Йън Ървайн
Скрутатор (35)

Осем

Операторът бе започнал да изпада в паника заради напрежението. Налагаше се Ниш да бъде силен и непреклонен заради него и заради оцелелите.

— Без паника — нареди той и стреля с копиемета си. — Всичко ще се оправи. Генерал Троист надали е далече.

До този момент Крил-Ниш така и не бе видял лицето на оператора си. Бе зърнал само проблясъци на дълъг нос, изтъняваща на темето коса и пълна липса на брадичка. Изглежда полето се канеше да угасне. Механикът се извърна назад — лиринксите се бяха прегрупирали и наближаваха. Бързо бяха превъзмогнали страха си.

Отсрещният бряг на реката бе празен, но в далечината се виждаха групи бойци и кланкери. Измежду дърветата и от други скривалища изникваха още войници, донякъде обнадеждени. Ниш не можеше да ги вини. Поне сред тях не се виждаха лиринкси.

— Спрете — нареди той, когато кланкерите доближиха мястото на брода. Войниците още не бяха преминали. Увиснал на бойната кула, механикът направи знак на машините да се разгърнат в защитна формация. Когато печално тънките редици бяха построени, Крил-Ниш даде знак на бойците. — Тръгвайте.

Войниците, заедно с първите кланкери, се отправиха към водата. По-нагоре върху склона лиринксите се прегрупираха.

Ниш погледна единственото си оставащо копие и потръпна.

— Ехей — обърна се той към окървавения стрелец в съседния кланкер. — Останали ли са ти снаряди?

Мъжът поклати глава. Същата липса се отнасяше за стрелеца зад него, а също и за третия. Ниш сигнализира на кланкерите, вече прекосили реката, да се разгърнат и приготвят копиехвъргачки — в случай че враговете разкъсат неговата отбрана. Прекосяването на цялата армия щеше да отнеме петнадесет минути. Малкият му ариергард щеше да се нуждае от много късмет, за да оцелее толкова дълго.

Механикът скочи на земята и започна да се оглежда за снаряди. Тук камъчетата бяха прекалено малки, но по-близо до реката те придобиваха портокалов размер. Той насъбра няколко кошници, които изсипа в кожената торба на катапулта. Останалите стрелци сториха същото. Тези снаряди бяха несигурни, но пак бяха за предпочитане пред отвратителното усещане за беззащитност.

Ниш непрекъснато следеше напредъка на бойците си. Укривалите се се оказаха повече от очакваното. Около четири хиляди и петстотин бойци бяха прекосили, оставаха още толкова. А кланкерите бяха не повече от шестстотин. Механикът бе изгубил около триста машини в сражението над теснината. В навечерието на атаката войската бе разполагала с пет хиляди кланкера. Местните щяха да разполагат с изобилие от метал — ако тук въобще бяха останали местни.

Лиринксите, поне хиляда на брой, се хвърлиха в атака.

— Запазете формация, кланкери — изкрещя той, макар че надали щяха да го чуят. — Не стреляйте, докато не дам знак.

В суматохата Ниш не можа да чуе дори собствения си глас. Някои от стрелците вече бяха открили огън, прахосвайки безценните си снаряди. Затова механикът скочи долу и изтича пред редицата машини, размахвайки ръце.

— Не стреляйте още! Предайте и на останалите.

Той сам обходи по-голямата част от тях, за да се убеди, че заповедта му е получена. Вече залиташе от изтощение, не бе ял нищо. Тласкаше го единствено волята му. Враговете се приближаваха бързо. Някои от тях се отправяха право към него — бяха изработили тази стратегия още в първите сблъсъци с човечеството.

Крил-Ниш посегна към меча си, но пръстите му се затвориха над празна ножница. Оръжието му бе пречило да седи зад катапулта, затова той го бе оставил горе в бойната кула.

Враговете се намираха само на сто крачки от него — по-малко от десет секунди за техния ход.

— Огън!

Стрелците запратиха залп, който разкъса вражите редици, но празнината бързо бе запълнена. Десетина лиринкса все още се отправяха към Ниш. С малко късмет стрелците щяха да изстрелят още един залп, но и това нямаше да се окаже достатъчно.

Крил-Ниш се хвърли към скобите върху страничната част на най-близкия корпус. Не успя да го достигне, защото коляното му се подви и го повали.

Земята под него се тресеше. Тъй като не му оставаше време за нов опит, а врагът заплашваше да го издърпа и разкъса, механикът се хвърли между втория и третия чифт метални крака, счупвайки няколко от ноктите си в припряност. И почти успя.

Едно от създанията го сграбчи за крака. Ниш започна да рита, стараейки се да освободи глезена си. Под лиринкския натиск кожата на ботуша пропука. Крил-Ниш се вкопчи в долната част на машината и дръпна с все сила, но напразно. Лиринксът бе много по-силен. Следващото дръпване изтегли механика. Това беше. Краят му бе настъпил.

Ниш се извъртя в движение, за да посрещне смъртта лице в лице. Лиринксът бе малък. Зеленият гребен оказваше женски пол.

Женските лиринкси често бяха по-едри от мъжките, което означаваше, че това създание е още младо. Но по острота на зъбите то не отстъпваше на възрастните.

Крил-Ниш започна да се мята, докато биваше придърпван. В следващия момент женската рухна назад. От дясната страна на челото й изникна червено петно. Смъртта не бе отслабила пръстите й, наложи се механикът да ги отдели лично.

Глезенът му не издържа изправянето, но Ниш успя да се изтегли до бойната кула на близкия кланкер. Навсякъде около машините лежаха лиринкси. Нужен му бе миг, за да осмисли случилото се. Някои от войниците бяха прекратили прекосяването си, за да им се притекат на помощ, засипвайки враговете с унищожителен арбалетен огън.

— Благодаря ти — обърна се Ниш към едрия войник с окървавена глава, който стоеше в бойната кула и презареждаше арбалета си. — Надявам се някой ден да успея да ти върна услугата.

— Ти вече го стори — дрезгаво отвърна окървавеният. Това беше Ксабиер. — В кошницата има още един арбалет и няколко болта.

Ниш зареди оръжието, нави тетивата и стреля.

— Къде беше? Търсих те навсякъде.

— Вътре, в безсъзнание — отвърна приятелят му и наклони глава, за да покаже трите окървавени бразди, разсичащи темето му. — До края на живота си ще имам проблем с прическите.

— Как се справяме? — Ниш огледа полесражението, но очите му отказваха да се фокусират.

— Справил си се отлично, Крил-Ниш. Повечето от войниците вече се намират на другия бряг.

— Но ни остават само девет хиляди. — Мащабът на поражението остави Ниш вцепенен.

— Спасил си девет хиляди живота, Крил-Ниш. Не са много мъжете, които биха могли да кажат това. А отвъд реката има и още оцелели. Можеше да стане много по-лошо.

— За тези войници нещата определено ще се влошат, ако враговете нападнат отново, както изглежда възнамеряват. Какво ще правим? Вече не мога да мисля от умора.

— Нареди постепенно отстъпление към реката.

— Но нали ти си офицерът?

— Днес ти се справи добре, лейтенанте. — Ксабиер му отдаде чест.

Това бе нещо съвсем незначително на пръв поглед, но Ниш се почувства страшно горд. Бе се справил добре, съвсем сам. Той се изправи, опря се на корпуса и размаха знамето.

— Към реката! — извика той на оператора.

Кланкерът се обърна тромаво. Краката от едната му страна се движеха по-бързо. Този бе от съвременните модели, които позволяваха едновременна употреба на различните оръжия. Ксабиер завъртя катапулта право назад, зареди, прицели се и стреля. А Ниш приготви последното копие.

В началото изглеждаше, че ще успеят. Ала лиринксите започнаха да се приближават, обсипвайки ги с всякакви подръчни материали — камъни, клони, мъртви тела. Парче ствол просвистя във въздуха, летейки право към Ниш. Той се приведе, а импровизираният снаряд прелетя над главата му и се вряза в катапулта.

— Ксабиер? — извика механикът.

Не последва отговор. Приятелят му бе останал някъде под отломките.

Лиринкс скочи върху гърба на кланкера. Крил-Ниш повдигна арбалета, залитна, когато машината слезе в хлътнатина, сетне изпълзя отново и стреля. В този момент кланкерът се разклати и изстрелът на механика пропусна.

Отстъпвайки назад, Ниш трескаво започна да подготвя оръжието за нов изстрел, усещайки, че няма да успее навреме. Лиринксът се хвърли насреща му. Младежът понечи да заобиколи отломките на катапулта, но нямаше място.

Точно под него се разнесе пукот. Лиринксът рухна мъртъв, прободен в гърлото от арбалетен болт. Стрелял изпод строшения катапулт, Ксабиер отново бе спасил живота му.

Ниш му помогна да изпълзи, сетне двамата блъснаха все още потръпващия труп. Половината машини от ариергарда бяха прекосили. Кланкерът на Ниш също се отправяше натам, но нямаше да успее. Поне сто лиринкса притичваха успоредно на реката, за да пресекат пътя им.

Механикът зареди арбалета си с предпоследния болт и зачака. Бе решен да оползотвори последните си изстрели. Той застана рамо до рамо с приятеля си — по-скоро глава до рамо, но сега Ниш се чувстваше равен с него.

Враговете се приближаваха бързо. Хлар си избра цел, стреля, опипом взе последния болт и зачака. Лиринксите също изчакваха момента си, решени да отскубнат една малка победа от днешния разгром.

Звукът на тръба се понесе над реката — познат звук. Ниш заслони очи и се загледа в далечината. Над хребета на хълма изникна кланкер, сетне още един, сетне още десет. От първата машина — огромно чудовище с дванадесет крака — се вееше познат флаг. Троист най-сетне пристигаше.

— Троист! — изкрещя механикът, макар да знаеше, че няма как да бъде чут. — Насам! Троист!

Стотиците новопристигнали кланкери вече изменяха курс към водата. Катапултът на предвождащата ги машина стреля. Снарядът прелетя над реката, премазвайки първите редици на враговете.

Този изстрел се оказа достатъчен. Лиринксите се пръснаха за секунди, покривайки се с камуфлажни цветове. Всичко бе свършило. И последните части от армията на Ниш прекосиха реката. Бяха успели.

— Изведи ни на отсрещния бряг, операторе — уморено нареди механикът. Отчаяно му се искаше да стане и никога повече да не се надига, но трябваше да остане на крака до самия край, за да докладва пред генерал Троист и скрутатора.

Кланкерът му нагази сред реката. Водата продължаваше да се издига, а операторът продължаваше тихичко да ругае, защото нивото й вече достигаше до гърдите му. Но останалите машини бяха преминали, показвайки постижимостта на делото.

Нестройни възгласи на радост посрещнаха капещия кланкер на Ниш. Войниците оформиха огромен кръг, поне двадесет редици, и започнаха да блъскат с оръжия по щитовете си. Скандирането им разтърси земята.

— Крил-Ниш Хлар, Крил-Ниш Хлар!

Механикът се спусна на земята и с усилие се задържа на крака. Той се тресеше, глезенът едва удържаше тежестта му, а раненото коляно пулсираше. Бе ранен на над двадесетина места и бе покрит с почти цялостна кора от засъхнала вражеска кръв.

Опрени един на друг, двамата с Ксабиер се отправиха към слезлите от дванадесетокракия кланкер. Сред тях Ниш разпозна Троист, скрутатора, Члър и лейтенант Пранди.

На няколко крачки от тях Ниш отвори уста, но не можа да промълви нищо. А скандирането бе оглушително. Да можеше Иризис да чуе…

— Съжалявам, че пристигаме толкова късно — каза Троист. — Спадането на полето ни забави невероятно много. Когато защитната магия изчезна, бяхме нападнати откъм гората. Успяхме да отблъснем врага, но не и без цената на загуби. А после се натъкнахме на прекалено дълбок поток и трябваше да прекосим реката, затова изникнахме от тази страна. Надявам се…

Генералът огледа остатъка от някога огромната армия. Върху лицето му изникна ужасна тъга.

— Това ли е всичко останало?

— Най-големите поражения ни бяха нанесени през нощта, сър — каза Ксабиер. — Преди да успеете да достигнете до нас.

— И така да е, това е мрачен ден. Но трябва да признаем, че би могъл да се развие още по-мрачно — продължи Троист и повдигна меча си. Скандирането спря.

Ксабиер свали шапката си.

— Лейтенанти Ксабиер Фру и Крил-Ниш Хлар на вашите услуги, сър. — Другата му ръка умело смъкна омазненото кепе на Ниш. — Лейтенант Хлар ще докладва. — Той потупа приятеля си по гърба.

Ниш се опита да преглътне. Не се сещаше какво да каже, а устата му беше пресъхнала. Члър му подаде мях с вода и механикът жадно отпи. Течността имаше вкус на кожа.

— Успях да пристигна навреме, сър — поде разказа си Ниш, обръщайки се към генерала. — Макар че извадих страшен късмет. Враговете бяха започнали да разчупват черупките си, когато навлязох във варовиковия лабиринт. Атаката започна само няколко минути след предупреждението ми. Това време бе прекалено малко, защото лиринксите наброяваха почти тридесет хиляди. Те веднага се отправиха към командния център, където избиха всички.

— Всички? — натърти Ксервиш Флид.

— Скрутатор Джал-Ниш Хлар бе примамил най-силните врагове при себе си. Той ги нападна с помощта на съ… на специален аспект от Изкуството си. Но враговете бяха прекалено силни.

Ниш описа първоначалния успех на баща си и последвалия сблъсък с лиринкския мистик.

— За това ще разговаряме допълнително — тихо каза Флид.

— Така всички в командната зона се оказаха избити, включително баща ми. Лиринксите… са го изяли.

До този момент не му бе оставало време да мисли за това. И сегашният момент не беше подходящ.

— Продължихме да се сражаваме през остатъка от нощта и през цялата сутрин. Направихме всичко по силите си. Справихме се дори по-добре, отколкото би могло да се очаква срещу така превъзхождащ ни противник. Убихме двадесет и пет хиляди лиринкси, сър, но на ужасяваща цена. Почти тридесет хиляди войници са мъртви. Около девет хиляди души прекосиха реката, но оцелелите машини са само шестстотин. На този бряг вече ни чакаха оцелели, но за тяхната бройка не мога да ви кажа нищо конкретно. Това е всичко, сър.

— Това не е всичко, сър — обади се Ксабиер. — На няколко пъти лейтенант Хлар организира безредните войници, уби поне десетина лиринкса с меч и арбалет и още много с копиемет. Докато съм бил в безсъзнание, той сам е повел остатъка от войската ни срещу превъзхождащи лиринкски сили и ги е разкъсал — нещо, което нито веднъж не е било постигано досега. Ако не беше Крил-Ниш Хлар, нито един боец от армията на Джал-Ниш нямаше да оцелее.

Настъпи дълго мълчание, след което генерал Троист пристъпи напред.

— Справил си се добре, Крил-Ниш. От първите прекосили войници научих част от историята ти. По-късно ще ми предоставиш подробен доклад, след като устроим сигурен лагер и се погрижим за ранените. Но първо искам да те възнаградя за проявеното мъжество.

Той направи знак към един от адютантите си, който пристъпи напред, носейки черен меч със сребърна дръжка и бял скъпоценен камък в петата. Троист взе меча, отпусна го върху дланите си и със същото движение коленичи.

— Крил-Ниш Хлар, приеми този меч като награда за храбростта си и в знак на включването ти като лейтенант в моята армия.

Ниш остана неподвижен, загледан в прекрасното оръжие.

— Не разбирам…

— Той потвърждава временното ти повишение, глупако — каза скрутаторът, стоящ на една крачка зад генерала. — Вземи проклетото оръжие и го размахай.

Ниш също се отпусна на едно коляно и прие меча, който се оказа неочаквано тежък.

— Не зная какво да кажа — дрезгаво каза той. — Благодаря ви, че пристигнахте навреме. И за честта, която ми оказвате, сър. Надявам се, че ще се окажа достоен за нея.

— Аз съм почетеният — отвърна Троист. — Ако имаше повече бойци като теб, Крил-Ниш, отдавна щяхме да сме спечелили войната. Изправи се, лейтенант Хлар. Поздрави хората си.

Механикът се надигна, отдаде чест на генерала, сетне издигна меч и го размаха в поздрав към четирите посоки — към войниците, редом с които се бе сражавал, и към погиналите им другари.

Те отново изреваха гръмовно, започнаха да скандират името му и да удрят по щитовете си. И не спряха, докато не прегракнаха.

Ако не беше мисълта за всички онези погинали — техни и негови братя — това щеше да се окаже най-щастливият ден в живота на Ниш.