Д'Андреа
Вундеркинд. Една блестяща сребърна монета (23)

23

Кай залитна, като се държеше за главата.

— Помниш ли?

Хер Шпигелман не успя да скрие жаждата на този въпрос.

— Не, аз…

— Помниш ли?

Нещо болезнено пулсираше в слепоочието на Кай. Тясната уличка се превърна в мъглявина. Изглеждаше, че потъва във вода. Острата болка се усили, замайвайки го.

— Помниш ли?

Кай се бореше срещу шума в главата си и вдигна поглед към Продавача.

Забеляза алчността, лакомията.

Беше отвратен от тях.

— Вече веднъж ме измами, няма да позволя да го направиш отново. Ти… уби родителите ми.

Гласът му трепереше от гняв.

Хер Шпигелман се намръщи.

— Няма значение. Има други начини, за да…

Кагуларите паднаха на земята един след друг, фигурката се приземи между Кай и Продавача.

Малка, приличаше на някакво миниатюрно плашило. Момчето се помъчи да я фокусира. Беше трудно, защото тя веднага подскочи, движейки се непрестанно. Имаше триъгълна глава като тази на отровните змии и за очи две кокоши пера във V форма с червен ръждив цвят, приличащи на кози рога. На Кай му се стори позната.

Беше прекрасна: правеше пируети и подскачаше във въздуха, лека като перце, грациозна като балерина. С копринени движения скачаше отново нависоко, неуморима, минавайки над светлината и потъвайки в тъмнината на тавана, за да се върне долу, отново и отново, постоянно следвайки някакъв ритъм, който Кай не можеше да разпознае.

Фигурката беше мокра от кръвта на кагуларите.

Хер Шпигелман изръкопляска.

— Каква чест! Каква чест!

— Кай!

Гласът на Брадатия, все още далечен.

— Каква чест! Лично Крал тел. Пардон. Почти лично. Струвате ми се посмалили се от последния път, когато се видяхме, Ваше Превъзходителство. Смехът му се изгуби между стените и коридора на института.

— Кай!

Пилгринд беше дошъл.

Отвори входната врата и стените се разтрепериха.

— Добре ли си, момче?

— Да.

Хер Шпигелман премести погледа си към Брадатия.

— Липсват само Плешивият и репатриралата и сме в пълен състав, бих казал.

Кай се възползва от това, за да се скрие до Пилгринд.

— Шпигелман, хуморът ти е отвратителен.

— На твоите услуги, старче — изпя Продавача.

Крал тел скочи и се приземи пред ботушите на Брадатия. Ръцете му проблеснаха и се потъркаха една в друга, след това ги забоде направо в земята.

Чу се тътнеж. Една дълга цепнатина се отвори чак до краката на хер Шпигелман. Той се усмихна жлъчно и тя се отклони, като достигна стената и я срина. Прах от откъртена мазилка се понесе във въздуха.

— Всички ли сме тук?

— Махай се.

— Защо да се махам, Брадати? Идвам с мир. Искам само да си разменя две думи с Вундеркинда.

Пилгринд изскърца със зъби.

— Какво е Вундеркиндът? — попита Кай.

— Ти си Вундеркиндът, скъпи мой — отговори му хер Шпигелман. — А аз съм твой покорен слуга, след като не ме искаш за приятел.

Пилгринд сграбчи Кай и го притисна към гърдите си. От единия джоб извади нож и го показа на Продавача.

— Какво искаш, Шпигелман?

— Махни това оръжие.

Имаше нотка на паника в гласа на Продавача.

Пилгринд постави острието на гърлото на Кай.

— Пилгринд, не…

Хер Шпигелман се приближи към него с протегнати ръце.

Острието потъна в кожата. Кай се вцепени.

— Още една крачка — каза Пилгринд спокойно, почти ангелски — и ще убия Вундеркинда.

— Не, няма да го направиш — беше отговорът на хер Шпигелман. — Значи много и за теб. — Но се спря. — Стар си, Пилгринд. Заложил си много на тази игра. Не губи малкото, което ти е останало, напусни масата, докато още имаш време.

— Това не е игра.

Капка кръв, топла и гъста, потече от гърлото на Кай и измокри блузата му. Изплашен, той се опита да се извърти. Но хватката на Брадатия беше силна.

— Пилгринд, моля те…

— Видя ли, Кай? Какво ти казах? — изписука Продавача, без да помръдне нито един мускул, дори и устата си. — На кого вярваш? Кой ти е наистина приятел? — Гласът му идваше отдалеч, право в главата на момчето. — Кой е този, който иска да те убие, аз или той?

— Още една дума и ще го заколя.

Хер Шпигелман и Пилгринд се погледнаха за няколко секунди.

— Наистина ще го направиш.

Не беше въпрос.

Тази единствена капка, голяма и тъмна, беше изтрила всякакво съмнение.

Хер Шпигелман се изпари с писък и изпарявайки се, тъмнината започна да изчезва.

Най-накрая, останал сам с момчето, Пилгринд го пусна. Кай докосна раната. Беше много блед и дишаше тежко.

— Щеше ли да го направиш?

— Щях да те заколя веднага.

Ножът издрънча на пода.

— Защо?

Отговори не Пилгринд, а Гас, задъхан.

— Защото ти си Вундеркиндът.

Кай погледна първо него и после Брадатия.

— Какво означава това?

— И ние не знаем — беше отговорът на Пилгринд. — Трябва да ми повярваш. Знаем само, че той те иска — добави.

Кай захапа кокалчетата на ръката си, притеснен.

— И това ви стига, за да ме убиете?

— Той ще постъпи по-зле с теб.

Оставиха му време да помисли. Накрая Кай се приближи до двамата мъже. В ръката си държеше монетата. Отново се бе върнала в джоба му.

Подаде я на Брадатия.

— Това е негово. На Шпигелман.

Пилгринд я взе между палеца и показалеца си. И кожата му изпращя.

— Това е Ръчно направен предмет, нали?

Пилгринд се съгласи. Миризмата на изгоряла кожа беше ужасяваща.

Повече дори от миризмата на кръвта на кагуларите.

— Да. Той ли ти я даде?

— Преди време.

Пилгринд клекна на коляно, така че да може да гледа Кай право в очите. Здравото му око блестеше като пламък на факла.

— Щях да те убия, Кай. Не искам да те лъжа. Но нямаше да те убия, преди да се боря. Преди да те вземе, трябва да убие мен, Гас и Крал тел.

— И Буливиф — добави Гас, който наблюдаваше сцената със скръстени ръце, пушейки цигара.

— И Буливиф, разбира се — съгласи се Брадатият. — Не знаем какво е Вундеркиндът, освен че е нещо, за което хер Шпигелман уби много повече хора, отколкото можеш да си представиш. Безброй много.

— Приятели — каза Гас, като се приближи. — Много приятели, за да му позволим да надделее.

— Искам да знам.

— И ние искаме да знаем — отговори Гас. — От години се лутаме и търсим отговори. И най-вече от години се борим. И те пазим. Ема и Чарли, сега разбираш ли? Те винаги са те защитавали.

— Без аз да го забележа — прошепна Кай със сведен поглед.

— Разбираш ли защо е важно?

— Разбирам.

— Сега ме слушай, Кай, слушай ме внимателно. Тази монета е Ръчно направен предмет и е много мощна. С нея той може да те намери, където и да си. Или може да направи така, че ти да го намериш. — Въпросът, който последва след тези думи беше толкова остър, колкото и неочакван. — Искаш ли да отидеш при него? Сега. Искаш ли?

— Ако искаш — каза Гас, — ще те оставим да отидеш. Без да те нараняваме.

Пилгринд сложи ръка на сърцето си.

— Обещаваме.

Кай разгледа сребърната монета и не можа да не забележи раните, които при контакт с нея се отваряха върху кожата на Брадатия. Погледна я и си помисли за хер Шпигелман. Спомни си за всичко, което му беше казал, и за съмненията, които беше всял в главата му. Беше разумен, уравновесен. Разсъжденията му имаха желязна и даже ясна логика. Беше се върнал назад в спомените си и беше изкарал наяве противоречията, разбулвайки мистерията. Беше се ровил в тъмните кътчета, пълни с въпроси, и беше получил смислени отговори.

След това си помисли за особената настоятелност, която хер Шпигелман беше показал в отношението си. За налудничавото изражение на лицето му на гнусен търговец. За страстта, с която го бе молил да си спомни, да го придружи до морето. За угодническия начин, по който все се бе обръщал към него, пълен с намеци и двусмислия. Но като мислеше за отвратителната лакомия, излъчваща се от лицето му, за животинската ненаситност на чертите му, изпълнена с алчност и поквара, Кай избра. И избирайки, повтори клетвата си.

— Ще го убия.

Пилгринд се усмихна и със сръчността на фокусник накара монетата да изчезне.

Кай усети, че му олеква на стомаха.

Повече нямаше да се върне. Беше сигурен в това.

Сега не само му беше олекнало.

Чувстваше се добре.