Йън Ървайн
Скрутатор (14)

Тринадесет

Някой изсумтя. Храстите се разшумоляха, разнесоха се стъпки.

— Някакви следи от останалите, Плацо? — продължи онзи. Следващата му реплика представляваше нечленоразделно изсумтяване.

Тежко тяло се стовари във водата, разплисквайки я шумно. Ниш бе изправен на крака.

— Ама ти наистина си безполезен — отбеляза Ксервиш Флид. — Обърши си лицето, злепоставяш ни.

Ниш издуха калта от ноздрите си и се отправи след скрутатора.

— Някъде наблизо се навърта още един.

— Той вече се носи по реката — лаконично отвърна Флид, накъсвайки някакви листа в движение. Ниш долови миризма, напомняща синапено масло.

— Къде е Юлия?

— Тук е. И пази тишина!

Двамата продължиха по пътечка, виеща се сред храстите. Юлия изникна край Ниш и го хвана за ръката. Той понечи да се измъкне, осъзнавайки нечистоплътната си миризма, но тя не му позволи.

— Къде отиваме? — попита Ниш. Чувстваше известна неловкост — привързаността, която той бе изпитвал към нея в Тиртракс, отдавна беше изчезнала. Но беше видно, че нейните чувства са останали непроменени. Както в кратката среща в аахимския лагер, механикът усещаше, че тя очаква нещо от него. Но той не можеше да разбере какво, а точно в момента бе прекалено уморен, за да мисли за това. Можеше да заспи в движение.

— Ще ти кажа, когато стигнем. — Флид все още разкъсваше листа. От Юлия също долиташе миризмата им. — Тъй като зная, че ще попиташ: това е червен синап — тихо продължи скрутаторът. — Ще попречи на кучетата да ни намерят.

— А на хората?

— Съмнявам се.

Небето започваше да се заоблачава. Ако се съдеше по кратките появи на луната, тримата се отправяха на север. Това изненада Ниш, но той си замълча.

Много преди разсъмване той долови миризмата на битум и се досети, че отново минават покрай Снизорт. Флид продължи на север, подминавайки понастоящем изоставения команден хълм, после се отправи на северозапад. Тук теренът бе неравен, покрит със засъхнала трева.

След още няколко часа изтощително тътрене започна да просветлява. Облаците се бяха оттеглили, предвещавайки пореден задушен ден. Тримата се покатериха върху камениста могила, чиято височина не позволяваше хълмисто назоваване. Ниш се намести в сянката, предоставена от камък, и задряма. Флид се оглеждаше назад.

— Не виждам никой да ни следи.

Ниш изсумтя. Той отдавна бе изял хляба си и беше толкова гладен, че с готовност би изял собствената си ръка.

— По-добре си оправи ботуша — посъветва го скрутаторът.

— С какво? — тросна се механикът.

Ксервиш му подметна камшика и ножа. Ниш отдипли няколко нишки от кожата, с върха на острието проби дупки в подметката и ботуша и започна да нанизва нишките.

Флид измести разкъсания плат над лявото си бедро, внимавайки да не докосва раната с мръсните си ръце. Ръбовете на тъканта изглеждаха обгорени.

— Какво ви се е случило? — попита Ниш.

Скрутаторът махна с ръка.

— Да ви помогна ли с превързването?

— Докоснеш ли го с мръсните си лапи, нищо чудно да гангреняса.

Юлия приклекна до Флид, притеснено вторачена в раната. Тя носеше широко парче плат, пристегнато на врата, и торбести панталони. От плата, служещ й за риза, тя бе откъснала ивица, служеща й за маска. Тази ивица покриваше очите, носа и очите й. В нея имаше и цепки, през които да вижда при нужда.

— Ти си ранен, Ксервиш — каза тя, премигвайки заради усилващата се светлина.

— Да, Юлия. — Флид привързано я докосна по рамото. — Ще се погрижа за това веднага щом намеря вода.

Дребната жена натъпка тънка ивица плат в ноздрите си и се намести до скрутатора. Това бе забележителна проява, тъй като Юлия бе изключително предпазлива. Тя погледна Флид в очите и каза:

— Прощавам ти, Ксервиш.

Ниш нямаше представа за какво говори тя. А Юлия се обърна към него. Настойчивият й до предизвикателство поглед го накара да извърне очи. Какво искаше тя? Още от близостта, която бяха споделили край Тиртракс? Струваше му се, че това се е случило преди цяла вечност. Макар да бе привързан към нея, предишните му чувства бяха изчезнали. И той не можеше да зароди нови по желание.

Дребната жена отметна глава, скочи и изчезна сред храстите.

— Какво й е? — попита механикът.

Флид, потънал в собствените си проблеми, не можа да разтълкува въпроса:

— Преди време й обещах, че ще й помогна да намеря брат й. Двамата с Мюли са били разделени, когато тя е била на четири, и повече не са се виждали.

— Да, вие споменахте за това.

— Но не ти казах, че в Снизорт я излъгах. Юлия не искаше да помогне за унищожаването на възлопресушителя, затова й казах, че Ейрин Мас е намерил Мюли и в момента го отвежда обратно. Уви, тя разбра, че съм излъгал.

— Е, това вече е минало.

— Надявам се — отвърна Флид. — Макар да имам усещането, че не е. Върви да поогледаш околността.

Ниш заобикаляше дърво от другата страна на могилата, когато долови миризмата на нещо горящо. Или поне нажежаване. Миризмата бе странна, не приличаше на плът, дърво или листа, а по-скоро на пламнала скала. Той извика Флид. Юлия също изникна от храстите, намръщена.

— Какво е това? — каза Ниш, душейки.

Необичайно, отговорилата бе Юлия:

— Железни сълзи.

Флид я изгледа остро. Изгряващото слънце очерта бронзовия му профил.

— Ти си идвала тук и преди, нали, Юлия?

Тя намести маската над очите си и се приближи до скрутатора.

— Преди много време с Иризис, когато търсехме възлопресушителя.

— Значи това е възловата точка? — рече механикът. Самият той не виждаше нищо необичайно.

— Каквото е останало от нея — отвърна Флид. — Да отидем да погледнем.

— Не трябва ли да се измъкнем колкото се може по-бързо?

— Първо искам да проверя нещо. — Ксервиш оглеждаше хоризонта. Наоколо не се виждаше нищо. Но всяка от сенчестите долини можеше да крие хиляди войници, същото се отнасяше и за каменистите хълмове. — Разполагаме с достатъчно време. Те все още не са открили следите ни. Да вървим. — Той посочи към хълма от лявата им страна.

Тримата се отправиха по тревистото възвишение. От върха му забелязаха черна яма в земята, намираща се на не повече от двеста крачки. Над нея се виеше дим.

Юлия рязко спря, извъртайки глава.

— Какво има? — каза скрутаторът. — Какво виждаш, Юлия?

— Дупка.

— Естествено, че е дупка — промърмори Ниш.

— Млъкни, глупако. Юлия?

— Дупка в решетката ми, Ксервиш — продължи дребната жена. — Две дупки.

— Две? — рече Флид. — Страшни ли са?

— Не — отвърна Юлия. — Те са празни.

Стъпките на Флид оставяха бледи дири в оросената трева. Ниш го последва мълчаливо, неспособен да осмисли чутото. Защо скрутаторът прахосваше преднината им, за да оглежда експлодиралите останки на възловата точка?

Започнаха да се натъкват на участъци обгоряла трева, сред които личаха отхвърчали скални късове. Тези участъци ставаха по-обширни и по-начесто, за да се слеят. По-големите все още бяха достатъчно топли, за да сгреят глезените на Ниш.

Дупката оформяше съвършен овал — четиридесет дължини широк и шестдесет дълъг. Ръбът му бе срязан чисто и стоеше покрит с втвърдена жълта, червена и кафява сяра. Във вътрешността му земята се спускаше стъпаловидно в стесняващи се концентрични овали. Най-горният пръстен бе обгърнат с обгорена трева. В следващия растителността бе станала на въглен. Почвата от следващите овали бе изпепелена. Центърът на ямата бе скрит от издигащ се дим.

Овалите бяха девет на брой, всеки около дължина широк и също толкова издигнат над следващите. Този естествен амфитеатър отвеждаше до центъра, който бе скрит от трептящия въздух. Тук почти бе невъзможно да се диша.

— Да не възнамерявате да слизате долу? — каза Ниш, неспокойно оглеждащ ямата.

Флид се засмя сухо.

— Точно това възнамерявам да сторя.

Той се отпусна в първия пръстен и протегна ръце. Без колебание Юлия пристъпи напред и се остави да бъде спусната. Флид можеше да я убеждава по недостижим за останалите начин. Двамата загърбиха механика и продължиха навътре.

Крил-Ниш не гореше от желание да ги последва, само че скрутаторът не търпеше оправдания. Той пристъпи до първия ръб и се обърна, за да се спусне с помощта на ръцете си.

Междувременно Флид и Юлия се бяха отдалечили. Гладките стени на овалите напомняха вложени едно в друго бутала. Деветият пръстен бе обвит с дим. Горещина се излъчваше от дълбока яма, чието дъно блестеше в червено. От него се издигаше цилиндрична колона, леко наклонена на една страна. Стените тук се бяха разтекли.

Върху плоския връх на скалния стълб блестяха две капки течен метал, притежаващи живачна яркост. Формата им напомняше водни капки, макар че всяка бе с големината на супник. Тихо жужене долиташе от тях. Юлия бе свалила маската си и запленена се взираше в тях.

— Небеса — каза Флид. — Чуваш ли как пеят сълзите?

— Какво е това? — Крил-Ниш приседна на ръба, надявайки се, че Флид няма да поиска да се сдобие с тях.

— Дестилираните сълзи на възловата точка — отвърна скрутаторът.

— Не разбирам.

— Никоя енергия не може да бъде унищожена напълно, Ниш. Винаги остава някакъв остатък — който е далеч по-сложен от изходния материал. Дали това е било инцидент, или създаването им е било умишлено?

— Флид?

— Според митовете — или слуховете — сълзите представляват прочистената от експлозията същина на възловата точка. Вярва се, че те са изградени от най-чистата субстанция на света. Това е най-търсеният от мистиците материал. Само че никой от тях не се е сдобивал с нещо повече от нищожно късче. За цяла сълза да не говорим. Тези образувания струват колкото цял един континент. — Скрутаторът се взираше в тях с алчни очи.

— И вие ги искате? — каза Ниш. — Те магия ли съдържат?

— Празни — намеси се Юлия.

— В момента не — отвърна Ксервиш. — Но тяхната субстанция, наречена нихилий, абсорбира последователностите на Изкуството с най-голяма лекота от всички останали форми на материя. И притежава качеството да подсилва съхранената в нея магия. Само как ги искам — за да се уверя, че няма да попаднат в чужди ръце.

— И как ще ги вземете?

Флид прецени разстоянието. Овалната яма бе нажежена, обезсмисляйки спускането. Каменният пиедестал изглеждаше по-хладен, но и неговата горещина не би допуснала приближаване — стига да успееха да се приближат. Освен това колоната се намираше под тях и отдалечена на голямо разстояние.

— Дори и да имахме въже или кука, пак не бихме могли да ги отнесем — промърмори скрутаторът.

— Сигурно са тежки?

Ксервиш Флид се замисли за момент.

— Ако притежават тегло, възможно е да са по-тежки от олово. Може да притежават тежестта на злато или платина. А може и да са безтегловни… Да се качваме.

Флид хвърли един последен поглед на копнеж към сълзите и се обърна към стената.

Ниш му помогна да се изкачи на горната тераса, помогна и на Юлия. Сетне скрутаторът му подаде ръка.

— Какво ще правите? — попита Ниш, когато се изкачиха обратно горе.

— Не зная. Времето е изключително неподходящо.

Тримата се оттеглиха в горичка, намираща се на около десет минути път. Флид напълни канчето на надзирателя от едно поточе, с помощта на сухи клонки накладе бездимен огън, уми си ръцете и легна по гръб, затваряйки очи.

— След като полето е мъртво, как успяхте да създадете онази експлозия, за да спасите Юлия? — попита Ниш. Това не му даваше мира.

Ксервиш го погледна раздразнено.

— Не можеш ли да пазиш тишина? Опитвам се да мисля.

Крил-Ниш остана загледан в скрутатора. Накрая последният изсумтя.

— Върви по дяволите, Ниш. Махай се.

Механикът рязко се надигна, но Флид продължи:

— Остави. Така или иначе си забравих мислите. — Той отдръпна окървавения си крачол, за да покаже разкъса в бедрото си. — Преди много време бях вложил зареден кристал в крака си. За подобен случай.

— Разполагали сте с него през цялото това време? — възкликна Ниш. — Защо не сте го използвали, за да се спасите?

— Той беше за краен случай — тросна се Флид.

— И поробването не влиза в категорията на крайните случаи?

Механикът се затрудняваше да осмисли това.

— Животът ми не бе в опасност — като изключим риска да ме отегчиш до смърт. Исках да остана край армията колкото се може по-дълго, за да зная какво възнамерява да предприеме Джал-Ниш. Знаеш, че баща ти подготвя нападение срещу лиринксите? Немислима лудост, която може да свърши само по един начин.

— Чух робите да обсъждат това — рече Крил-Ниш.

— Сега няма как да получавам пресни сведения, което е лошо.

— Ами кристалът в крака ви?

— Може да бъде използван само еднократно.

— Защо не вшихте два? Или двадесетина?

Флид скочи гневно:

— Ти изобщо размишляваш ли, преди да си отвориш устата? Всичко си има цена, механико, а имплантирането на зареден кристал изисква особено висока цена. А изразходването му… — Той поклати глава.

Раната в бедрото на скрутатора бе дълга колкото малкия пръст на Ниш. Краищата й бяха обгорени.

— Сигурно боли — отбеляза Ниш.

— Служиш си с думите като ковач, развихрил се в градина! Скрутаторите биват обучавани да превъзмогват телесните страдания, а аз съм имал възможността да се упражнявам повече от останалите. И пак едва се сдържам да не започна да вия от болка.

Флид откъсна ръкава на ризата си, раздра го на ивици и ги пусна да кипят в канчето. След минутка той ги извади, размаха ги във въздуха, за да ги охлади, и ги омота около раната.

— Това ще свърши работа. — След като зарови огнището, Флид закуца към един хълм, издигащ се на около половин левга на изток.

— Къде отиваме? — попита механикът.

— Сами не сме в състояние да се сдобием със сълзите, така че ще трябва да потърся помощ.

Отне им почти час да достигнат хълма, който приличаше на гърда с каменисто зърно от сива скала. Задъханият Флид приседна на върха, за да си поеме дъх. Тукашната равна скала бе разсечена от ствола на самотно дърво. Тримата приседнаха за малко в нищожната сянка.

— Сигурно ти е направило впечатление, че този хълм се разпознава лесно — рече скрутаторът. — Иризис и Фин-Мах трябваше да чакат тук с въздухоплава, ако успеят да се измъкнат от Снизорт.

— Какво са правили там?

— Не е твоя работа.

— Знаехте ли, че ще бъдете арестуван?

— Гор се нуждаеше от изкупителна жертва, а аз не можех да сторя нищо, без да… — Той замълча, загледан в посоката на възловата точка. — Разбира се. Ако Фин-Мах и Иризис наистина са избягали, трябва да са били тук преди дни. Разпръснете се. Търсете някакъв знак.

Откриха го почти след час: украсен кинжал, забит под ъгъл, показващ хвърлянето му от въздуха. Върху острието имаше три груби драскулки: да, не, 3.

— Какво означава това? — рече механикът.

— Означава, че Фин-Мах е намерила това, което е отишла да търси, че е била преследвана и се е наложило да избяга, и че е отишла на третото място, което й споменах.

— Което е?

— Не е твоя работа.

Ниш въздъхна. В подобно настроение Флид бе нетърпим.

— В такъв случай ще трябва да продължим пеш — мрачно каза той. Макар и опасен, полетът си оставаше най-приятният начин за пътуване. — Далече ли е?

Отговорът бе в типичен за Флид стил:

— По-далече от онези, които ни преследват.

Бяха започнали да се спускат, когато нещо за момент затъмни слънцето в южната част на небето.

— Това е въздухоплав! — тихо възкликна Ниш. — Може би Иризис се връща за нас?

Флид присви очи към петното, което се движеше ниско над земята и следваше дърветата, успоредни на поток.

— Не, тя не би се осмелила посред бял ден. — Машината започна да лъкатуши, сякаш следвайки нещо. — Какво ли правят?

— Кучета! — прошепна Юлия. След напускането на кратера тя бе тъй притихнала, че Ниш бе забравил присъствието й.

— Открили са следите ни — каза скрутаторът.

Ниш грабна тежък клон.

— Тогава по-добре да се подготвим за битка.

— Прикрий се! Нямаме шанс срещу толкова много хора.

Флид потъна зад ствола на дърво, изникващо под наклон от хълма. Ниш приклекна зад две скали, покрити с жълтеникави лишеи.

Въздухоплавът се издигна и се понесе право към кратера. Скрутаторът простена. Подобен звук издаваха клоните на дървета, поклащащи се в буря.

— Остава ни само да се надяваме, че никой няма да разпознае лежащото там.

Машината спря. Девет фигури слязоха в ямата — седем души и две кучета. Пилотът и още един човек останаха на борда на въздухоплава. Ниш стисна юмруци. След няколко минути машината се издигна, приближи се до кратера, разклати се под въздушното течение и започна да се спуска.

— Това е опасна маневра — отбеляза Флид. — Ако стените на торбата докоснат някоя от нажежените стени, с тях е свършено.

Мина време. Върхът на въздухоплава продължаваше да стърчи от ямата.

— Какво правят? — попита Ниш.

— Някой много добър пилот би могъл да спусне машината до пиедестала. Тогава сдобиването със сълзите би било лесно.

— Доста се бавят — обади се механикът след няколко минути.

— Мълчи!

Въздухоплавът се издигна отново и се разклати, обръщайки нос към скривалището им.

— Който и да е това — с любопитно безстрастен глас каза Флид, — сълзите са у него.

Машината се разклати, обърна се и се понесе към лагера.

— По-добре да се убедим — додаде скрутаторът.

Тримата поеха към подножието.

— Бих казал, че сълзите са по-важни от нас — с надежда каза механикът.

— Така е, Ниш, но скрутаторите няма да се откажат от преследването.

Все още стелещият се дим ги насочваше към мястото. Той бе жълтеникавокафяв с черни примеси и миришеше на изгоряла плът.

— Не виждам нищо — каза надничащият Флид. — Ще трябва да сляза.

— Нещо против този път да остана? — каза Ниш. Гадеше му се от вонята.

— Добра идея. Остани на пост. Ти също, Юлия. Юлия?

Тя бе изостанала, затъквайки носа си по-плътно.

— Това е лошо място — прошепна тя.

— Не е нужно да се приближаваш. — Флид внимателно спусна ранения си крак.

Крил-Ниш наблюдаваше слизането му. Край четвъртия овал скрутаторът се изгуби сред кафеникав дим, от който се разнесе кашлицата му. Ниш се отдръпна от ръба. Когато се приближи обратно, Флид не се виждаше никъде.

— Той добре ли е? — обърна се механикът към Юлия.

Тя се задави и се преви, неспособна да отвърне. Крил-Ниш започна да обхожда кратера, но не откри по-ясна гледка. След около пет минути Флид започна да се изкачва.

Механикът му помогна да преодолее последния овал. Кожата под очите на скрутатора бе посиняла с оттенъка на еднодневен белег. Нужно му беше известно време, за да се отърси от замайването.

— Няма ли ги? — каза Ниш.

— Няма ги.

— Кой ли ги е взел?

— Предполагам Гор, макар че би могъл да се окаже всеки от скрутаторите. Ти можеш ли да прецениш, Юлия?

— Не — прошепна тя. — Нищо не мога да кажа. Не виждам нищо.

В напрегнати моменти тя губеше модела си.

— Но който и да е бил — продължи скрутаторът, — погрижил се е никой друг да не узнае.

— Какво искате да кажете?

— Дъното е покрито с тела. Шестима войници и картографът. Дори кучетата са убити. След час телата на свидетелите ще се сронят на пепел.

— Оставаме само ние — рече Ниш. — И пилотът.

— Той е нужен, за да отведе скрутатора обратно в лагера, но щом въздухоплавът се приземи, бройката на мъртъвците ще се увеличи. Скрутаторът ще го обяви за пристъп.

— Ами войниците?

— Ще каже, че аз съм ги нападнал от засада и съм ги унищожил с помощта на друг зареден кристал. Никой няма да е в състояние да докаже противното.

— Ако е знаел, че наблюдаваме, може да ни остават минути живот — рече механикът.

— Той знае, че сме били тук — каза Флид. — Ти сам видя, че въздухоплавът ни проследи до възловата точка. Щом скрие сълзите на безопасно място, ще се върне за нас.

— Тогава да не се застояваме тук. Накъде, сър?

— Север.

Тримата продължиха, придържайки се към най-ниското. Юлия скимтеше и крачеше близо до Ниш, който бе прекалено зает, за да забележи. След няколко минути тя го остави и хвана Флид за ръката, а той я прегърна през рамо. Лицето на дребната жена бе зачервено, което изненада механика — при последната им среща Юлия се бе изкачвала по склоновете на Тиртракс далеч по-лесно от него самия.

— Дали случилото се е било инцидент? — отново се питаше Флид, когато приседнаха да починат сред купчина камънаци. — Или е било планирано от самото начало?

— За какво говорите, сър?

— Ами ако устройството, което Гор ми даде, е било проектирано дефектно, за да разруши възловата точка и създаде сълзите?

— Как е възможно това, сър? Вие ми казахте, че устройството е било изпробвано.

— Не зная. Скрутатор Кларм не е човек, който би се оставил да го заблудят, но пък не мога да повярвам, че разрушаването на възловата точка и създаването на сълзите са били случайност. И друго нещо ме обърква: защо замислилият това не е отишъл веднага на мястото на експлозията?

— Може би битката го е забавила. Или е смятал, че сълзите ще се оформят при възлопресушителя — предположи Ниш.

— Да, за това не се бях замислял — кимна скрутаторът. — И може би по-рано кратерът е бил прекалено горещ, за да позволи приближаване, и прекалено одимен, за да позволи оглед.

— Тогава защо не е поставил охрана?

— Това би издало, че в ямата има нещо специално. Въпросният не е искал някой друг да узнае за сълзите.

— Дори скрутаторите?

— Особено скрутаторите. — Ксервиш Флид подмяташе камъче, потънал в размисъл. — Нещата са по-дълбоки, отколкото изглеждат, Ниш.

— Не разбирам — отвърна механикът.

— Аз също, но ме притеснява фактът, че някой познава Изкуството в такава задълбоченост. Защо са били създадени сълзите?

— За да подпомогнат осъществяването на нечии амбиции.

— Да, говорим за амбициозен човек. До този момент аз го описвах като мъж, но не бива да прибързвам с предположенията. Сред скрутаторите има и четири жени. Но за момента личността не е толкова важна. Ако узнаем амбицията, тя ще ни посочи човека. Но…

Той се изправи и започна да се разхожда, поглеждайки към Ниш и Юлия. Тя бе приседнала малко встрани, обвила корема си с ръце, и лекичко се поклащаше.

— Какво има, сър?

Флид рязко кимна. Следвайки безмълвната повеля, механикът се надигна и се приближи до отдалечилия се скрутатор.

— Нима не се доверявате на Юлия, сър?

— Тя не е нужно да знае.

— Ами аз?

— На урод като теб му е изтрябвало още по-малко! — отсечено заяви Флид. — Уви, ти си единственото, с което разполагам. Изречеш ли и една сричка от това, което ще ти кажа, смятай се за мъртвец.

Тонът на скрутатора загатваше, че тези му думи не са обичайните обиди. Ниш преглътна.

— Чудех се — поднови предишните си размишления Флид — дали това не е опит за заграбване на власт.

— Не знаех, че има власт, разполагаща се над скрутаторите.

За момент Ксервиш Флид се поколеба.

— Излагам главата си на риск, споменавайки това, твоята също, но тъй като и двамата сме бегълци извън закона, а аз се нуждая от трибуна, ще направя изключение. Това е най-ревностно пазената тайна. Скрутаторите се преструват, че те движат света, но в действителност се подчиняват на Нуминатора. Така е било още от самото сформиране на Съвета.

— Ноктести — провикна се Юлия. — Приближават бързо!

Очите й отново бяха покрити. Тя бе обърнала лице на северозапад. Ниш не виждаше нищо, само че Юлия не грешеше. След три минути във въздуха се появиха три петънца, летящи високо. Те се понесоха право към кратера, който се намираше на почти цяла левга от скривалището на скрутатора и спътниците му.

— Какво ли търсят? — рече Ниш.

— Узнали са какво се е случило с възловата точка — каза Флид, който се покатерваше върху един камък, за да вижда по-добре. — Само че пристигат със закъснение.

Двама от лиринксите полетяха към димящата дупка, а третият остана да кръжи високо, бдейки. След минутка първите двама изникнаха отново. След като описаха още няколко кръга, създанията се понесоха към човешката армия.

— Няма да ги намерят — рече Флид. — По това време сълзите ще са скрити добре. Интересно какво ли ще направят лиринксите?

Създанията изчезнаха в далечината.

— Кой е този Нуминатор? — попита Ниш.

— Може и да има такива, които знаят, но те не казват. Някои от скрутаторите смятат, че названието му е произлязло от думата за божественост в един от древните диалекти, макар че самообявяването за божество съдържа неимоверна арогантност. Със сигурност мога да кажа само това: преди повече от столетие, малко след като войната е придобила световни мащаби и Съветът на Сантенар, както се е наричал тогава, се е опитвал да обедини цялата планета срещу врага, силата, наричаща себе си Нуминатор, поела властта. Имало е ожесточени сражения. Множество мистици погинали, преди Нуминаторът да укрепи властта си. Оцелелите от тях основали Съвета на скрутаторите. Нуминаторът наложил, или наложила, правила, чрез които Съветът да направлява света, но иначе не се намесва в по-нищожните дела. Понякога скрутаторите са проявявали недоволство против режима му, дори са се опитвали да се бунтуват, но винаги са получавали жесток урок.

— И вие сте били един от разбунтувалите се? — попита Ниш.

— Последните дрязги са се случили много преди това. Моето престъпление се заключаваше в интереса ми към неща, които не ме касаеха. Скрутаторите се погрижиха да си извлека поука, като ме наказаха лично — за да избегнат наказание. И ме научиха добре.

Механикът помълча, размишлявайки над чутото до момента.

— И смятате, че Съветът умишлено е създал тези сълзи, за да се изправи срещу Нуминатора?

— Не Съветът. Един човек, който за начало иска да получи власт над Съвета. За начало.

— Но защо сега, когато войната се развива толкова зле и едно разделение може да се окаже фатално?

— Не зная. Може би този план е бил замислян от десетилетия. Освен това не е сигурно, че човекът, взел сълзите, е този, който е планирал създаването им.

— А ние ще узнаем ли?

— Не изглупявай, момче. Погледни ме! — Ксервиш Флид протегна ръце. — Погледни белезите ми. Погледни изкривените кости. Забележи изстърганата плът. На младини бях красавец, Ниш. Но не и след като скрутаторите приключиха с мен. Трябваше да умра още тогава. Те сториха всичко по силите си, за да ме пречупят, но получиха нареждане да ме оставят жив. Аз трябваше да представлявам живото доказателство какво се случва с онези, които си пъхат носа в скрутаторските дела. В продължение на тридесет години не съм познал ден без болка. Извлечи си поука от живия пример, който виждаш пред себе си, механико. Някои тайни трябва да останат недокоснати.

Но Ниш виждаше решителността в очите на Флид — скрутаторът възнамеряваше да узнае.

— Тогава защо има размножителни палати? Защо Историите биват пренаписвани? Защо…?

— Добри въпроси, за които няма отговори.

— Но…

— Да вървим! — отсечено каза Флид. — Веднага щом сълзите бъдат скрити, нашият приятел ще се върне за нас. Той не може да си позволи да ни остави живи.