкретни нареждания.

— Изникна ситуация, която не бе спомената в тях. Знаете ли пътя към изхода?

— Нямам представа — рече Флид.

Ниш сръчка домакина.

— Отведи ни до конюшните. И по-добре побързай, защото ми изглеждаш блед. Явно си изгубил доста кръв.

До седящия на пода се бе образувала локва. Но той кимна, надигна се и повлече крак по коридора. Докато прекосят още няколко стълбища и дълги коридори, водачът им бе започнал да се олюлява.

— Не мисля, че му остава много — каза скрутаторът.

— Смелост или кръв?

— И двете.

— Далече ли е? — обърна се Крил-Ниш към градоначалника.

— Почти стигнахме — прошепна запитаният.

Пристъпиха в конюшнята.

— Можеш ли да яздиш без седло, Ниш? — попита Ксервиш.

— Ако се налага.

Двамата яхнаха два сънени коня. Градоначалникът тежко се отпусна в сламата. Ниш сръчка животното си към изхода, спирайки пътьом, за да срита една от яслите, където спеше конярче.

— Отвори вратата! — изрева му механикът.

Момчето скочи веднага.

— Господарят ти лежи отзад и кърви — продължи Ниш, като посочи с меча си. — Върви да се погрижиш за него.

Сетне той пришпори коня си в дъжда. Флид го последва. След пет минути, когато би трябвало да започва неизбежната тревога, те вече вдигаха котва.

Вятърът вееше още по-силно — яростна хала.

— Сигурен ли си, че е безопасно да продължим? — попита Ниш. Туркадско море приличаше на развълнувана белота. Пяната бе скрила вълните.

— И в по-лошо време съм плавал — отвърна капитанът. — Не много по-лошо, но за двойно заплащане ще се осмелим.

Флид рязко се извърна и се вторачи в Ниш. Механикът тъжно се усмихна в отговор:

— Смятах, че животът ви си струва тази цена. Прав ли съм бил?

— Няма как да знаеш, че залавянето ми не е било част от плана ми — просъска Флид.

— Просто не можете да признаете, че сте бил надвит.

След дълго мълчание скрутаторът каза:

— Смятах, че това е краят. Ти се оказа корав негодяй, Ниш.

— Уча се от най-добрите.

— Гледай да не ти става навик.

Корабът напусна залива и навлезе в открито море. Под напора на стихиите съдът веднага започна да се накланя. След противоположна маневра течението подхвана съда, вятърът го блъсна в кърмата. Корабът пое с почти прибрани платна.

— Ако вятърът се усили още — каза капитанът, — ще трябва изцяло да свием платната.

— Поне лиринксите не ни заплашват — рече Ниш.

— Сега трябва да мислим единствено за вихрите и скалите.

— След колко време ще достигнем Мъгливото море?

— Около двадесет левги. Четири или пет часа с настоящата скорост. Но има един момент, който може да ни забави.

— А именно?

— Теснината — намеси се Флид, обърсващ очи от пръските. Над борда непрекъснато плискаше пяна, която ги блъскаше в лицата.

— Какво е това?

— Участък, в който морето се стеснява страшно много. Буквално е възможно стрела, запратена от единия бряг, да достигне другия. Там течението е страшно бързо. Нужни са силна ръка на кормилото и подходящ вятър, за да бъде преодоляна Теснината. Там няма възможност за поправяне на грешките.

— А как преминавате в обратна посока? — удиви се Ниш.

— Всички питат това — мрачно се засмя капитанът. — Изтеглят ни от брега. Никой съд не може сам да преодолее течението.

— Изтеглят ви? Това е гледка, която бих искал да видя.

— Не те съветвам. Дъното на панталоните ти бързо ще натежи — рече морският вълк. — Сега ще ви оставям, защото имам работа.

Ниш се приближи до борда, но там бе прекалено опасно. Затова той се облегна на капитанската каюта. Там дъждът и вятърът не се усещаха толкова силно.

Механикът потъна в размисъл за случилото се по-рано днес. Той бе изненадал и себе си, налагайки волята си над градоначалника по такъв безскрупулен начин. Това не бе типично за Ниш. Всъщност, бе повече в стила на баща му. А най-силно го шокира осъзнаването, че му се бе понравило.

 

 

Вятърът фучеше, пръските летяха, металносивите скали прелетяха край тях. Ниш не проумяваше по какъв начин капитанът успява да се ориентира в нищожния канал, но по някакъв начин корабът премина невредим. Теснината бе дълга около левга и преминаването й отне около десет минути. Сърпът на чезнещата луна надникна през облаците. Скалите изчезнаха, течението забави ход. Бяха напуснали Туркадско море и вече пореха водите на Карама Малама, където се надигаха огромни вълни. Малката черупка се разклащаше като подето от вятъра огънато листо.

Опипом Ниш се спусна в трюма, където откри празен хамак и легна. Но не можа да заспи. Корпусът непрекъснато стенеше и скърцаше. Хамакът повтаряше люлеенето на кораба. Войниците, повечето от които бяха прекарали целия си живот на сушата, не спираха да повръщат. Скоро и самият Ниш правеше същото. Вонята бе отвратителна.

Утрото настъпи, но механикът се чувстваше прекалено слаб, за да обърне внимание на приближаването му. Едва часове по-късно със залитане той се качи на палубата, където завари капитана и Флид да разговарят притеснено.

— Какво става? — попита Ниш.

— Ние възнамеряваме да продължим на изток — каза скрутаторът, — но вятърът ни отвежда на юг и запад. И не можем да сторим нищо.

— Какво има на запад?

— Само море. Стотици левги море…

— И Каринтските рифове — намеси се капитанът.

— А къде са останалите кораби? — поинтересува се Ниш.

— На котва в Хардлар, надявам се — каза Флид.

— Значи сме сами.

Никой не отговори. Скрутаторът посочи с палец към трюма. Крил-Ниш слезе отново, където го чакаше неприятното откритие, че някой е повърнал в хамака му. Механикът го обърна и се настани вътре. Собственият му стомах негодуваше не по-слабо от дъските на кораба.

В средата на деня той успя да се унесе, въпреки всеобщата миризма на повръщано. Спа целия ден, събуждайки се за малко в среднощ (което време не можа да определи), а после продължи съня си. Бяха изминали седмици от последната му възможност да си почине.

Събудиха го викове и оглушителен трясък, който здравата разклати хамака му. Някои от обитателите на трюма нямаха късмета да се задържат в увисналите си ложета — доказателство за това бяха множеството изтрополявания. Ниш също бе сред изтърсилите се, макар че той падна върху някого.

Механикът помогна на войника да се изправи и с треперещи крака се отправи към палубата. Трясъците се разнесоха отново. Сякаш корабът се разтрошаваше сам.

Палубата бе наклонена като пързалка. През нощта се бяха натъкнали на някакъв скален риф. Корабът оставаше врязан в скалите.

Огромни вълни се разстилаха над рифа. Всяка следваща повдигаше кораба и го запращаше по-далеч сред скалите, разклащайки корпуса. И след всяка вълна съдът потъваше все повече.

От края, разположен към морето, моряците бяха пуснали лодка. Шестима от тях скочиха вътре и наблегнаха на веслата. Вятърът веднага грабна черупчицата и я понесе. Ниш я изгуби от поглед.

Той се огледа. Околните води бяха започнали да се изпълват с клетници, които стихиите подмятаха немилостиво.

— Скрутаторе! — извика той.

Нямаше отговор.

— Скрутаторе? Флид?

Механикът пъхна глава в отвора към трюма и повтори повика си. И тук не получи отговор. Канеше се да слезе долу, когато видя Флид, вкопчен във вантите на кърмата. Крил-Ниш се затича натам.

— Какво става?

— Натъкнахме се на риф изневиделица — каза скрутаторът. — С хубава цицина се сдобих. Но съм добре.

— Къде сме?

— Насред нищото.

— Има ли шанс другите кораби да ни спасят?

— Няма как да знаят къде да ни търсят — отвърна Ксервиш.

— Не трябва ли да изкараме онези от трюма?

— Долу смъртта им ще бъде по-лека — каза скрутаторът, загледан в огромна приближаваща се вълна. — Погледни как вилнее морето. Скалите ще ни разкъсат.

— Ще сляза да си взема меча. — Той бе най-голямата му ценност. — Няма да се…

Вълната се нахвърли върху съда, повдигна го във въздуха и го блъсна встрани. Ниш и скрутаторът се приземиха не обратно на палубата, а сред водите.

Тукашното море бе ледено почти като това край Тикси. Ниш, слаб плувец, склонен към паникьосване, започна отчаяно да размахва крайници.

Нещо го удари по ухото.

— Престани, глупако — изкрещя скрутаторът. — Хвани се за това.

Опората представляваше откъртен от кораба къс. Ниш го обгърна с ръце. Скрутаторът се извъртя и се оттласна. Следващата вълна ги понесе далеч от скалите. Флид енергично започна да гребе към бяла ивица и улови набелязаното течение, което ги понесе през празнина в рифа.

Водата беше отчайващо студена. Колкото и да се съпротивляваше Ниш, волята за оцеляване започна да го напуска. Флид го привърза към гредата и започна да го шамаросва, докато механикът не дойде на себе си.

Въпреки това остатъкът от нощта бе смътен спомен. Призори Крил-Ниш осъзна, че дочуваният тътнеж не идва от сърцето му, а от ударите на вълните срещу твърд. Един последен тласък на водите ги изхвърли върху пясъка, откъсвайки Ниш.

Флид му помогна да пролази навътре, където механикът морно се отпусна върху песъчинките. Не му оставаха сили да стори друго.