Йън Ървайн
Скрутатор (53)

Двадесет и шест

Вечерта Малиен дойде в стаята на Тиан. Аахимата изглеждаше притеснена.

— Прости ми — каза тя още от прага. — Трябваше да предположа реакцията им и по-късно да пристъпя към въпроса.

— Напълно осъзнавам, че народът ти не би искал чужденци да се намесват по време на съвещанието — каза Тиан, която бе прекарала времето в разглеждане на стенните багри. — Не трябваше да се намесвам.

— Те реагираха така, защото бе изтъкната най-голямата им слабост — неспособността за постигане на съгласие. — Малиен приседна на леглото: ромбоидна метална рамка с твърд като дъска дюшек. Останалите мебели бяха също тъй минималистични. Ярък контраст с Тиртракс, където повърхността на всеки предмет се бе отличавала с украса. — Сегашното положение е по-лошо от времето преди съвета.

— И в останалите отношения ли са такива?

Малиен въздъхна.

— Да, за съжаление, когато става дума за взаимодействията им с външния свят. В миналото сме били връхлитани от бедствия, защото ни е липсвала смелостта да се изправим срещу могъщ, харизматичен предводител или защото виждането ни за него е било идеализирано. Парад на глупостта, както се изразявам аз. Глупостта на Тензор до такава степен се е врязала в спомените ни, че никой вече не иска да става водител. Всяко предложение бива разкъсано на съвещанията. Страхът от високомерна арогантност не ни позволява да предприемем нищо, дори и когато светът около нас рухва.

— А Витис прилича на Тензор. Витис идвал ли е тук?

— Негови пратеници са идвали на посещение, но отдавна. Този терен е непроходим за конструктите. Дори от Каларските низини, намиращи се на запад от планините, пътят до Щасор е няколко седмици. А през зимата, която тук трае шест месеца, дори този път не е наличен.

— Освен с таптер. Знае ли се къде е в момента Витис? — Някъде далеч, надяваше се Тиан.

— Отправил се е на север към Фосхорн, заграбил е земя там и е затворил границите. Никой не знае какви са плановете му.

— Бях убедена, че ще продължи да ме преследва — тихо каза Тиан.

— Това е поредният от недостатъците ни: в трудни времена се оттегляме и се изолираме от света.

Занаятчията изпита огромно облекчение.

— Какво ще правиш сега, Малиен?

— Не зная. Може да се завърна в Тиртракс, ако Харджакс ми позволи.

— Защо би ти попречил?

— Заради таптера. Подобна плячка би могла да го одръзнови достатъчно.

— В опасност ли си?

— Не мисля, но все пак…

 

 

Три нощи по-късно Тиан лежеше будна в мрака. Стаята леко се разтърси от земетресение. Това не бе първият трус, който бе усетила от идването си, но амплиметът, оставал непроменен от пристигането й, започна бързо да премигва. Занаятчията се надигна. Стаята отново се разтърси, достатъчно силно, за да предизвика падането на една метална чаша. Издрънчаването й върху каменния под прозвуча като далечна аларма. За няколко секунди цветните последователности върху стените станаха хаотични, преди да се възвърнат към обичайното си редуване.

Тиан си помисли да изследва източника на труса с помощта на геомантията си, но това щеше да наложи употребата на амплимета, а тя не бе го използвала по такъв начин от Тиртракс насам. Все още чувстваше, че бипирамидата изчаква нещо. Този път усещането бе особено силно.

Тя слезе от леглото, за да вдигне падналата чаша, сетне посегна към хедрона си. При допира полето блесна в съзнанието й, нащърбено. Изглежда нещо извличаше огромни количества енергия от него. Това ли бе изчаквал амплиметът?

Без да се облича, Тиан бързо се отправи към стаята на Малиен. Камъкът под краката й бе леден — щасорските аахими поддържаха температура, която бе значително по-ниска от нравещата й се.

Тя потропа на вратата.

— Влез! — каза Малиен.

Аахимата седеше на масата с Билфис, който държеше лъскав куб в ръцете си. Кубът приличаше на модел на Щасор. Вътре в него и по повърхностите му се движеха цветни ивици. Билфис се мръщеше.

Малиен нанасяше някакви бележки върху сложна диаграма. Билфис завъртя куба в ръцете си. Триизмерната фигура се сдоби с по двадесет и пет по-дребни свои копия, израстващи от всяка страна. Аахимът започна да ги подрежда в нова последователност.

Малиен вписа още нещо.

— По-лошо!

Билфис изключи прогностичния куб, остави го на масата и прокара ръце през косата си.

— Какво има, Тиан? — продължи Малиен.

— Точно след земетресението амплиметът започна да премигва, а сега нещо черпи огромни количества енергия от местната възлова точка. Боя се да не би…

— Не е амплиметът — каза Билфис. — Строим защитно съоръжение срещу въздушни нападения.

— Значи всичко е наред — рече занаятчията. — Или?

— Страхуваме се, че ще претоварят възловата точка. Или ще предизвикат нещо още по-лошо — мрачно каза Малиен. — Ако си спомняш, Тиан, споменавала съм тези си опасения още в Тиртракс. Но хората ми отказват да се вслушат. Те са прекалено изплашени.

— От какво?

— Всичко и всички. Щом тайната на полета бъде разкрита, а това развитие няма да закъснее, Щасор ще стане уязвим. Внезапно разположението му ще се превърне в недостатък, а не защита.

— Разбирам. А какво би могло да се окаже по-лошо от претоварването на възела?

— Претоварването на всички възлови точки.

Тиан ги погледна объркано.

— Не разбирам.

— И самите ние не сме сигурни, че разбираме — поде Билфис, — но започваме да си мислим, че възловите точки не са самостоятелни, както сме смятали до този момент, а свързани!

— Чрез силни излъчвания, които остават незасечени — каза Малиен. — Човеците вече са виждали как лиринксите пресушават възлови точки. Последните се възстановяват в рамките на дни след отстраняване на пренасочващото устройство. Не разбирахме как е възможно толкова бързо възстановяване. То би трябвало да отнема години.

— Но ако останалите възлови точки пренасочват част от излъчването си към засегнатата, бързото възстановяване става напълно обяснимо — допълни Билфис.

— Но това не е ли добра новина? — Занаятчията се вгледа в лицата им.

— Така смятахме, докато не научихме за смъртта на снизортската възлова точка — каза Билфис. — Това ме притесняваше още от момента, в който чух. Опасявам се… — Той погледна към Малиен. Аахимата кимна.

Тиан го погледна подканящо.

— Ако възловите точки наистина са свързани, угасването й би могло да представлява проблем.

— Как така?

— Всеки месец човеците прибавят нови кланкери към хилядите, които вече са в експлоатация. Непрекъснато се увеличава бройката и на други техни устройства, които се захранват от полето. Лиринксите правят същото, а хилядите конструкти на Витис също не улесняват положението. Сега Щасор издига огромен щит. Самото му изграждане ще погълне значително количество енергия. А непрекъснатото му поддържане — ден след ден, година след година — ще изисква още повече. Все повече и повече сила бива изтегляна все по-бързо. В даден момент трябва да изникне последица. Тукашната възлова точка може да пресъхне. Възможно е недостигът да се разпростре и до околните. Сега разбираш ли опасността?

— Така мисля… — рече занаятчията.

— Ако няколко възлови точки угаснат едновременно, захранващите ги сили ще трябва да компенсират. Какво последствие би имало това за нищожните създания, вкопчили се в кората на Сантенар?

— Искаш да кажеш, че някои от вълзовите точки може да избухнат, като в Снизорт? — каза Тиан.

— Това е една от възможностите. Възможно е експлозията да се предаде по веригата — каза Малиен. — Също така е възможно неизвестните сили да нарушат баланса си, разкъсвайки самата планета. Никой от нас не притежава достатъчно геомантични умения, за да прецени.

— И няма друг начин да установим?

— Над това работим в момента.

 

 

— Двамата с Билфис изложихме тревогите си пред аахимите от Синдика — каза Малиен на следващото утро. — Последното земетресение бе разтревожило и тях, така че ние засилихме натиска. Народът ми не остана доволен, но се съгласи да ни предостави исканото в замяна на тайната на полета. Щасорските аахими искат да построят свои собствени конструкти.

— Това разумно ли е? — каза Тиан, но съжали веднага. Тя нямаше право да критикува Малиен.

— Това бе единствената карта, с която разполагах.

— Какво ще предоставят в замяна?

— Цялото си знание за възловите точки.

— Което ти можеше да поискаш по право — отбеляза Билфис.

— Но те щяха да ме бавят месеци наред — рече Малиен. — А така ще започнем веднага.

— Ще започнем с какво? — поинтересува се занаятчията.

— Да обхождаме възловите точки около Щасор, за да проверим състоянието им.

— Може ли да дойда и аз? — Тиан не бе свикнала да бездейства, а тук нямаше с какво да си запълва времето. — Няма да откажа никаква работа.

— Искам да дойдеш — каза Малиен. — Без теб не бих се справила.

 

 

Когато аахимите им върнаха таптера и започнаха изграждането на свой модел, Тиан, Малиен и един картограф бяха обходили всички щасорски архиви, за да се сдобият с карти на планините около града. В тях бяха нанесени всички известни им възлови точки.

Разновидностите им бяха най-различни: слаби и силни, стабилни и такива с непредсказуемо променящи се излъчвания. Срещаха се двойни възлови точки, а също и една тройна, която Малиен смяташе за прекалено опасна. Съществуваха и два антивъзела, които бяха още по-опасни. Една от предполагаемите причини за изникването им бе поглъщането на чужди излъчвания, но това не се знаеше със сигурност — никой не бе се осмелил да се приближи повече, за да изследва.

Едва тогава Тиан и Малиен приседнаха на по чаша аахимски сизпиал, за да огледат работата си. Възловите точки не бяха равномерно разпределени, а образуваха определени групи и последователности, които на свой ред прерастваха в провинции. Разположението им често съответстваше на някакви географски прояви — планински вериги, вулкани, скали или хълмове. Но това не бе задължителен принцип, някои възлови точки не притежаваха съответствие върху планетната повърхност.

Тиан отпи от ликьора си, който притежаваше цвета и аромата на боровинка, но бе много по-лютив на вкус.

— А как се образуват възловите точки?

— Никой не знае — каза Малиен. — Може би с изключение на твоя приятел Гилаелит. Той познава естествената философия на света по-добре от всеки друг.

— Бе посветил живота си на това.

Дали Гилаелит все пак бе оцелял? И ако да, с какви ли проучвания запълваше времето си сега?

Следващата стъпка бе да излязат с таптера през нощта и да отбележат излъчването на околните възлови точки. Малиен сверяваше курса по небесните тела, Билфис нанасяше полетата, а Тиан бе принудена да използва амплимета, което понастоящем бе винаги рисковано. На няколко пъти й се наложи да го използва и за да пилотира таптера — трябваше, защото не притежаваше таланта на Малиен.

Тази работа им изяде цял месец, в края на който разполагаха с карта, обхващаща четиридесет левги около Щасор. Тя бе много схематична, но подобряването й би отнело още месеци — те всеки ден научаваха нещо ново: нови полета и нови възлови точки, дори нови разновидности на последните. На Тиан й се искаше да може да ги разбере.

Междувременно два огромни екипа аахими, всеки включващ стотици, бяха изработили два таптера. Само един от тях бе останал в Щасор, първият бе отлетял на запад преди две седмици. Тиан подозираше, че той е бил изпратен на посланическа мисия при Витис. И никак не кипеше от нетърпение за завръщането му.

На следващата сутрин Тиан седеше в съвещателната зала и получи възможността да дочуе пронизителния вой на таптера, прелитащ край прозрачна част от стената. Той се отправяше към платформата от ледени блокове.

— Какво става? — остро попита Малиен.

— Тормил се връща — каза Харджакс. — Изпратих го при Витис. По бързината му съдя, че е бил приет.

Ръката на Малиен предупредително стисна коляното на Тиан под масата. Тя надраска няколко реда върху парче хартия и го подаде на занаятчията.

— Би ли занесла това на Билфис? Той е в стаята си.

— Разбира се. — Тиан се надигна, поклони се на аахимите, които обичайно не й обърнаха внимание, и излезе.

Личеше, че операторът бърза — той бе приземил таптера досами кубообразната двер. Тиан се отправи към стаята на Билфис и го откри да работи на масата, приведен над картите.

— Малиен ме помоли да ти дам това. — Тя му подаде бележката.

Аахимът я прочете, мушна я в джоба си, нави картите и скочи.

— Отнеси ги в таптера на Малиен. Дръж се естествено. Амплиметът у теб ли е?

— Не се разделям с него.

Билфис грабна няколко прибора от масата и ги прибра в малка торба. Последваха го принадлежности, нахвърляни върху леглото.

— Какво става? — каза Тиан.

— Не задавай глупави въпроси, върви.

Реакцията му я разтревожи — щасорските аахими се държаха надменно или студено, но неизменно оставаха любезни.

— Върви спокойно — продължи той. — Не задавай въпроси.

Това беше лесно да се каже, но занаятчията нямаше как да се увери в намеренията му. Той можеше да й помага, а можеше и да я отвлича. Довери се на Малиен, напъти се тя. Тиан стори всичко по силите си да се държи непринудено, ала погледите на срещаните аахими й показваха, че не успява. За щастие те не й обръщаха повече внимание от обичайното.

Вече се намираха навън, прекосили половината път до таптера, когато някой извика:

— Билфис? Може ли за минутка?

— Не спирай, Тиан — тихо каза Билфис. — Качи се в таптера и го приготви за полет. Не излизай, каквото и да става, каквото и да казвам. — Той се извърна. — Да, Харджакс? За нещо спешно ли става дума? Трябва да взема някои от картите, които оставих в таптера.

— Би ли довел проточовека за разпит, ако обичаш?

— Разбира се. Тиан — провикна се той, — бъди така добра да донесеш картите.

Занаятчията рискува да погледне през рамо, докато се изкачваше в машината. Харджакс стоеше на разтворения праг, жертва на колебание и аахимска учтивост. Тиан се спусна в кабината, прибра картите, внимателно вложи амплимета и се приготви за излитане. Стомахът й се бе свил от притеснение. Бе управлявала тази машина само няколко пъти, и то сравнително за кратко. Този таптер се отличаваше с известна своенравност. Дано ръката и стомахът й се окажеха достатъчно твърди.

— Би ли я довел, Билфис — извика Харджакс, стараейки се да звучи властно, но без да събуди подозренията на Тиан. — Става дума за нещо важно.

— Щом е толкова важно, разбира се. — Самата непринуденост, Билфис се отправи към таптера. Докато се спускаше вътре, той тихо каза: — Готова ли си?

— Да.

— Тръгни колкото можеш по-бързо. Заобиколи и поеми към източната врата. Малиен ще ни чака там. — Аахимът се настани в креслото.

Таптерът оживя. Влагащата енергия Тиан горещо се надяваше, че ще успее да се справи.

Харджакс, със закъснение осъзнал, че нещо не е наред, се затича към тях.

— Тръгвай! — изръмжа Билфис.

Тиан едновременно дръпна и изви двойния лост. Машината рязко се издигна и се завъртя с наклонена надолу предница. Заради бързината за момент Тиан остана неориентирана. Харджакс отскочи от пътя им, изкрещя нещо на пазачите пред вратата, но отново се поколеба. Не искаше да стреля.

Занаятчията измести лоста, прекалено далече, защото таптерът се извъртя обратно, продължавайки да се върти. Поне бавно набираше височина, макар че се отправяше право към вратите.

— Направи нещо! — изкрещя Билфис.

Тиан се остави на интуицията си. Машината зае нормално положение. Занаятчията я издигна право нагоре. Харджакс отправи заповед за стрелба, но жената отмести таптера встрани, понесе се към горния северозападен край на Щасор, прелетя край върха и изчезна.

— Поеми надолу, близо до покрива — просъска Билфис. — И за всеки случай не се движи по права линия. В града има оръжия, които биха могли да строшат таптера с лекота, стига Харджакс да събере смелост да ги използва.

Тиан се понесе над покрива, пое рязко надолу, при което Билфис залитна, изви около североизточния връх и се понесе към източната врата. Пред нея бе пусто.

Пронизителна аларма се разнесе от вътрешността. Тиан видя отряд войници да се задава по коридора.

— Какво ще правим сега, Билфис?

Точно когато занаятчията бе решила, че Малиен няма да се появи, три фигури изскочиха през вратите. Тиан се спусна рязко надолу и увисна малко встрани от входа, за да не излага таптера на огън. Тримата аахими скочиха вътре, след което тя отново полетя нагоре, блъскайки новопристигналите на пода.

— Бързо зад онези върхове! — извика Малиен, сочейки към планинска верига на изток. — Бързо, иначе ще ни стопят.

Няколко болта издрънчаха върху корпуса. Тиан насочи таптера надолу по склона, спусна го в заледена долина и се понесе към седловината между два остри върха. По средата на пътя занаятчията усети как полето рязко спада. За момент механизмът на таптера се запъна. Цветовите последователности върху стъклото на навигационния ствол за момент пощуряха, а амплиметът припламна в съчувствие.

— Изведи ни отвъд седловината! — изрева Малиен. — Бързо, докато не е станало прекалено късно.

Все още им предстоеше дълъг път над почти отвесен склон. Тиан се обърна назад. От куба бе изникнала кула, около която се образуваха сияещи алени пръстени. Целият куб бе почернял. По гърба й полазиха тръпки. Тя насочи машината наляво, отново наляво, сетне надясно, направо, надолу и отново наляво.

Острата седловина приближаваше. Тиан се насочи към средата й, най-ниското място. Пръстените обхождаха височината на кулата все по-бързо и по-бързо. Занаятчията можеше да види отражението й върху навигационния ствол.

Тя почти бе стигнала седловината, когато осъзна, че по този начин таптерът представлява идеална мишена. Именно това очакваха аахимите.

— Наляво! — задавено изкрещя Малиен.

Тиан понечи да последва съвета й, но бе прободена от силно предчувствие. Аахимите щяха да очакват точно това. Затова тя блъсна лоста в противоположна посока, завивайки надясно. Долната част на корпуса остърга заледената скала.

Средата и лявата страна на седловината избухнаха сред облак дим и разтопена скала. В следващия миг таптерът вече бе преминал отвъд и се спускаше надолу, следван от лавина.

— Издигни, но се дръж под нивото на върха — каза Малиен. — Те могат да отразяват лъча от леда, дори и да не ни виждат.

Младата жена и сама бе предприела тази маневра. Аахимите се надигнаха от пода и се спогледаха. Бяха невредими. Единствено Билфис бе пострадал леко — под дясната му ключица бе изникнало кърваво петно. Той докосна раната си и огледа пръста си.

— Дребна работа, отхвърчала отломка.

— Сега накъде? — попита Тиан.

— Не можем да отидем в Тиртракс — каза матахът. — Поне не и за дълъг престой.

— Останалите официални убежища също отпадат — рече Билфис, — защото те ще ни потърсят и там.

Малиен се замисли.

— Не разполагаме с много храна и вода, а единствените ни дрехи са тези на гърбовете ни. За момента поеми на югоизток, Тиан.

— Какво стана, след като излязох?

— Харджакс бе останал смутен от историята за бягството ти — рече Малиен. — Веднага щом първият им таптер станал готов, той го изпратил при Витис. Предчувствахме, че новините ще се окажат лоши, затова бяхме готови да избягаме. Припряното завръщане на посланика бе достатъчен признак.

— А когато той нареди на стражите си да открият огън — додаде Билфис, — това потвърди най-лошото.

Тиан местеше поглед между двамата.

— В бягството си си нанесла повече щети, отколкото си смятала. Витис е останал със счупена челюст и счупен крак. Трима аахимски благородници са били убити в конструкта, избухнал под вода. И това не е всичко…

— Минис! — възкликна пребледнялата Тиан. — Убила съм Минис.

— Причинила си му нещо много по-лошо, поне според Витис.

— Нима има нещо по-лошо от смъртта?

— О, за някои аахими определено има — мрачно каза Малиен.