Елена Хаджиниколова
Изказване на Елена Хаджиниколова (Институт по история към БАН)

Досега чутите доклади представляват голям интерес за историческата наука, защото специално внимание на протестантското движение в българските земи, особено в периода на българското Възраждане, период, в който аз имам интереси, не се е обръщало. В нашата наука някак си незаслужено не се отдава внимание на хора, които са проявявали интерес към протестантските мисионери и към тяхната дейност. Има хора, които в различни години са писали по тези въпроси, като се започне от Иван Шишманов, Тодор Бурмов, Михаил Арнаудов, а след това в по-нови дни вече се казаха Таня Несторова и други. Трудно е било, мъчно се е издавало, но това са едни творчески смели действия, които трябва да получат своята оценка. Ние в Института по история имаме център по българистика. Наскоро правихме конференция в Американския университет в Благоевград и издадохме специално издание за българистиката в зората на 21 век. Там също беше отделено внимание на протестантските мисионери. Така че Институтът по история също има своя принос за изучаването на протестантското мисионерство в България.

В тук чутите доклади ми хареса, че много обективно се прави преценка на едни основни моменти в дейността на протестантството до Освобождението, а именно в превода на Библията, в описването на вестник „Зорница“, в заслугите на тези, които първи са поели информацията за събитията в България, изнесли са я зад граница и са създали възможност да се създаде тази пробългарска агитация, която се поема от Гладстон, от английската либерална опозиция. Може би трябвало да се спомене, че за разлика от приноса на д-р Ригс, който у нас като че ли има по-голяма известност, (между другото наскоро излезе една книга на Георги Генов, специално посветена на 150-годишнината на Ригс), заслугите на д-р Лонг остават малко по-назад. Сега обаче се вижда, че той не е забравен. Трябва да се каже, че протестантството се свързва с модерните течения в българските земи, с развитието на едни европейски теоретични влияния в българските земи. В това отношение заслужава да се отбележи приносът на редица български възрожденци. Тук се загатна за Славейков, но около Славейков има цял един кръг. Славейков наистина има големи заслуги, които не са оценени от нашите историографи.

Така че, пожелавам по-нататъшни творчески успехи в изучаване на влиянието на протестантските мисионери по българските земи.