Руслан Семерджиев
Стрелба по изкуствените патици

В нашия политически живот непрекъснато се пръкват подставени партии, лидери и не толкова лидери. Да замъгляват пространството и да обират гласовете на недоволните от поредната сценка. И защото, ние, Българите не вярваме на себе си, чакаме някой от вън да ни светне. Е, светнаха ни за пореден път с неща, които всички си знаем, но мнозина не искат да повярват. Да повярват на собствената си наивност и се отдават на мераците „някой да оправи нещата“.

Така и с Бойко Борисов. Хубавото в тези истории е, че винаги някой се хваща на въдицата и така дава доказателства за собствената си роля в „патешкия отстрел“. Реакцията по случая Борисов само потвърждава поръчковата му роля да „играе“ дясната алтернатива на червената мафия и като такъв да гарантира оставането й във властта. Разбира се, заедно с поредните „нови лица“, но силно наши хора. Така, както се случва вече 17 години имитирана демокрация, преход или както и да го наречем — време на симулация и грабеж на имане.

Ни в клин, ни в ръкав, уж основните опоненти на Борисов почти единодушно се загрижиха за образа на България, накърнен за пореден път от „лошите американци“, които решават вътрешните си проблеми с нищо незначещия за тях бивш главен секретар на МВР. Сега ще започне едно главоболие за стабилността на политическата система, за отлива и поредното разочарование на избирателя, за „опразненото“ политическо пространство. В което, не дай Бог, се настани някой неконтролиран „елемент“. Социолози и политолози ще се надпреварват да дават мъдри съвети и тежки размисли.

Кметът на София едва ли заслужава много внимание, но ще се напънат да удържи в политиката с цената на всякакви компромиси. Още повече, че предстоят важни избори за Европейски парламент и не по-малко важните за Българите местни избори. Иначе на вятъра отиват много енергия, пари и направени сметки. А време за нова патица няма. След влизането ни в Европейския съюз беше провъзгласен краят на прехода. Очакваше се да настъпи лелеяното от социалисти време на „експертите“ и безкрайното продължение на прехвърляне на топката в политическото пространство, в която игра те, разбира се, да продължат да раздават пасовете.

Несъмнено, обаче, безкрайната имитация е към своя край. Колкото и да не вярват на механизмите на демокрацията, слава Богу, в повечето страни, чиито съюзници станахме, работят. Все ще се намери журналист, политик или просто достоен общественик, да извади на бял свят поредната нечиста игра. Не е нужно да се припомня, че демокрацията не е съвършена. Не може и там, в тези страни да няма провали и груби грешки. Така и с Борисов. Ще се питат някои защо чак сега обявяват американците истината, защо чак сега забелязват какво е станало? За да се разбере това, трябва веднъж завинаги да бъде разбрана простата истина за американската политика. Те влияят, притискат, но не се налагат безкрайно, особено ако си техен официален съюзник. Няма да изпратят „братските“ армии, за да сменят тази или онази партия. Ще ни оставят да се пържим в собствен сос, защото са приели, че у нас има демокрация. А те вярват в нея, колкото и да не им се вярва на много хора тук, в България. Ще се обаждат тогава, когато опасността стане твърде голяма, и особено, ако пряко ги засяга. Случаят с Борисов няма да е последен. Твърде много имитатори има в нашата политика. Кой по поръчка, кой за да се облажи покрай „богатите“ съюзници.

Дали ще продължаваме да се струпваме около поредната изкуствена патица, зависи само от нас. Ние, Българите, просто трябва да се вземем в ръце. Да се хванем да прочистим „атмосферата“ в нашата политика и да спрем да викаме „неволята“.

http://optimus.blog.bg/politika/2007/03/11/strelba-po-izkustvenite-patici.50762