Руслан Семерджиев
Руслан Семерджиев в коментари за антикомунизма в блога на д-р Атанас Щерев

Здравей, Докторе!

Много неща ми допадат от 12-те пункта, но с повечето от този последния не мога да се съглася.

Първо: Антикомунизмът не е отрицание, не е негативизъм. Разпространяването на подобни изфабрикувани от Кънчо Стойчо-Андрей Райчевата „социология“ от АОНСУ има ясна цел — хвърляне на отговорността в мъглата. Антикомунизмът е разумно разбиране на вредите от насилствено наложената извратена идеология, разбила обществата в десетки страни, окървавила 20-ти век с повече от 100 милиона жертви и обрекла вероятно 100 пъти повече човешки същества на бедност и мизерия, заличила ценности и култура, обичаи и традиции. Изкоренила почти напълно основните морални ценности в обществения и дори личния живот.

Второ: Антикомунизмът е разбиране за управление. Почтено и основаващо се на приетите от обществото правила, закони и установен морал. Отричане на привилегиите, управление, основаващо се на опазване на свободата — индивидуална и групова. Управление, основаващо се на предприемаческия дух, познанието и свободната конкуренция.

Трето: Антикомунизмът е управление на свободния пазар, който е достъпен за всеки, независимо общественото му положение, роднински връзки, етническа или религиозна принадлежност. Управление на икономическата ефективност, опазване на сътворените блага и усъвършенстване на производството, услугите, забавленията.

Четвърто: Антикомунизмът е против КРАЖБАТА и разсипничеството. Ако това противопоставяне на комунизма е крайно и емоционално? Има ли друго общество в историята на човечеството, в което кражбата и присвояването на обществени блага, доносничеството, предателството и лъжата да бъдат идеал и ценност, освен КОМУНИЗМА?

Пето: Антикомунизмът е стремеж към добро образование за всички, без измислени и безбройни привилегии, но с правото на по-способния, по-работещия, по-успяващия. Заедно с това и помощ за онези, които съдбата не е дарила достатъчно, но също имат право на достойно участие във всички области на човешкото проявление. Само такова общество създава напредък и благоденствие.

Шесто: Антикомунизмът е против насилието. Не зная защо не се припомниш основата на комунистическото противопоставяне — непримиримия антагонизъм и класовата борба. Нима антикомунизмът предлага насилие, отнемане на живот, собственост, права? Ще рече антикомунизмът е за СВОБОДАТА, ИСТИНСКАТА.

Седмо: Антикомунизмът е правосъдие и справедливост. Запомни, не съм аз първият, който го казва — БЕЗ ПРАВОСЪДИЕ противопоставянето в обществото ще трае вечно! Намесата на правосъдието може да бъде заменена с истинско покаяние, когато е доброволно и искрено. Тогава може да настъпи и общественото единение и сплотеност. Но май възможностите за покаяние отдавна се изпариха. Вместо покаяние — безогледна вакханалия на простащина, грабеж и наглост.

Осмо: Антикомунизмът е защита на Отечеството и интересите на нацията!

Още много неща могат да се добавят. И ако всичко това е вредно противопоставяне на комунизма, то Бог да пази Българите!

07 март, 2009

http://www.atanas-shterev.com/?p=20#comment-3469