Йън Ървайн
Скрутатор (46)

Деветнадесет

— Физ Горго! — възкликна Ниш. — Това не беше ли крепостта на великия мистик Игур, за когото се споменава в Сказанието за огледалото?

— Да — отвърна Флид и неспокойно изпука кокалчетата си.

— В чие владение се намира сега?

— Предстои ни да узнаем. Ниш, покатери се върху каютата и свали кръпката.

— Какво? — извика механикът.

— Просто го направи, и то бързо — просъска скрутаторът. — Иначе враговете ще закусят с бъбреците ти.

Иризис реши, че скрутаторът си е изгубил ума. Очевидно Крил-Ниш бе споходен от същата мисъл, но той изпълни поръчението и скочи обратно. Газът шумно започна да изскача от откритата цепнатина. След няколко минути балонът бе спаднал, разкривайки скелета на обгръщащите го дебели жици. Гондолата леко се наклони сред скърцане на чакъл.

Ниш понечи да се изкатери вън.

— Остани тук — тихо каза Флид.

Те зачакаха. Наоколо цареше тишина. Не се чуваха птици или щурци. Дори листа не шумоляха.

Косъмчетата по врата на Иризис настръхнаха.

— Някой ни наблюдава — прошепна тя, без да осъзнава на какво дължи усещането си.

— Мълчи.

Погледът й бе привлечен към горната част на двувърхата кула. Не, не там. Тя плъзна очи по каменните блокове и откри мястото. То се намираше малко над средата на кулата: оголен балкон без покрив или перила. Някой — или нещо — стоеше там, но жената не можеше да го различи с подробности.

Някакво светещо кълбо припламна, осветявайки фигурата в гръб. Тя бе много висока, хуманоидна, но обвита в шинел, който се спускаше до пода.

— Които и да сте, вървете си откъдето сте дошли. Посетителите не са добре дошли тук.

Това беше човек, мъж с улегнал и властен глас, съдържащ значително количество стоманени нотки. Той беше господар, който не подлежеше на убеждаване.

— Аз съм Ксервиш Флид, сър — почтително извика скрутаторът. — Скрутатор на Ейнунар…

— Тогава ти предстои дълъг път към дома, скрутаторе. Поеми го веднага. Не си добре дошъл във Физ Горго.

— Бих го сторил, сър, но, както сам виждате, въздухоплавът ни е повреден и не може да бъде поправен днес. Моля да ни разрешите да останем до сутринта.

Мъжът леко се раздвижи.

— Лишен съм от снизхождение и всички останали форми на човешка слабост — студено каза той. — Махайте се с все противната си машина.

— По-рано от двадесет и четири часа тя не може да помръдне, сър. Ако трябва, ще си идем без нея. Ако желаете сам да я прегледате…

Силуетът се извъртя, светлината угасна. Затръшна се врата.

— Говорете само ако той се обърне директно към вас — посъветва Флид през рамо. — Ако го стори, отговаряйте само с да или не. Не се впускайте в словоизлияния.

Пред тях, над няколко стъпала се издигаха огромни врати, през които гондолата на въздухоплава спокойно би могла да премине напречно. Дверта разтвори крилете си. Дворът бе залян с ярка светлина. Сега можеше да се види, че той е павиран с черен камък. Никъде не се виждаха живи прояви. Нито една тревичка не никнеше зад тези стени.

Мъжът се приближи, развял дрехата си. Падащата зад него светлина го караше да изглежда двойно по-едър. Той прекрачи прага и слезе до въздухоплава.

— Слезте!

Бегълците се прекачиха през борда, за да се скупчат в подножието на стълбището. Домакинът се обърна да огледа машината, при което светлината падна под нов ъгъл отгоре му. Той не бе гигант, но пак бе едър и със снажни пропорции — имаше широка гръд, тесни бедра и дълги, мускулести крака. Лицето му бе издължено, със сурови черти, обгърнато от дълга коса, сребрееща на слепоочията. Очите му бяха мразовитосиви. Под черния шинел носеше сива риза, сиви панталони и бледосиви ботуши.

Той се качи в гондолата, където огледа структурата й, контролера, скъсания балон. Накрая насочи вниманието си към газотворителя. По време на излизането му Иризис забеляза, че движенията му са някак сковани, сякаш го измъчваше старо нараняване.

— Много добре — каза той. — Разрешавам ви да останете до сутринта. Още призори ще започнете поправките, за да си вървите. — Домакинът пое нагоре по стълбите, но на прага се обърна. — Донесете ми това устройство. — Пръстът му посочи газогенератора.

— Веднага, сър — рече Флид, правейки знак на Иризис и Флангърс. — Ще желаете ли да разгледате и контролера?

— С неговия модел съм запознат — отвърна мъжът и изчезна вътре.

Бегълците събраха багажа си.

— Най-добре вземете и храната — каза Флид. — Той не изглежда особено гостоприемен.

Мас се погрижи за припасите, включително и еленския бут. Ниш и Флангърс пренесоха генератора, а малката Инуи пристъпваше зад тях, гушнала контролера си — той бе неин любим, близък и семейство. Единствено връзката с него й даваше сили да продължи.

Иризис грабна торбата си и ги последва. Физ Горго бе мрачно място, с масивен строеж, но неприветливо. По стените не висяха гоблени, никакви килими не красяха подовете. Всички мебели бяха изключително простовати. Коридорът бе просторен и висок, стаите споделяха обширността, но бяха украсени единствено с древни символи, вложени в стените. И бе студено. Иризис си припомни завода, в който бе прекарала по-голямата част от живота си.

След като прекосиха почти половината коридор, домакинът им спря пред една отворена врата.

— Можете да нощувате тук. Има печка. Вода си изтеглете от малката цистерна с помощта на проклетото си приспособление. Приятна вечер. — Той кимна формално.

Иризис влезе последна. Това й предостави възможност да го огледа. Мъжът изглеждаше на средна възраст, но запазен.

Домакинът улови погледа й и се обърна, за да я огледа от глава до пети. Тя дръзко го погледна в очите, докато минаваше край него. Знаеше, че очите му са се задържали и след отминаването. За момент бе забелязала странен, почти печален поглед от негова страна, но той бе траял само миг.

Флид се засмя.

— С него няма да успееш.

— Изобщо нямам намерение да успявам, както очарователно се изразихте — ледено отвърна тя.

— Кой е той? — попита Мас, нарушавайки дългото си мълчание.

— Хайде сега — укорително рече скрутаторът. — Искаш да ми кажеш, че най-добрият ми шпионин не знае?

Ейрин Мас изглеждаше объркан.

— Никога не съм работил на Мелдорин.

— Не познаваш ли Историите, човече?

— Но…

Обади се Ниш:

— Това несъмнено трябва да е лорд Игур, велик гадател, за когото се споменава в няколко сказания, включително онова за Огледалото. Смятах, че той е умрял отдавна.

— Не си бил единствен — рече Флид. — В края на това сказание той е изчезнал — преди около двеста години — и оттогава не е бил виждан. Всички са сметнали, че е мъртъв. Почти всички.

— Но защо се е върнал в това противно място? — каза Иризис. — Разполагал е с цял Сантенар.

— Бих казал, че тук му харесва — отбеляза Флид. — Само че няма как да знаем къде е живял. Нищо чудно да е обиколил седмократно всички познати ни земи. И непознатите. В онези времена той е разполагал с най…

— Тези времена отдавна са отминали — прекъсна го механикът. — Доколкото си спомням сказанието, той е постъпил страхливо.

— На твое място бих внимавал какви ги плещя — хладно го посъветва скрутаторът. — Възможно е той да чува всяка наша дума. Освен това някога той е бил велик и заслужава уважението ти.

Ниш неспокойно се огледа.

Иризис се зае да пали печката, прогонвайки Физ Горго и лорд Игур от ума си.

— Най-сетне нормална вечеря!

Седмици наред бе мечтала за истинска храна. Сред многобройните си умения Иризис включваше и кулинарни. Във фабриката тя бе готвила за себе си и приятелите, когато предлаганата в столовата помия им втръснеше. След бягството си тя бе успявала да се наяде истински само няколко пъти, и то предимно в Госпет. През последния месец се бе хранила с отвратителни гозби, а освен това и храната не бе достигала. В Джибсторн тя бе похарчила цяло състояние, за да се сдобие с най-доброто. Тази вечер щеше да приготви запомнящо се пиршество.

 

 

— Още колко възнамеряваш да ни измъчваш? — оплака се Ниш след няколко часа. От печката долитаха възхитителни ухания. Дори Флангърс, обичайно потънал в себе си заради принудителния живот, попоглеждаше към масата със светнали очи.

Иризис се усмихна мислено. Дългото отсъствие на храна пораждаше чудеса.

— Почти съм готова. Защо не приготвите масата?

Докато тези приготовления приключат, вечерята бе готова. Докато разбъркваше един от сосовете си, Иризис видя сянка, преминаваща през коридора. За момент сянката се поколеба пред вратата, сетне продължи. След около минута силуетът мина отново, погледна към печката и отмина. Жената се престори, че не е забелязала.

Тя започна да раздава чиниите. Никой не забеляза, че има една допълнителна чиния, съдържаща най-хубавите порции от всичко. Когато останалите започнаха да се хранят, Иризис взе въпросната чиния и се измъкна през вратата. И сама не би могла да обясни причината за постъпката си. Знаеше само, че изпитва любопитство към господаря на Физ Горго.

Не й отне дълго да го намери, защото Игур седеше край голяма маса в стая, намираща се в другия край на коридора. Той четеше и не вдигна поглед при влизането й. Газотворителят бе положен върху плота на масата му, разглобен. Във въздуха се носеше слабо ухание на сладник. В една чиния лежаха няколко парчета обелен корен.

Иризис се спря пред масата. Чувстваше се глупаво.

— Какво искаш? — изръмжа той, все така зачетен.

— Помислих, че може би сте гладен, лорд Игур.

Чувайки гласа й, той рязко повдигна глава и затвори книгата.

— Аха, занаятчията — каза той. — Не съм лорд, а извън това място не използвам името Игур. Миналото е мъртво, предпочитам да си остане такова.

— Откъде знаете, че съм занаятчия, сър?

— Възможно е той да чува всяка наша дума — цитира домакинът. — Зная всичко, което се случва във владението ми. Приемам, че скрутаторът ти те е изпратил да ме подмамиш?

Иризис се изчерви, сетне се засрами от изчервяването си.

— След като сте чули всичко, сър, трябва да знаете, че нарушавам изричната му заповед. Помислих си, че след като вие проявихте добрината да ни приютите, би следвало да ви се отплатя поне по този начин.

Устните му трепнаха. Иризис остана с впечатлението, че той е способен да разчита мислите й. В действителност тя не можеше да обоснове постъпката си. Знаеше единствено, че не е била продиктувана от привличане. Тя бе избрала своя любим и нямаше интерес към други.

— Много добре. Остави я върху масата и върви. Собствената ти вечеря ще изстине.

Иризис се поклони, обърна се и пое обратно към вратата. Усещаше, че погледът му я пробожда, но потисна желанието си да се затича. Този мъж я смущаваше. Когато се присъедини към останалите на трапезата, тя не можа да усети нищо от вкуса на шедьоврите си.

 

 

Тази нощ те спаха със съня на истински изтощените. Дори Флид не усети, когато Игур се промъкна в стаята им през нощта. Домакинът обгърна пръстите си със светлина и започна да оглежда посетителите си един по един. Погледът му се задържа най-дълго на трима: скрутатора, Ниш и Иризис. Докато се обръщаше да си иде, той едва не се препъна в Инуи, която лежеше встрани от другите и неспокойно се мяташе насън. Игур се приведе и докосна слепоочията й със сияещите си пръсти. Дребната жена се обърна и заспа спокойно, а той се оттегли.

На зазоряване бегълците се отправиха към въздухоплава, за да започнат поправките.

— Работете бавно — каза Флид. — Не искаме да си тръгнем днес.

Макар да се бавиха колкото можеха, балонът бе поправен още преди пладне. Инуи прикачи контролера си, а Флид изпрати Ниш при Игур, за да вземе газотворителя.

Крил-Ниш отиде в стаята в края на коридора. Там домакинът седеше на масата и пишеше. Сглобеният генератор се намираше до него.

— Вземи го — каза Игур, без да вдига очи от скърцащото перо.

Механикът плахо се пресегна и с две ръце повдигна тежкото устройство. Докато се обръщаше да излезе, домакинът каза:

— Ти си Крил-Ниш Хлар, оръжеен механик, син на Джал-Ниш Хлар. Животът ти се намира на кръстопът. Жените са били най-голямата ти слабост. Смяташ, че липсата на смелост е моят най-голям недостатък.

Ниш се изчерви.

— Простете, сър. Снощи бях изморен, гладен и изплашен. Понякога говоря без да мисля.

— Поне си честен — неохотно каза Игур. — Остави генератора за момент. Крил-Ниш, защо си тук?

Ниш го остави върху масата и разтри ръце.

— Скрутатор Флид ни доведе, сър. Не зная основанията му, макар че той търси помощ, която не може да открие другаде.

— В това няма нищо изненадващо. Той е низвергнат и преследван ренегат.

— Скрутаторите са глупаци, сър, които не…

Черните вежди се свъсиха.

— Кой ти е дал правото да съдиш могъщите, механико нищожен? — прогърмя Игур.

Някога Ниш би се свил, но сега той не трепна.

— Не съм сляп, сър. След като сте слушали разговорите ни, трябва да знаете, че съм виждал много велики и ужасни дела из целия свят. Покойният ми баща…

— Искаш да кажеш, че Джал-Ниш Хлар е мъртъв?

— Той бе убит в мащабно сражение с лиринксите преди няколко седмици. Убит и изяден.

— Тук съм изолиран — каза Игур. — Новините достигат до Мелдорин бавно, ако изобщо достигнат.

— Аз съм отдаден на дълга син, сър. Скърбя за баща си, макар той да беше зъл човек, готов на всичко, за да получи място в Съвета на скрутаторите. Не се поколеба дори да се отрече от сина си.

Игур се раздвижи при тези думи, затова Ниш накратко разказа осъждането си.

— Прежестоко наказание за един син, дори и за син, сторил подобна грешка. — Игур преценяващо огледа Ниш. — Но пък от подобни качества би имало нужда за спечелването на тази безкрайна война.

— При цялото ми уважение, сър, не съм съгласен. Неприятно ми е да кажа, че баща ми бе покварен, подобно на мнозина от Съвета, включително и председател Гор. Скрутаторите отдавна можеха да са спечелили войната, но я използват като средство да запазят властта си.

— Разкажи ми повече, механико.

Изглежда Игур проявяваше по-голям интерес към външния свят, отколкото твърдеше. Той разпитва Ниш почти час, много неизчерпателно от всички разпити, на които го бяха подлагали Флид, Витис и дори баща му. Което бе изненадващо, след като Игур се криеше от света.

Най-сетне Флид дойде, за да установи причината за забавянето на механика. Игур го освободи и двамата понесоха генератора обратно. Ниш се чувстваше изцеден.

— Изглежда го беше ударил на сладки приказки — каза скрутаторът след неловка пауза. — Ако не се лъжа, заръчах ви да говорите колкото се може по-малко.

— Ако вие сте в състояние да мълчите под разпита му, значи сте по-достоен мъж от мен — тросна се Ниш. И побърза да добави: — Което, разбира се, е така.

— Разбира се — засмя се скрутаторът и не каза друго.

Генераторът бе монтиран обратно. Напълниха и бъчвата му с вода, към която прибавиха малко сол. Ксервиш наклони глава към небето.

— Ще спрем да обядваме. Не искам да приключим прекалено бързо.

— Малко вероятно — каза Иризис. — Изпразненият балон ще се напълни почти след десет часа.

— И все пак.

Бегълците обядваха под пладнешкото слънце, когато Игур изникна на стълбите.

— По-добре се размърдайте — каза той. — Искам по здрач да ви няма.

— Не виждам как бихме могли — рече Флид. — Нужни са ни…

— Това си е ваш проблем. — Игур се обърна. — И щом си идете, не споменавайте за мен.

— Какво ще правим? — попита Иризис, когато той си отиде.

— Нямам представа.

 

 

Веднага щом Инуи насочи енергия към газотворителя, последният изпищя пронизително и започна да съска шумно.

— Този звук не ми харесва — рече Иризис, но проверката й установи, че генераторът работи отлично. Тя оповести това и намръщено се загледа в механизма. — Всъщност…

— Какво? — нетърпеливо се обади Флид.

— Генераторът работи по-добре от преди. Изглежда той е внесъл някакви подобрения.

— Проклетник! — Скрутаторът започна да се разхожда гневно из двора.

Час преди здрач балонът се бе издул.

— Товарете багажа — изфуча Ксервиш Флид. Бе раздразнен не само заради факта, че Физ Горго бе представлявал последната му надежда, а и защото Игур бе разговарял насаме с Ниш, Иризис, Мас, Фин-Мах, Флангърс и дори малката Инуи, но отказваше да говори с него самия. Скрутаторът се чувстваше обиден.

— Трябва да направя нещо — продължи той. — Това е последният ни шанс.

— Ами ако… — поде Иризис. — Не, това няма да свърши работа.

— Кое? — тросна се скрутаторът.

— Ако разговарям отново с него? — тихо отвърна занаятчията.

— И какво ще му кажеш? Той е на повече от хиляда години. Чул е и е видял всичко.

— Ако е прекарал последните двеста години тук, сам… може да не е виждал определени неща дълго време.

— Какво имаш предвид?

— Сещате се.

— Така да бъде. Не съм способен да сторя нищо, за да го привлека на своя страна, така че щом си решила да го съблазняваш…

— Нямах предвид това — студено отвърна Иризис. — За каква ме вземате?

Флид изглеждаше смутен.

— За човек, който изглежда не притежава поквареността на скрутатор.

— Ще приема това като извинение, но не очаквайте, че отново ще топлите леглото ми.

— Усещах, че това е приключило. Предполагам новата грейка се казва Ниш?

— Нямам представа за какво говорите — невинно заяви тя.

— О, не се съмнявам! Ще дойда с теб. Имам идея — каза Флид. — И ако се измъкнем от това място, няма да споменаваш нищо за нещата, които ще чуеш сега.

— Разбирам — рече Иризис, макар да нямаше представа за какво говори той.

Игур не беше в стаята си, но по време на обиколката на първия етаж жената дочу стъпките му върху стълбите на предната кула.

Домакинът подаде глава над перилата.

— Не е нужно да се сбогувате или да ми благодарите. Просто вървете.

— Първо трябва да говоря с вас — поде Флид. — Скрутаторите губят войната и…

— Някъде винаги бива губена война — безразлично каза Игур.

— Трябва да ни помогнете! — възкликна Ксервиш. — Съдбата на човечеството…

— Не ме е грижа нито за войната ви, нито за вас самите, скрутаторе. Ти се натрапи непоканен, саботира летящата си машина, за да се сдобиеш с предлог да останеш, а сега имаш нахалството да ми съобщиш, че съм длъжен да ти помагам. Нямам какво друго да ти кажа.

— Но войната ще засегне и…

— Живея в хармония със съседите си, включително и лиринксите. Върви да последваш примера ми.

— Враговете не искат мир.

— Нищо чудно, като се вземе предвид начинът, по който вашият Съвет се отнасяше към тях през последните сто и петдесет години. Може да не съм информиран за настоящето, но отлично познавам зачатъка на тази война. И не искам нищо общо с нея. Приятен ден. — Игур се обърна и започна да се изкачва.

Флид изруга тихичко. Той изглеждаше стар, мършав и озлобен. Очевидно не помагаше и неволното сравняване със запазения и уверен Игур.

— Нека аз да опитам — промърмори Иризис. — Вие вървете.

Преди Ксервиш Флид да е успял да отвърне, тя вече търчеше по стълбите.

— Сър? Ще ми отделите ли минутка?

Игур спря на площадката, въздъхна шумно и се обърна, за да я изчака.

Иризис осъзнаваше, че представлява омайна гледка — с подскачаща гръд, разстлана зад нея златна коса и приятно зачервени страни. Нямаше си представа какво ще каже, но знаеше, че домакинът ще я изслуша. Само мъртвец не би й обърнал внимание.

— Да? — хладно каза той. Може би действително бе изграден от камък. Може би хилядолетният живот бе отстранил определени страсти.

Занаятчията спря в края на междуетажието, на три крачки от Игур. Все още се беше задъхала от напрежение.

— Ксервиш Флид е добър човек, сър. Честен човек.

— Той е скрутатор, синоним на поквара. Не трябваше да му позволявам да се приземява тук.

— Съветът на скрутаторите го отлъчи — отчаяно каза тя. — Осъди го да робува.

— Изглежда е бил прекалено покварен дори за шайката им.

— Той винаги се е отнасял с мен…

— Ако не се лъжа, дъртият лицемер е твой любовник.

— От месеци вече не е — тихо каза тя. — А Флид не е стар, той е едва на шестдесет.

— А ти на колко си? Двадесет, двадесет и една? Той е противен стар развратник.

Тук Иризис би могла да спомене връзката на Игур с много по-младата Майгрейт, само че това не би помогнало с нищо. Тя опита друго.

— Чела съм Историите, сър.

— Като всеки друг. Втренчен в миналото, светът не е в състояние да зърне гибелта, която му предстои.

— Познавам Сказанието за огледалото, сър. Истинското сказание. Вуйчо ми разполагаше със скрито копие.

— Нима?

— И зная историята ви. Как Съветът на Сантенар ви е предал преди хиляда години. — Тя посегна и докосна ръката му. Игур рязко погледна надолу, но не се отдръпна. — Някога сте били измъчван от харона Рулке и сте изпаднали в лудост. Обикаляли сте света стотици години, без да стареете и без да използвате силите си, преди да овладеете древната аахимска крепост Физ Горго и да започнете да планирате отмъщението си. Открили сте Майгрейт, любовта на живота си. Освен това зная, че сте благороден, сър. Вие сте разрушили смъртоносния конструкт на Рулке, заплашвал Трите свята, макар че това е оставило Майгрейт пленена на Аахан. Сторили сте го, защото сте обичали света ни повече от всичко.

— Сторих го, защото това бе единственият начин да я спася — каза той, загледан в нищото.

Иризис продължи:

— А после, когато тя се е завърнала, вие сте предпочели да оттеглите всичките си претенции към нея и към своята империя, пред това да потопите света във война.

— Не беше така — промърмори Игур, все още загледан в миналото. — Тя не ме искаше. Искаше най-доброто, самия Рулке. Аз заемах далечно второ място след него. Изоставих империята си, защото без Майгрейт тя не значеше нищо. Дойдох във Физ Горго да умра, но продължих да живея, почти непроменен, докато тя е само спомен. Далечен сън.

— Значи е време да продължите.

Той плъзна поглед по нея.

— Ти си красива жена, Иризис, но не ме разчувстваш. Мини на въпроса, какъвто и да е той.

Занаятчията заговори по-тихо, за да не я чува скрутаторът.

— Виждате ли колко е деформиран Флид? Как самата плът е била остъргана от строшените му кости? Скрутаторите са му причинили това преди тридесет години, защото се е осмелил да проявява прекален интерес към делата на техния господар.

Това вече прикова вниманието му.

— Какъв господар?

Иризис подмина въпроса и продължи:

— А неотдавна те го отлъчиха и го осъдиха да умре като роб, теглещ кланкери.

— За което не се съмнявам, че е било заслужено.

— Те му наредиха да унищожи лиринкския възлопресушител в Снизорт, дадоха му дефектна машина, а после го обвиниха в некадърност. Приспособлението породи експлозията на възловата точка, унищожавайки не само излъчванията й, но и част от Снизорт.

— Какво? — извика той. — Не съм чул нищо за това.

— Кланкерите и конструктите останаха беззащитни на бойното поле и лиринксите се нахвърлиха отгоре им. Флид бе обвинен за случилото се бедствие, макар че той стори всичко по силите си, за да избегне битката.

— Възлова точка е била разрушена? — невярващо каза Игур, отмести Иризис и се отправи надолу по стълбите. — Истина ли е това, Флид?

— Беше най-колосалната експлозия, която бихте могли да си представите — със светнали очи отвърна скрутаторът. — Ние се намирахме във въздухоплав, на петстотин дължини над земята, а взривната вълна ни помете, разгръщайки се и много по-високо.

Игур се бе втренчил в него.

— А после? Някой отиде ли да огледа мястото на експлозията?

— Да, сър, аз, Ниш и Юлия, която вече не е с нас.

— И какво видяхте? — нетърпеливо извика домакинът.

— Две метални сълзи, всяка с големината на пъпеш, лъскави като живак. Не можах да се добера до тях…

Игур въздъхна.

— Значи е възможно. Какво стана със сълзите?

— Скрутатор Джал-Ниш Хлар ги взе, макар че ние узнахме това едва впоследствие. Той бе убил всичките си придружители, за да запази тайната. И бе отнесъл сълзите със себе си в битката в долината Скитални. Преди това бе принудил Ниш да ги докосне, предизвиквайки промяна у него. Ниш получи обогатен взор, макар че не притежава талант за Изкуството.

— Така ли? — рече Игур. — Продължи.

— Джал-Ниш използва сълзите, за да подсили алхимичното си Изкуство, но лиринкски мистик унищожи заклинанието му. Скрутатор Хлар е бил убит и изяден, а сълзите са изчезнали. Вярвам, че лиринксите са ги взели.

— Разбирам — рече Игур. — Я ми кажи, скрутаторе, каква е причината Съветът да ти причини подобно страдание преди тридесет години?

— Нима шпионите ви не са ви казали?

— Вече не разполагам с истински шпиони. Единствените новини отвъд морето, които получавам, идват от търговци и пътуващи безделници, чиято дума е съмнителна. Обикновено тези вести са стари.

— Зарових си носа в забранени тайни — каза Флид. — Затова ме наказаха.

— Задето си открил господаря им?

— Къде сте чули това? — извика скрутаторът. — Това е…

— Аз му казах, сър — намеси се Иризис.

— Не си имала право да разкриваш тази тайна — остро каза скрутаторът.

— Тогава не е трябвало да пиете толкова, за да я споделяте с мен — не му остана длъжна тя.

— Чакам — напомни Игур.

Флид поклати глава.

— Не мога да обсъждам скрутаторските тайни, сър, дори с вас. Заклел съм се, а аз не съм клетвопрестъпник.

— Аз уважавам дадената дума — мрачно каза Игур. — Няма да измъчвам съвестта ти, защото виждам, че тя е крехка. Ами ти, Иризис? Ти заклела ли си се да мълчиш?

— Обещах, че няма да казвам — промълви тя.

— Със или без клетва?

— Без.

— Тогава, след като сама изтъкна, че Сказанието за огледалото ти е познато, знаеш, че ще ми кажеш. Дори твоят скрутатор не би могъл да ми се възпротиви, макар че няма да го принуждавам да наруши клетвата към покварените си повелители.

Флид се бе втренчил в нея, отпуснал ръце. Само кажи, помисли си тя, и ще му се опълча до последната капчица сила, която се намира в тялото ми. Но Ксервиш не каза нищо. Може би искаше тя да разкрие онова, което той не можеше.

— Единственото, което зная — започна занаятчията — и което бе споменато в… необичайни обстоятелства…

— В обстоятелства на алкохолна омая! — каза Игур. — Това ли е цената на клетвата ти, скрутаторе? Две чаши? Три?

— … бе споменаването на някакъв Нуминатор — довърши Иризис.

— Нуминатор? — повтори Игур.

— Това е човекът, който възлага нареждания на скрутаторите, сър. Който е отговорен за настоящия ни свят.

Домакинът изсумтя замислено.

— Често се чудех как подобна сбирщина глупци и некадърници е успяла да придобие подобна власт и да я защити толкова дълго. Кой е този Нуминатор?

— Това е всичко, което зная, сър.

— Достатъчно е. Ти осигури убежище за своя господар.

— Аз нямам господар — отвърна тя.

— Щом казваш. Флид, разрешавам ти да останеш за няколко дни. Вечерта ще говорим по-обстойно. Щастлив ли си, след като получи желаното?

— Времето ще покаже дали цената си е струвала — рече скрутаторът.