Руслан Семерджиев
Десният избор няма да се състои

Някога по времето на комунизма един човек отишъл да си купи яйца. Влязъл в гастронома и започнал да избира. Продавачът го сепнал „Ей, какво правиш?“, „Искам 10 яйца и си избирам“, отговорил човекът. „Не може!“ била строгата реплика. „Как така? Аз народни представители избирам, та едни яйца ли да нямам право да избера?“. Продавачът му подал един плик с яйца и му казал: „Ето ти десет яйца — избери си десет. Нали искаш да е както на изборите!“

Така и с изборите за десни народни представители стана. Но не във времето на комунизма, а по времето на „европеизма“, не преди 1989-та, а в 2009-та. Иска десният избирател да си избере десните си представители, но другарите от АОНСУ му опаковаха какво да избира. Не дай Бог десният избирател да откаже — тогава насреща му ще се усмихне хитро Станишев — „Е, драги десни избирателю, разбра ли, че НИЕ сме на всеки километър? Това е то демокрацията. Имаш право да избираш. Както беше още по времето на Тато!“

Трудно е да се обясни на хора с болшевишки манталитет и най-естественото. Сега вече можем само да теоретизираме, какво би станало, ако… нещата бяха следвали естествения си път. Следвайки най-нормалното — всеки да гласува за онази дясна партия, която одобрява, а след това в парламента да се намери онзи консенсус, който да доведе до разумно и добро управление. Вероятно и по-голямо представителство на десните би се постигнало, но не така мислят „социалните инженери“. Няма социологически инструмент, който да прогнозира с достоверност ефекта от създаването на предизборни коалиции, освен в периоди на крещяща криза, какъвто беше случаят през 1997 г. Тогава изводите бяха, че ОДС е магията, която спечели изборите, а истината е, че избирателите бяха в безизходица и гласуваха против БСП. Спечелилите тогава отдадоха целия успех единствено на собствените си действия, без никога да направят спокоен и разумен анализ на резултатите. Едно от обстоятелствата, което в последващи времена ги доведе до сегашното им състояние на борба за прескачане на изборната бариера.

И тъй като тази година е година на Дарвин (200 години от рождението му), не е лошо да припомним неговият основен извод — естественият подбор води до усъвършенстване, до развитие на по-добрия вид. Така и човекът се е появил. Вярно е, че от времето на Дарвин твърде много хора се опитват да променят естествения ход на нещата, но тъй като това все пак са хора, може да се приеме, че тези им опити са естественото развитие на човека. Не така обаче стои въпросът с политическото социално инженерство и генетика. Нашите, български експерименталисти, упорито отказват дясното да се развива по естествен път и непрекъснато ни приготвят поредното си творение, което да облечем в мандат на „народния“ вот. Поредната дясна коалиция е новият експеримент, който трябва да спре естественото отмиране на недействителните десни. Никой не може и не бива да отрича полезните неща, които ОДС свърши, но в същото време поредният грешен извод е, че реминисценцията на ОДС днес ще изиграе същия ефект. Най-малкото, което се забравя, е, че ГЕРБ ще бъде носител на мандат, а не едва прехвърлилата бариерата коалиция на СДС-ДСБ. Голямата надежда остава ЕНП да катализира и регулира отношенията, но всичко това е само предположения. Те стават още по-несигурни, ако в коалицията се включат предизборно и вредните (за дясното пространство) формирования като т.н. БНД и Новото време и цяла сюрия „присъдружни“ партии файтони. Защото, ако Костов и компания все пак са свършили нещо полезно за България, то споменатите две партии нямат подобни заслуги, освен личния принос на Кошлуков в събитията около 10-ти ноември 1989-та. Не и неговите „другарчета“, които бяха вкарани в парламента от Сакскобургготски, и най-голямото, което свършиха, е играта на карти с известния по онова време бос на мафията Иван Тодоров-Доктора. За приноса им към присвояването на имоти, което Сакскобургготски извърши, няма нужда да се обсъжда. Групата на Свинаров, според самите костовисти беше за прокурор, така че едва ли ще успеят да убедят десния избирател в полезността на „топлите“ днешни отношения. Двегодишното участие на компанията Свинаров-Панайотов в тройната коалиция е ясно доказателство за безпринципното им участие в политиката. Ако приемем, че това твърдение не е вярно, то следва, че са бавноразвиващи се — цели 6 години им бяха нужни да разберат какво правят Сакскобургготски, Доган и БСП.

Какво най-важно не направиха Костов и ОДС:

1. Не отвориха досиетата на ДС — още повече, направиха всичко възможно да имитират отварянето им и да блокират процеса с няколко отворени досиета. Костов назначи Бонев за министър на МВР и той си свърши работата перфектно. Малко по-късно Бонев направи необходимото за свалянето на Петър Стоянов.

2. Не потърсиха отговорност от правителството на Виденов за огромните финансови загуби. Нищо. Просто прикриха всички виновни.

3. Не направиха нищо за създаване на работеща съдебна система в България. Самият Костов назначи един болен човек за Главен прокурор.

4. Не направиха нищо за създаване на почтен и независим от БСП бизнес.

Какво „лошо“ направиха Костов и ОДС:

1. Още по време на първото си участие в правителството на Попов, Костов разреши противозаконно отварянето на казина, които станаха по-късно основните центрове на зараждащата се мафия.

2. Ако по времето на Беров се роди организираната престъпност, то Костов създаде олигархията. Как? Чрез приватизацията, извършена от него, която беше подобрен вид на грабителството от времето на Виденов, наречено „масова приватизация“.

3. Създаде закона за компенсаторките, чрез който бившите комунисти ограбиха онова, което по времето на сталинизма бащите им не бяха успели да направят. И така за дълъг период се ликвидира възможността на българите с нормален произход да укрепнат икономически. За да се установи властта на олигарсите.

4. Отново чрез приватизацията предаде енергетиката в ръцете на руските олигарси, което направи България напълно зависима от руските интереси на Балканите.

И двата списъка могат да бъдат продължени значително, но нека оставим допълненията на читателите, и се върнем на темата за изборите.

Най-лошото, което се случи с „обяздването“ на дясното пространство, е, че отново се отложи промяната, наречена сполучливо преди години от Надежда Михайлова „отваряне на прозорците“. Нужното за десницата пречистване и обновление няма да се състои. Не само като представителство в парламента, но още по-лошо — като участие в управлението, доколкото Б.Б. им позволи. Новите лица от ДСБ наистина привличат симпатии, но по-задълбоченото вглеждане открива повече хъс към властта, площадни лозунги и прекалено самочувствие, отколкото знания и ясни алтернативни политики. Несъмнено сключването на коалицията е премерен ход в условията очакванията на народ, който уважава единството, чиято родословна легенда е основана на силата на Кубратовата мъдрост. Народ, който е записал надслов на своя парламент „Обединението прави силата“, не може да не изпитва тежнение към своята дълбока същност.

Всичко това е така, но в целия стремеж към обединение, легендите и принципите имат значение съвсем в различно от ценностите на демокрацията и различието в съвременния политически живот. Защото онова обединение е в смисъла на националните идеали и стремежи, а различието в демокрацията осигурява напредъка и естествения подбор — подобно на онзи на Дарвин.

Пак в традициите на чисто българските нрави, от Европа се изсипват „мъдри съветници“ от народната партия, които многогласово хвалят единството, без да изясняват, че в собствените им страни подобни предизборни коалиции не се случват — нито във Франция (където дори се допусна на първи тур на президентски избори да има двама кандидати на голистката партия — Жак Ширак и Едуар Баладюр), нито в Германия (където християндемократите загубиха мнозинството си, но поради липса на дясно ОФ), нито в Обединеното кралство, нито в която и да е друга европейска държава.

Десният избирател най-вероятно ще отиде за гъби, защото при тях поне има възможност да избира. Без опасност от отравяния, защото, той, десният избирател, е знаещ.

Пишейки тези редове, си припомням и края на вица от началото. Прибрал се човекът с избраните му яйца вкъщи и решил да направи омлет. Чупил яйцата едно по едно и ги хвърлял отвратен от миризмата… Оказали се запъртъци.

http://semerdjiev.blogspot.bg/2009/04/blog-post.html