Здравка Константинова
Изказване на Здравка Константинова (Факултет по журналистика)

Бих искала да свържа тази много интересна тема за навършването на 160 години от рождението на българската журналистика. В периода, когато се ражда българската журналистика има едно забележително сътрудничество, както е известно, между първия български журналист Константин Фотинов и американските протестантски мисионери в Смирна. Пробната книжка на „Любословие“ се появява през 1842 г. в Смирна. Раждането на българския печат изиграва изключителна роля още преди Освобождението, по време на Възраждането, за възстановяването на българската държава. Може да се каже, че Българската държава се възстановява и чрез българския печат, който спомага за извършването на едно преддържавно строителство, излизайки в челото на нашите национални институции, особено 70-те години на XIX в. Както е добре известно, К. Фотинов печата „Любословие“ в печатницата на американските протестантски мисионери. Преди това той е и коректор в изданието на гръцки език на американските протестантски мисионери, „Съкровищница на полезни знания“. Всъщност първото ни периодично издание „Любословие“, което дава тласък в нашата модернизация, защото журналистиката ни е в авангарда на модерността още от времената на Възраждането, съдържа доста публикации, преведени от американското протестантско издание на гръцки език, включително и част от богатия му илюстративен материал. На страниците на първото ни периодично издание К. Фотинов пропагандира модерността и в аспекта на етиката на протестантството. На страниците на „Любословие“ ще намерите преводи и на Томас Джеферсън, и на Бенджамин Франклин. Забележителната толерантност на Фотинов обаче е била възприемана от някои негови читатели недостатъчно добре. Те пускат слуха, че берекетът ще падне от дома на този, който чете „Любословие“, тъй като „Любословие“ пропагандирало протестантски идеи. Но майсторството на Фотинов е в това, че „Любословие“ продължава да излиза, въпреки тежките цензурни условия (то е под петата на три цензори — на османската власт, на Гръцката патриаршия и на специалната цензурна комисия, създадена 1836 г. към Гръцката патриаршия за борба с протестантството.)

Бих искала да отбележа и друг любопитен факт — първата българска книга, която излиза в Ню Йорк през 70-те години, е преведена от Елайъс Ригс. Това е „Български песни и пословици“ — книга, която преди това издава в Пеща Иван Богоров. Много се радвам, че г-н Константинов акцентира върху ролята на вестник „Зорница“, който действително е част от българската духовна култура и пространство. Това е едно от най-дълго излизалите периодични издания на български език, което също има своята роля за модернизирането на българската журналистика, един четен десетилетия наред с голям интерес от българската интелигенция вестник. По време на Освобождението „Зорница“ остава едва ли не единственият вестник на български език, който излиза в Цариград и дава достоверна информация за военните събития.

Така че протестантските издания играят забележителна роля в модернизацията на българската журналистика.