Йън Ървайн
Скрутатор (23)

Двадесет и две

Не бяха задавани въпроси. Войниците спретнаха носилка между конете си, в която пренесоха слабия, но раздразнителен Флид, обратно до войската. Ниш яздеше зад Члър, стараейки се да се държи настрана от скрутатора. Часът още не бе изтекъл, когато се вляха обратно в колоната. Ксервиш Флид бе пренесен във фургон, теглен от един от кланкерите, и личната целителка на Троист се зае с него. Целението бе сред Изкуствата, развити значително от войната, така че Ниш оставаше обнадежден.

Самият той бе отведен в друг кланкер, където механикът легна на пода и се опита да поспи, макар това да бе невъзможно сред оглушителното дрънчене, стържене и клатене. Тези машини защитаваха звукоподражателното си название. И все пак той успя да задреме. В късния следобед го събудиха — намерил прясна вода, конвоят бе спрял да нощува.

— Генерал Троист иска да ви види, сър — каза събудилият го адютант.

Ниш се изхлузи през задния люк и се огледа, разтривайки очи. Чувстваше се напрегнат. Скоро самият Троист се появи. Русите му къдрици бяха станали по-дълги и изглеждаха разрошени от непрекъснато допиране. Сините му очи бяха възпалени, униформата му би докарала наказание на някой по-нисшестоящ чин, но въпреки това войниците веднага му отдадоха чест. Дребният генерал изискваше много от тях, но от себе си изискваше още повече. И поставяше нуждите на хората си пред своите собствени. Нищо чудно, че войниците го обожаваха.

— Радвам се да те видя, Крил-Ниш — рече Троист. — Ела.

Ниш го последва, започнал да се поти. Макар че на два пъти бе спасил Мериуен и Лилиуен, случката в имението Моргадис още го измъчваше. Към този му позор се прибавяше фиаското от мисията му в аахимския лагер. Изглежда за всеки успех на Ниш съответстваше насрещен провал. И нямаше съмнение, че по това време Троист е научил за падението на Флид. Може би знаеше и за отхвърлянето на Ниш.

Двамата се отправиха към кланкера на генерала — огромно чудовище с дванадесет крака, катапулт и два копиемета. До този момент Крил-Ниш не бе виждал подобен модел.

Генералът му предложи стол — овална метална табуретка, покрита с бродиран плат. Нечия несръчна, но весела ръка бе обсипала плата с тинтяви. Несъмнено дело на близначките. Троист бе методичен пълководец, но и сантиментален баща.

— Какво правиш тук, Крил-Ниш? — попита Троист, подавайки му малък мях с пиво.

Механикът отпи внимателно, обмисляйки следващите си думи. Генералът познаваше дълга си и, ако дългът изискваше от него предаването на Ниш, Троист щеше да го стори, загърбвайки мнението си.

— Бях сигурен, че вече знаете — неясно отвърна той.

Троист се навъси.

— Какво да зная? Говори направо, Крил-Ниш, нямам време за глупости.

Значи Троист не бе чул. Ниш видя шанс да спаси себе си и Флид. Само трябваше да представи нещата по правилния начин.

— За голямата битка край Снизорт преди седмици.

— Знаех, че предстои една, но не бях чул за развитието й. Повече от месец от юг не са пристигали новини, затова поведох армията си насам.

— Никакви новини? — изненада се Ниш. Скрутаторите се гордееха с комуникациите си — те им позволяваха да контролират света.

— Лиринксите нападат вестоносците ни от въздуха. Освен това са открили начин да проследяват скитовете ни. Почти невъзможно е да бъде изпратено съобщение до гарнизоните край Туркадско море. Ти взе ли участие в битката?

— Да, но не като войник. По това време бях пленник на аахима Витис.

— Двамата със скрутатора сте прекосили дълъг път пеш, ранени. — Генералът внимателно наблюдаваше Ниш. Изглежда подозираше, че нещо е било премълчано.

Ниш не бе сигурен как да продължи. Ако генерал Троист узнаеше за случилото се в действителност, като нищо механикът щеше да се озове окован и изпратен обратно при скрутаторите. Но пък ако Ниш излъжеше…

Той си пое дъх.

— Ще бъда напълно честен с вас, сър, каквото и да ми струва това. Възловата точка при Снизорт избухна, разрушавайки полето. След това битката придоби отвратителна насока, тъй като нито нашите кланкери, нито аахимските конструкти бяха в състояние да се движат.

— Знаех си, че нещо не е било наред — рече Троист и разтърка корема си — той имаше проблеми с червата. — Разкажи ми всичко.

Ниш повтори историята за отчаяното сражение в Снизорт, угасването на възловата точка и последвалото клане, въздушното огледало на скрутаторите, спасило остатъка от войската, подземните пожари и оттеглянето на лиринксите. След това механикът се поколеба за момент, но продължи повествованието си, за да опише поробването на Флид и собственото си низвергване, бягството, кошмарните събития от полянката, бягството на Юлия и налудния план на баща му за нападение срещу лиринксите.

— Това е всичко, сър — каза накрая той. — С изключение на тайна, свързана с възловата точка…

— Гадателските тайни не ме интересуват, момче — каза генералът. — Продължи.

— Собственият ми баща се отрече от мен, сър, а скрутатор Флид бе осъден от целия Съвет. Двамата успяхме да избягаме, а сега се намираме в ръцете ви. — Ниш не можеше да измисли оправдание, никакво оправдание. — Предполагам трябва да ме изпратите обратно, окован.

— Не съм получавал заповеди, отнасящи се до теб, Крил-Ниш, и трябва да разчитам на собствената си преценка. В миналото ти ми служеше добре. Не съм забравил това.

Ниш се изчерви, припомняйки си как бе избягал полугол от къщата на Мира.

— Но случилото се в Моргадис…

— Мира ми каза, че е станало недоразумение. Тя е останала удивена от паническото ти бягство. Ще оставя на нея да обясни, когато се срещнете отново. Балдъзата ми е страдала много и понякога… — Троист скриви лице. За него подобни чувства не подлежаха на обсъждане. — Както и да е. Казваш, че войската, оцеляла от битката при Снизорт, бива отвеждана към гибел?

— Баща ми… Не зная как да го кажа, генерале, но нараняванията му го промениха. Той е станал изключително злобен, преливащ от омраза и жлъч. Дори се отрече…

— Да, вече ми каза за това. — Военният се извърна, свил устни. — За да причини подобно нещо на собствения си син, този човек трябва да е истинско чудовище. И как е могъл скрутатор Гор да иска от Джал-Ниш да се докаже по такъв начин? Аз съм човек на дълга, за мен дългът е всичко, но при подобни постъпки се затруднявам да поддържам вярата си в нашите предводители.

— След битката лиринксите се оттеглиха на югоизток, към Туркадско море. Баща ми планира да ги преследва, след като извлече кланкерите до обсега на най-близкото излъчване. В този момент трябва да е към края на това си начинание.

— Къде по-точно се намира целта му? — Троист разгърна карта върху масата.

Ниш дочу крясъци, сетне задният люк бе отворен рязко. На прага изникна олюляващият се Флид. Лицето на скрутатора бе сиво-зелено, устните му бяха посинели, измъчваше го видима болка. Това определено не се бе отразило благотворно на настроението му. Млада жена с целителска касинка го държеше за ръката и се опитваше да го издърпа обратно, но той я блъсна.

— Аз съм скрутатор Ксервиш Флид! — остро каза той. — Ти ли си генерал Троист?

— Да — отвърна събеседникът на Ниш и скочи към люка. — Сигурен ли сте, че…

— Сър, моля ви — извика целителката и отново дръпна Флид за ръкава. Заради това бе възнаградена с изпепеляващ поглед, веднага подхранил отдръпването й. — Това е изключително неразумно! Рискувате…

— Ти вече си свърши работата, сега ме остави! — тросна се Флид. — Джал-Ниш трябва да бъде спрян на всяка цена. Появата ти е изключително навременна, генерале. — Той се опита да се изкачи вътре, но простена и залитна.

Троист и жената повдигнаха скрутатора и му помогнаха да седне. Зад гърба му генералът й направи знак да остане. Целителката бе на около двадесет, със силна снага, светла коса, сини очи и бръчици на тревога, обсипали челото й. Тя се оттегли в сенките. Изгледаше разтревожена.

— Преди няколко часа не смятахте така — тихо каза Ниш.

— Не си мисли, че ще ти се размине неподчинението — изфуча скрутаторът. — Сега се махай, момче. Остави мъжете да работят.

Ниш приседна до целителката. Чувстваше се кух.

— Ценя съвета на Крил-Ниш, сър — каза Троист. — Неведнъж той ми е служил вярно.

— Не се съмнявам, че в много други случаи те е провалял катастрофално — остро отвърна скрутаторът. — На работа.

— Ще ви помоля да изчакате за момент, сър — възрази генералът. — Крил-Ниш ми обясняваше ситуацията в Снизорт. Бих искал да изслушам неговия поглед върху нещата.

Ниш удивено се надигна. Беше нещо нечувано някой да се възпротивява на скрутатор, дори и ако въпросният някой бе генерал. Разбира се, понастоящем Флид бе бивш скрутатор, но и в този случай наскърбяването му не изглеждаше разумно. Що за човек бе Троист — да се застъпва за личност, която вече не му беше от полза?

— Значи цениш неговия поглед повече, отколкото се страхуваш от гнева на скрутаторите? — заплашително каза Флид. Той не беше свикнал да му се противят и това определено не му харесваше.

— Боя се от справедливия им гняв, сър, като всеки, който не е изгубил разсъдъка си. Опасявам се и от гнева на онези, които вече не са скрутатори. — Той погледна Флид в очите. Макар че Ксервиш се вторачи в него по обичайния си начин, Троист не се извърна.

— Има ли нещо, което да не си изтърсил, момче? — извика Флид.

Ниш не се наскърби от думите му. Заради болката скрутаторът не беше на себе си.

— Той чувстваше, че изпълнява дълга си. Ако обичате, сър. — Троист посочи към местата в задната част. — Крил-Ниш, би ли продължил?

Флид се отпусна върху пейката, потръпвайки. Под мрачния му поглед целителката се сви още по-навътре в ъгъла.

Ниш се съсредоточи. Конструктите биваха издърпвани на северозапад.

— Мисля, че това е въпросната възлова точка. — Той посочи. — Лиринксите се оттеглиха насам. — Пръстът му описа линия към най-тясната част от Туркадско море. — Но това беше преди седмици. Понастоящем биха могли да се намират навсякъде.

— Само някой изключително храбър пълководец би нападнал врага толкова близо до морето — каза Троист. — Подкрепленията от Мелдорин биха пристигнали за по-малко от час.

— Джал-Ниш смята, че силите му ще се изправят срещу противник с отслабен дух — рече Флид. — Той не познава лиринксите като мен. Те изоставиха Снизорт, защото са намерили онова, което са искали. Нападението няма да ги завари неподготвени.

— Не познавам тукашните земи — рече генералът, — но има нещо, което не разбирам, скрутаторе. Защо Съветът е поверил командването на Джал-Ниш Хлар? Всички членове на Съвета го превъзхождат по ранг.

— Скрутаторите се страхуват да застанат начело, тъй като не са тактици. И освен това ценят кожите си. Но не им се иска да предоставят контрол на пълководците, затова Джал-Ниш е единственият избор. Той е опасен човек, генерале, защото наистина вярва, че е по-добър от всички тях.

— И какво иска?

— Не го интересуват златото, знанията или компанията на красиви жени. Джал-Ниш Хлар копнее само за едно: да превземе Съвета и наложи покварената си воля над целия свят. Той е несломим.

Някой почука върху задния люк и целителката отвори. Млад адютант прошепна нещо в ухото на Флид. Скрутаторът кимна и понечи да слезе, но бе изпреварен от мъж с вдигната качулка, който влезе вътре. Няколко минути непознатият и Ксервиш разговаряха тихо. Ниш можа да долови единствено края на разменените реплики.

— При възловата точка? — изненадано просъска мъжът, преди да се отдалечи.

— Генерал Троист? — каза Флид.

— Да? — Въпросният изглеждаше объркан от прекъсването.

— Това бе личният ми осведомител, Ейрин Мас. Той току-що получил спешни новини по скит.

Ниш зяпна. Мъжът под наметалото по нищо не бе приличал на полуидиота от фабриката.

— Той откъде е знаел, че сте тук?

— Талантът на Мас за шпиониране и откриване граничи с чудотворство — отвърна Флид и отхапа парче от нокътя си, преди да продължи. — А понякога дори надминава чудотворството. Новините му: армията на Джал-Ниш е напуснала възловата точка преди няколко дни и се е отправила към Скитални. Това е долина, намираща се източно от Гнулп. След няколко дни Хлар ще влезе в битка с малка част лиринкси, може би около седем хиляди. Което е капан, разбира се.

— Откъде сте толкова сигурен? — попита Троист.

— Мас не е открил доказателство, че останалите лиринкси са се оттеглили отвъд морето. С изключение на малка група летци. Това означава, че още дванадесет хиляди лиринкси изчакват в засада.

— А на колко възлиза армията на Джал-Ниш Хлар?

— Четиридесет хиляди.

— Човек с такава дързост и агресивност би могъл да излезе победител — замислено каза генералът.

— Не и на бойно поле, избрано от лиринксите. Ако влезе в битка, ще изгуби цялата войска. Месец по-късно лиринксите ще се тъпчат с дебелите еснафи от Лайбинг.

— А в това защо сте убеден?

— Бях там, когато Джал-Ниш се обърна към Съвета, и го познавам по-добре, отколкото той познава себе си. Цялата му тактика се опира на очакването, че понастоящем лиринксите представляват обезсърчена сбирщина, а в действителност те му подготвят капан. Над двадесет хиляди от тях избягаха от Снизорт. Подобна част е най-малко равностойна на неговите сили. Да, Джал-Ниш разполага с пет хиляди кланкера, но теренът край Гнулп е каменист и неравен, заобиколен от тресавища. Машините ни ще бъдат почти безполезни. Но не това ме притеснява най-силно.

— А кое? — попита Троист.

— Ти сам спомена лекотата, с която лиринксите биха могли да изпратят подкрепления от Мелдорин — по въздух и по море. Каквато и позиция да е заела войската ни, те не биха се затруднили да я обградят. Това би означавало нейния край. Човечеството не би се възстановило от подобна загуба.

Троист преодоля шестте крачки до празното операторско кресло, привел глава. Той се обърна и попита:

— И какво предлагате? Моята войска би могла да предостави достатъчна подкрепа, ако успея да стигна навреме.

— А може и да се присъедини към погиналите — отвърна Флид. — Предпочитам да избегна битка, ако това е възможно.

— Тогава какво планирате, сър?

— Да отнема контрола на Джал-Ниш Хлар и да оттегля войската обратно на изток.

И да я насочиш срещу скрутаторите, предположи Ниш.

— Как смятате да сторите това?

— Ще разбера, когато стигна там.

— Ако планирате да влезете в дуел с него… — Троист се навъси. — Какво ви гарантира, че ще победите? Носи му се репутация на коварен човек.

— На мен също, генерале.

— Разбира се — побърза да се съгласи Троист. — И все пак…

— Ако смяташ, че няма да се справя, кажи го! — изфуча скрутаторът.

— Нищо подобно… Поне когато сте здрав…

— Тогава не ми остава нищо, освен да оздравявам по-бързо.

— Ами ако враговете нападнат преди това? Ако западните сили бъдат унищожени, моята войска ще ги последва скоро след това. Сега не можем да си позволим чакане, скрутаторе. Трябва да рискуваме всичко, за да запазим всичко. Налага се незабавно да се отправим на път.

Троист погледна към Флид, който потриваше бинта върху лявото си бедро. Тъмно кърваво петно, извиващо се като змия, попиваше в превръзката.

— Така изглежда.

— Това скрутаторска заповед ли е?

— Да.

— Тогава ще се подчиня, тъй като нямам официална причина да смятам, че вие вече не сте скрутатор.

 

 

През изминалите месеци армията на Троист бе увеличила както числеността, така и ефективността си. Сега тя наброяваше тринадесет хиляди бойци и повече от деветстотин кланкера. Освен това не я изграждаха новобранци, а опитни и закалени бойци. Но седем хиляди лиринкси представляваха сериозно препятствие.

Същия ден след вечеря, с която отвикналият стомах на Ниш изпитваше затруднения, тримата се бяха събрали край картата, за да изготвят планове. Жълти глобуси светеха от двете й страни.

Надвесен над плота, генералът отмерваше разстояния с помощта на сребърния си пергел.

— В момента ние се намираме тук, на около двадесет левги северозападно от Снизорт и на още няколко левги от морето. Скитални се намира на около четиридесет левги на юг. При благоприятни условия кланкерите ми могат да преодоляват по десет левги дневно, което прави четири дни.

— Прекалено бавно. — Флид се отпусна в стола си. Той беше прекалено слаб, за да се задържа прав, но отказваше да се оттегли. — Ами ако пътуваме и през нощта? — попита скрутаторът, макар и сам да знаеше отговора.

— Налага се и да спим, сър, а в движещи се кланкери това е невъзможно. Бихме могли да удължим преходите си с още някоя и друга левга. Където теренът позволява, разбира се.

— Разбира се — иронизира го Флид. — Ако не се лъжа, през по-голямата част от пътя ни очакват единствено равнини и ниски хълмове. Преходът няма да затруднява нито войниците, нито машините. Последните няколко левги са по-труден терен, горист, но това може да се окаже предимство за нас.

— За съжаление… — Троист се поколеба.

Флид се усмихна, очевидно очаквал това възражение.

— Слушам те.

— Не разполагаме с достатъчно кланкери, за да пренесем тринадесет хиляди души.

— Сметни сам.

— Разполагаме с около деветстотин кланкера — каза генералът след малко объркване. — Ако всеки пренесе по десет войника, което е максималното, остава още една трета.

— Колко са конниците?

— Около осемстотин и петдесет.

— Те би трябвало да не изостават от кланкерите.

— Стига конете им да не окуцеят.

— Онези, които окуцеят, ще изядем — заяви Флид. — За конете говоря. Така че ни остава да вмъкнем по още един войник във всеки кланкер, по още двама отгоре и сме готови.

— На теория — рече Троист. — Но това ще напрегне механизмите и операторите. За самите войници да не говорим.

— Пак ще е за предпочитане пред напрежението, което биха изпитали, ако им се наложеше да се изправят съвсем сами срещу лиринксите.

— Ако лиринксите се отправят към нас, вместо армията на Джал-Ниш, с нас е свършено.

— Може и да им попреча да ни намерят — каза скрутаторът. — С помощта на военния ти мистик ще опитам прикриващо заклинание.

— При цялото ми уважение, сър, прикриването на кланкери е трудно.

— В заклинанието бяха внесени значителни подобрения — каза Флид. — Усвоих усъвършенстваната версия преди няколко месеца в Ненифър. Мисля, че ще ни свърши работа, поне за кратко време.

— Доверявам се на преценката ви, сър — рече Троист.

Троист бе амбициозен, но и достоен човек. Той не искаше да тласка хората или машините си към изтощение, каквото един безумен преход несъмнено щеше да предизвика. А може би му липсваше увереност в собствените способности. Троист се бе издигнал до сегашната си позиция след лиринкската атака в Никеранд, опустошила цялото тамошно висше командване. От оцелялата и разпръсната на левги сган Троист бе сформирал тази армия. Войниците му бяха готови да го последват навсякъде, но това не можеше автоматично да му придаде опит. Сблъсъците му с врага бяха включвали не повече от няколкостотин войници. Сега той трябваше да застане начело на тринадесет хиляди. Ако се провалеше, самият той, армията му, Флид и Ниш щяха да свършат като храна за лиринксите.

Флид бе забол поглед на преценка в генерала.

— Тогава да го направим.

Притеснената целителка, останала да седи в сенките зад Флид, каза:

— Сър, подобно пътуване би ви убило.

Скрутаторът рязко се извъртя в стола си.

— И какво те касае това?

Тя го погледна стреснато.

— И какво изобщо правиш тук? Шпионираш обсъжданията ми?

Младата жена заекна.

— Аз й казах да остане, скрутаторе — студено каза Троист. — Бих ви помолил да не тормозите целителите ми. И останалите ми подчинени.

— Как смееш да ми казваш какво мога и какво не мога? — кресна Флид. — Мога да те понижа до обикновен редник за подобно нахалство.

Троист се изправи. Той не беше едър, но пак трябваше да се приведе под тавана.

— Тогава ме понижете, скрутатор Флид, защото съм готов да защитавам и последния си войник до последен дъх.

Навъсен страшно, Ксервиш се надигна от стола си. Троист не отстъпи. Ниш бе застинал — нямаше представа какво ще се случи.

Внезапно Флид се разсмя.

— Харесваш ми, генерале. Такива хора са ми нужни.

Той протегна изкривената си ръка. След миг колебание Троист я прие, но в погледа му все още личеше предпазливост.

— Ще започна приготовленията веднага — каза генералът. — Тръгваме след тридесет минути.

Ниш не бе сигурен дали изпитва радост, или съжаление. Надяваше се, че този път е постъпил правилно, но какво щеше да последва, ако лиринксите действително нападнеха армията на Троист преди тази на Джал-Ниш?

Тази му тревога бързо бе засенчена от друга, започнала да го гложди още от първия миг на вероятностното възникване: какво щеше да се случи, когато отново се срещнеше с баща си? Само мисълта за това изпотяваше дланите му.