Йън Ървайн
Скрутатор (57)

Тридесет

— Ксервиш?

Бяха изминали няколко дни от снизортската мисия. Скрутаторът и Иризис седяха край камината, отпочиващи след поредната майсторска вечеря. Всички останали вече си бяха легнали. Жената се наслаждаваше на мразовитата нощ, работейки над сребърно бижу.

— Да? — Флид разглеждаше карта на централен Лауралин, фокусирана над Ненифър и околните планини.

Завръщането й бе заварило скрутатора в по-добро настроение. Той прекарваше по-голямата част от времето си над голяма тетрадка, в която пишеше, скицираше или изреждаше безкрайни списъци и изчисления. Единствено отношенията му с Игур не се бяха променили. Скрутаторът все така обикаляше около домакина, ръмжейки, а последният запазваше хладната си сдържаност. Приятелството между тях бе немислимо. Съдружничеството все още бе под въпрос.

— Как се срещнахте с Ейрин Мас?

— Защо искаш да знаеш? — попита той, без да повдига глава.

— Той е най-странният мъж, когото съм виждала. От какво се интересува той, какво чувства? Никой не знае.

— Той е най-добрият шпионин. Това е всичко, което ме интересува.

Тонът му съветваше Иризис към по-малко любопитстване. Тъй като бе очаквала подобна реакция, до този момент тя бе отлагала този разговор. Но повече не можеше да се сдържа.

— Знаехте ли, че той е трансформант?

— Какво? — Скрутаторът рязко се надигна. — Къде си чула това?

— Наблюдавах го тайно, преди да посетим Джибсторн. Той въобще не се дегизира — просто променя формата си с все дрехите. Целият процес му отнема по-малко от минута.

Флид рязко изпусна дъха си. За момент пламъците на свещите трепнаха.

— Често се чудех как успява да се превъплъщава тъй съвършено и тъй бързо.

— И никога не сте го питали?

— Всеки занаят си има тайни. Щом работата бива извършена, има ли значение как точно? Ти защо не ми каза по-рано?

— Защото започвате да се мусите всеки път, когато засегна някоя от безценните ви мистични тайни.

— Аз да се муся? — Той изсумтя. — Има ли нещо друго, свързано с Мас, за което искаш да говорим?

Жената се поколеба.

— Няма да те умолявам за всяка дума, Иризис — остро каза той, върна се в креслото и го придърпа по-близо до огъня.

— Какво всъщност търсеше Мас в Снизорт?

— Тоест?

— Освен плътоформираните създания и финадра?

— Това е всичко. — Той взе ръцете й в своите. — Защо?

— След като ги открихме, той продължи да търси още нещо. Но не го бе намерил и изглеждаше изключително недоволен.

— Недоволен?

— Това бе единственият път, в който го виждах да показва емоция. Изглеждаше много смутен.

— Какво би могъл да търси? — Флид се надигна и започна да крачи по захабените плочки. — Той е трансформант, което говори за значително умение. А непосредствено след битката своеволно бе отишъл в Скитални, нарушавайки заповедите ми. — Той пребледня. — Сълзите.

— Той знаел ли е за тях?

— Казах му, когато се срещнахме, след като се присъединих към Троист…

— Тогава защо ги е потърсил още в Снизорт, седмици преди това?

— Не зная. Тогава никой не е знаел за тях. Освен ако…

Скрутаторът замълча и се замисли.

— Ами ако през цялото време е бил той? — съвсем тихо продължи Флид. — Той имаше достъп до устройството, което Гор ми даде в Ненифър. Един трансформант лесно би могъл да преодолее скрутаторската магия, запечатала кутията. Ами ако Мас е внесъл изменения в устройството, за да създаде сълзите?

— Ако е така, защо не го е използвал лично?

— Никой не би могъл да предвиди последиците. Много по-безопасно би било да остави на мен и теб да изпълним задачата.

— Ако е бил Мас, защо той не е отишъл директно към мястото на експлозията? Защо е търсил сълзите в Снизорт?

— Сигурно е очаквал, че те ще се образуват на мястото на торгнадра — каза Флид. — Когато е осъзнал грешката си, сълзите вече са били притежание на Джал-Ниш.

— И оттогава Ейрин Мас ги търси.

— Ще ми се да беше споменала това преди да го изпратя обратно в Лауралин.

— Но за какво са му сълзите? Кой е Мас?

— Той ми е служил вярно дълги години. Трудно ми е да повярвам в предателство. Поне от новините ти имаше една полза, Иризис.

— Каква?

— Отново се чувствам вдъхновен.

 

 

— Още ли няма напредък с механизма на конструкта, Игур? — на следващото утро каза скрутаторът.

Домакинът току-що бе изникнал от кабинета си. Видът му загатваше, че в продължение на дни не е спал или сменял дрехите си. Още при завръщането от Снизорт той се бе оттеглил да проучва донесените находки.

— Не очаквам чудеса. Работя над него само от няколко дни.

Въпреки това Игур изглеждаше разочарован.

— Интересно как Тиан е успяла — рече Ниш. — Нужно й беше съвсем малко време, за да внесе изменения.

— Това ми напомня — рече Игур, — какво стана с летящия конструкт след залавянето на Тиан?

— Изгоря. Беше покрит с асфалт.

— Успя ли да научиш нещо за него по време на престоя си? За измененията, които Тиан е внесла?

— Конструктът принадлежеше на Триор. В началото Тиан използва амплимета, за да се включи в излъчването на далечно поле. Малко по-късно тя ни завърза очите и се зае да променя механизма. След това машината полетя.

— Но какво е направила? — промърмори Игур.

— Витис дълго време е разполагал с амплимета й — каза Флид, — а не е успял да овладее полета. Което означава…

— Означава, че само Тиан знае тайната и той не е успял да я изтръгне от нея — рече Ниш.

— Имам чувството, че нещо ни убягва — промълви скрутаторът.

— Има и друго — подсмихна се Игур. — Получих пълен доклад по скит. При бягството си Тиан е разполагала с амплимета, но конструктът й не е летял. Изглежда в изгорелия конструкт е останало нещо, необходимо за полета, което тя не е могла да замени. Доближаваме се до откритието.

— А Тиан се отдалечава от нас — отбеляза Флид.

— След като е притежавала способността да лети, тътренето над земята сигурно е било изключително неприятно за нея. Тя би поискала да се сдобие с нужните части колкото се може по-скоро.

— Ще отиде обратно в Тиртракс — каза Флид с блеснали очи, — където е открила тайната, несъмнено с помощта на Малиен. Скоро ще видим нова летяща машина.

— Малиен е още жива? — възкликна Игур. — Това е добра новина. Какво знаеш за…

— Попитайте Ниш — прекъсна го Ксервиш. — Той се е срещнал с нея!

Скрутаторът се дразнеше, защото Малиен бе отказала да се появи по време на неговото посещение в Тиртракс.

— На два пъти се сблъсках с нея — каза механикът, поглеждайки към ръцете си. — И двете срещи не завършиха добре за мен, макар тогава да смятах, че правото е на моя страна.

— Започвам да виждам възможност — рече Игур. — Възнамерявам да отида с въздухоплава до Тиртракс и да говоря с нея.

— Не може! — заяви Флид.

Игур много бавно се извърна към него.

— Един бивш скрутатор, превърнал се в просяк, ми налага забрани?

— Въздухоплавът е всичко, което ни е останало. Ако го изгубим, с нас е свършено. — Ксервиш Флид изглеждаше леко смутен, но нямаше намерение да отстъпи. — А при едно пътуване до Тиртракс ще го изгубим. Лиринксите ще наблюдават небесата, скрутаторите също.

— Какъв е смисълът да имаш въздухоплав, след като се страхуваш да го използваш?

— Нужен ми е за мой собствен замисъл. А и не възнамерявахте ли да изработите летяща машина с помощта на механизма на конструкта?

— Възможно е да ми трябват години, за да открия тайната, която Тиан или Малиен биха могли да ни покажат за няколко минути. Какъв е планът ти?

Флид се поколеба. Потайността бе всичко за него. Уморените му очи се вгледаха в лицето на мистика, преди да достигнат до решение.

— Той също включва летящ конструкт. Възнамерявам да проследя Тиан и да я попитам за тайната. После да сглобя един от повредените машини, останали в Тиртракс.

— А ако този замисъл не успее?

— Ще опитам в Снизорт, където има стотици.

— И когато се сдобиеш с летящата си машина? Тогава какво?

Скрутаторът отново впери изпитателен поглед в него. Трудно му беше да преодолее инстинктивното съперничество. А също и неприязънта към човек, който го превъзхождаше във всяко едно отношение, а отказваше да използва талантите си.

С усилие Ксервиш изтласка чувствата си.

— Ненифър, седалището на скрутаторския съвет, не е проектиран да се защитава от въздушни нападения. Скрутаторите не биха очаквали ние да разполагаме с летящ конструкт, още по-малко да го използваме срещу тях. Възнамерявам да ги нападна през нощта, приземявайки се право сред крепостта. За половин час всичко може да е свършило.

— Сам ще нападнеш единадесетте членове на Съвета и хилядите им стражи и мистици?

— Ако никой не ме подкрепи, готов съм да отида и сам — каза Флид. — Съветът трябва да бъде свален. Заклел съм се, че ще го сторя, каквато и да се окаже цената.

Игур се подсмихна.

— Много време ти трябваше, за да разкриеш замисъла си. Съгласен съм да те подкрепя. Най-напред трябва да се сдобием с полета. Сетне ще свалим Съвета. Едва тогава бихме могли да мислим как да прекратим войната.

Флид пристъпи към него и стисна ръката му.

— Ще изпратя Флангърс с въздухоплава, за да се свърже с Мас… — Той се спогледа с Иризис. — Да, Мас. Ако някой може да открие Тиан, то това е той.

Ако Мас все още работи за мен.

— А аз ще изпратя съобщение по скит до своите информатори — каза Игур. — Планът започва да се оформя. Докато чакаме да пристигнат вести, Ниш ще ми помага. Флангърс също ще се включи, когато се върне. Иризис ще изработва контролер. Ти, Флид, се заеми с обмислянето на плана за завземането на Ненифър. Ако Малиен или Тиан използват летящ конструкт, половината свят би трябвало да знае за това.

— Ами Нуминаторът, сър? — тихо каза Иризис, докато двамата се отдалечаваха. — Той надали ще остане доволен от свалянето на Съвета.

— Меко казано. Тъй като не зная нищо за него, няма как да се подготвя. Но той живее далеч на юг, така че реакцията му няма да бъде мигновена. Ще разполагам с достатъчно време, за да се справя с него.

— Или той с вас — мрачно каза жената.

— Възможно.

 

 

Измина месец. Макар Флид и Игур все така да не прикриваха взаимната си неприязън, бяха успели да изработят примирие. В края на месеца те се срещнаха, за да обсъдят напредъка си.

— Боя се, че не съм постигнал много. — Домакинът докосна малкото бръмбароподобие, което бе показал на Иризис. С леко жужене то се издигна във въздуха. Движейки ръце, Игур започна да го насочва из стаята. Металното насекомо описа няколко спирали под тавана и в отговор на пореден жест се приземи на масата. Пребледнелият мистик рязко приседна. — Лети — дрезгаво продължи той, — но само за няколко мига. И е страшно уморително. При теб как върви, Иризис?

Тя показа контролера, който бе изработила, но без да го изпробва в истинска машина, нямаше как да провери качествата му.

— Ами ти, Флид?

— Планът за нападението е почти готов. По-късно ще го обсъдим насаме.

— Успяхте ли да се свържете с Мас? — попита Иризис.

— Изчезнал е. — Скрутаторът бе стиснал зъби. — Флангърс не е успял да го открие. Нито едно от оставените съобщения не е получило отговор.

— Изоставил те е — каза Игур. — Започнал е да работи за себе си.

Изражението на скрутатора показваше, че и той самият е на същото мнение, но не е особено доволен от изтъкването.

— Някой от вас разполага ли с вести за хода на войната? — попита Иризис.

— Положението не се е влошило особено — рече Игур. — А с наближаването на зимата имаме основания да очакваме отслабване на сблъсъците. През това време лиринксите се размножават и се стараят да избягват конфликти.

— През зимата те неспирно нападаха фабриката ни.

— Обзалагам се, че са били малки групи, съставени от лиринкси, които все още не са се чифтосвали.

— Тогава да се молим за дълга зима — рече Ниш — и усилен размножителен сезон.

— Ако съдим по ранните снеговалежи, зимата наистина ще бъде сурова — каза домакинът. — Още преди пролетта в Лауралин ще избухне глад.

— Кое е за предпочитане: гладната смърт сред студа или изяждането от врага? — рече Флид. — Самият аз бих предпочел второто. Ако няма друго, ще се връщам към работата си.

— Има още нещо. — Игур повдигна дълъг пръст. — Онзи ден пристигна съобщение от изток. — Той изглеждаше доволен.

Скрутаторът го погледна с раздразнено нетърпение. Той не обичаше друг да крие информация от него.

— Миналата седмица над Щасор е бил забелязан летящ конструкт.

— Какво?

— Информацията е потвърдена.

— Значи Тиан е отишла при аахимите.

— Така изглежда…

Изглежда Игур премълчаваше нещо. Ниш подозираше, че знае какво.

— Призори видях да пристига още един скит — каза механикът. — Бях на стената, защото не можех да спя.

— Той донесе още по-добри новини. Само преди два дни втори летящ конструкт е бил забелязан над Щасор. Той е бил нов модел, различен от Витисовите машини.

— Значи тайната вече е разкрита — промълви Флид. — Щом са изработили два, ще успеят да изработят хиляди. Да се надяваме, че това ще е постижимо и за нас.

— Къде са отивали? — попита Ниш.

— Добър въпрос — каза домакинът. — Първият конструкт е летял около планините на Щасор.

Флид се навъси.

— Летял е бавно, по линията изток-запад. Информаторът ми не е успял да проследи целия му полет. Впоследствие конструктът се появил, за да продължи на юг за около левга, сетне поел обратно по линия, успоредна на първата. Това продължило цяла нощ. Информаторът ми успял да види, че една от намиралите се в кабината е Тиан.

— Изучавала е възловите точки — каза Иризис. — Още като малка Тиан картографираше полетата.

— Интересно — рече домакинът. Очите му блестяха. — Имам идея.

След това Игур отново се затвори в кабинета си и прогонваше всеки, който дори се приближеше до вратата.

Иризис бе особено любопитна. Един ден, тъй като нейната собствена работа не вървеше, тя реши да посети Игур. Понесла претъпкан поднос с възхитителните си гозби, тя почука на вратата.

— Махай се! — изрева той, по-мразовито от обичайното.

Жената се поколеба за момент. Но тъй като липсата на воля не бе сред качествата й, след миг тя отвори вратата и влезе.

— Върви си! — тросна се Игур, без да поглежда.

— Донесох ви нещо да се подкрепите — поде тя. — Нещо малко по-различно от еднообразното ви меню.

— Нямам нищо против еднообразното меню. — Мистикът погледна към подноса, към нея, обратно към подноса, сетне присви устни, за да ги оближе скрито. — Добре, донеси го.

Тя затвори вратата с крак и внимателно постави подноса на масата.

— Направих…

— И сам виждам! Какво искаш, Иризис?

— Не искам нищо…

— За глупав ли ме смяташ?

Занаятчията въздъхна.

— Ще бъда честна с вас.

— Защо ли тези думи винаги ме карат да очаквам, че предстои да бъда измамен?

— Искам да зная над какво работите.

— А пък аз не искам да ти кажа.

— Нямате ли ми доверие?

— Доверявам се единствено на онзи, който никога не ме е предавал. На самия себе си.

— Аз никога не съм ви предавала.

— Но накрая ще го сториш. Всички правят така.

Тя се засмя.

— Вие сте тъжен мъж, Игур.

— А ти ме натъжаваш още повече.

— Опитвам се да ви помогна. Освен това зная какво замисляте.

Мистикът си избра едно от рулцата, отхапа и се отпусна в креслото си, дъвчейки замислено, опрял ботуши върху ръба на масата.

— Слушам те. — Той се усмихна. Изглежда очакваше Иризис да се изложи.

Може би тя наистина щеше да се изложи.

— Преди последното ни съвещание вратата ви винаги стоеше отворена и всички можеха да видят над какво работите — или над малкия бръмбар, или над механизма на конструкта. Но сега не сте ги докосвали от седмици.

— И откъде знаеш?

Тя прокара пръст по многоцветната повърхност на насекомото.

— Прах. Единствените непрашасали устройства са кълбото на Голиас Лудия и контролерът, който демонтирахме от конструкта. И ако съдя по начина, по който сте изменили контролера, мога да се досетя какво планирате.

— Наистина ли? — подигравателно рече той.

— Опитвате се да комбинирате двете устройства, така че да получите възможността да придобиете контрол над някой летящ конструкт, преминаващ наблизо. — Това бе само предчувствие, но пък бе силно.

Игур престана да накланя стола си назад и тежко се приведе.

— Иди до вратата, провери дали някой не подслушва, заключи.

Тя го стори.

— Седни — рязко каза мистикът. — Кой още знае?

— Никой. — Иризис се настани на стола от другия край на масата. Чувстваше се леко смутена. Игур не се колебаеше да отстранява от пътя си онези, които сметнеше за пречка. Ако видеше заплаха в нейно лице… Тя не смяташе така, защото умееше да преценява хората, но пък с мистиците човек нямаше как да бъде сигурен. — Досетих се сама. Интуиция.

— Обясни.

— Когато ми показахте кълбото на Голиас, очите ви сияеха. Дори за летящото приспособление не съм ви виждала така въодушевен. Вие искате тайната на Голиас повече от всичко.

— Започнах да копнея за нея още в мига, в който за пръв път видях устройството. — Той взе стъкленото кълбо и се вгледа в него, а после в Иризис.

За момент увереността й се разклати. Игур бе живял повече от хилядолетие, бе видял всичко, което този свят можеше да предложи, а не изглеждаше на повече от петдесет. Целият й живот за него представляваше един незначителен миг. Но тя трябваше да продължи.

— А после, когато ни казахте за изследванията на Тиан, отново придобихте онзи поглед.

— Продължи — тихо каза той.

— Направи ми впечатление начинът, по който сте изменили контролера. През целия си живот съм се занимавала с подобни устройства. Майка ми ме караше да ги разглобявам и сглобявам още преди да се науча да ходя. Тези места: тук, тук и тук… — Тя докосна металните намотки, които се извиваха от гнездото на хедрона, и съответстващите снопове, протягащи се в шест посоки. — Те трябва да насочват енергията от кристала към насочващите лостове на самия конструкт…

— И разбра това толкова бързо? На мен ми трябваха седмици, за да го разбера.

— Работя с излъчвания още от малка.

— И все пак…

— Контролерите на конструктите не приличат на контролерите, с които съм свикнала да работя, но споделят предназначението им — да извличат енергия от полето, с която да задвижват механизъм. — Иризис посочи други елементи, където сноповете бяха обгърнати от червени пластини и мрежа стъклени нишки. — Тези модификации нямат място в нормален конструкт. Предназначението им е очевидно, те трябва да поемат контрол над машината, изтръгвайки го от оператора.

Той кимна.

— Точно това се опитвам да направя. Смяташ ли, че идеята би имала успех?

Иризис се замисли за около минута.

— Не, защото този кристален сноп ще неутрализира ефекта на ето този. Но ако свържете тези кристали в различна подредба, ето така, а после ги обвиете с проводниците по този начин…

С помощта на въглен Иризис започна бързо да скицира върху голямо парче хартия, покривайки го с линии, форми и символи. Игур мълчаливо се приведе напред, загледан в разгръщащата се схема. Жената изтри част от чертежа, нанесе окончателния вариант и изправи глава. Останала доволна, тя взе инструменти и започна да разглобява контролера.

По време на следващия час Игур не каза нищо, а само наблюдаваше уверените движения на пръстите й. Иризис сглоби съвсем нов вариант на контролера, прибавяйки още кристали и жици. Накрая тя положи плода на делото си, отмести кичур коса и погледна към мистика. Известно време домакинът разглеждаше новото приспособление, а после неочаквано се усмихна. Суровото му лице засия.

— Права си, разбира се. Защо сам не съм се сетил? Този модел вече би трябвало да работи?

— Да, стига да разрешите втория проблем — разстоянието. — Тя търкулна луковия глобус в ръката си, все така неразбираем.

— За последните двеста години не съм отбелязал никакъв напредък с него. Ти имаш ли някакви идеи?

Иризис обгърна кълбото с пръсти.

— Не. Сещам се само за един човек, но…

— Но Тиан не е тук, а на другия край на континента — изсумтя той.

Жената сви устни, за момент прободена от старото съперничество. Тогава я осени идея.

— Фин-Мах откри скрутатора насред Карама Малама, използвайки единствено кристал и купа живак…

— Открила е уникален къс магнетит, който той е носил.

— Бихме могли да настроим този контролер към хедрона на летящ конструкт.

— Съмнявам се.

— Все пак да попитаме Флид.

— Какво ли разбира Флид.

— Той притежава огромни познания за полето и зависещите от него приспособления. В продължение на седем години е стоял начело на таен скрутаторски проект тъкмо с такава насоченост.

Игур затвори очи, масажирайки слепоочията си.

— Не бих се доверил на скрутатор, но тази ситуация го изисква. — Той остави глобуса. — Добре. Ще послушам съвета ти. Някой друг би ли могъл да помогне?

— Аз и скрутаторът сме достатъчни.

 

 

Същата вечер, докато се унасяше, Иризис бе споходена от нова идея. На сутринта тя я сподели, докато тримата мрачно се взираха в контролера.

— Съществуват кристали — замислено каза тя, — които са способни от разстояние да влияят на хедроните.

— За някои от тях тази способност е естествена — каза Флид. — Определени рудни залежи създаваха проблеми с контролерите. Впоследствие се научихме да изолираме хедроните от тях.

— С кълбото на Голиас не напредваме — продължи Иризис. — Може би е по-добре да проучим по какъв начин и на какво максимално разстояние се заражда тази реакция.

— Да видим дали съм разбрал правилно — рече Игур. — Смяташ, че трябва умишлено да пораждаме аури, дори да ги усилим.

— Да. Ако успеем да открием метод с достатъчен обхват, бихме могли да пренасяме аурата на контролера ти върху желаните хедрони. Зная какви изменения са необходими.

Игур не изглеждаше убеден.

— Дори и ако по някаква случайност успеем да изпратим такъв сигнал, как ще поемем контрол над съответния конструкт? Как ще го овладеем? И как ще попречим на оператора му просто да ни изтласка? Най-вероятният резултат би бил провал. А ако успеем, конструктът ще падне и ще се разруши, унищожавайки усилията ни.

— Няма как да разберем, докато не опитаме.

 

 

Следващите две седмици преминаха в изключително тежка работа, включваща изследването на разнообразни кристали, за да бъдат установени свойствата им. Иризис вършеше по-голямата част от въпросната работа, подпомагана донякъде неохотно от Фин-Мах. Всеки път, когато Флид влезеше, последната обръщаше тъмните си очи към него и се взираше с онзи покорен копнеж, който особено дразнеше Иризис. Щом го искаш толкова, върви, кой те спира?

Нито един от скалните кристали не се оказа подходящ, но един ден ровещата в складовете на домакина Иризис откри забравени съдове със солен разтвор, които съдържаха различни разноцветни соли, разгръщали се в течение на стотици години. Един от тези кристали имаше особено силна аура. С помощта на подобни кристали, които тя извлече от специални солени разтвори, които се отличаваха с няколко слоя, тя построи контролер, който, с помощта на някакъв непонятен етерен трансфер, бе в състояние да оказва влияние върху обикновен контролер (опитният модел бе разположен в съседната стая). Дори Ксервиш Флид остана впечатлен.

— Но дали ще проработи и в действителност? — попита Игур. — Това е въпросът.

— Експериментирането е единственият начин да разберем — рече Флид. — Ще натоваря провизии във въздухоплава. Ще поемем към Щасор, ще открием Тиан или другия летящ конструкт, и ще проведем опита.

— Ами ако опитът се провали? — каза мистикът. — Конструктът ще полети към земята и ще се разбие. Първо трябва да проведем още изпитания тук, за да се убедим в надеждността му.