Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Кладенецът на ехото (3)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Scrutator, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 6гласа)

Информация

Сканиране
filthy(2017 г.)
Разпознаване и корекция
Dave(2017 г.)

Издание:

Автор: Йън Ървайн

Заглавие: Скрутатор

Преводач: Радин Григоров

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: MBG Books; Ем Би Джи Тойс ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: австралийска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Редактор: Елиза Чернева

Коректор: Катрин Якимова

ISBN: 978-954-2989-50-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3788

 

 

Издание:

Автор: Йън Ървайн

Заглавие: Скрутатор

Преводач: Радин Григоров

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: MBG Books; Ем Би Джи Тойс ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: австралийска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Редактор: Елиза Чернева

Коректор: Катрин Якимова

ISBN: 978-954-2989-51-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3789

История

  1. —Добавяне

Четири

— Атакуват! — изрева някой.

Ниш се покатери върху бойната платформа на най-близкия кланкер, за да огледа какво става.

Навсякъде имаше лиринкси, които стремително връхлитаха от небето. Създанията изникваха от нищото. Още хиляди пълзяха надолу по склоновете.

Враговете се сипеха най-гъсто над офицерските шатри, разположени по-нагоре в долината. Със същата тактика лиринксите си бяха послужили и в Никеранд: бяха обезглавили тамошната армия, за да я опустошат по-лесно. Именно така Троист бе получил повишението си.

Прекалено много са, отчаяно си помисли механикът. Ако Джал-Ниш не използваше магията си веднага, щеше да последва клане. Голяма купчина лиринкси се спускаше към долния край на долината, за да притисне войниците. Техният натиск щеше да изтласка армията към огньовете. Оцелелите щяха да бъдат изблъскани към потоците или стените. И когато Троист най-сетне пристигнеше, той щеше да влезе в изпълнена с мъртъвци долина, където щеше да намери и своя край. Ниш не трябваше да довежда Троист тук…

— Не губи надежда, Крил-Ниш — каза Ксабиер, сякаш разчел мислите му. — Ние сме закалени…

Внезапно лиринксите бяха навсякъде, приземяващи се в мрака сред тях, скачащи от склоновете и нахлуващи откъм западния край на долината.

Ниш изтегли меча си, намести бронята и се приготви да се сражава. Създанията надаваха бойните си викове, от които въздухът трепереше, и се хвърляха в атака.

От горния край на долината долетя писък. Ниш настръхна, защото звукът не идваше от човешко гърло. Не звучеше и като лиринкско дело. За миг враговете застинаха, сетне всички се обърнаха към източника на звука.

Ниш се надигна на пръсти, но не можа да види. Звукът продължаваше. Той долиташе откъм офицерските шатри, където лиринксите се бяха скупчили като прилепи около плодно дръвче.

Виолетова светлина изникна в средата на командната зона и започна да се надува като балон. Обкръжилите лиринкси се издигнаха във въздуха и увиснаха там, като залепнали за повърхността на прозрачен купол. Върху виолетовата повърхност започнаха да се издигат шипове, придавайки й сходство с облика на морски таралеж. Зад лилавия цвят се разгръщаше сфера с металически сребърен цвят. Нейната повърхност потрепваше като тази на сълзите.

Ниш отново почувства изгарящия мраз, съпътствал предишния му досег със сълзите. Някои от увисналите във въздуха лиринкси бяха прободени от виолетовите шипове и полетяха към земята, обгърнати в изпепеляващи ги пламъци. Изглеждаха неспособни да избягат.

Излизаше, че Джал-Ниш действително разполага с тайно оръжие — Изкуството си, подсилено със сълзите. Ниш се молеше за успеха му, а същевременно копнееше и за провал. Баща му бе зъл човек: колкото повече власт придобиеше, толкова повече щеше да се влоши състоянието му.

Но ако се провалеше, краят на човечеството щеше да започне с тази долина.

Във всеки случай не изглеждаше, че му предстои провал. Нови виолетови шипове изникваха, по-високи, пробождайки враговете. Последните бяха привличани към смъртта си — молци към пламъка на открит фенер.

Нечовешкият писък се разнесе отново. Куполът се изду още повече, изникнаха поредни шипове. Изглежда за всеки лиринкс на бойното поле се издигаше по една острина.

— Не зная как го прави, но изглежда ги примамва — каза Ксабиер.

— Той ще ги надвие — обърна се Ниш към стрелеца, дългунест и оплешивяващ червенокоско, който се пулеше зад копиемета си.

В този момент писъкът секна. Шиповете престанаха да се удължават. Огромен черен лиринкс се понесе към офицерските шатри и остана да стои над тях, свел глава в съсредоточение, бавно размахващ криле.

— Какво става? — провикна се Ксабиер от земята.

— Не зная — извика в отговор Ниш. — Имаш ли далекоглед?

В отговор на отсечена заповед исканото приспособление бе подадено на механика. Крил-Ниш се покатери върху копиемета и повдигна месинговата тръба до окото си.

— Някакъв огромен лиринкс със златен гребен виси във въздуха над купола. Намира се прекалено високо, извън обхвата на копията ни. Явно е изключително могъщ мистик — усещам го как черпи сила от полето.

— И какво прави? По-бързо, Ниш! Лиринксите няма да се помайват дълго.

— Бори се срещу Изкуството на Джал-Ниш. За момента изглежда успява да го задържи. Трябва да е изключително могъщ — до този момент не бях виждал лиринкс едновременно да лети и да заклинава.

Невидимата борба продължи сред всеобщо мълчание. Куполът се разгърна, сви се, сетне отново се разгърна. Виолетовите лъчи неумолимо напредваха към лиринкския гадател. Вече почти го докосваха. Ниш затаи дъх. Могъщото създание се намираше на не повече от разкрач от гибелта си.

Той отново изпита изтеглянето на енергия от полето. Кожата на лиринкса проблесна за момент, придобивайки бял цвят. Триумф или отчаяние? Виолетовите шипове се разгърнаха още по-близо. Вече почти докосваха бронираната гръд.

Татко ще успее, помисли си Ниш. Ще надвие създанието и битката ще приключи още преди да е започнала. Тази мисъл не го изпълваше с радост. След такава победа Джал-Ниш щеше да стане неуязвим. Тя щеше да промени света.

Отново лиринкският мистик блесна в бяло. Този път шиповете отстъпиха. Напрежението докарваше на Ниш почти физическа умора.

За пореден път последва изтеглянето на енергия, изтичаща през изникнала дупка. По кожата на механика плъзнаха тръпки. Внезапно куполът се сви, сетне се сви отново, а виолетовите шипове се отдръпнаха. Лиринксът със златния гребен се понесе надолу, оформяйки знаци във въздуха. Куполът продължаваше да отстъпва към сълзите, от които бе изникнал.

— Изглежда лиринксът се оказа по-силен от баща ти — тихо каза Ксабиер. Той незабелязано се бе покатерил и сега стоеше зад червенокосия стрелец.

— Боя се, че е така…

Околната атмосфера започна да натежава от енергия. Край металните предмети изскочиха искри, а виолетовите шипове изникнаха отново, сякаш оттеглянето им бе представлявало преструвка. Един от тях едва не прободе лиринкския гадател, който рязко се отдръпна от пътя му, ожесточено ръкомахайки в противодействие. Кожата му отново започна да изменя цвета си в противоположен.

С оглушителен звук на разкъсване куполът се разцепи. Въздухът затрептя, бял диск светлина се издигна нагоре. Дискът бе ярък като слънцето, с ръбове, остри като бръснач.

Огромният лиринкс се превъртя във въздуха, избягвайки острието. Но други от летците не извадиха този късмет. Ниш видя как един от лиринксите бива разрязан съвсем чисто на две. Половините останаха да летят още няколко мига, преди да се понесат към земята. Други създания изгубиха крайници и глави.

Лиринксът със златния гребен повдигна ръце и рязко ги насочи надолу, право към центъра на купола. Изпълващите въздуха пулсации се усилиха откъм гръмкост и настойчивост. Белият диск се разтроши на късове, които се стопиха в дим.

Поредно изтегляне на сила започна да смалява купола. Сега той бе не по-голям от фургон, от бъчва, от пъпеш. И изчезна. Не — за момент той се изду отново, острият диск бяла светлина отново изникна, но този път хоризонтално, ниско над земята. Той не засегна летящите лиринкси, но посече шатрите, генералите и телохранителите им. След като придоби диаметър от около сто и петдесет дължини, дискът изчезна.

Куполът се спука с гръм, който отекна в стените на долината. Ниш притисна длани към ушите си.

Това беше. Джал-Ниш бе изгубил. Към небето се издигна дим. Стотици лиринкси се хвърлиха към офицерските палатки, скривайки зад жив облак случващото се.

— Това е краят! — обърна се механикът към Ксабиер. — Никой не би могъл да оцелее подобна атака, дори с помощта на сълзите.

— Тогава да посрещнем смъртта достойно — отвърна приятелят му.

Ниш не получи възможност да разсъждава над ориста на баща си, защото в следващия миг лиринксите ги нападнаха. Докато изтегляше меча си, обогатената му сетивност изчезна. Макар тя да му бе позволила да зърне скалоформираните лиринкси, изчезването й го зарадва. Тя му бе причинявала неудобство — като носенето на чуждо бельо.

Някой изпищя. Противният звук секна внезапно, заменен със задавено изхъхряне. Боецът от дясната страна на Ниш рухна в огъня. Малък и безкрил лиринкс се хвърли към Ксабиер — изглежда това създание се бе спуснало по склона. Мечът на лейтенантът блесна, разпръсквайки морава кръв. Съществото отскочи назад, а после се хвърли в нова атака, размахало ръце. Ксабиер избегна тези удари, но един замах с опакото на ръката го блъсна в слепоочието и го повали на едно коляно.

Ниш му се притече на помощ. Мечът му се вряза в една от люспите на съществото, но не го нарани сериозно. Следващият удар на механика бе насочен над лакътя на лиринкса. Този път острието се хлъзна по бронираните люспи. Лиринксът не му обърна внимание, а замахна към главата на Ксабиер. Войникът успя да издигне меч навреме, но силата на удара го изби от ръката му. Оръжието отхвърча в огъня.

Ксабиер мълниеносно посегна към ножа си. А лиринксът посегна с две ръце, възнамерявайки да откъсне главата на противника си.

В сравнение с лиринксите, с които Ниш се бе сражавал преди, този изглеждаше тромав. Механикът събра сила, вдигна меча си и го заби в гърба на съществото. Острието прониза бронирана плочка и потъна право в сърцето. Лиринксът се сгърчи, изви се и рухна в краката на Ниш.

Крил-Ниш се отпусна на колене. Целият сблъсък не бе отнел и минута. А само след три удара Ниш се чувстваше изтощен.

Ксабиер изтегли меча на приятеля си и му го подаде с дръжката напред. Острието бе покрито с кръв. Самият лейтенант замени изгубеното си оръжие с меча на един от мъртъвците.

 

 

След около час слънцето започна да се издига над бойното поле. Ниш нямаше представа как са оцелели. Ксабиер също бе още жив, но повечето от войниците му лежаха мъртви. Подобна гледка можеше да бъде видяна из цялата долина. Погиналите и ранените бяха повече от боеспособните.

Дисциплината бе изчезнала отдавна. Вече никой не спазваше формация. Сражението бе деградирало в мащабен сблъсък между човеци и чудовища. Ниш бе понесъл няколко рани, но нито една от тях не бе сериозна. В напрежението си той дори не ги усещаше. Бе успял да убие още един лиринкс, и то лице в лице. Все още бе изцапан с кръвта му.

Някой зовеше името му. Едва петият повик достигна до съзнанието на механика.

— Какво? — замаяно попита Ниш.

Разтърсване за ръката го извади от унеса му. Крил-Ниш бе останал загледан в изкорменото тяло на някакъв лиринкс. Нямаше представа дали собственоръчно го е убил. От двете страни лежаха мъртви войници, редом с които механикът се бе сражавал в мрака. Някои от тях вече не притежаваха лица.

— Да вървим — каза Ксабиер. Той бе не по-малко окървавен от Ниш, но изглежда бе понесъл сражението по-добре. Все пак той бе професионален войник. — Към мен! — ревна той към сражаващите се и размаха меч над главата си. Неколцина войници затичаха (и закуцаха) към него. Те подеха вика му, за да привлекат вниманието на останалите ратници.

Ксабиер ги поведе на юг, към по-висок терен, който им предоставяше гледка. Денем долината изглеждаше много красива, вплитаща разцветки на зелено, кафяво и сребристо — ливади, гори и потоци. Това по нищо не приличаше на мястото, което Ниш два пъти бе посетил миналата нощ.

Към входа си долината се стесняваше. Сред белезникавите скали се виеше река. Ако оцелееха, следващата битка щеше да се проведе там. Но нещата, които Ниш виждаше, не го окуражиха.

Из цялото бойно поле, заемащо една трета от долината, все още кипяха сражения. Тук потоците не бяха достатъчно дълбоки, за да притесняват лиринксите. Въздухът вонеше на кръв, дим и овъглено месо.

Ксабиер определи пазачи, после извика Ниш и още един войник при себе си.

— Доколкото мога да преценя, изгубили сме две трети от бойците си, мъртви или ранени. Това ни оставя с тринадесет хиляди, ако успеем да ги съберем. Не виждам флагове, знаменца и сигналисти, което означава, че висшите офицери са мъртви. Но пък преживяхме нощта и се справихме по-добре, отколкото очаквах в началото на атаката. Нашите жертви почти се равняват на техните. А не мисля, че това се е случвало преди.

— Изглеждат някак… тромави — каза Ниш. — Бавни са и са сковани. И не толкова организирани.

— Това и на мен ми направи впечатление — продължи лейтенантът. — Може би това е ефект от магията на баща ти?

— Или последица от скалоформирането.

— Каквато и да е причината, на нея дължим спасението си. На дневна светлина нещата ще се подобрят. Ще извадим катапултите и копиеметите. Единствено се нуждаем от хора, които да раздават заповеди.

— Не са останали висши офицери — каза войникът. Той бе сивокос и белязан мъж на около четиридесет и пет. — Сержантите също са малко.

— Предполагам, че ти си видял множество сражения, войнико? — каза Ксабиер.

— Името ми е Лемуир, сър. Двадесет години служа. Някога бях сержант и командвах отряд кланкери, но бях понижен до редник заради неподчи…

— Сега отново си сержант, Лемуир. Ето ти шапка. — Лейтенантът свали окървавената сержантска шапка на близък труп и му я подаде. — Тичай при кланкерите и ги поведи в атака. Във формация. Насочи войниците ни насам. Ще се опитаме да се отправим надолу към изхода на долината. Ако не е обграден, ще продължим към морето, после към Гнулп. Градът там има стени, ще се укрием.

— А ако имаме късмет — додаде Ниш, — по пладне ще се натъкнем на генерал Троист.

Ако тогава не беше прекалено късно.

Лемуир отдаде чест и се затича.

— Крил-Ниш, повишавам те в чин лейтенант. Намери си шапка. Върви от другата страна на реката и събери тамошните войници. Изпрати ги при мен. После провери дали в командния пост има оцелели. Повиши всеки войник, който ти се стори подходящ за целта. Аз ще сторя същото. Така може и да успеем. Все още имаме шанс, но трябва да се възползваме от него още сега.

Ниш прибра меча си и пое с накуцване.