Йън Ървайн
Скрутатор (9)

Осем

При вида на новите лиринкси Иризис не можа да сдържи писъка си. Премятайки се назад по начин, който не би сметнала за възможен, тя побягна обратно, очаквайки да се натъкне на мъртвия Флангърс.

Но той яростно размахваше меча със здравата си ръка, борещ се за живота си. Женската се движеше бавно, сред огънатите й люспи все още бликаше кръв. Само че и един удар на мощните лапи стигаше, за да докара нечия смърт.

Флангърс атакува, но ударът му пропусна. Женската замахна първо с едната си ръка, сетне с другата. Ударите разкъсаха униформата. Войникът залитна, подхлъзна се в кръвта и рухна на едно коляно.

Все още тичащата Иризис реагира инстинктивно. Тя скочи високо във въздуха, приземи се върху гърба на женската, сграбчи гребена й и с все сила стовари коляното си в основата на черепа. Създанието тръсна глава и с лявата си ръка посегна да се отърси.

Окървавените нокти прелетяха на косъм от лицето на Иризис. Все още вкопчена с колене, занаятчията удари създанието по главата. Женската изглеждаше замаяна от удара, затова Иризис опита да бръкне в очите й.

Флангърс отскочи като изстрелян от катапулт. Мечът му се стрелна между коленете на Иризис, откри цепката между люспите и се вряза във врата на женската. Русата жена не успя да се отдели навреме и падна едновременно с лиринкса. Но веднага се претърколи и се озова на крака, протегнала меч.

Останалите двама лиринкси поспряха, но не за дълго. Иризис остана на място, изтощена. Флангърс я сграбчи за ръката и я тласна встрани.

— Мини през вратата зад мен.

Въпросната врата се намираше само на няколко крачки от Иризис, която не я бе забелязала преди. Тя размаха оръжие, а войникът отвори вратата. След като Флангърс с ритник затръшна вратата, двамата се затичаха през овалния проход. По средата на пътя Иризис се обърна.

— Не спирай! — каза той, накуцващ.

Но Иризис не помръдна.

— Нещо не е наред. Те не ни преследват.

Със здравата си ръка Флангърс проверяваше ранения си крайник.

— Може би заобикалят през някоя от останалите врати, за да ни пресрещнат.

На пръсти Иризис се приближи обратно до вратата, отвъд която долитаха удари и писъци.

— Не, дошли са, за да довършат гнусната си работа — да убият зверчетата. Очевидно не искат някое от тях да попадне в наши ръце. Интересно защо?

— Не ми се и мисли — рече Флангърс. — Ей, какво правиш?

Иризис бе открехнала вратата и надничаше вътре. Един от лиринксите, застанал на няма и три крачки от нея, преустанови кървавата си дейност. Тъмните очи с големината на лимони се извърнаха към нея. Жената потръпна. През последната година често се бе сблъсквала с тези създания. То можеше да я убие с един удар, а все пак я удивляваше. Удивляваха я големината му, силата, движението на мощните мускули под бронираните плочки, проблясващите по тях цветове — ту бледоморави, ту моравочерни — и нещо необяснимо.

— Какво правите? — каза тя. Не очакваше да получи отговор.

— Изпълняваме дълга си — ясно отвърна създанието. Гласът му притежаваше недостъпна за човек дълбочина. — Ако се опиташ да ме спреш, дребната ми, с теб ще сторя същото. — И то повдигна окървавената тояга.

До този момент никой не бе определял Иризис като дребна, но за един лиринкс и най-едрите човеци изглеждаха нищожни. Другото създание извика нещо с писклив глас. Първият лиринкс размаха тоягата си, Иризис отскочи назад. Вратата бе затръшната и подпряна с нещо.

— Каквото и да правят, решени са да го довършат — каза Иризис. — Дай да погледна ръката ти.

— Не е нищо сериозно. — Той разкъса ръкава, за да покаже разрези, простиращи се от китката до рамото. — Но боли.

— Обзалагам се. Ами другата рана?

Флангърс я погледна засрамено.

— Нищо работа.

— Тогава защо накуцваш? Обърни се.

Дъното на панталоните му бе разкъсано. Четири прореза разсичаха дясната буза. Два от тях продължаваха и върху съседната.

— Трябва ти… — поде тя.

— Ехей! — разнесе се гласът на някакъв войник.

— Насам! — ревна Флангърс.

Младият Ивар и останалите ратници дотичаха, следвани от тъмнокож мъж, когото Иризис не беше… да, беше виждала. Това бе Ейрин Мас, шпионинът на Флид, прикрит зад поредната си дегизировка. И то майсторска: този път осведомителят бе изменил и телосложението си. Бе със сходен ръст, но със стройно, жилаво тяло. Очите му бяха тъмнокафяви.

— Какво стана? — попита Фин-Мах.

— Открихме плътоформираните им създания, поне пет помещения — каза Иризис. — Всички създания в първите три стаи бяха мъртви или умираха. В четвъртата се натъкнахме на женска, която избиваше останалите. Тя ни нападна и едва не ни уби. А после изникнаха още двама лиринкси. Флангърс успя да убие женската, а другите двама не ни нападнаха, защото бяха заети да избиват останалите създания.

— Не искат някое от тях да попадне в ръцете ни — рече перквизитор Фин-Мах. — Което прави успеха ни още по-наложителен.

— Какво правиш тук? — обърна се Иризис към Мас. Той вонеше на земен дим.

— Скрутаторска работа. — Осведомителят изглеждаше объркан. За пръв път Иризис го виждаше да показва емоции.

— Същото се отнася и за нас. Нужна ни е помощ.

— В борбата някои от клетките се отвориха — обърна се Иризис към Фин-Мах — и няколко от животните избягаха. Ако нападнем внезапно, може да надвием лиринксите и да заловим едно от зверчетата.

— Докато разбием вратата, елементът на изненада ще е изчезнал.

— Особено след като те я барикадираха — добави Флангърс.

— Но — продължи Фин-Мах, замислено допряла пръсти — ако разруша вратата с Изкуството… Да, това ще направя. Отдръпнете се.

— Възловата точка угасна — напомни й Иризис.

— Артефактите, съхраняващи енергия, все още работят, макар че не ми се иска да похабявам един. Запушете си ушите.

Фин-Мах сама последва съвета си, като пъхна две запушалки. Сетне разкопча един от джобовете си, за да измъкне нещо малко и лъскаво. Тя го потри между ръцете си, сякаш да го загрее, обгърна го хлабаво с пръсти и високо повдигна ръка. Протегнатият крайник затрепери, лицето й почервеня. Острие от суров звук полетя измежду пръстите й. Разсеченият въздух блесна пред него. Вратата избухна. Фин-Мах отхвърча назад и се приземи по гръб.

Дори и през притиснатите си длани Иризис долови част от звука. Тя бе приклекнала и свела глава. Застаналият до нея Флангърс изсумтя като блъснат в стомаха.

Взривната вълна бе разблъскала клетките към отсрещната стена. Единият лиринкс лежеше на пода и слабо потръпваше. Голямо парче дърво се бе забило в бедрото му. Дълъг колкото дръжката на кирка, дървеният къс бе пробил артерия. Другият, с когото Иризис бе разговаряла, също бе отхвърчал край стената. Вратът му бе счупен.

Няколко плътоформирани създания лежаха на пода, мъртви.

— Прегледайте всички клетки — нареди Фин-Мах. Тя се бе изправила, но все още трепереше от обичайната слабост. — Ако някое от зверчетата е оцеляло, ще го вземем.

— Добре ли сте? — попита Флангърс.

— Вървете. След малко ще се присъединя към вас.

Те пристъпиха към изпълнение на мрачната задача, като не изпускаха ранения лиринкс от поглед. Дращейки с нокти върху мекия пясъчник, той се опита да се надигне, но бе прекалено слаб. Накрая той изостави опитите си. Само жълто-кафявите му очи останаха втренчени.

Претърсването на клетките не отне много време, само че не бяха останали живи създания. Фин-Мах се приближи, клатейки глава.

— Изглежда са убили всички. — Тя коленичи на безопасно разстояние от умиращото създание. — Всички ли са мъртви, лиринксе?

— Да — почти недоловимо отвърна съществото. — Всички мъртви.

— Някои избягаха от клетките — напомни Иризис. — Не мисля, че са успели да излязат от помещението.

Миризмата на дим се усили, показвайки настъпването на пламъците.

— Претърсете стаята — нареди перквизиторът. — И бързо. Всяка минута, която прекараме тук, намалява шанса ни да се измъкнем.

— Тук има нещо — каза младият войник, коленичил край шкаф, паднал върху няколко други мебела. Между тях имаше свободно пространство. — Кървава следа.

Останалите войници изместиха шкафовете. Отдолу действително лежеше плътоформирано създание, но и то беше мъртво. Фин-Мах намръщено го разглежда в продължение на няколко мига, а сетне извади бележник от джоба си и започна да пише бързо.

Тя обиколи и стаята, скицирайки мъртвите създания. Междувременно търсенето приключи. Видимо разочарована, Фин-Мах изчезна в съседната стая. Войниците я последваха. Флангърс и Иризис останаха сами.

— Къде е Мас? — рече тя.

— Стоеше точно зад теб… — Войникът объркано се почеса по главата. — Какво ли е намислил?

— Не е здравословно да се проявява интерес към скрутаторските дела — каза Иризис. — Да вървим.

Флангърс потри ранената си ръка, загледан в пода.

— Погледни.

Той приклекна, допълнително разкъсвайки панталона си, и простена почти недоловимо.

— Какво има?

Пръстът му посочи тънка кървава диря по пода.

— Тази следа е била оставена от нещо, опитало да се скрие. Помогни ми.

Двамата започнаха да оглеждат счупените шкафове. Едва в последния откриха търсеното: космато създание, малко по-голямо от дланта на Флангърс. Козината му бе влажна, кървава на места и лепкава на други. То замахна към повдигналия го войник, но меките нокти не успяха да разкъсат кожата.

— Новородено — с изненада каза войникът. — Майка му трябва да го е родила умирайки.

— По-добре е от нищо. — Иризис се огледа за нещо, където да пренесат бебето. — Ще кажа на Фин-Мах. Флангърс, какво правиш?

Той бе приклекнал край мъртвата майка и бе приближил новороденото към една от бозките й.

— Ще му трябва храна, а в този случай няма нищо по-добро от кърмата.

Този мъж не спираше да я удивлява. Иризис го остави да домакинства и се отправи към съседната стая.

— Фин-Мах, намерихме едно. Бебе.

Перквизиторът дотича.

— Къде?

— Флангърс го храни.

Иризис откри малка непокътната клетка, в която застла сено. Сетне се отправи обратно и завари Фин-Мах да стои до Флангърс.

— Да вървим, войнико!

— Едно хранене може да внесе голяма разлика в шансовете му за оцеляване — отвърна той.

— Изгубеното време може да се отрази на нашите шансове за оцеляване. — След миг тя отстъпи: — Добре, но само няколко минути. Къде е Мас?

— Изчезна.

Фин-Мах не изглеждаше изненадана.

— Той си има и друга работа. — Тя хвърли неспокоен поглед към вратата и се отправи обратно в другата стая, за да продължи търсенето си.

Иризис приседна на една клетка край мъртвата майка. Чувстваше се някак неловко да гледа как Флангърс храни създанието, но в същото време не можеше да откъсне очи. Той беше необичаен човек.

— Във ферма ли си отраснал?

— Не, преди да се запиша в армията, живях в Туркад.

— Тогава откъде знаеш…

— Просто се интересувам от различни неща.

Той щеше да продължи, но в този момент Фин-Мах нахълта, следвана от войниците.

— Да вървим! — Тя изхвърча навън.

Флангърс мушна създанието в джоба си, а Иризис грабна клетката.

— Какво има? — попита тя.

Фин-Мах тичаше на пръсти.

— Задават се още лиринкси.

— Откъде знаете? — задъхано продължи Иризис. — Къде са?

— Млъкни и тичай!

Перквизиторът търчеше най-отпред. Следваха Иризис, Флангърс и войниците. Младият капитан никак не изглеждаше доволен от последната си позиция.

Лепкавият им бяг бе рязко прекъснат, когато следващият завой ги отведе срещу шестима лиринкси. Фин-Мах се извъртя в движение и се стрелна надясно, в по-малък и по-мрачен тунел.

— Не съм сигурна, че това е правилният път — каза Иризис.

Фин-Мах хвърли поглед към празната клетка, която занаятчията стискаше.

— Къде е?

— В джоба на Флангърс.

Въпросният се намираше в средата на групата войници.

— Флангърс! Стой до мен. Мирум, остани с Иризис.

Флангърс си проправи път напред. Мирум бе нисък, но мускулест, комбиниращ плешивина с дълга коса. Липсваха му повечето зъби, едното ухо и връхчето на носа. Но той не спираше да се усмихва.

— От какво си толкова щастлив? — каза тя.

— От факта, че съм жив — разпалено отвърна Мирум.

— Радвай му се, докато още можеш.

— Така и правя. Наслаждавам се на всеки миг.

— Води, Флангърс — каза Фин-Мах. — И се грижи добре за зверчето.

Той й се усмихна, отдаде чест с лявата си ръка и пое напред. Перквизиторът го последва. Колоната довършваха Иризис, Мирум, останалите четирима войници и капитанът.

Погледът на Фин-Мах бе залепнал за белязаните задни части на войника, които бяха стегнати, оформени и се движеха красиво в такт със стъпките му. Самата Иризис също се улови, че се е загледала. Веднъж втренчена, й беше трудно да откъсне поглед. Беше трудно и да не си го представи като партньор. До този момент не бе спала с войник, а единствено с мъже от фабриката. И с Флид. Интересно дали Фин-Мах си мислеше същото. Бе трудно да се определи — тя не изразяваше нищо.

Фин-Мах бе дребна, но тичаше изненадващо бързо. Дори дългите крака на Иризис не смогваха да поддържат темпото. Войниците също се измъчваха, само че те носеха брони и раници.

Зад тях меч издрънча върху нещо твърдо. Разнесе се вик, последван от рухването на тяло. Звукът почти се изгуби в трополенето на краката им.

Първият убит, помисли си Иризис. Може би капитанът, настоял да получи писмена заповед. Голяма полза бе получил от нея…

С какво тази мисия бе толкова важна? Дали при отдалечаването си Фин-Мах се бе надявала да открие живо зверче, или бе търсила нещо съвсем друго? Иризис не си въобразяваше, че някога ще узнае. Всички представители в йерархията на шпионското призвание — от осведомител до скрутатор — бяха изключително мълчаливи, но Фин-Мах постигаше безпрецедентен връх в това отношение. Освен това тя си имаше причина да не се доверява на Иризис.

Иризис долови миризмата на дим — задушаващата воня на горящ асфалт. Изглежда експлозията, последвала разрушаването на възлопресушителя, бе втечнила скалата.

След писък тропотът на ботуши зад нея затихна с един чифт. Нападението в гръб, изсред мрака, бе тъкмо по вкуса на лиринксите. Но хората на перквизитора не разполагаха с копия или арбалети, освен това не се осмеляваха да спрат, за да се сражават — тунелът беше прекалено тесен. Оставаше им единствено да тичат.

Третият войник рухна без звук — за гибелта му ги уведоми поредното изчезване на стъпки.

— Вече изгубихме трима — каза Иризис. — Трябва да спрем.

Задавен вик. Четирима.

Фин-Мах погледна през рамо. Самообладанието бе започнало да я напуска — в очите й Иризис различи паника.

— Не можем да си го позволим.

— Не можем да си позволим да губим още хора — рече Иризис.

Фин-Мах се обърна към Флангърс. Той не носеше броня и раница и бе започнал да набира преднина, дори и ранен.

— По-бавно, войнико.

Оставащите двама ратници ги настигнаха. Мирум все още се усмихваше, макар и леко пресилено. Очите на младия Ивар бяха ококорени от ужас.

— Изпълни дълга си като мъж, хлапе.

Ивар тичешком кимна. Мирум го избута напред и зае неговото място най-отзад.

Но той не е мъж, помисли си Иризис. Той е още момче. Що за чудовища сме, за да изискваме подобни жертви от деца? И в същото време тя се радваше, че той стои между нея и лиринксите. Още няколко безценни мига живот.

Съжалявам, Ивар. Мирум ще бъде следващият убит, след него ти. Възрастният лудак няма да се даде без бой, може би дори ще повали един от лиринксите, ако извади късмет, но следващият ще повали него. Целият му живот е отвеждал към този миг. И тогава ще дойде твоят ред, Ивар. Ти ще рухнеш след първия удар. Кой ще оплаче незначителния ти живот и жестоката ти смърт? Няма да сме ние, защото ние ще те последваме. И всичко ще е било напразно.

— Къде точно отиваме? — задъхано попита Иризис. При всяко разклонение Фин-Мах бе извиквала на Флангърс посоката. Тези напътвания изчерпваха всичките й приказки.

— Оставила съм маяк във въздухоплава. Старая се да проследя пътя до него.

Иризис никога не бе чувала за подобни устройства. Дали определянето на вярната посока щеше да е от полза в този лабиринт?

— Фин-Мах! — просъска тя. — Защо не ги взривите с някой от онези кристали?

Другата жена я погледна измъчено.

— Не мога.

— Свършили са ви кристалите?

Последва дълга пауза.

— Имам един — тихо каза Фин-Мах. — Пазя го за краен случай.

— И тази ситуация не е? — процеди Иризис. — Могла си да спасиш онези войници, а си решила да не го правиш? Безсърдечна кучка!

Лявата половина на лицето на Фин-Мах потрепна.

— Следвам дадените ми нареждания, майсторе. Ако го използвам сега, няма да разполагам с него по-късно. А, повярвай ми, той ще ни е нужен.

— Значи войниците са заменими?

— Не ми харесва, но е така.

— Ами аз? И аз ли съм тук по същата причина?

— Сама знаеш, че не е така. Но след като питаш: да, бих пожертвала и теб, ако се наложи. Нашите животи не струват нищо пред човечеството.