Йън Ървайн
Скрутатор (10)

Девет

Бяха тичали до изнемога, когато Иризис осъзна, че зад нея търчи единствено Мирум. Дори и не бе усетила кога Ивар е изостанал и е бил убит. Тя обърса насълзеното си око. Той бе още момче, изпълнявало дълга си.

Мирум бе почервенял и пъхтеше под тежестта на раницата си.

— Не разбирам защо още се мъчиш с този товар — каза Иризис.

— Ще се справя — промълви той. — Нужен ми е. Освен това ми се струва, че се измъкнахме.

Иризис се съмняваше.

— Трябва да сме прекосили поне левга, Фин-Мах. Сигурна ли сте, че това е правилният път?

Другата жена отбягваше погледа й, загледана в трите прохода пред тях.

— По права линия — продължи Иризис — вече би трябвало да сме прекосили целия Снизорт.

Фин-Мах се консултира с малкия предмет в ръката си.

— Ще поемем надясно.

— Вие изобщо не ни водите към изхода! — яростно каза Иризис. — Отвеждате ни навътре.

Перквизиторът се отправи към десния тунел.

— Налага се да заобиколим — неубедително каза Фин-Мах. — В тунелите, заобикалящи Голямата сълзевина, има пожар.

Иризис я последва, без да спира да поглежда назад. Тя точно бе подминала някаква ниша в стената, когато от въпросния отвор нещо изникна зад тях. Със сепнат вик високата жена отскочи и изтегли меча си — изникналото създание приличаше на дребен безкрил лиринкс.

— Насам — заяви съществото, използвайки гласа на Ейрин Мас.

Дегизировката бе брилянтна. От разстояние дори и лиринкс би се заблудил. Мас бе същински гений. Как съумяваше да твори подобни чудеса единствено с помощта на малката си раница?

— Открих го — продължи той, обръщайки се към Фин-Мах. — Тунелът бе рухнал и очевидно те са смятали, че е било прекалено дълбоко заровено.

Осведомителят все още изглеждаше объркан.

— За какво става въпрос? — попита Иризис. Какво ставаше?

Мас не отговори, а ги поведе край едно разклонение и надолу по тунел, обсипан с отломки.

— Внимавайте, тук подът е хлътнал.

Един участък от тунела бе потънал, подобно на резен от кухо руло. Иризис се спусна на първото стъпало, преодоля и второто, но третият къс бе потънал много дълбоко. Единствено отвор с размерите на голямо буре пиво го свързваше с пространството отвъд. По стените на дупката личаха следи от нокти, несъмнено от опитвали се да преминат лиринкси.

Иризис се поколеба. Не само можеше да заседне…

— Ако скалата се раздвижи отново, докато прекосяваме, ще ни среже като червеи.

— Вече преминах — увери я Мас. — Не е по-опасно от всяко друго място в Снизорт.

— Колко успокояващо!

Флангърс се промуши първи, сумтейки от усилие. Краката му се размахваха във въздуха. Внезапно той извика и изчезна отвъд. Фин-Мах отскочи, стиснала нож. Иризис изтегли меча си, макар че в толкова тясно пространство той нямаше да й е от полза.

— Мас, ти си идиот! — разгневено кресна Флангърс. Последваха псувни, каквито дори Иризис не бе чувала. — Защо не ми каза, че отвъд подът е потънал на дължина и половина? Едва не си счупих врата.

— Аз слязох без проблеми — безразлично отвърна Мас.

— Сигурно си гущер! Подайте ми фенера, Фин-Мах, аз ще ви уловя.

Дребничката жена се промуши без проблеми. Иризис я последва с известно затруднение. В един момент русата жена бе сигурна, че ще рухне върху главата си, но протегнатите ръце на Флангърс намериха нейните.

Без никакво усилие той пое тежестта й и я отпусна на земята. Сетне взе фенера и продължи да напредва сред образувалите се стъпала.

— Няма ли да помогнеш на Мас? — прошепна тя.

— Да си троши проклетата глава.

— Не харесваш нашия осведомител?

— Нещо у него ме притеснява — почти беззвучно заяви Флангърс.

Иризис погледна назад, само че шпионинът вече стоеше на крака под дупката, сякаш бе прелетял. Мас изтупа дрехите си и пое напред, вземайки фенера.

— Той е странен — тихо каза Иризис. — Работата му е винаги съвършена, но няма нито един приятел, ако не броиш Флид. Храни се сам и дори спи сам, ако изобщо спи.

— Може би му е достатъчно да представлява съвършеният шпионин — каза Флангърс. — Това е уединена професия.

— Почти стигнахме! — извика Мас. — Размърдайте се.

Струпаха се в малка, кръгла пещера, чийто таван представляваше естествен купол от пясъчник. Малък предмет, напомнящ обърнато сомбреро, бе поставен на невисок пиедестал в средата на помещението. Над кафеникавия му пън се разгръщаше жълтеникава гугла. Въпросният предмет бе изработен в лиринкски схематизатор.

Фин-Мах спря.

— Мирум, пази изхода. Мас, провери за други входове. Флангърс, опитай да го отделиш от пиедестала.

— Няма друг вход — рече Мас.

— Какво е това? — попита Флангърс.

— Нарича се финадр — обясни перквизиторът. — Враговете ги използват, за да черпят енергия от полето. Ще го вземем, за да го изследваме и узнаем повече за начина му на функциониране.

— Лиринксите са се опитали да го достигнат — отвърна Флангърс. — Вероятно е, че те ще ни изчакват да излезем.

— Тогава ще бъде време да изпълниш дълга си, войнико — каза Фин-Мах.

Високият ратник хвана предмета, но пръстите му се хлъзнаха.

— Не мога да го захвана стабилно — промърмори той.

Иризис също го докосна. Финадрът притежаваше известно сходство с възлопресушителя, който тя бе помогнала на Флид да разруши. Само че сегашното устройство бе меко на допир и отстъпваше под докосването й, за да отскочи обратно след отдръпването на ръката.

Флангърс го обгърна и се напрегна, но ръцете му отново се изхлузиха. Фин-Мах стоеше от дясната им страна и оформяше очертания във въздуха. Каквато и магия да подемаше, дано да се задействаше бързо, помисли си оглеждащата се Иризис.

Флангърс изтегли меча си.

— Не го повреждай! — извика Фин-Мах.

Той плъзна острието под основата на пънчето. Моравият ръб се отдръпна, разкривайки бяла основа. Флангърс приключи движението си и отдели финадра. Разнесе се сладникава и мускусна миризма.

Иризис го улови в ръцете си. Устройството бе по-тежко, отколкото предполагаше видът му. Основата се изви към пиедестала, опитвайки да се прикачи обратно, само че Флангърс още не бе изтеглил острието.

От шапката на гъбовидния предмет започна да капе жълтеникаво желе. Фин-Мах изблъска Иризис встрани, нахлузи черна торба над финадра и бързо я стегна. При нарамването дребната жена залитна за момент, сетне бързо се отправи обратно към срутването.

— Аз ще мина първа — каза тя, достигайки стената.

Флангърс й помогна да се качи.

— Стойте нащрек.

— Не се притеснявай. — Фин-Мах започна да пропълзява. — Безопасно е.

— Би трябвало — рече Иризис. — Лиринксите изключително силно искат финадра, така че ще ни позволят да им го занесем.

Флангърс помогна на Мирум и Иризис, сетне Мас съдейства в изкачването на самия него.

— Нужна ли ти е помощ? — запита войникът откъм дупката.

— Ще се оправя — отвърна осведомителят.

— Бързо! — извика Фин-Мах. — Не бива да губим време.

С рев лиринкс изникна край разклона. Мирум веднага се хвърли насреща му, също крещейки. Острието на меча му иззвънтя при сблъсъка си с бронирана плочка, нещо разсече въздуха и в следващия момент ратникът отстъпваше, опитвайки да се защити срещу двама лиринкси.

Той се подхлъзна и с ругатня залитна. Иризис бе сигурна, че това е краят му, но тогава войникът скочи напред и забоде меча си в корема на първия лиринкс. Острието потъна дълбоко в цепнатината между едрите люспи. Създанието политна назад, събаряйки другаря си. Преди вторият лиринкс да е успял да се надигне, Мирум бе прерязал гърлото му.

— Ще поемем надясно — каза Фин-Мах. Понесла финадра, сега тя вървеше най-отпред.

— Добро изпълнение — обърна се Иризис към Мирум.

— Чист късмет — отвърна той. — Вече се виждах мъртъв.

— Нищо чудно това действително да се сбъдне. Изходът е още далече.

— Нищо чудно това да се отнася и за двама ни.

Тунелът се отправяше стръмно надолу. Беше тъмно, но пътят им бе осветен от червеникаво сияние, струящо от юмрука на Фин-Мах. Изглежда тя си служеше с енергията на другия кристал.

Трудно им беше да тичат по нанадолнището. По средата на пътя подът под краката им премина от камък в застинал асфалт. Крачките станаха опасно лепкави, всяка стъпка заплашваше да ги прекатури. Мирум изглеждаше изтощен, Фин-Мах се олюляваше под тежестта на торбата, а Флангърс потръпваше при всяко движение. Раните му бяха започнали да кървят. Мас отново бе изчезнал.

— Не трябва ли да изчакаме осведомителя? — попита Иризис.

— Той умее сам да се грижи за себе си — отвърна Фин-Мах и премести торбата върху другото си рамо.

— Да помогна? — предложи другата жена.

Перквизиторът поклати глава.

Все още се отправяха надолу. Във въздуха около тях започваше да се стеле дим.

— Много ли остава? — рече Иризис. Притесняваше се, че Флангърс няма да издържи. В такъв случай Фин-Мах без колебание би го изоставила.

Перквизиторът не отговори, което си беше притесняващо. След пореден завой наляво подът, стените и таванът внезапно изчезваха. Иризис отскочи в последния момент. Флангърс рухна отгоре й. Фин-Мах издигна ръка, за да изведе детайлите от мрака.

Широка пукнатина разсичаше пътя им. Твърдият асфалт, който тук не беше особено твърд, бе неотдавна разкъсан от наплива на някаква сила. Тунелът продължаваше отвъд осем дължини. Отвъд грубостта на разкъса смолистите стени на ямата бяха гладки. Дъното се губеше в мрака, но и при повече светлина надали би било видимо — пропастта изглеждаше дълбока. Черната безкрайност се простираше не само надолу, а и встрани.

Над пропастта се издигаше набързо струпан смолен мост, чиято обърната арка бе дебела цяла дължина, но не бе по-широка от хълбоците на Иризис. Върху моста личаха лиринкски следи.

— Какво е станало тук? — промърмори Флангърс и предпазливо протегна ръка към раните си. Пръстите му изникнаха окървавени.

— Експлозията на възловата точка трябва да е разкъсала земята — каза Фин-Мах.

— Или Голямата сълзевина се е разместила надолу — промърмори Иризис — и е пропукала кората си. Във всеки случай този мост е тук отскоро.

— И всеки момент може да се натъкнем на още лиринкси. — Фин-Мах се приближи до ръба, издигнала кристала си.

Едновременно с думите й от другата страна на моста изникна сянка. Огромен лиринкс разпери крилете си и се усмихна широко.

Зад тях Мирум изтегли меча си. Иризис веднага се обърна назад. Друг лиринкс се приближаваше в гръб. Зад него изникна трети. Бяха пленени.

— Аз ще тръгна първи — каза Флангърс и извади оръжие. — В крайна сметка затова съм тук.

— Спри. — Фин-Мах бе пъхнала ръка в джоба си. Тя косо погледна към Иризис, за да поиска доверие, а после продължи: — Когато ви дам знак, затворете очи.

Перквизиторът леко пристъпи напред върху моста. С положението си той напомняше въжен.

Едрият лиринкс все така стоеше на ръба. Очите му проблясваха под светлината на перквизиторския кристал. В лявата си ръка той държеше нещо, което Иризис не можеше да различи. Но бе в състояние да усети силата на създанието. Насреща си нямаше обикновен лиринкс. Много от тези същества умееха да се възползват от Тайното изкуство, но почти всички тези мистици използваха таланта си за летене. С този лиринкс не беше така. Излъчващото се от него могъщество не отстъпваше на значимите човешки и аахимски магьосници. А предметът, който стискаше в ръката си, изглеждаше мощен.

— Ще ми е нужна малко помощ, майсторе — напевно отбеляза Мирум.

Иризис рязко се извъртя. Двамата лиринкси продължаваха да напредват по тунела. Тя изтегли меча си и застана до войника. С периферното си зрение виждаше застаналата върху моста Фин-Мах, стигаща едва до кръста на лиринкския гадател.

Създанието нададе дълбок рев, който отекна странно сред стените. Лявата му ръка се издигна нагоре, извила длан. Иризис почувства горещо сияние върху бузата си. Подът под краката й започна да се смекчава. Тя инстинктивно повдигна крак, а когато го отпусна, повърхността вече се беше втвърдила. Потънал дълбоко, другият й крак не помръдна. Бе попаднала в капан.

Тя дръпна с все сила. Мускулите на крака й припламнаха болезнено, но нищо не се случи. Стоящите насреща им лиринкси също бяха затънали, само че те изглеждаха достатъчно силни, за да се измъкнат.

Мирум изруга и започна да сече земята с меча си. Иризис стори същото, като се опитваше да държи под око моста и враговете. Флангърс бе потънал по-дълбоко, а Фин-Мах бе хлътнала до глезените. Тъй като тя не носеше меч, нямаше как да се освободи.

Флангърс сряза връзките на ботушите си, измъкна крака и изтича на моста.

— Върни се — извика Фин-Мах. — Не можеш да ми помогнеш.

— Тогава ще умра, докато се опитвам. — Той започна да удря крехкия материал около ботушите й, разпръсквайки късчета.

— Вземи това и върви! То е по-важно от мен. — Жената му подаде тежката торба.

Флангърс я прикачи към колана си, но продължи да сече. Торбата го удряше по прасците.

— Няма къде да бягам, перквизиторе.

— Върви! — изрева тя. — Това е заповед, войнико.

Беше прекалено късно. Лиринкският мистик напредваше към тях, макар и колебливо. Може би не бе сигурен, че мостът ще издържи тежестта му. Пукнатината бе опасно място за летене.

— Настоящият момент е подходящ да употребите онова, което пазехте за краен случай! — извика Иризис, все още сечаща да освободи крака си.

Фин-Мах остана неподвижна, стиснала сияещия кристал.

Защо лиринкският магьосник просто не ги атакуваше? Иризис успя да се освободи. Ботушът й се измъкна заедно с прилепнал към подметката къс, който жената удари. Може би създанието искаше да ги плени живи? Надали — останалите лиринкси бяха полагали значителни усилия за убиването им. Сигурно финадрът представляваше причината за предпазливостта му.

Едрият лиринкс се приближи и посочи торбата. Мостът трепереше под тежестта му.

Фин-Мах бе стиснала зъби. Макар и ужасена, тя не трепваше, от което Иризис не можа да не се възхити.

Зад Иризис долетя рев. Един от лиринксите се отскубна и скочи. От крака му капеше кръв. Мирум, който все още бе затънал, замахна рязко. Лиринксът се приземи тежко върху ранения си крак, залитна, но успя да запази равновесие и да избегне удара на Мирум. Сетне създанието го сграбчи и го притисна към бронираните си гърди. Пропукаха ребра и войникът полетя към земята, отнасяйки лиринкса със себе си. Огромната паст полетя към главата на боеца. За момент Иризис отново се озова върху стената на фабриката, когато лиринкс се бе опитвал да я отвлече. Тогава единствено героизмът на Ксервиш Флид я беше спасил.

С цялата си сила тя стовари меча си върху тила на създанието. Бронята се пропука и главата на лиринкса се удари в земята. Там той остана да лежи неподвижно, но може би ударът само го бе зашеметил. За да се подсигури, Иризис заби меча си между ребрата му.

С усилия, обединили цялото нейно старание и това на Мирум, двамата успяха да изместят мъртвото туловище. Клетият войник не можеше да се изправи на крака. Междувременно вторият лиринкс продължаваше с опитите да се измъкне. Тъй като войникът все още бе затънал, Иризис се зае да изрязва земята около ботушите му.

Едрият лиринкс почти бе достигнал Фин-Мах. Мостът се разклати. Създанието протегна ръка към нея. Тя не откъсваше поглед от него.

Тогава перквизиторът хвърли кристала към тавана на пукнатината и изкрещя:

— Затворете си очите!

Иризис, която бе започнала да следи полета на кристала, побърза да изпълни заръката. Експлозията светлина си проправи път през клепачите й, за да залее съзнанието й с кървавочервени пулсации. Тя замаяно отвори очи и видя как мистикът полита от моста. Крилете му се разпериха веднага, но в сантенарската гравитация те не бяха достатъчни, за да предоставят полет без помощта на Изкуството. А експлодиралият кристал бе изпълнил етера с екоти, които не позволяваха почерпването на енергия от далечно поле.

Мостът омекна и започна да потъва под нозете на Фин-Мах. Тя успя да събуе единия си потънал ботуш и започна да дърпа другия. Флангърс се отправи към нея.

— Върни се — изпищя тя. — Спаси финадра.

Дори и в самия край тя мислеше за дълга си. Тя е много по-добър човек от мен, помисли си Иризис.

Мостът се оттичаше към средата си, изтънявайки. Много скоро щеше да се разкъса и да запрати Фин-Мах към бездната. Флангърс продължаваше да се прокрадва към нея, ала в мига, в който сграбчи протегнатата й ръка, мостът се скъса. Жената падна, повличайки войника със себе си. Той се вкопчи в поддалия край на кривата, сетне изчезна в мрака. Иризис чу удара им в стената, придружен с приглушен вик. После настъпи тишина. Покри ги пълен мрак.

— Случайно да носиш огниво в джоба си? — Гласът на Мирум долиташе близо до нея.

Тя извади кремъка и създаде няколко искри, за да ориентира спътника си.

— Вземи. Какво стана с другия лиринкс?

— За последно го видях все още затънал. — Той запали фенер. Създанието действително лежеше на пода. Единият му крак бе извит под ъгъл, показващ счупен глезен. Ръцете му бяха притиснати към очите, изпод пръстите се стичаше кръв. — Явно си е прогорил очите. Те не обичат ярката светлина. — Мирум насочи меча си към незащитеното му гърло.

Иризис се извърна. Това трябваше да бъде сторено, но не означаваше, че тя трябваше да гледа.

— Донеси фенера, когато приключиш. Трябва да открием финадра и евентуално зверчето. Макар да не виждам как ще излезем.

— Усещам свеж въздух — лаконично отвърна Мирум. — Сигурно идва от другата страна.

— Няма да ни е полза, щом не можем да достигнем до него. Освен ако нямаш въже в раницата, с която толкова категорично отказваше да се разделиш?

— Имам. — Той извади дебела намотка, привърза единия край около себе си, а другия около нея. — Хубава гръд имаш, Иризис.

— Това е най-близкият допир до нея, който ще получиш — с весела усмивка заяви тя.

Мирум го прие философски:

— Поне ще мога да си мечтая.

— Надявам се да доживееш до още много мечти.

— Започни да се спускаш, аз ще те държа.

— По-тежка съм, отколкото изглежда.

Той я огледа.

— Ще се справя.

— Така да бъде. Но не се разсейвай с мечти. Мисли за въжето.

Беззъбата му усмивка се разшири:

— Как изобщо налагаш толкова условия, след като аз ще те изтеглям?

Войникът внимателно я спусна над ръба, който се оказа издаден по-напред от самата скална стена. Иризис протегна фенера, макар че жълтеникавото му сияние почти не разсичаше мрака. Край нея долиташе горещ полъх. При поклащането си тя забеляза някакво сияние далеч под себе си. Приличаше на лава, но не беше. Асфалтът гореше. Ако тя попаднеше някъде близо до него, щеше да я сполети отвратителен край.

Припомняйки си звука, последвал падането на двамата, Иризис насочи светлината към самата скала. Тук стената бе прорязана от стръмни издутини, накъсвани от тесни платформи. На места назъбените отломки от разкъсването притежаваха остротата на стъкло. Тя потръпна само при мисълта за евентуален сблъсък с тях.

Трудно й беше да вижда, защото черната повърхност поглъщаше почти цялата светлина. Тъй като не можеше да се приближи достатъчно до стената, Иризис започна да се люлее на въжето.

— Добре ли си? — извика Мирум.

— Да. Но не виждам почти нищо. Смъкни ме още няколко дължини. И, Мирум?

— Да?

— Дръж си очите отворени.

Той изсумтя.

— Проклетият фенер е у теб!

— Горе трябва да има и още един.

Сега въжето бе достатъчно дълго, за да й позволи да достигне един от острите ръбове на стената. Тя го хвана близо до основата и се намести върху тясна платформа.

— Стъпила съм! — извика Иризис, за да обясни внезапното олекване на въжето. — Отпусни ми още малко.

— Дадено.

Жената започна да пристъпва наляво, докато не достигна края на издатината. Тук в стената започваше гладък участък, който се спускаше чак до пламтящата пукнатина. Ако Фин-Мах и Флангърс бяха паднали там, с тях беше свършено.

Иризис пое в другата посока, промушвайки се край застинали шипове с различна големина и форма. Тук пред нея се простираше поредица от неравномерни стъпала, някои почти с нейния ръст. Тя издигна фенера и погледна надолу.

И тук нищо. Малко по-надолу неравномерна форма нарушаваше посоката на стърчащите късове. Това сигурно бе мостът, но тела не се виждаха. Под нея стената се извиваше в шипеста могила — петнадесет крачки дълга и десет широка. Четвъртият й край представляваше самата стръмна скала, а останалите три отвеждаха наклона си към пропастта. Фенерът на Иризис се наклони, изляха се няколко капки горещо масло. До нея долетя слаб стон.

— Фин-Мах? Флан…

Нямаше отговор.

— Открих нещо — извика тя към Мирум. — Спусни ме още няколко дължини, бавно.

— Не остана много въже — предупреди мъжът.

— Отпусни колкото има.

Поклащайки се, Иризис продължи пътя си надолу, оттласквайки се от скалните остриета с крака. Колко ли стабилна беше стената? Може би един лек удар щеше да се окаже достатъчен за срутване.

Когато ботушите й докоснаха равен участък в иглената издутина, въжето бе свършило. В светлината на фенера Иризис веднага различи Фин-Мах. Дребната жена лежеше между две образувания. Главата й бе заела странен ъгъл. Изглежда си бе счупила врата.

— Фин-Мах? — Иризис я докосна по бузата.

Другата жена отвори очи и бавно ги насочи към въжето, пристегнало Иризис. Тя размърда глава.

— Не очаквах да те видя тук — рече тя с немощен и неясен глас.

— Дойдох за финадра — хладно каза Иризис. — За да изпълня дълга си, разбира се.

— Разбира се — повтори Фин-Мах. — Помогни ми. Заклещена съм. — Тя опита да повдигне ръка, ала крайникът се отпусна обратно.

— Помислих, че вратът ви е счупен. — Иризис приближи фенера по-близо. Едната зеница на Фин-Мах бе по-широка от другата, което показваше мозъчно сътресение.

— Щеше да се зарадваш.

— Не ви мразя — поде Иризис.

— Сега не е моментът, майсторе! — Завалила последната дума, Фин-Мах се огледа объркано. — Главата ме боли.

Иризис остави фенера и изправи другата жена на крака. Коленете на перквизитора се подвиха.

— Къде е Флангърс? — попита Иризис, крепейки я с една ръка.

— Кой?

Тя развърза въжето, подпря другата и започна да го привързва около нея.

— Какво… правиш? — Фин-Мах звучеше още по-задавено.

— Измъквам ви.

Иризис провери възлите още веднъж, сетне изкрещя:

— Мирум! Фин-Мах е жива. Приготви се да я изтеглиш. Готов ли си?

— Готов съм.

Въжето се опъна и Фин-Мах започна да се издига във въздуха, отпусната като парцалена кукла. Главата й отново се върна в онзи неприятен за окото ъгъл.

Иризис се обърна и започна да си проправя път сред черните острини. Парченца хрущяха под крака й.

— Флангърс?

Той лежеше в безсъзнание в задната част на могила, заобиколен от отломки. На тила му се издигаше цицина, следствие от сблъсъка с пода, но това не изчерпваше най-сериозните наранявания. Дълъг къс се бе врязал лошо в дясното му бедро, поемайки успоредно с костта. Имаше много кръв, но не толкова, че да показва разкъсана артерия. Той щеше да оживее, но щеше да представлява истинско чудо, ако раната му не се инфектираше. Иризис можеше да пъхне три пръста в нея.

И още по-голямо чудо щеше да бъде издърпването му до ръба. А дори и да успееше, щяха да изникнат проблеми с въжето — то не бе достатъчно дълго, за да достигне пода.

Тя леко го разтърси, но Флангърс не помръдна. Изглежда бе паднал лошо. Но дишането му бе стабилно, а зениците му не показваха увреждания. Щеше да се възстанови. Освен това торбата с финадра все още бе привързана към кръста му. На допир устройството не изглеждаше увредено. Но дали малкото плътоформирано създание бе извадило същия късмет?

Иризис започна да проверява джобовете му и откри, че съществото е мъртво — изглежда Флангърс се бе приземил върху него. Тя захвърли телцето. Ето че рискът, заради който петима бяха погинали, се бе оказал напразен.

Иризис успя да го намести в седнало положение. Съжаляваше, че най-напред бе изпратила Фин-Мах. Флангърс бе по-тежък от очакваното. Трудно щеше да го отнесе до въжето.

Тя леко го удари по бузата и го повика.

— Флангърс?

Войникът не реагира. Иризис го удари по-силно и този път той простена неясно. Тя погледна към раната. Може би болката щеше да го свести.

Иризис разряза разкъсания крачол и го насече на ивици, които задели. Сетне завъртя забилото се парче. Войникът простена. Изваждането се очертаваше лесно. Жената стисна отломъка и рязко го издърпа. От раната веднага бликна кръв. Иризис пъхна два пръста вътре, дирейки останали парченца, и откри едно. Други фрагменти май нямаше.

Флангърс простена и отвори очи.

— Какво си мислиш, че правиш? — промърмори той. — Извади си ръката от крака ми!

Върху лицето му изникна забавно изражение, изглежда породено от осъзнаването на казаната глупост. Сетне очите му отново се затвориха.

Откъм бездната долетя тихо приплясване. Иризис повдигна фенера, но не видя нищо. Сигурно въжето бе издало този звук, удряйки се в стената.

Тъй като не разполагаше с нищо, с което да зашие раната, тя пристегна крака му с едно от отрязаните парчета. Притокът на кръв намаля. С останалите ивици Иризис го превърза.

— Флангърс! — настойчиво каза тя. — Трябва да се изправиш.

Той не отвори очи.

— Не мога.

— Длъжен си, Флангърс.

Войникът проплака от болка, когато се опита да се надигне. Иризис приклекна и подложи рамото си, а после му помогна да се изправи, прегърнала го през кръста. Двамата бавно се отправиха към ръба и леко залитнаха, когато жената се огледа за въжето. То не се виждаше.

— Мирум?

В зова й се бяха прокраднали нотки на паника. Мина дълго време, преди той да отговори.

— Да?

— Намерих Флангърс. Той е ранен зле. Къде е проклетото въже?

— Идва. Имах известни проблеми тук.

И отново се разнесе онзи звук, чието ехо зашепна из пропастта. По гърба на Иризис пролазиха тръпки.

— Побързай. Това място е отвратително.

Краят на въжето се появи и се отправи надолу. Под светлината на лампата то приличаше на кафеникава змия.

Иризис остави фенера, хвана въжето и започна да го омотава около гърдите на войника. Флангърс с мъка се удържаше в съзнание. Пръстите му болезнено се бяха впили в раменете й, а коленете му се подгъваха. Всичките му усилия отиваха в тази насока.

Трудно й беше да стегне възел, когато отгоре й се опираше подобна тежест, но Иризис все пак успя.

— Готово е. Дърпай!

Въжето се опъна.

— Тежи, негодникът! — долетя гласът на Мирум.

— Накарай Фин-Мах да ти помогне.

— Тя припадна.

Пърхането долетя отново, по-близо, последвано от звук, подозрително напомнящ стържене на нокът върху скала. Лиринкски нокът.

— Побързай — кресна тя. Не съумя да прикрие страха си. — Онзи лиринкс е още жив.

С разклащане Флангърс се отправи нагоре, спря, отново се отдалечи. Стичащата се по крака му кръв започна да капе от ботуша. Скоро той премина отвъд границите на светлината. Тогава Иризис насочи фенера надолу, опитвайки се да различи създанието. Може би не лиринксът напредваше към нея. В недрата на света се криеха още по-зловещи създания, поели по неприятните си дела. Всякакви чудовища бяха достигнали Сантенар във времето, когато Пътят между световете бе стоял отворен, а също и в други моменти от митичното минало. Не всички от тях споделяха войнолюбието на лиринксите. Но ако бъдеха раздразнени, ако се почувстваха нападнати…