Йън Ървайн
Скрутатор (34)

Седем

Нищожната армия на Ниш се намираше под мястото, където двата потока се сливаха, за да оформят река около двадесет дължини широка, прекалено дълбока и бърза, за да позволи прекосяване. Към входа на долината тя се стесняваше, за да се стрелне в редица бързеи, а после, след поредица завои, се отправяше към мястото, където долината се разширяваше.

— Колко дълбока е реката? — обърна се механикът към намиращия се до него войник.

— Прекосихме я на идване — каза сержант Лемуир. — Беше тежко, на повечето места достига до гърдите. Операторите никак не останаха доволни.

— Представям си.

Кланкерите можеха да продължат да се движат дори и наполовина изпълнени с вода, стига операторът да запазеше съсредоточението си, но преживяването надали бе приятно.

От другата страна на реката също имаше пръснати групи войници. Несъмнено там трябваше да има и вражеско присъствие. Но в по-голямата си част враговете се намираха от тази страна.

— Какво ще правим, лейтенанте? — попита Лемуир. Професионален войник се допитваше до съвета му? Но пък за тях Ниш действително бе лейтенант. Около пет хиляди бойци се взираха с очакване в него. Останалите вече се събираха зад гърбовете им, ескортирани от близо осемстотин кланкера и групи ездачи. Механикът бе разпитвал за Ксабиер, но никой не знаеше какво е станало с него или с останалите офицери. Пладне минаваше, а от Троист също нямаше и следа. Самият Крил-Ниш бе започнал да вярва, че няма да получат помощ, но нямаше намерение да сподели мислите си гласно.

Какво трябваше да направи? Едно беше да напътства няколко десетки войници, но командването на армия бе съвсем друго. Само че те очакваха от него да ги поведе, така че трябваше да изпълни очакванията им.

— Момче — обърна се Ниш към един млад сигналист, — призови сержантите при мен. Някой познава ли земята отвъд?

— Аз — обади се един парцалив младок.

— Ако успеем да пробием, какво следва?

— Пътят към морето е лесен, а после до Гнулп са не повече от два дни.

Ниш се покатери на склона, за да огледа долината по-добре. Лемуир го последва.

— Какво смяташ, сержанте?

Лемуир задъвка оцапан с кръв нокът.

— Чини ми се, че поне девет хиляди стоят на пътя ни. Повече са от нас.

— А зад тях ще има и още, укрити под склоновете и дърветата — рече Крил-Ниш. — Те могат да си позволят да чакат до здрач, но не и ние.

— Не съм чувал за успешна атака срещу превъзхождаща лиринкска част. — Войникът отдели нокътя си, задъвка го за момент, сетне го изплю върху скалата.

— Аз също — каза механикът. — Бихме могли да изчакаме. Още не е късно Троист да се появи.

— Досега да сме го видели.

Ниш се опасяваше от същото.

— Той ще прекоси по-надолу, където кланкерите му могат да минат.

— Няма да стигне навреме. Лиринксите няма да ни чакат, сър. Те се подготвят да атакуват.

Събраните лиринкси наистина се раздвижваха, а зад тях други изникваха от дърветата.

— Атаката винаги е за предпочитане — заключи Ниш. Поне решението бе лесно. — И те ще се сражават срещу нанагорнището.

Това не бе значително предимство предвид вражеското превъзходство откъм ръст и сила, но с друго войниците на Ниш не разполагаха.

Механикът изтича при събраните сержанти и обясни плана си. Описа и начина, по който бе провеждал успешни атаки срещу тромавите лиринкси.

— Това трябва да проработи — рече той. — Ако успеят да ни задържат тук до здрач, с нас е свършено. Генерал Троист не може да удържи срещу такава сила. Заради слабото поле е възможно кланкерите му да не са в състояние да се движат по наклон. Но нашите машини се движат по нанадолнище. Трябва да нападнем сега, уверени в победата. Иначе сме обречени. Можем да победим!

— Как? — осведоми се сержант с гъста брада и два лиринкски скалпа, капещи от раменете му: зелен и червен гребен. — Сред хората ми няма страхливци, но в този ден нямаме никакви основания за надежда.

— Разказах ви как се сражавах с тях. Аз не съм обучен войник, а само с меч убих шестима лиринкси.

— Това не ни помага особено — изръмжа сержантът.

— Лиринксите не обичат да се сражават през деня, така че това е най-добрият ни шанс.

— Отново ще вали — изтъкна брадатият, изпъвайки пръст към небето.

— По-надолу е слънчево. Облакът се разкъсва, а заради инерцията кланкерите ни ще останат незасегнати от слабото поле…

Сержантът поклати глава.

— За надвиването на толкова ожесточен противник ще се нуждаем от съвсем нов боен план. И страшно много късмет.

— Враговете имат и друга слабост — продължи Ниш, импровизиращ отчаяно. — Те изгубиха двойно повече бойци от очакваното, така че духът им трябва да е засегнат. Освен това не са свикнали да губят и са склонни да се паникьосват, ако предимството не се окаже на тяхна страна. Да оформим клин от кланкери, кавалерия и най-силните си бойци и да ги нападнем.

— Подобно нещо никога не е било опитвано — възрази сержантът. — Освен това долу е прекалено тясно, за да маневрират машините ни. Би било самоубийство.

— Значи ще стоим тук и няма да правим нищо.

— Вижте, сър, нужен ни е истински план. Не мога да въодушевя хората си, ако самият аз не вярвам в замисъла.

Ниш бе споходен от друга идея.

— Лиринксите не обичат да прекъсват атака, когато печелят. Какво би станало, ако ги нападнем с една трета от армията си, а после се обърнем в мнимо бягство? Ако те ни последват, нанасяме им жесток удар с цялата си войска.

— Това не е кой знае какъв план — каза сержантът, потривайки брадата си.

— Още не съм приключил. В контраатаката си ще насочим петстотин кланкера с все сила към средата на редиците им, сетне ще нападнем във всички посоки, изблъсквайки някои от тях към склоновете, а другите в реката. В дълбокото лиринксите ще се паникьосат и ще бъдат отнесени от течението. Тази паника ще се разпростре сред останалите. Щом предните им редици се обърнат, за да се защитават, остатъкът от силите ни ще ги притисне от другата страна. Ако окажем достатъчен натиск, може да си пробием път.

За момент сержантът го гледаше мълчаливо.

— Баща ви обичаше безумните планове, но него никога не съм го виждал на предните линии. Той винаги полага добри грижи за живота си.

— Баща ми е мъртъв, изяден от врага. Аз не съм безумен, сержанте. Всъщност съм ужасѐн, но ще стоя най-отпред, за да ни поведа — към победа или към смърт.

Изглежда сержантът преценяваше Ниш. Останалите сержанти и войниците затаиха дъх. Мъжът със скалповете еполети се обърна към Лемуир и го попита нещо, което механикът не чу. Сетне отново се обърна към Крил-Ниш. Предишният му поглед бе преценявал вида на механика, а настоящият отмерваше репутацията и делата му. Цялата армия знаеше какво бе сторил Ниш по време на битката.

Накрая сержантът се ухили и протегна ръка.

— Ще го направим, сър. Смърт или слава!

Цялата войска си отдъхна, когато Ниш стисна мазолестата длан.

— Тогава да се захващаме — обърна се механикът към бойците си. — Ще образуваме преден отряд, съдържащ една трета от силите ни. Не най-добрите бойци, а най-бързите и хитроумните, защото трябва да се престорят убедително. Те ще нападнат, подкрепяни от сто и петдесет кланкера, които ще се придвижват съвсем бавно, създавайки впечатлението за недостиг на енергия. Останалата част от армията ще се задържи с неспокоен и уплашен вид.

— Няма да ни е нужно да се преструваме — сухо отбеляза Лемуир.

— Когато отрядът почти е достигнал вражеските сили, кланкерите ще спрат в престорено изчерпване. Стрелците ще изкрещят уплашено. Войниците ще се сражават още минута, сетне всички ще се обърнат и ще побегнат хаотично.

— Надявам се, че лиринксите ще ги последват. Ако действително стане така, ние ще се нахвърлим върху тях с остатъка от кланкерите и най-опитните си бойци. А мнимите бегълци отново ще се построят и хвърлят в атака. Нека сержантите, които ще сформират предния отряд, да подготвят войниците си.

Неколцина от въпросните се затичаха.

— Ти — обърна се Ниш към дългунест и дългокрак вестоносец, яхнал дорест кон — върви при кланкерите. Нека операторите и бойците им да се държат сепнато, но ако ходът ни успее, да оформят клин зад моята машина. Ще се врежем в лиринкските редици с почти всички кланкери и половината си бойци. Сержанти, поставете най-добрите си хора по фланговете, останалите да стоят назад. — След като даде подробни нареждания, механикът заключи: — Ако пробием, отправяме се към реката и прекосяваме край завоите. Пригответе се.

Оставащите сержанти и сигналисти се отдалечиха. Подлъгващата част бързо се сформира. Войниците бяха не само дисциплинирани, но и сносни актьори — изглеждаха готови да се разбунтуват. В известна степен преиграваха, само че от разстояние лиринксите нямаше да успеят да различат това.

Той отново се опита да прецени бройката на враговете. Нищо чудно тя вече да надхвърляше десет хиляди. В по-ранните сблъсъци Ниш бе изгубил около хиляда бойци, така че бройката на хората му достигаше по-малко от девет хиляди. Подкрепяха ги и деветстотин кланкера. Нищожна сила.

Замисълът на Ниш зависеше от силата на полето — или по-скоро слабостта му. Летенето поглъщаше много енергия. Ако той успееше да преведе войниците си отвъд реката, щеше да се сдобие със сериозно предимство, защото лиринксите се страхуваха от водата. Но ако излъчването бе достатъчно силно, създанията просто щяха да прелетят на другия бряг и да подновят атаките си. Тогава с войската му щеше да бъде свършено.

— Готови са, сър — каза изникнал до него сигналист.

— Напред! — нареди Ниш.

Заделеният отряд се хвърли напред. Механикът затаи дъх, защото враговете изцяло запълваха прохода и бяха толкова многобройни, че съществуваше опасност да унищожат бойците му. Дъжд от болтове и копия се изсипа върху лиринксите, но не огъна редиците им. Когато войниците на Ниш се приближиха, насреща им полетяха част от хвърлените копия. Много от бойците погинаха — повече от уцелените лиринкси.

— Поемайте назад — простена той, осъзнавайки на какъв риск е изложил хората си. Те продължиха.

Тогава кланкерите спряха. Стрелците се развикаха уплашено. Операторите тромаво обърнаха машините си. Войниците започнаха да крещят, захвърлиха оръжията си и побягнаха. Ниш впиваше нокти до кръв в дланите си. Всичко беше толкова убедително.

Дали замисълът му щеше да успее? Всичко зависеше от реакцията на лиринксите. В началото изглеждаше, че те няма да реагират, сетне като един се хвърлиха след бягащите. Лиринксите бяха по-бързи от човеците. Клането бе покъртително, а Ниш не можеше да стори нищо, за да спаси избиваните — те се бяха пожертвали, за да спасят останалите.

Войниците се пръснаха, кланкерите също, почернели от вкопчили се в тях бойци.

— Заповеди, сър? — напрегнато попита сигналистът.

— Още не. — Лиринксите трябваше да се приближат още малко. Чакането бе съкрушително, гледката бе ужасна. Най-сетне враговете се отдръпнаха от теснината. — Напред! — изрева Ниш, размаха меча си и дотича до един от кланкерите. Там той се настани в седалката пред стрелеца. Машините се раздвижиха, войниците също. — Това ли е най-голямата скорост, която можем да развием? — провикна се той към оператора.

— По нанадолнището ще ускорим — отвърна запитаният, — но полето е слабо и намалява непрекъснато. — Зъбите му тракаха. Ако изгубеше излъчването, щеше да изгуби и машината си.

В устрема си те бързо се приближаваха към врага. Стрелецът задейства катапулта, снарядът прелетя над главата на Ниш… и се започна. Останалите кланкери изсипваха копия и камъни. Сред лиринкските редици се образуваха празнини. Катапултните механизми тракаха ожесточено. Залитащият Ниш подаде на стрелеца друг снаряд. Искаше му се да използва копиемета, но кланкерът бе от старите модели, които не позволяваха едновременна употреба на двете си оръжия.

Когато до лиринкските редици оставаха около петдесет крачки, войниците бяха засипани от снаряди — използвани копия, едри камъни… всичко, което лиринксите бяха в състояние да докопат. Умело хвърлено копие отнесе стрелеца на кланкера вдясно от Ниш. Поне враговете не използваха катапулти — изглежда подобни оръжия не се поддаваха на скалоформиране.

За пръв път в живота си Ниш не се страхуваше за себе си. У него не бе останало място за подобни чувства, защото изпитваше единствено ужасна и мъчителна болка за избиваните си войници. Изпитваше състрадание дори към погиващите врагове. Може би досегът със сълзите бе изострил не само възприятията, но и чувствата му. Заобиколен от безсмислена жестокост, механикът се стараеше да спаси колкото се може повече от хората си.

Вече можеше да разчита лицата на враговете. И почти разбираше цветоницирането им. Те бяха неспокойни от неочакваната атака. Това беше добре!

Клинообразната формация хора и кланкери се вряза в лиринкските редици. Машината на Ниш стъпка някакъв тромав лиринкс, явно ранен. Друг скот скочи върху бойната кула, обезглавявайки стрелеца с един удар. Крил-Ниш извъртя копиемета и стреля. Силата на изстрела блъсна създанието над корпуса. Механикът избута трупа на стрелеца и скочи в лепнещата от кръв седалка, полагайки усилия да не мисли за това. Трябваше да мисли за армията.

Острието на триъгълника, няколкостотин кланкера и тройно повече хора, бе разкъсало формацията на враговете и сега бе оформило кръг от три редици машини, от който се носеше летяща смърт. След шест залпа, оставили земята осеяна с мъртви лиринкси, войниците изникнаха иззад стената от метал, за да опитат да разкъсат лиринкските редици. Ниш стреля с катапулта и с мъка понесе нов тежък снаряд. След това се прицели над главите на войниците. В тази ситуация той нямаше как да пропусне.

Оцелелите от първоначалния щурм се бяха присъединили към другарите си, бяха се въоръжили и сега нападаха отчаяно, извличайки цялото предимство на позицията си. Ниш не можеше да прецени развоя на битката. Дори от върха на кланкера можеше да види единствено кипящо около него всеобщо сражение. И все пак натискът трябваше да оказва влияние върху лиринкските редици. От дясната му страна лиринкси бяха изблъскани в реката, където те се удавиха. Вълна от пепелив цвят плъзна по кожите на сражаващите се създания. Удавянето бе за тях ужас, който многократно надвишаваше смъртта в битка.

Крил-Ниш изстреля всичките си каменни снаряди и всички копия без едно. Почти всеки от изстрелите му бе уцелвал. Не можеше да бъде другояче, тъй като редиците около него бяха изключително гъсти.

Сред лиринкските редове изникна червено-черен проблясък, издаващ притеснение. Веднага след това той премина в камуфлажен цвят, защото предната им редица се разкъса.

Това далеч не бе краят, но представляваше първият знак, че тактиката работи. Ниш даде знак на двадесет кланкера да заемат пролуката, а останалите машини продължиха да се сражават. След още десет съкрушителни минути везните започнаха да се накланят в полза на неговата войска. Изкачващата се част вече се намираше на по-малко от сто крачки, а редиците й стояха стабилно.

Ниш не спираше да преподрежда войниците си, за да подсилва изникналите слаби места и да разгръща границите на натиска. Лиринксите, които бяха започнали да се сражават на отделни групи, се разкъсаха. Двете части от войската на Ниш се сляха. Пътят към брода бе открит.

Войниците и кланкерите му се отправиха през пролуката.

— Към брода! — нареди той към втората вълна. А на оцелелите от първата атака заръча: — Оформете ариергард с кланкерите. Ще ги задържим. Стрелците да съберат копия.

Въпросните скочиха от бойните си платформи и започнаха да събират снаряди. Ниш остана на мястото си, наблюдавайки врага. Лиринксите се бяха скупчили близо до единия склон, втрещени от поражението и близо до паника. Предводителите им отчаяно се опитваха да ги организират, затова Ниш стреля към малката група офицери и с удоволствие ги видя да се пръскат. Едно нападение в гръб би намерило войниците му уязвими.

Войската се втурна през тесния проход и продължи по нанадолнището. Той даде сигнал на задните редици да оформят защитна линия. И се постара да не мисли за ранените, чиито жални викове надвишаваха тропота на кланкерите. И този път всички, които не бяха в състояние да продължат сами, трябваше да бъдат изоставени. А те бяха стотици. По лицето на Ниш се стичаха сълзи заради мисълта, че му се налага да изостави хора, сражавали се толкова храбро. Но не можеше да стори нищо. Всеки, който останеше да помага на ранените, щеше да бъде убит.

От лявата им страна се бе събрала вражеска група, подготвяща се да атакува. Ниш се огледа. Главната част от армията му бе преполовила пътя до брода.

Към него дотича войник, залитащ под тежестта на наръча копия.

— Сметнах, че може да ви потрябват — лаконично каза той.

— Благодаря ти, войнико.

Фланговете на машините от задния отряд вече бяха заели позиция.

— Вървете! — кресна Ниш на пехотинците от ариергарда. — Изчакайте ни при брода.

Той им даде около минута да се отдалечат, обстрелвайки враговете, за да ги удържа. Сетне даде сигнал на задните машини.

Осемте метални крака на кланкера му започнаха да тъпчат земята, премазвайки камъните на прах. Машината му се понесе по стръмния склон, подхлъзвайки се по влажната глина. За момент операторът изгуби контрол, сетне овладя залитането.

Ниш забеляза, че сред тропота на краката се долавя засилваща се неравномерност.

— Какво става? — изкрещя той.

— Нямам представа! — изхленчи операторът.