Йън Ървайн
Скрутатор (28)

Едно

Онези от аахимите, на които не бе възложено да местят конструкти и не се отправяха към южния лагер, бяха заети да издигат паметник за погиналите. Телата бяха изнесени и погребани веднага след края на сражението. Лятната горещина бе наложила тази постъпка, макар аахимите горчиво да съжаляваха, че са положили мъртъвците си в чужда земя.

Тиан не видя почти нищо от издигането му — с изключение на един ден, в който тя часове наред пренасяше камъни с конструкта. Но това добре показваше важността, която аахимите отдаваха на мемориала.

Сега тя живееше в непрекъснат страх от амплимета. Макар нейното оцеляване да зависеше от него в същата степен като това на аахимите, ориста на Генис в още по-голяма степен й бе показала колко капризен може да бъде кристалът. Той можеше да я изтърпи още ден, седмица или месец, но рано или късно щеше да я порази. Ако амплиметът избереше да я замени с по-могъщ слуга, достатъчно му беше единствено да проточи потока на енергия съвсем малко по-дълго от поносимото за Тиан.

Аахимите бяха експериментирали с редица разтоварващи напрежението устройства, преди да се спрат на сребърен шлем, еднакво огледален и откъм повърхност, и откъм вътрешност. Горната му част бе украсена с рубини и гранати, оформящи последователности в среброто. Вътрешната част бе гладка, но в нея се виждаха връхчетата на кристали, напомнящи звезди в свечеряващо се небе.

Когато Триор постави шлема върху главата на Тиан, той се оказа прекалено голям — аахимите не се бяха съобразили с човешкия й размер. Наложи се добавянето на кожен ремък. След него шлемът стоеше стабилно.

След това кристалите бяха заредени — не с амплимета, а с помощта на прибор, какъвто Тиан виждаше за пръв път: простоват куб от черен метал, чиито дължини споделяха приблизителна дължина с лактите на занаятчията, а вътрешността му бе черна. Шлемът бе поставен вътре, след което изчезна.

Това не беше, доколкото Тиан можеше да прецени, някаква илюзия или фокус. Шлемът, макар и изработен от метал, вече не се намираше в кутията. След няколко минути от нея долетя рубинен проблясък. Триор отново бръкна вътре, при което ръката й изчезна като отрязана, и издърпа шлема. Рубините и гранатите сияеха, макар блясъкът им да изчезна в дневната светлина.

В мига, в който аахимата постави шлема върху главата на Тиан, главоболието и неприятните усещания напуснаха последната. Някой й подаде увития амплимет. Докато занаятчията отгръщаше металната пластина, нишковидни и сребърни лъчи се разпръснаха във всички посоки от кристала и тя видя невъзможното: пет други куба бяха прикачени към черната кутия по невъзможен начин. Това бе четириизмерен куб, тесеракт.

— Чувствам се замаяна. — Тиан побърза да затвори очи. Много занаятчии бяха полудявали след опитите си да надникнат в четвъртото измерение. Тя залитна в стола си, а Тицеа я подхвана.

— Така по-добре ли е? — попита Юриен, застанала над нея.

Тиан потърка очи. Странният образ бе изчезнал, черният куб отново представляваше обикновена кутия.

— Така мисля. Ще ми е нужно малко време, за да свикна. Дайте ми няколко минути.

Тицеа й донесе чаша с вода, която Тиан пресуши на един дъх. Все още изпитваше леко треперене.

— Вече съм готова да опитам.

Амплиметът бе инсталиран в гнездото си. Тиан си сложи шлема и отново, за няколко секунди, зърна невъзможните форми на четвъртото измерение. Обгърната от множество излъчвания, до едно ярки, тя извърна глава. Това я притесняваше — заобикаляше я толкова много енергия, от която да черпи.

— Времето ни е ценно, Тиан — обади се Витис иззад гърба й.

Тя започна да тегли енергия от най-близкото поле и се постара да я задържи, докато посягаше към второ. Двоен приток на сила започна да я обгръща. И двете полета се задържаха в съзнанието й. Занаятчията посегна към трето поле, сетне се включи към четвърто и пето. Това бе същинско чудо.

— Готова съм.

Триор даде знак и конструктите поеха напред. Още преди въжето да се е опънало, първият конструкт зад тях се раздвижи, последван от онзи зад него. Тиан различаваше изкривяванията, които иноземните машини внасяха в излъчването на полето, виждаше и как да отправя енергия към тях, за да не се налага да ги тегли. Захранването, стичащо се по проводниците, сега се оказа достатъчно, за да им предостави собствена тяга.

Тиан погледна назад и успя да зърне нескрита емоция върху лицето на Витис, застанал в бойната кула. Изглежда планът му все пак щеше да проработи.

В началото напредъкът беше бавен. Тъй като към водещия конструкт бяха прикачени множество машини, Тиан не биваше да допуска и миг разсейване, за да не ги повреди. И все пак до полунощ тя бе извършила четири тура. Още двеста и четиридесет конструкта бяха пренесени до новия лагер. При всяко връщане тя носеше припаси, пристигнали от Госпет в новия лагер.

Ден по-късно работата се превърна в рутина. Почти триста конструкта бяха премествани дневно. От единадесетте хиляди машини, преминали през дверта, около шест хиляди бяха дошли в Снизорт. Около петстотин бяха увредени в битката и бяха изоставени. Витис се реши на това с изключителна неохота — аахимите не искаха да оставят технологията си достъпна за съюзници или врагове, но не можеха да сторят друго, освен да отстранят контролните механизми.

Тиан бе прекалено изморена, за да се задържа изправена. От изтощение дори не чувстваше глад. Ако всичко минеше без проблеми, операцията щеше да отнеме поне още седемнадесет дни. Дори и с шлема тя не виждаше как би могла да оцелее.

Поне Витис не позволяваше на приемния си син да се приближава, за което Тиан бе благодарна. Минис представляваше проблем без разрешение.

На следващото утро Витис не остана в кабината на конструкта. Придружаваше я единствено Тицеа. В този и в следващите девет дни всичко мина добре. Но на единадесетото утро занаятчията се събуди грохнала. Сънят не й бе донесъл отмора. Чувстваше се разядена. Пренасяната през нея сила я подкопаваше, също като в Калисин. Тя бе изгубила цялото тегло, придобито в Нириандиол.

Витис не се интересуваше от състоянието й. Той нареди тя да бъде отнесена до конструкта и поставена на креслото. Бяха прибавени допълнителни ремъци, за да задържат жената седнала, когато тя отслабнеше прекалено, за да се задържа на стола. Още триста конструкта бяха извлечени в този ден. И това продължи, ден след ден. Накрая останаха не повече от триста машини. Повечето от тях принадлежаха на клан Елинор, както винаги, оставен на последно място.

Макар да беше изтощена, Тиан всяка нощ се упражняваше в стаята си. След една седмица тя бе в състояние да направи сто крачки сама. След две седмици крачките станаха хиляда.

Витис повече не бе споменавал за полета, което я тревожеше. Ако той бе изпратил някой от първите конструкти, отнесени до границите на излъчване, към Тиртракс, по това време машината вече би трябвало да е пристигнала. Малиен щеше да разкрие тайната и тогава Тиан щеше да стане излишна. Нещо повече: убиването й би било само от полза.

Беше време да приведе плана си в действие. През последните седмици Тиан бе научила много за Изкуството. По принцип мистиците използваха енергията колкото се може по-пестеливо. Това, според Тиан, бе еквивалентно на стрелец, комуто е позволено да запраща само по една стрела седмично. След като бе черпила енергия от няколко полета в продължение на шестнадесет часа всеки ден, занаятчията бе натрупала повече опит, отколкото повечето гадатели биха събрали за цял живот.

Уви, тя не разполагаше със знанието, за да се възползва от натрупания опит. Бе се опитала да вмести всичко това в геомантичната основа, която Гилаелит бе започнал да изгражда у нея в Нириандиол, само че обучението му бе прекъснало преждевременно. Тук това нямаше значение, защото аахимските мистици щяха да й помагат при нужда, а целителите им не жалеха изкуството си за нея. Но когато останеше сама…

И все пак тя трябваше да действа, без значение колко неподготвена се чувстваше. След като и последният конструкт бъдеше преместен, аахимите щяха да се погрижат тя никога да не се докосне отново до амплимета.

Събуди я някаква глъчка. Входната завеса бе отместена. Влезе висок силует, понесъл фенер.

— Тиан! — настойчиво прошепна той.

Това бе Минис, облечен единствено в нощна риза. Сърцето на Тиан се сви. Тя придърпа завивката до брадичката си.

— Какво искаш, Минис? — студено попита тя.

Аахимът рухна на колене.

— Да ти кажа колко съжалявам за стореното и да те помоля за прошка. Само това.

Занаятчията извърна лице към платнената стена.

— Ти ме излъга. Даде ми обещания, които отказа да изпълниш и спазиш. Още от самото начало ти ме използва, Минис. Всяка твоя дума се оказа лъжа. Аахимите са започнали изработката на конструктите най-малко десетилетие преди ти да се свържеш с мен така невинно и случайно.

Младежът протегна ръка към нея, но Тиан показно скри своите под завивката.

— Наистина наруших обещанието си, Тиан, и никога не съм спирал да съжалявам за това. Но и аз самият също бях използван.

— Това са празни думи, Минис — рече тя, без да го поглежда. Не смееше, защото все още не бе безразлична към него, въпреки всичките си яростни заричания. — Животът ме е научил, че е възможно думите да не значат нищо. Или да значат каквото и да е. Затова се ориентирам по делата. И твоите дела показват какъв си в действителност. Същото важи и за останалите аахими.

— Моля те, повярвай ми, Тиан. Не ме съди по недостатъците на другите. Аз никога не съм те лъгал.

— Докажи го! — просъска тя, но Минис не можа да отговори, прекъснат от рева на зовящия го Витис. Младият аахим побърза да излезе.

Тиан се облече и се подготви за последния си ден. Тицеа щеше да я придружава, както винаги. Нямаше да има промяна и в традицията следващият конструкт да съдържа войници с арбалети, а също и мистик, който следеше всички нейни действия. И след всичките тези дни аахимите не бяха отслабили бдителността си.

Денят протече зле, защото Тиан не спираше да мисли за предстоящите си тревоги. Още по средата на първия тур тя изгуби полетата и конструктът тежко се стовари върху земята. Останалите машини сториха същото.

— Какво има? — неспокойно попита Тицеа.

— Умът ми е станал на армея.

— Какво е армея?

— Няма значение.

От един от теглените конструкти дотича Витис, който скочи върху корпуса на нейната машина. Значи предводителят още наблюдаваше Тиан.

— Проблем ли има?

— Изгубих полетата.

— Заради Минис, нали?

Тя не отговори.

— Ще се погрижа той да не те безпокои отново! — С тези думи аахимът скочи обратно на земята.

Това забавяне бе кратко, но Тиан изгубва излъчванията още два пъти. Във втория случай три конструкта се сблъскаха жестоко и трябваше да бъдат изоставени. Витис бе побеснял. Така ритъмът бе нарушен. В края на деня оставаха още двеста конструкта.

Тиан се увесваше върху ремъците от изтощение. Тицеа я отнесе обратно в палатката, където жената се отпусна върху матрака си, неспособна да заспи. Странни образи продължаваха да изникват в ума й — образи от други измерения, неразбираеми. Накрая, докато биваше поднасяна вечерята, занаятчията се унесе.

Тя се събуди, за да открие Витис седнал наблизо. Тиан се сепна и се отдръпна в ъгъла на леглото си.

— Не се страхувай — каза той. — Не съм такъв.

— Зная какъв си. Какво искаш?

— Спомняла ли си си още нещо за изгубения ми клан?

Занаятчията се замисли, преди да отговори. Сега спомените й бяха ясни, макар че не бе сигурна за значението им.

— Чух викове. Някои звучаха предсмъртно. — Тя го погледна в очите. — Съжалявам.

Тиан наистина съжаляваше. Слабостта й се състоеше в това, че тя му съчувстваше за болката въпреки начина, по който Витис я използваше.

— Разнасяха се викове на агония, сякаш хора биваха преобръщани.

Витис потръпна. Тя бавно продължи:

— И хора се оплакваха, че са изгубени. Други се зовяха, за да се съберат на едно място.

— Изгубени в празнотата, но не и мъртви — промълви предводителят. — Не съм сигурен дали тази съдба е за предпочитане.

— Не зная нищо за празнотата.

— Тамошната реалност не прилича на нашата. Там всичко се променя. Нищо не е стабилно. Възможни са неща, непостижими в материалните светове. Там лиринксите са летели навсякъде, ловейки други създания, превръщайки се в жертви на свой ред.

— Нищо чудно, че са искали да избягат.

— Празнотата е изпълнена с жестоки същества, а борбата за оцеляване е изключително ожесточена. Никой звяр не може да си позволи и миг отпускане. Изчезване заплашва онези, които не се адаптират.

— Твоят народ е умен — каза Тиан. — И разполага с конструктите си. Може да оцелее там.

— Истина е, че клан Интис не отстъпва лесно. Освен това празнотата е изпълнена със сурови енергии, напомнящи излъчванията на този свят и моята родна планета. Възможно е някои от тези енергии да се окажат подходящи за машините ни. Но дори и да са оцелели за известно време, в този момент трябва отдавна да са погинали. Как биха могли да се приспособят за толкова малко време?

 

 

Разпитът продължи същата нощ. Триор, Юриен и Луксор се присъединиха към Витис. Те многократно караха Тиан да повтаря историята си, за да научат повече за гласовете, чувани от нея след използването на амплимета, и тайната на полета, която все още им убягваше.

Това се оказа почти също толкова изтощително, колкото тегленето на конструкти. Нужни й бяха огромни усилия, за да запазва фасадата на леко луда, глуповата и гениална девойка. Когато четиримата аахими най-сетне се оттеглиха в единия ъгъл на палатката, по гърба на Тиан капеха ледени капчици пот.

— Не съм сигурна, че й вярвам — каза Триор, все още разговаряща на общия език. Изглежда те искаха Тиан да разбира какво си говорят. И да се опасява.

— Скоро ще узнаем истината — отвърна Юриен. — Поне за полета.

— Как така? — попита предводителката на клан Натаз.

— В деня, в който тя дойде тук, преди три седмици, изпратих три машини до Тиртракс. Заръчах им да попитат Малиен как е бил построен летящият конструкт.

— Защо чак сега научавам за това? — мрачно каза Витис.

— Свързах се със собствените си хора край Госпет — каза Юриен. — Използвах пленен скит. Ако всичко е минало добре, конструктите трябва да са достигнали Тиртракс преди десет дни. Казах им да изпратят отговор веднага щом навлязат в постижим за птицата обсег.

Старицата се извърна и погледна Тиан в очите. Юриен искаше занаятчията да знае, че й остава малко време.