Йън Ървайн
Скрутатор (30)

Три

Ниш се вцепени и рязко се огледа. Не видя нищо, но някъде пред него отново долетя пропукване. В съзнанието му, обогатено от сълзите, скалните черупки се отронваха от чудовищните люспести тела; ципести криле бавно се разгръщаха в нощта. Лиринксите се подготвяха да атакуват.

Той се затича, но още преди края на коридора от варовикови образувания нещо изникна на пътя му — подобно статуя, издигаща се от морето. Каменните парчета се сипеха като градушка. Огромни и мощни ръце бавно се раздвижиха. Криле, чийто размах двойно надвишаваше ръста на Ниш, се опънаха. Главата се обърна със скърцане.

Създанието се движеше бавно, сякаш все още представляваше камък. Крил-Ниш стори единственото, за което можа да се сети. Той се хвърли между масивните крака, претърколи се и продължи да тича.

Съществото нададе провлачен рев, опита се да се обърне и се заклещи. Механикът плахо погледна назад. Две от каменните колони бяха притиснали бедрата на лиринкса. Той повдигна пестник и — бавно — удари камъка от лявата си страна. Варовикът се строши на две.

Пукотът продължи да се разнася след тичащия Ниш, което поне му позволяваше да открива местоположението на противника. По-мъчително след притихването, защото тогава се разнасяха единствено тежките лиринкски стъпки. И ударите на собственото сърце на механика, които изглеждаха оглушителни.

Лиринксът го преследваше. На открито гонитбата щеше да е приключила отдавна, но сред този скалист лабиринт Ниш можеше да получи предимство. Макар че сблъсъците с острите скални ръбове не нараняваха преследвача му, а само го забавяха.

Крил-Ниш пое наляво, откри, че в тази посока няма изход, и пое обратно. Започваше да го обгръща паника. Не по този път бе минал по-рано, а луната се бе спуснала още по-ниско. Ако не успееше да открие изхода преди месечината да е залязла, нямаше да го открие никога.

Надясно го очакваше нов задънен проход. Изкрещявайки нечленоразделно, Ниш се върна отново и пое по съвсем тесен проход между скалите, налагащ странично напредване. Поне преследвачът му не можеше да го последва тук.

Лиринксът действително не го последва. Възвърнал обичайната си гъвкавост, той се издигна във въздуха и се понесе право към Ниш, преодолявайки тесния участък.

Сега какво? Дълъг проход, прекалено широк за укриване, се простираше от двете му страни. Ниш пое напред, задъхан. Той забеляза процеп между две ниски колони и се хвърли в него.

Лиринксът започна да се оглежда, опитвайки се да открие изчезналата си жертва. Той набра височина, пляскайки шумно, а след това си послужи с Изкуството, за да увисне във въздуха за няколко секунди. Главата му се извъртя по посока на доловения звук от дишане.

Създанието се понесе към механика, а после се спусна право надолу, възнамерявайки да смаже Ниш в скривалището му. Последният се хвърли още по-навътре. Лиринксът се стовари тежко. Скалата около младежа се покри с пукнатини. Смъртта изглеждаше неизбежна.

Лиринксът нададе задавен вик и започна да се мята, трошейки скалата. По бузата на Крил-Ниш плъзна топла влага. Ноктите на единия от мятащите се крака направиха дълбоки прорези във варовика. Ниш повдигна лакът пред очите си, за да ги защити от хвърчащите отломки.

С един последен оттласък чудовището успя да се изстреля обратно във въздуха. Там то увисна за момент на фона на луната, сетне рухна сред следващата редица, строшавайки я с отчаяния размах на крилете си. Остра скална отломка стърчеше от стомаха му, разкъсала краищата на люспите. Създанието се бе наранило само̀.

Ниш не можеше да прецени сериозността на раната и нямаше намерение да остава, за да узнае. Той се затича напред по прохода, докато съществото не остана далеч зад него. Но обгръщащата го тишина не трая дълго. Пред и около него лиринксите също се освобождаваха. Дали някой от техните мистици бе преценил, че времето за атака е настъпило, или се разбуждаха заради Ниш?

Вече не му оставаше много, почти бе прекосил полето. Последната редица образувания се простираше край скалния ръб. Стражници, застанали на пост.

Те се разпукваха точно когато механикът мина покрай тях. Изникващите лиринкси се движеха тромаво, все още под влиянието на сковавалото ги заклинание. Един от тях замахна с нокът и за малко не наниза яката на Ниш. Друг замахна с пестника си, все още отчасти скалоформиран, запазил каменна твърдост, и удари младежа в гърдите. Крил-Ниш рухна тежко по гръб и си изкара въздуха. Остана да лежи там, изчакващ гибелта си.

Ударилият го лиринкс се движеше бавно. Изглежда ударът бе случаен. Хлар не му предостави възможност за нов удар, а скочи — първо на четири крака, сетне и прав — и побягна.

Ниш достигна ръба на скалата и се огледа. Къде точно се намираше пътеката, отвеждаща надолу? Зад него пропукването се усилваше. Обикалящият механик най-сетне откри пътя и пое по него, обръщайки се назад.

Луната тъкмо докосваше западния хоризонт и заливаше със светлината си огромното поле от варовикови образувания. Гледката бе красива, защото върховете и ръбовете на хилядите канари бяха придобили млечиста прозрачност. В много от тях личаха костите на скалоформираните създания.

Гръмовен екот се понесе над долината. Пред очите на механика варовиците започнаха да се разчупват. Пропукването им се разрастваше във вълни. Сякаш новоизлюпени, лиринксите тромаво надигаха глави. Лунното сияние блесна в очите им — десетки, стотици, хиляди. И бройката им непрекъснато се увеличаваше: плът, произхождаща от камък.

Първият лиринкс се надигна с тромави движения и размаха криле, все още прекалено слаб заради заклинанието. Ниш изпита странно движение, напомнящо всмукване — новата му сетивност бе доловила изтеглянето на сила, с която съществото подхранваше полета си. След няма и минута още десетки се понасяха към небето.

— Войници, събудете се! — изрева Ниш, втурвайки се надолу по пагубната козя пътека. Настойчивостта на виковете раздра гърлото му. Той вече не мислеше за Джал-Ниш. — Събудете се! Това е капан! Враговете са заобиколили долината и нападат! Събудете се войници! Ксабиер! Ксабиер!

Ниш така и не помнеше как се е спуснал. По-късно, когато през деня погледна към скалата, му бе трудно да повярва, че изобщо е успял. Предишното спускане му бе отнело час. Сега бе стигнал дъното за няма и десет минути, преминали в скачане между скали, хлъзгане пред миниатюрни чакълести лавини, изцяло инстинктивно. Може би на обогатените си сетива дължеше слизането си невредим. Само леко си бе изкълчил коляното, когато един камък коварно бе отскочил под стъпалото му.

Механикът все още крещеше истерично, когато достигна дъното. Лагерът бе оживял. Изключително дисциплинираните войници търчаха да заемат позиции, а стражевите огньове пламтяха още по-силно. Огромната военна машина бе предупредена тъкмо навреме и сега се подготвяше за битка.

— Събудете се, войници! — продължаваше да крещи младият Хлар, макар вече да нямаше нужда. — Ксабиер! Лейтенант Ксабиер!

Някакъв войник го хвана за ръката.

— Аз ще ви заведа, сър.

Той се затича, повлачил Ниш след себе си. В съзнанието на механика пламтеше образът на издигащи се към небето лиринкси. Той все още виждаше скелетите им.

Войникът спря край една пламтяща клада. До нея се издигаше огромното туловище на Ксабиер, издаващо нареждания. След като изпрати хората си, лейтенантът се обърна към Ниш:

— Крил-Ниш, ти ли вдигна тревога?

— Да — хрипкаво отвърна запитаният. Бе останал без глас.

Ксабиер едва не премаза ръцете му в лапите си.

— Никога не съм получавал по-навременно предупреждение. — Той погледна към небето, почти скрито от кръжащи създания.

Под светлината на залязващата луна механикът се опита да прецени бройката им. Определено надвишаваха десет хиляди, а от длъгнестите каменни яйца продължаваха да изникват нови. Нищо чудно да достигаха двадесет хиляди, може би дори тридесет. Не всички от тях щяха да притежават въздушно превъзходство, разбира се, но останалите щяха да се спуснат по склоновете с лекота. Капки студен страх плъзнаха по гърба на Ниш. Ако и от другата страна на долината се криеше подобно множество…

— Ще говорим после — продължи Ксабиер. — Ако има после! Въоръжен ли си, Крил-Ниш?

— Не, не се сетих да взема оръжие. Умно, нали?

Ксабиер скочи в задния люк на един кланкер и подхвърли на приятеля си шлем, кожен нагръдник и дълъг кинжал с ножница. Ниш веднага си сложи шлема и пристегна ремъка. Сетне свали забравения мях с бира, за да нахлузи бронята. Тя бе предназначена за по-едър от него, но пак защитаваше торса му, без да спира движенията.

Сетне лейтенантът му подаде къс меч от тъмен метал.

— В острието му е вложена магия за късмет. Ако ръката ти е твърда, с него можеш да пробиеш люспите на лиринкс.

Ниш прибави и това оръжие към колана си.

— С меч не ме бива особено, Ксабиер, но с арбалет се справям сносно.

— За съжаление сред моите хора няма арбалетчици.

Крил-Ниш Хлар отпи голяма глътка бира. Тя вече не му се струваше прокиснала, а точно се вписваше в ситуацията. Той изпи половината мях и го протегна към Ксабиер.

Лейтенантът по навик поклати глава, но после каза:

— Какво пък? Сигурно това ще е последното ми пиво. — Той изцеди юнашка струя в устата си и потръпна. — Ух! Надявам се, че това няма да е последният ми спомен за бира. Вземи го със себе си, от боя с лиринкси човек ожаднява. — Ксабиер погледна към небето. — Колко ли са?

— Поне десетина хиляди — отвърна Ниш. Кръжащите създания вече изцяло почерниха небосвода. — Може би над двадесет, ако броим и спускащите се по склоновете.

— Толкова много? Защо не нападат веднага?

— Може би се страхуват, че Джал-Ниш разполага с тайно оръжие. Или имат някаква слабост, за която не знаем.

— Надявам се да е така. Ела.

Позицията на Ксабиер се намираше достатъчно високо, за да предостави поглед към цялата долина и долавянето на всички писъци. Лагерът на Джал-Ниш бе разположен в горната част на долината. В самата нея преобладаваха леко наклонени пасбища, на места накъсани от дървета. Два потока я разделяха на три части. Всеки от тях бе около десетина крачки широк. Макар да не бяха дълбоки, струите им бяха достатъчно стремителни, за да затруднят брониран войник. Назъбените склонове на изток, юг и север оформяха три стръмни стени, а наклонената западна част съдържаше входа. Скалистото гърло се губеше в мрака. Ако лиринксите не успееха да заемат позиция там, напускането на долината щеше да се запази като възможност.

Лейтенантът отведе Ниш до бойците си и даде последни нареждания. Войниците заеха защитни позиции зад кланкерите си.

— Кой изобщо е избрал това място? — каза Ниш. — Ако лиринксите нападнат откъм входа на долината, както несъмнено ще сторят, ще останем в капан.

— Баща ти го избра, макар че генералите му се противяха.

— Защо?

— Джал-Ниш отказа да сподели стратегията си.

— Къде е шатрата му? — Ниш не бе запомнил нищо от предишното си посещение.

— По-нагоре, близо до северния край — посочи приятелят му. — Дръж се настрана, а ако спечелим…

— Не се притеснявай. Ще изчезна тъй бързо, че и дим няма да остане.

— По-добре се дръж настрана и от офицерските палатки. Те са под тази на баща ти.

— Пропуснах да спомена, че Троист приближава, за да задържи входа на долината.

— Кой по дяволите е Троист? — Ксабиер изтегли меча от ножницата си и го пъхна обратно.

— Генерал Троист. Той пристига от Алмадин начело на тринадесетхилядна армия и деветстотин кланкера.

Лейтенантът прегърна Ниш и го притисна в мечешка прегръдка.

— Тринадесетхилядна?

— Да. По-рано тази година служих при него. Той е добър човек и сносен пълководец, макар до този момент да не се е впускал в подобно сражение.

— Никой от нас не се е впускал. А как така този Троист се е озовал наблизо?

— Флид и аз го доведохме.

— Скрутаторът е с него? Това са още по-добри новини. По-късно несъмнено трябва да говорим за това. — Ксабиер повика вестоносците си, двама високи войници, които приличаха на близнаци. — Бягайте при офицерските шатри. Генерал Троист от Алмадин ни идва на помощ заедно с тринадесет хиляди бойци и деветстотин кланкера. Той ще се опита да задържи входа на долината. След колко време ще се появи той, Крил-Ниш?

— Отправили са се в усилен марш от лагера си, намиращ се на юг от долината. Поеха преди час, може би повече. Колко време ще им отнеме да стигнат?

— В тази посока теренът е труден — каза Ксабиер. — Ако имат късмет, ще достигнат входа на долината по пладне. Да се надяваме, че ще успеем да удържим толкова дълго.

Двамата вестоносци се затичаха. Лейтенантът, попоглеждащ към небето, накара сто и двадесетте си войници да оформят кръг около огньовете. Сенките, раздвижили се по бойното поле, указваха, че и останалите бойци вършат същото.

— Това е тактика, която разработихме специално за нощните сражения — обясни Ксабиер. — Враговете виждат в тъмното по-добре от нас, но ярката светлина ги заслепява. По този начин получаваме малко предимство.

Но така оставаме с гръб към пламъците, помисли си Ниш, а лиринксите са много по-едри от нас. Ако започнат да надделяват, няма да ни е останало място за отстъпление.

И последните лъчи на луната изчезнаха. Кръжащите лиринкси се сляха с тъмнината на небето.

— Ето какво са очаквали — промърмори Ксабиер. — Скоро ще нападнат.

— Предполагам, че Джал-Ниш е разпръснал офицерите си из лагера, за да не могат лиринксите да ги унищожат с една атака — рече Ниш.

Приятелят му се навъси:

— По принцип това е обичайната практика, но скрутатор Джал-Ниш се върна към предишната традиция — централна командна зона, отбранявана от войници и кланкери. Той не обича нарежданията му да бъдат препредавани.

— Но… Каква полза от бранителите, ако в началото на атаката лиринксите се спуснат от небето? Пълководците ще бъдат унищожени почти моментално.

— Генералите също се опитаха да му обяснят това, но той настоя, че разполагал с таен план да надвие враговете и да ги лиши от най-добрите им бойци.

— Татко обича мистериозността. Трябва да докаже, че е по-умен от всички останали. Какъв ли е планът му?

— Не зная, Крил-Ниш, но се надявам да е добър.

Несъмнено замисълът на Джал-Ниш Хлар бе свързан със сълзите. Изглежда той планираше зрелищна проява на умението си в Тайното изкуство, с която да спечели битката и същевременно да се докаже пред скрутаторите. Бащата на Ниш бе по-скоро посредствен мистик, но пък със сълзите, подкрепящи алхимията му, могъществото му можеше да се окаже неограничено.

Това бе поредната стъпка в кампанията му за влизане в Съвета на скрутаторите. Озовеше ли се там, Джал-Ниш щеше да опита да отстрани Гор, за да наложи покварената си воля над света.