Йън Ървайн
Скрутатор (26)

Двадесет и пет

Стремглавото пътуване до Скитални бе отрупано с механични проблеми, които заплашваха да забавят напредъка на армията. В случаите, когато повредите не можеха да бъдат отстранени веднага, засегнатите кланкери и товарът им войници биваха изоставяни заедно с механик, за да се присъединят впоследствие. Троист усилено спореше със скрутатора за това — генералът не искаше да изостави и едничък от войниците си, но случаят го налагаше. Идеята за нощно пътуване бе изоставена. Вместо това генералът събуждаше хората си още преди зазоряване, но дори и така те пак изоставаха от графика.

Флид прекарваше повечето от времето си затворен в друг дванадесетокрак кланкер заедно с главния мистик на войската — кльощав и дългунест лудак с малко коремче, носещ абсурдното име Нутрид. По форма главата му приличаше на томахавка, очите му бяха огромни и оцъклени, а вечно свитите му устни напомняха на хоботче.

Ниш не бе разговарял с Нутрид. Механикът дори избягваше да се приближава до кланкера му — магьосниците бяха особено раздразнителни, когато работеха, а възстановяването на Флид му връщаше обичайната избухливост. Все пак Крил-Ниш успя да подразбере, че скрутаторът и Нутрид се опитват да внесат изменения в прикриващо заклинание, за да скрият цялата флотилия кланкери в последния ден на пътуването. Носеха се слухове, че Нутрид се съмнявал в успеха на начинанието. Подобни заклинания имаха частичен успех, освен това до този момент не бяха прилагани в толкова голям мащаб. Напрежението върху мистиците — да не говорим за полето — щеше да е невероятно.

Два пъти в първия ден от пътуването, а после и три пъти на втория, цялата колона спираше, за да могат двамата гадатели да изпитат заклинанието. По време на първите три спирания не се случи нищо, с изключение на грохналостта на Флид.

Ниш тъкмо излизаше от кланкера на Троист, когато започна четвъртият опит. Въздухът затрептя със зелен блясък и всички мравуняци, намиращи се в обхват от двеста крачки, избухнаха, заливайки войската с червеникава глина и малки зелени мравки. И час по-късно Крил-Ниш все още не можеше да ги изчисти от косата си. Уви, същото се отнасяше и за готварските котли. Обядът непоносимо вонеше на мравчена киселина — дори най-коравите войници се въздържаха.

Мистиците опитаха отново по залез, докато войската спираше за нощувка. Този път Ниш стана свидетел на избухването на лилав пламък, долетял откъм нужниците. Използващите ги войници се затичаха панически, препъвайки се в спуснатите си панталони. И този опит имаше отражение върху храната, макар и индиректно. Главният готвач се оказа сред пострадалите и го прие лично. Той се затвори в кланкера си и дори Троист не можа да го убеди да се заеме с вечерята. Задачата се падна на неговия помощник, сносен в помагането, но слаб в организацията. Вечерята, която той поднесе три часа по-късно от нормалното, бе по-лоша и от мравчения обяд. Киселият Троист, измъчван сериозно от стомаха си, изостави увещанията и нареди на главния готвач да се върне на поста си. А пакостните магьосници получиха ултиматум: или да скалъпят заклинанието, или да изоставят опитите си, преди войниците да са се вдигнали на бунт.

На следващото утро, четвърто, гръмък трясък долетя от кланкера на Нутрид, последван от облаци оранжев дим и бързото измъкване на двамата мистици.

— Пореден провал, сър? — попита Ниш, държащ се на безопасно разстояние. Не можеше да сдържи лекото си злорадство. Всеки път, когато Нутрид и Флид се оттеглеха да работят, веселяците сред войниците започваха да се подсмихват в шепа.

— Не може да става и дума за сравнение с безкрайната ти некадърност — студено каза Флид, докато гасеше пламналото дъно на панталоните си. — Сега изчезвай.

Колоната спря в средата на петия ден, на няколко левги от крайната цел, за да даде последна възможност на двамата мистици да изпробват заклинанието си. Небето бе ясно и Троист се опасяваше от летящи разузнавачи.

Ниш бе слязъл да се разходи из поляната. Сред тревата се издигаха мравуняци, с височина две глави над него.

Полъх в гърба му го изтръгна от притеснените мисли за Юлия. Въпросният полъх му се стори странен, защото в същото време вятърът духаше откъм морето.

Той се обърна, за да види как около колоната се образува въздушна леща. Целият лагер сякаш се надигаше над земята, а сетне самата земя го последва. Сякаш светлината се пречупваше. Появи се огледална стена, разнесе се пронизително свистене, сетне кланкерите изчезнаха. Ниш премигна, но равнината все така си оставаше празна. Единствено мравуняците се издигаха сред полюшващата се трева.

Механикът закрачи обратно, сподирян от зараждащ се страх. Дори и със заклинание армията не можеше да изчезне просто така. Но всички бяха чували историите за ескадрони, претоварили полето и изчезнали в нищото. Възможно ли беше Флид и Нутрид — нелепо име! — да са изтеглили прекалено много енергия? От сто крачки се виждаха единствено вдлъбнатините, оставени от машините. Механикът се затича. След петдесет крачки въздухът заблестя и Ниш се натъкна право на Флид, който лежеше по гръб в тревата и преценяваше ефективността на заклинанието. Докато младият Хлар политаше към земята, колоната изникна отново.

— Знаех си, че ще успеем — весело каза Флид. — Сега враговете ще получат нещо, заслужаващо споменаване в посланията им.

В средата на обеда те напредваха бавно сред неравния терен на гориста местност. След много настройки прикриващото заклинание работеше добре, но скрутаторът се притесняваше за огромното източване на полето, а също и за способността на Нутрид да поддържа магията, докато самият той си почива. Поддържането на прикриващото заклинание изискваше постоянно внимание, освен това оказваше влияние върху всички, намиращи се под закрилата му, особено Флид и операторите. Той далеч не се бе възстановил — само след час поддържане му се наложи да легне за няколко часа.

Вътрешността на кланкера бе тъмна, единствено дребна магическа светлина блестеше над дясното рамо на Флид. Той се бе зачел в малък, дебел том, подвързан в кестенява кожа. Заглавието на книгата бе вложено с платина.

— Какво четете? — попита Ниш. — Поредна книга за Тайното изкуство?

През последните дни в изтощението си скрутаторът бе преровил скромната библиотека на Нутрид. Сега, след като заклинанието работеше, той се намираше в добро настроение.

Ксервиш Флид безмълвно повдигна книгата. Великите сказания, 23: Сказание за огледалото. Името на хроникьора не бе отбелязано.

— Вие четете история! — каза Ниш с престорен сарказъм. — Явно наистина сте спокоен.

— Всеки трябва да знае Великите сказания — важно каза Флид. — Те са самата основа на Историите.

— Вие сте достатъчно възрастен, за да сте част от тях.

— Мисли, преди да говориш, Ниш — изръмжа скрутаторът. — Не съм по-възрастен от вида си.

— Двеста и петдесет? — Механикът отскочи от замаха.

— Шестдесет и четири. Хубава възраст. И важно число, ако обръщаш внимание на тези неща.

— Само на шестдесет и четири? — сериозно каза Ниш. — Смятах, че вие, мистиците, сте способни да удължавате живота си неограничено.

— Изживяният досега ми беше достатъчно труден, нямам намерение да го удължавам.

— Но нали някои от великите мистици са живели по хиляда години?

Веднага след това Ниш си прехапа езика. Може би самият Флид се смяташе за велик гадател.

Скрутаторът забеляза смущението му и се засмя.

— Само двама, доколкото зная. Удължаването на живота е много опасен процес. Мнозина от опиталите да го сторят са си докарвали единствено преждевременна смърт.

— Мендарк, магистърът на Туркад, е успявал да настави времето си, но той е бил действително велик. Няма да видим друг като него. А в крайна сметка той също е умрял, каквото ще сполети всички ни.

— Игур също е живял дълго, но в неговия случай дълголетието е било естествено — никой не знае на какво се е дължало. Всички онези мъже и жени, които са удължавали живота си, са били движени от алчност. Те са искали онова, което единствено останалите човешки видове — аахими, харони и фелеми — имат правото да притежават. Аз имам много недостатъци, Ниш, но алчността не е сред тях.

И скрутаторът показно се зарови в книгата си.

— Коя част четете в момента?

Флид въздъхна, но все пак отдели поглед от книгата.

— Четях последната част, където харонът Рулке отворил двер между световете и се опитал да доведе останалите си сънародници в Сантенар.

— Не си спомням това — заекна Ниш.

— Смятах, че познаваш добре Великите сказания? — Слятата вежда на Флид се приведе в средата на челото му.

— Аз също.

— Накратко, едва сто харони оцелели прехода в празнотата и завземането на Аахан. Стоте, както били наричани, по някаква причина не били в състояние да се размножават на този свят. Смъртта не ги притеснявала, но дългият им живот ставал все по-мрачен и самотен, защото един след друг те ставали безплодни. Заплашвало ги изчезване.

— За да ги спаси, Рулке превел малцината плодовити до Сантенар. Но Феламор, предводителят на фелемите, който винаги се боял от хароните, отворил друга двер в празнотата и насочил към тях група транкси — интелигентни крилати създания, приличащи на лиринкси… Мисля, че лиринксите са се плътоформирали, за да приличат на тях. — За момент той се замисли над това, преди да продължи. — Докато Рулке се сражавал с илюзиите на Феламор, транксите избили всички останали плодовити харони. От този момент видът на Рулке бил обречен. Благородният Рулке бил убит скоро след това, а оставащите от Стоте се оттеглили в празнотата, за да умрат. Изненадан съм, че не знаеш тази част от историята — заключи Флид. — Според мен това е най-голямата трагедия във всички Истории. Изключително мъчително сказание. Дори падането на Тар Гаарн не може да се сравнява с него.

— Чувал съм много от сказанията, макар и не от устата на майстор хроникьор или разказвач.

— Такива не са останали много, след като Историческият колеж в Чантед бе унищожен от лиринксите. Повечето от наставниците и техните ученици бяха изядени. И с право, защото липсата им на талант бе наскърбителна. — Той се усмихна. Личеше, че Флид се връща към обичайната си своенравност. — Самият аз предпочитам да чета древните майстори. Те са по-близо до истината…

Скрутаторът замлъкна рязко, прекъсвайки мисълта си.

— Не знаех, че е имало Исторически колеж — каза Ниш.

Флид повдигна лявата страна на прословутата си вежда.

— Теб изобщо учили ли са те на нещо, момче? Колежът има хилядолетна история. Но пък ти не си бил роден по време на унищожаването му — началото на края за Мелдорин. След това бе само въпрос на време целият остров да рухне, включително древен Туркад. Градът се сражава дълго и храбро. Благороден провал, сам достоен за Велико сказание, ако бе останал някой майстор хроникьор, който да го опише.

— Но такива майстори има и днес — каза Ниш. — Майка ми се е обучавала при един.

— Сравнени с някогашните творци, те са жалки аматьори. Днес няма да срещнеш талант като този. Лилан Чантедски, създал двадесет и третото Велико сказание. — Флид повдигна книгата и се зае да я прелиства.

— Лилан Лъжеца! — възкликна Ниш, припомняйки си уроците от училище. — Най-големият измамник от Историите. Неговото сказание било лъжа. Скрутаторите са го коригирали отдавна. Баща ми… — Механикът замлъкна. — Какво има?

— Не мога да обсъждам неща, които може би са дело на скрутаторите, Ниш. Знаеш това.

— Вие казахте, че те са покварени и че ще ги унищожите.

— И възнамерявам да го сторя. Но не мога да престъпя клетвата си за мълчание.

— Но вие ми казахте за Ну…

Флид блъсна костеливия си юмрук в устата му.

— Не споменавай това име!

— Защо?

— Не мога да повярвам, че съм проявил подобна недискретност, та да ти кажа! — промърмори Флид. — Сигурно инфекцията се е отразила на ума ми. Мога да ти кажа само това: научи се да мислиш сам.

Той отново взе книгата и се задълбочи. Из ума на Ниш прелитаха стотици въпроси, но той не очакваше, че Флид ще отговори. По какъв начин Съветът на скрутаторите бе придобил повече власт от някогашните политици и пълководци? И защо променяше Историите?

 

 

Продължиха без спиране до залез. Едва тогава предните кланкери спряха върху наклонения връх на един хълм. Около им се виждаха други, по-високи възвишения, покрити с дървета.

Задният люк се отвори и Троист се покатери вътре, мушнал карта под мишница. Генералът се приближи до Флид и разстла картата на масата пред него.

— Разузнавачите докладват, че армията на Джал-Ниш се е разположила в долината Скитални, почти на левга отвъд хълмовете на север. — Той показа върху картата.

Стомахът на Ниш се сви при мисълта за евентуална среща с баща му.

— Предполагам, че това не е всичко, генерале? — каза скрутаторът.

— Освен това казаха, че никъде не се виждали лиринкси. Нямат представа къде биха могли да са се укрили враговете.

— Може би действително не искат да влизат в сражение — каза Ниш.

— Надушвам капан — отвърна Флид, приведен над картата. — Теренът между тези места е неравен.

— Меко казано неравен — каза Троист. — Непроходим и за кланкери, и за конници. Пехотинците биха успели да го преодолеят, макар че в горната част на долината преобладават скали, където пътеки почти отсъстват. Не можем да продължим натам. Ще трябва да продължим няколко левги на запад, за да открием път в долината. Поемаме призори, скрутаторе. С малко късмет утре по това време ще сме достигнали армията.

— Да се надяваме, че ще пристигнем навреме — рече Флид. — Готви се за битка, генерале. И се погрижи всички да си починат добре. За някои от нас, може би за повечето от нас, тази нощ ще е последна. Особено ако…

Той замълча.

— Да не искате да кажете…

— Не мисля, че ще успеем да поддържаме заклинанието още дълго. А да се отправим срещу превъзхождащ враг без него би било чисто самоубийство.