Д'Андреа
Вундеркинд. Една блестяща сребърна монета (48)

48

Кай се изправи. Огледа се наоколо, фонтанът беше изцапан с кръв. Площадът — покрит с изгоряла плът. Демонът, излязъл от Ада, беше далеч, обвит в облаци прах. Поклати глава. Пилгринд стоеше неподвижен, с отпуснати ръце. Кай се опита да се усмихне. След това видя химерата.

Това всъщност беше Гас, но и не беше.

Не беше насекомо, нито амфибия. Беше малко от едното и малко от другото. Вонеше на кал и кръв. Не беше Гас, въпреки че говореше с неговия глас.

— Извинявай, момче, извинявай — казваше този дявол.

— Махай се — помоли го Кай, ужасен.

— Не мога. Трябва.

Няколко крачки и Гас насочи оръжието.

— Не ме убивай.

— Не можеш да разбереш.

И натисна спусъка.

От това разстояние не можеше да пропусне. И нямаше да пропусне, ако не беше Крал тел, който, изниквайки кой знае откъде, застана между оловото и нежната плът върху слепоочието на Кай.

Попадението улучи фигурката с пера вместо очи. Рикошира в него и падна на земята. Чу се метален звън. Веднага след това Крал тел падна замаян на паважа.

Гас го погледна вбесен.

— Ти…

След това погледна Кай. Момчето беше бледо и учудено.

— Стреля по мен…

Гас опита отново. Беше му останал един куршум.

— Гас, не! — извика Пилгринд, запращайки Обмен срещу него.

Пистолетът изведнъж избухна в огън. Едно метално нажежено парченце удари Кай по челото и той извика от болка и от изненада.

Викът му бе заглушен от този на Гас. От ръката, в която стискаше автоматичния пистолет, не беше останало друго, освен чукан с три висящи пръста.

Кай беше невредим. Изправи се, треперещ.

— Стреля по мен.

— Ти… — извика Гас. — Трябва… — Положи усилие. — Ти… Ти си Вундеркиндът…

Стисна зъби и се изправи. Все още бе обзет от убийствена ярост. Оцелялата ръка сграбчи камата, извади я от ножницата.

— Ти.

Кай трепереше.

— Защо? — извика.

И този вик имаше силата да запрати Гас, Пилгринд и Кралтел на двайсетина метра разстояние, вдигайки ги като перца. Малкото останали корнизи паднаха, а стъклата и лампите се пръснаха с трясък. Появиха се нови пукнатини в асфалта и в гранита. Площадът пламна.

— Защо? — закашля се Кай и падна на колене, облян в сълзи.