Извадки от стенограмите от пленарни заседания на Тридесет и шестото Народно събрание на Република България

Дебати от първо четене на законопроекта за връщане на отнето държавно имущество

10/12/1991

ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Думата има господин Семерджиев.

РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ: Много съм благодарен на господин Вълканов, че той напомни как Българската комунистическа партия се беше сраснала с държавата. Той напомни как тази партия наистина беше собственик на цялата държава. И ни прочете съответните членове на бившата Конституция.

И аз си задавам един такъв въпрос — всички ние знаем, когато един собственик фалира, какво става с неговата собственост. След като той не може да плати, то тази собственост му се отнема.

И аз моля уважаемите депутати от лявата страна, когато излизат да защитават своята собственост, нека защитят 12-те милиарда долара дълг на държавата, който те и тяхната партия натрупаха. И те са длъжни да ги изплатят, защото в една нормална държава, а ние ще станем такава и ние вече ставаме, който пие и яде, той плаща. А вие имате да плащате, господа!

И още един малък въпрос — тук непрекъснато се спекулира, че даденият проблем трябва да бъде решен в съда. Аз питам, миналата година — притежавам документ от 13 ноември 1990 г., подписан от заместник-председателя на Висшия партиен съвет на БСП, който дава разяснение какви сделки и прехвърляния са направени с имущества на общините в София, с партийните имущества. И в заключение казва следното (цитирам): „Разбира се, всичко това са предварителни стъпки. Цялостното решаване на въпроса за имуществото на БСП ще се реши от Народното събрание. Вярвам, по достоен и справедлив начин“.

Аз питам — кога си сменихте мисленето? Когато искаха да ви съдят, вие искахте Народно събрание. Сега, когато сте в Народното събрание — искате да ви съдят.

Дебати по ЗИД на Закона за Висш съдебен съвет

18/12/1991

ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Чухте предложението на господин Хубенов — да се четат всички текстове по закона. Това е процедурно предложение. Има ли оратор, който да се противопоставя на това процедурно предложение?

Думата има господин Семерджиев.

РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Противопоставям се на процедурното предложение по следните съображения: имахме достатъчно време да разгледаме предложения законопроект. Естествено е, който е искал да вникне в неговото съдържание, да е разгледал и действуващия до момента закон.

Това процедурно предложение според мен е направено само с една-единствена цел — да се спъва работата и да се губи време.

Заключително изказване по гласуването за избор на членове на Надзорния съвет на Агенцията по приватизация

17/06/1992

РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ (СДС): Благодаря ви, господин председател! Аз много съжалявам, че господин Луканов излезе и няма да може лично да чуе, но предполагам, че по радиоточките в коридорите може и да разбере от кои дупки излязоха всички тези хора, които са симпатизанти и членове на Съюза на демократичните сили.

Аз лично съм бил в дупки, за разлика от него, който обикаляше палатите, строеше палати и живееше в палати, обикаляше посолствата на Република България в целия свят и то не със свои пари, а с парите на народа.

АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПСБСП, от място): А Стоян Ганев с кои пари обикаля?

РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ (СДС): Вярно е, господин Папаризов, аз съм бил в дупки като строителен инженер на много обекти на страната. Бил съм в дупки, защото те са представлявали тунели. И много са хората, които строяха дупки. За съжаление, много и още повече са тези, които партията на господин Луканов вкара наистина в дупки. Дупки, които не стават за живеене! Дупки, които обиколиха цяла София с пръстен и не само София, а всички големи градове.

Вярно е, че тази същата партия, на която в ръководството беше господин луканов, искаше да вкара целия народ в дупка! Но ние няма да останем в тази дупка!

И накрая бих си позволил да кажа, че имаше едни хора, които излязоха от дупките с оръжие в ръка някъде около 9 септември 1944 г. Те добиха кураж да излязат от дупките, когато дойдоха танковете на Съветската армия в тази страна.

Но българският народ няма да стои в дупките! И той ще измете всички тези, които заслужават, и те ще влязат, ще се скрият сами в някакви дупки, но някои от тях ще бъдат с прозорци с решетки! (Ръкопляскане от мнозинството)

Дебати по ЗИД на закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове.

09/07/1992

РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господа министри! Аз напълно споделям необходимостта от приемането на този законопроект за изменение на Закона за жилищните въпроси и считам, че той е едно постижение на политиката на правителството и на Съюза на демократичните сили като цяло.

Няма да се спирам в подробности по всички предложения, тъй като явно те са обмислени много добре още от самия предложител — Министерския съвет. Искам да обърна внимание само на една корекция, която предлага Икономическата комисия на Народното събрание. Това е корекцията, отнасяща се до §4 на действащия до момента закон.

Всички знаем какво се случваше с ведомствените апартаменти, построени по различни поводи из цялата страна. Късното приемане на закона и краткият срок, който беше даден на служителите в предприятията и фирмите да подадат молби за закупуване на ведомствените жилища, не дадоха възможност на голяма част от хората да получат това, което по принцип и по право може би им се полага. Защо казвам, че им се полага? Защото в тези жилища бяха настанявани работници от съответните предприятия. Те със своя труд са дали част от средствата за построяване на тези жилища.

Знаем, че най-хубавите и най-добрите апартаменти от ведомствата бяха раздавани не по нормалния начин, а бяха раздавани на номенклатурата. Сега в тези жилища останаха хора обикновени, които получават ниски заплати и нямат възможност да закупят нови жилища, а така, както предлага Икономическата комисия, се предвижда за тези служители, които са получили и са настанени във ведомствени жилища към датата 4 март 1991 г., също да се даде възможност да закупят апартаментите по старите цени.

Аз мисля, че това е едно много справедливо предложение. Защитавам го с пълна убеденост, че това е един много справедлив акт, който ние ще извършим. И призовавам всички вас да подкрепим предложението на Икономическата комисия.

Благодаря ви за вниманието!

Дебати по законопроекта за възстановяване на собствеността на недвижими имоти на български граждани от турски произход, направили постъпки за заминаване в Република Турция и други страни през периода май — септември 1989 г.

16/07/1992

РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ (СДС): Уважаеми колеги народни представители! Аз взимам думата по следната причина. Този законопроект, наистина, както каза господин Ходжа, беше много подробно и внимателно разглеждан в Комисията по правата на човека. Какъв е обаче резултатът?

Аз се страхувам, че тук липсват хората, които определено, умишлено заблуждават една част от българското население, българските граждани, каква е целта от приемането на този законопроект.

Колегите преди мен изказаха много от нещата. Защото основното, което аз виждам в тази срамна на времето постъпка на правителството и на Българската комунистическа партия чрез изгонването на част от българските граждани извън границата и отнемане на тяхното имущество беше тяхното лично облагодетелстване. Но от справките, които ние получихме и разгледахме в изпълнение на 170-о Постановление на Министерския съвет, стана ясно, че една голяма част от жилищата, принадлежали на български граждани, насилствено изселени от България, са раздадени на други български граждани, които реално са имали нужда от жилища и са били крайно нуждаещи се.

В този смисъл аз вземам думата, за да изкажа по тези микрофони съображенията, които бяха изказани и приети в Комисията по правата на човека, за да чуят хората, и за да не се спекулира с това, че сега — виждате ли — Народното събрание ще отнеме раздадените жилища на крайно нуждаещите се хора.

Аз не съм юрист, но предлагам на колегите юристи от Законодателната комисия да направят така, че да гарантират крайно нуждаещите се български граждани, получили по законен път отнети жилища от други български граждани, да не бъдат засегнати по никакъв начин. Да бъде ясно, че няма да има засегнати български граждани.

В същото време обаче аз изказвам следното положение: че на тези, които отнеха най-хубавите жилища от българските граждани от турски произход, използвайки своето служебно положение и се обогатиха по този начин, то в закона да влезе такава разпоредба, която да отнеме тези жилища от незаконно придобитите притежатели в момента и да ги върне на техните истински притежатели — принудително изселвани български граждани от турски произход. Тоест, с този закон да се възстанови справедливостта и да бъде наказана номенклатурата, която по този начин е станала крадец на чужда собственост.

И най-накрая имам едно предложение, което би следвало да се разгледа от Комисията по бюджет и финанси:

Какво се оказа от разглеждането на работата, която е извършена от общинските съвети във връзка със 170-то Постановление на Министерския съвет? Една от основните слабости е финансовото неосигуряване на възстановяването на собствеността или обезщетяване със собственост на български граждани от турски произход. И тъй като знаем, че постановленията са нормативни актове, които много често и много по-лесно могат да бъдат изменяни, отколкото един закон, затова предлагам в закона в окончателния му вид финансовото обезщетение на гражданите от турски произход да бъде решено.

Така че да има едно спокойствие, една увереност в тези хора, че действително ще получат обезщетение за отнетата им собственост.

Благодаря ви за вниманието!

Изказвания по второто четене на законопроекта. „ЗАКОН за допълнителни изисквания за дейността на научните организации и Висшата атестационна комисия“

10/09/1992

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: … Господин Семерджиев, нямате време за изказване. Само една минута.

РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ (СДС): Тя ще стигне.

Аз искам да се противопоставя на предложението на господин Божинов за ограничаване на обхвата на закона, съгласно чл. 2 от предложения законопроект. И ще ви кажа защо.

Господин Божинов, вие самият заявихте, че въпреки всички старания на Българската комунистическа партия… (шум в залата, реплики от опозицията)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има още три минути. Много ви моля. Аз гледам по моя часовник… Репликите ще ги оставим за сряда.

РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ: … да развие българската наука, има изключително малко изобретения в тази страна. И вие самият казахте, че се броят на пръстите на едната ръка. Защо?

ГЕОРГИ БОЖИНОВ (встрани от микрофоните): Подменяте ми думите. Не изобретенията, а открития. Откритията в България са три.

РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ: Открития, открития, да. Благодаря за уточнението!

Защо обаче се получи само така, че има толкова малко открития в българската наука? Защо? Защото системата на издигане на българските научни кадри беше порочна и установена от Българската комунистическа партия. (Шум в залата, реплика „браво“).

И ето тук (показва някакъв документ) аз нося един документ, който казва следното: „Основни изисквания и процедури при издигане и развитие на научнопреподавателските и изследователските кадри във ВМЕИ «Ленин»“. Един технически университет, кръстен на името на един международен бандит и престъпник. (Шум в залата, реплики от опозицията)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин оратор, много ви моля. Ще продължите…

РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ:… И какво е главното съображение в тези основни изисквания и процедури:

„Издигането на тези научни кадри да бъде последователното и неотклонно прилагане на класово-партийния подход при подбора на кадрите“. Това е много научното определяне и издигане на учени, способни и т.н.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Семерджиев, много ви моля.

РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ: „Главната отговорност за кадровото издигане и развитие на научнопреподавателските и изследователските кадри…“

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не искам да ви прекъсвам, но много ви моля.

РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ: … „носят съответните партийни органи, партийни групи и първични партийни организации.“

Къде тук става дума за научни способности, за някакво необходимо най-малкото образование? Дори и за това не става дума.

Какво е другото основно изискване? „Да е бил и да е на изборна работа в партийната, комсомолската или друга обществена организация или на ръководна административна работа на ниво факултет с положително“…

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Семерджиев, много ви моля. Обещахте две минути.

РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ: И съвсем накратко: „Документите на кандидатите, които искат да бъдат издигнати, се разглеждат в партийната група, която предлага, кои от кандидатите се допускат за участие в конкурси“.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Оставете време за съобщенията.

РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ: Ето механизма, по който беше унищожена българската наука…

СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (от място): И интелигенция.

РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ: … И ако има някакъв портрет, както госпожа Величкова каза, че ние сменяме политическия портрет на българската наука, да, сменяме го. Сменяме и ще махнем този портрет на некомпетентната наука в България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР; Господин Семерджиев, много ви моля.

РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ: И ако някой, някога е унижавал българските научни работници, то това бяхте вие, членовете на бившата комунистическа партия. (Единични ръкопляскания от мнозинството).

Дебати по Кодекса на труда

01/10/1992

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви. Има думата господин Руслан Семерджиев.

РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз вземам думата, понеже при предложението, което направи господин Манев за работниците в горските стопанства, между редиците се чу някакво недоволство. Искам да ви обърна внимание, че това е един много сериозен въпрос и с огромно желание подкрепям предложението на господин Манев. Защото това наистина са работници, които в мнозинството си са пенсионери. Те работят при изключително тежки условия, в планината, на голямо разстояние, без подслон при дъжд и сняг и при всякакви други атмосферни и неприятни условия.

Затова ви моля всички от името на хората, които работят в планината, а знаете, че там останаха изключително пенсионери, особено във високите части на планините, където селата са малки, с много малко хора. Те просто нямат никакъв интерес да отидат и да работят в тези стопанства, тъй като при тази удръжка се получава едно възнаграждение от порядъка на 200 — 250 лв. — нещо, което в никакъв случай не може да заинтересува един пенсионер да отиде да работи тази тежка работа.

Затова молбата ми, особено към моите колеги от СДС, защото там се чуха повече неодобрителни възгласи, е да подкрепят това предложение. Това е един изключително справедлив акт.

[…]

МИЛЕН ПЕНЕВ (СДС): Аз ще бъда съвършено кратък. Искам да подкрепя направеното от господин Маньо Манев предложение, подкрепено и от колегата Семерджиев — да се разшири действието на предложената разпоредба и в областта на горското стопанство. Не мисля да губя времето на пленарната зала, тъй като колегата Семерджиев се аргументира.

Искам да се опитам, колеги, да ви убедя, че действително условията на труд в този отрасъл са много тежки и фактически, ако ние не възприемем така направеното предложение, няма реални кандидати, млади хора, които да работят в тази област и преди всичко в областта на залесяването.

Що се отнася, господин председателствуващ, за писменото предложение, би трябвало Законодателната комисия или специализираната комисия да избистри конкретния текст и тогава вече ние ще го внесем писмено. Благодаря ви за вниманието!

Дебати по Кодекса на труда

08/10/1992

РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моето предложение по чл. 178 е в следния вид:

„Ал. 1. Забранява се компенсиране на платения годишен отпуск с парични обезщетения до изтичане на срока по ал. 4 на чл. 176, освен при прекратяване на трудовото правоотношение.“

Това е едно условие, което съществува и досега и няма да давам коментар по него.

Новото, което предлагам, е в ал. 2 и ал. 3. „Работникът или служителят има право да получи парично обезщетение за платен годишен отпуск преди изтичане на срока по ал. 4 на чл. 176 по негово искане и със съгласието на работодателя.“

Какви са мотивите? Мотивите са, че в досега съществуващата уредба има изрична забрана за получаване на парично възнаграждение за годишен отпуск при условие, че работникът продължава да работи в едно и също предприятие или фирма. След изтичане на 3-годишния срок работникът губи правото на обезщетяване на един неизползван платен годишен отпуск. Аз считам, че това е едно нарушение на правото на работника сам да решава как да употреби полагаемия му се по право годишен отпуск. Тоест, да се даде възможността на самия работник със свое волеизявление да прецени дали да ползва този годишен отпуск или да получи за него съответствуващо възнаграждение.

Знаем каква е идеята за изричната забрана за изплащане на парични средства за годишен отпуск. Това е гаранцията, че работникът трябва да употреби този отпуск за възстановяване на своите сили и т.н., тоест за възстановяване на работната сила. Но в едно демократично общество все пак би трябвало да има възможност, да има гаранция, от една страна, че този отпуск ще му бъде гарантиран от работодателя, от друга страна, работникът сам да реши дали има нужда от ползването на този отпуск или няма. В този смисъл предлагам и ал. 2.

И за да бъде по-сигурно, че работодателят във всички случаи в рамките на 3 години ще осигури ползването на платения годишен отпуск по желание и взаимно споразумение с работника, предлагам ал. З, която е формулирана по следния начин: „След изтичане на срока по ал. 4 на чл. 176, работодателят компенсира неизползвания платен годишен отпуск с парично обезщетение в троен размер, ако неизползваното на отпуска е по негова вина.“ Тоест, една допълнителна гаранция, че работодателят е длъжен да осигури ползването на отпуска по желанието на работника.

Благодаря ви за вниманието.

Дебати по законопроекта за акцизите

18/02/1993

РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да взема думата и да се спра на един момент в Закона за акцизите и по-специално за тарифата за акцизите — приложение №1, нещо, за което досега само се намеква, но не стана много ясно за всички за какво стана дума.

Първо, аз бих искал да кажа, че този закон не бива да се коментира само като средство за напълване на държавния бюджет. Този закон играе и много съществена роля, като създаване на икономически условия въобще и за производители, и за търговци, и за потребители. И точно в този смисъл искам да разграничим начина на определяне на акциза за някои видове стоки, които са включени в приложението. Имам предвид, че за алкохолните напитки и леките автомобили много по-сполучливо би било акцизът да се определя не върху стойността на тези стоки, а по някакви натурални показатели. И аз ще се спра какви биха могли да бъдат те и защо предлагам такъв начин на процедиране.

Това е било преди години в България, така е и в Западна Европа, и в Съединените щати. Алкохолните напитки се облагат с акциз на литър градус или на литър чист алкохол. Какво имам предвид?

Първо, това създава по-добри условия за събиране акциза, защото той става много по-лесно определяем за данъчната администрация. Спираме да се интересуваме колко струва една ракия, някакъв вид ракия, а всички ракии от 40° в цялата страна имат еднакъв акциз. Много лесно става за определяне на акциза на внасяните алкохолни напитки. Знаем, че има известни стандарти, които вече са придобили доста голяма гражданственост и не само у нас, но въобще по света, категориите спиртни напитки обикновено са с еднакъв градус. Например ракиите, уискито, водката, този тип високоалкохолни спиртни напитки се правят около 40°. Тоест за един митничар ще бъде много лесно каквато и да е високоалкохолна напитка да мине през границата, да му бъде ясно колко ще бъде акцизът. В същото време това ще предпази и някои нечестни опити да се излъже в цената на внасяната напитка чрез фалшиви фактури и други подобни начини, които използват черните вносители.

Друго съображение, което бих изтъкнал, че това ще създаде един стимул за качество у производителя. Тоест разликата в цените на еднакви по градус напитки ще бъде по-малка, отколкото ако се определя акцизът върху стойността.

Например една хубава ракия ще струва 40 лв. и е 40°. Друга ракия, която няма същото качество, но е много по-евтина, ще струва 30 лв. да кажем. И ще се харчи повече, но тя е некачествена. Тоест ние ограничаваме достъпа на качеството до пазара и до човека, който, както каза господин Русев преди мен, аз не съм на мнение, че ние трябва да разграничаваме лукса за богатите, а за бедните да остава евтината и некачествена стока. Напротив. Ние трябва да направим лукса достъпен и за средния, и за бедния човек. Какво ще стане? Ако разликата в цената на две еднакви ракии бъде близка и е малка, то естествено ще има стимул да се купува по-качественото и този, който произвежда некачествено, ще бъде принуден от пазарните условия да повиши качеството на своята стока.

Същото нещо важи и за автомобилите. И това, което се каза за разграничаването на автомобилите на луксозни и нелуксозни, много по-лесно ще бъде ако акцизът се определя на конска сила. Защо? Естествено тези луксозни автомобили са с конски сили няколко пъти повече, отколкото нормалните или достъпните за обикновения човек автомобили. И разликата в цената естествено ще бъде голяма. Но ние имаме интерес в същото време от един клас автомобил да внасяме по-качествения автомобил. Сега в момента, ако искаме да внесем една „Лада“, тъй като тя струва някъде около 6000 долара, ще получи съответно по-малък акциз. За същия клас едно „Пежо“ ще струва 9000 долара и ще стане два пъти по-скъпо за един българин да си купи „Пежо“, а ще купи „Лада“. А защо, когато знаем всички… Аз не искам да обиждам производителите на „Лада“, нека да се постараят да направят автомобила си като „Пежо“, но по-добре в България да има „Пежо“, отколкото „Лада“, защото, от една страна, даваме качеството на потребителя, от друга страна — ефектът от използването на такива автомобили е много по-голям и в други сфери на стопанството и икономиката.

КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (от място): Дали ще е в кубатура или в конски сили — няма особена разлика.

РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ: Не е едно и също. Аз говоря за кубатура. Съгласен съм — говоря за натурален показател. Да не е върху цената. Защото цената виждате, че е много различна.

И последното, което искам да обоснова, това, което предлагам, е, че в същото време ние трябва да осигуряваме продаваемост на тези стоки независимо дали са луксозни, полулуксозни или не. Защо? Защото няма никаква полза от това, че една скъпа напитка или една скъпа кола ще бъде обложена с голям акциз след като тя няма да се продаде. Няма да има и такъв внос. По-добре да се внесат повече напитки с по-малко стойност, които да бъдат продаваеми. Ще ви дам следния пример. Една бутилка уиски сега ако струва 300 лв. и се обложи върху стойността си, тя ще нарасне някъде от порядъка на 800–1000 лв. Тогава кой ще си купува уиски? Никой няма да си купува. Но няма и да влязат пари в бюджета, ако не се консумира уиски. А ние не можем да си затваряме очите и трябва да се стремим нашите граждани да пият такова, каквото искат. И то да пият качествени напитки. Тук дори може да се погледне и от здравна гледна точка. Знаете, в Русия преди известно време имаше режим за алкохола и в момента, в който станаха толкова скъпи напитките, се появиха много поражения върху населението от некачествени и долнопробни напитки. И това доведе до увеличаване на много заболявания.

Аз ще направя и конкретно писмено предложение. Надявам се, че доста от колегите ще подкрепят тази идея, защото тя се прилага в напредналите страни и аз считам, че поне е полезна и с удоволствие бих я обсъдил с членовете и на Икономическата комисия, и на Бюджетната комисия в по-големи подробности.

Благодаря ви за вниманието.

По Законопроекта за разсекретяване на досиетата на всички народни представители

02/12/1993

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Руслан Семерджиев има думата за реплика.

РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ (СДС): Искам да направя една реплика на госпожа Младенова и да я помоля да ми отговори на няколко въпроса в рамките на 2 минути.

Първо, тук въпросът не стои за разкриване на всички досиета на секретните служби, това трябва да бъде ясно за всички. Искам да попитам какво общо има външното разузнаване с народните представители, стоящи в тази зала? И тъй като аз мисля, че уважаемите гости на нашето заседание, представители и ръководители на тайните служби са експерти и те имат право да дават своето мнение в съответните комисии, нека господата двама министри да отговорят какви са интересите на българското външно разузнаване в залата на Народното събрание. Тук става дума, че не може да има интереси на разузнаването, дори на контраразузнаването към изпълняващите длъжност „народен представител“ и висшите длъжности в управлението на държавата. Нека те си вършат своята работа там, около тези длъжности и да следят като контраразузнавачи и разузнавачи какво става в управлението на страната, но самите хора, самите министри, самите народни представители, аз считам, че не могат да бъдат членове или служещи, или сътрудничещи по някакъв начин извън служебните им задължения на тайните служби.

 

[…]

 

РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ: Уважаема госпожо председателствуваща, уважаеми народни представители, уважаеми министри и уважаеми гости!

От това, което чухме, от изказването на…, лично мое уважение към министрите, аз обаче искам да кажа, че съм дълбоко неудовлетворен от всичко това, което чух.

РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА БСП: Това е твоя работа.

РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ: Моя работа е, разбира се.

Първо, оказа се, че това, което се твърдеше преди два дни или вчера вечерта, че тука някой иска да разруши службите, не е истина. Защото те са разрушени от един човек, който се казва ген. Атанас Семерджиев. И той е член на БКП. Никога не е бил на СДС. (Шум и реплики от блока на БСП)

А също, искам да ви кажа, забравих да направя декларацията, че нито съм служил, нито съм сътрудничил. (Реплики от блока на БСП) на всичките бивши структури на Държавна сигурност. (Шум и реплики в блока на БСП)

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Може ли, не коментари от този род?

РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ: И господин ген. Семерджиев не ми е роднина. И това да ви кажа, да сте спокойни. (Шум и реплики в блока на БСП)

Значи, първата теза, че някой иска да разруши службите, не е истина. Оказва се, че 95 на сто от службите са разрушени от БКП. (Реплики от блока на БСП)

Втората теза, за която стана дума и въпросите, на които никой не отговори, защото, тука, повтарям, и в двете решения, които са предложени за обсъждане и в законопроекта на господин Марков, става дума за народните представители. Не става дума за службите. Тук се коментира, извинявайте, и двамата министри, вие говорихте за добрата работа на службите, която аз съм убеден, че трябва да продължи да бъде. И трябва да има едни служби, които да работят добре.

Но аз ви зададох преди малко, под формата на реплика към госпожа Младенова въпроса — кажете ми какви са интересите на службите, тука, в Народното събрание, да има техни сътрудници и агенти? (Ръкопляскания от депутатите в блока на СДС, „Браво! Браво!“)

И става дума и за по-нататъшни, разбира се, не само тия, които сега са тука, ами които ще влязат и в следващото Народно събрание.

Аз ви предлагам тези, които са агенти, да си отидат да си вършат работата в разузнаването извън страната, не в Народното събрание. (Ръкопляскания от блока на СДС, весело оживление)

И може да им дадем един период от време да си подадат молби да ги изпратят командировка в чужбина някъде, да не им се разкрие мрежата. (Реплики от блока на СДС)

И накрая, искам да кажа още един въпрос. Тук се каза, че досиетата били унищожени и нямало начин да се намери кой е бил сътрудничил на Държавна сигурност и кой не е.

Аз твърдя, че това не е истина. Защо? Защото опитът от службите, от комисията в бившата ГДР, която разсекретява досиетата на ЩАЗИ, ние го познаваме. Ние не сме дошли от някъде си и не сме толкова баламурняци, за да не знаем как става тая работа.

РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА БСП: Точно така! (Весело оживление в блока на БСП)

Да, така е. Ако това е истина, ако е истина, че всичко е унищожено, това означава, че Държавна сигурност е била баламурска организация. (Смях в блока на СДС) И не си е свършила работата както трябва. И сега, ако разкрием някои нейни агенти, ние няма да увредим нищо.

А ние много добре знаем, че тези унищожени досиета са оставили в архивите достатъчно данни, за да се каже точно каква е истината, кой е бил сътрудник и кой не е. Това го има. Или ще признаете, че Държавна сигурност е била някаква глупава история, тогава ще отворим на тези всичките глупави хора досиетата и няма да навредим на никого, или ще признаете, че има наистина една жестока организация, която е тормозела тази държава и този народ и ще намерим вътре в нейните архиви хората, които са й помагали. (Бурни ръкопляскания в блока на СДС, възгласи „Браво!“)

По процедурата на гласуване

28/07/1994

Господин Семерджиев, имате думата.

РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ (ПСН): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група „Независимост“ оспорвам гласуването. Не бяха изтекли три минути. Вие прекратихте, без да предупредите за това.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Трите минути важат само за първото гласуване.

РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ: Не е вярно, господин председател. Има правилник.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Бяха много предложенията. Може да има грешка.

Моля, режим на гласуване. Ще прегласуваме предложението.

По създаването на Парламентарен съюз „Нов избор“

29/07/1994

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ:

Постъпило е писмо до председателя, с което петима народни представители, а именно: Иван Пушкаров, Свиляна Захариева, Руслан Семерджиев, Петко Гинев и Атанас Велчев уведомяват, че напускат Парламентарния съюз „Независимост“ в съответствие с чл. 15, ал. 3 и чл. 13, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. По този начин Парламентарният съюз „Независимост“ престава да съществува. И правилно, защото не може да има независими хора. Всички сме зависими от промяната.

Същевременно е постъпило писмо, с което се съобщава за създаването на Парламентарен съюз „Нов избор“ в съответствие с чл. 13 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, като е приложен протоколът с решението за създаване на този парламентарен съюз, съдържащ и политическата ориентация и платформа. В този парламентарен съюз влизат десет народни представители: Димитър Луджев, Радка Василева, Велислава Гюрова, Стефан Божилов, Красимир Найденов, Иван Пушкаров, Свиляна Захариева, Петко Гинев, Атанас Велчев и Руслан Семерджиев.

За съпредседатели на парламентарния съюз са избрани народните представители Димитър Петров Луджев и Иван Николов Пушкаров, а за техни заместници — Стефан Божилов и Руслан Семерджиев.

Аз моля един от ръководството на Парламентарния съюз „Нов избор“ да заповяда на трибуната на Народното събрание, за да представи накратко политическата ориентация и платформа на съюза.

РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ (ПСНИ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Новият парламентарен съюз „Нов избор“ е образуван в съответствие с политическия съюз между партиите Център за нова политика и Сбор за демокрация, нещо, за което предполагам, че сте наясно и че сте чули. Той има сериозна програма за действие… да, за разлика от някои малки комунисти, които се обаждат от лявата страна.

Искам да съобщя, че ние се обединяваме около принципи, които защищават либералните идеи и практика в политическия живот и, най-кратко казано, става дума за следното.

Ние сме за многопартийна политическа система, основана на конкуренцията, а не на конфронтацията в политическия живот. Авторитетна, силна и честна изпълнителна власт, гарантираща сигурността на българските граждани и семейството. Ние сме за стабилност на държавните институти и ефективно разделение на властите. Ние сме за президентска институция, която да бъде действен гарант за демокрацията в България. Ние сме за публична администрация, нормативно уредена и защитена на базата на професионални критерии, а не политически борби и симпатии. Ние сме за нова честна избирателна система, избирателна система със силен мажоритарен елемент, който да спре надигащата се партокрация. Ние ще защитаваме в политическия живот и 36-то Народно събрание нова и модерна икономическа политика, основана на ускорено преструктуриране на собствеността, ускорено инвестиционно и търговско интегриране със световната икономическа общност. Политика на стимулиране на частния сектор в икономиката на страната чрез данъчни, кредитни, митнически и други облекчения, насочени към укрепване на средното съсловие като гаранция за развитие, стабилност и добър живот.

Ние сме за политика на социална сигурност, намаляване на безработицата, обвързване на социалните осигуровки и социалните помощи с пазарни механизми.

В нашата платформа ние ще защищаваме и ще подкрепяме и с нашите действия българската култура и наука, образованието, църквата, за един свободен, независим и достоен духовен живот.

Парламентарният съюз „Нов избор“ е за външна политика и съвременни въоръжени сили, отбранителна доктрина, които гарантират националната сигурност и запазване на българщината.

Уважаеми колеги, аз се надявам, че в това Народно събрание ние сме показали, че можем да работим конструктивно и ще се противопоставим чрез своите идеи и ще защитаваме нашата платформа. Надявам се, че ще срещнем, така както ние се обръщаме към всички вас колегиално, съответното уважение към нас.

Благодаря ви за вниманието.

Към колегите народни представители от 36-то Народно събрание на Република България

Госпожи и господа народни представители,

Ние, депутатите, подписали настоящото обръщение, сме убедени, че 1994 година може и трябва да стане година на поврат към политическа и икономическа стабилизация, да положи началото на излизане от дълбоката криза на обществото. Но съвсем не е изключено партийни сметки и предизборни страсти да я превърнат в още една загубена за реформите година. Това би имало наистина драматични последици за бъдещето на България.

Времето за отлагане на трудните решения се изчерпа. Нямаме право на нито един загубен ден. Корупцията се разраства, авторитетът на институциите ерозира, сигурността на отделните граждани и на страната е застрашена, периметърът на управляемите процеси се смалява. От това печели само тънък слой от стари и нови спекуланти. Губят всички останали. Чувството за безизходица предизвиква растящо недоволство, неверие в реформите въобще и настроения за връщане към старата командна и уравнителна социално-икономическа система. Мнозина се отдадоха на самоохулване и самосъжаление. Българският дух, българската наука и култура не заслужават участта да бъдат затривани от безпаметни хора.

Категоричното желание за поврат към реформи в интерес на голямото мнозинство у българските граждани отчетливо звучи днес в обществото независимо от „цвят“, възраст, професия. И в града, и в селото.

Но има една стихия, която е в състояние да надвие дори еднозначните предпочитания на огромното мнозинство от хората. Това е партизанщината. И друг път в българската история интересите и маниите на партийни котерии, на клики и личности, болни за власт, са подривали националния интерес, довеждали са страната до ръба на пропастта.

Днес тази опасност се надига с нова сила. И в двете основни политически сили — СДС и БСП — достатъчно влиятелни кръгове виждат политическото си бъдеще на основата на противопоставянето, на сблъсъка, чрез който едната по-ярко се откроява на фона на другата. Този „модел“, съчетан със задкулисни маневри, интриги и манипулации, прави парламента непродуктивен и срива остатъците от неговия авторитет.

Госпожи и господа народни представители, днес въпросът за България не е дали да тръгне надясно или наляво, на изток или на запад. Днес въпросът е дали ще вървим напред към едно действително демократично и икономически конкурентоспособно общество или ще потъваме в анархия и бедност.

Като споделяме убеждението, че през тази година парламентът има да изпълни мисия с трайно значение за бъдещето на нашия народ и на страната ни;

като имаме предвид, че България се намира пред решаваща фаза на преговорите за външния дълг, което ще ни даде отсрочка от 5 до 7 години за съживяване на икономиката;

като оставаме верни на положената от нас клетва пред българския народ;

като се обявяваме против опитите да се търгува с интересите на България и българската нация заради вътрешнопартийни интереси,

НИЕ ПРИЗОВАВАМЕ всички народни представители с чувство за отговорност пред отечеството си:

1. Да се противопоставим на всякакви опити за блокиране работата на Народното събрание.

2. Да не допуснем Народното събрание да стане заложник на политическата партизанщина.

3. Да противодействаме на подклажданата от партийните централи война между държавните институции.

4. Да работим единствено по законите, осигуряващи действителна реформа на икономическата и политическа система в България, националната сигурност и социалната стабилност на българското гражданство.

Националните интереси на България не са едноцветни. Опитите от последните години показаха убедително, че няма една политическа сила в страната, която е способна сама да извърши реформите.

Затова, уважаеми колеги, отправяме към вас

АПЕЛ ЗА ПАРЛАМЕНТАРНО СПОРАЗУМЕНИЕ

за приемането на необходимите закони и решения по следните жизненоважни проблеми:

— националната сигурност;

— външния и вътрешен дълг на страната;

— държавния бюджет и местните финанси;

— социалното и здравно осигуряване, заетостта, социалното подпомагане;

— ускоряване на приватизацията и разширяване на формите за нейното осъществяване;

— аграрната реформа;

— гаранции и стимулиране на частния сектор в икономиката на страната.

Тези проблеми не се поддават на степенуване. Но успешното им решаване изисква друга нагласа, друга организация на нашата работа в парламента.

Предлагаме това парламентарно споразумение, защото всички ние, народните представители, сме длъжни:

Да укрепим българската държавност, като пресечем тенденциите на неуправляемост.

Да работим така, че да възстановим доверието на гражданите към Народното събрание като върховна държавна институция, защитаваща именно техните, а не нечии други интереси.

Да работим така, че да възстановим доверието на българина в демократичния процес като единствено възможен за намиране на най-верните и трайни решения по основните национални проблеми и за приобщаването ни към Европа и света.

Да гарантираме законовата основа за работата на изпълнителната власт, без която нито едно правителство не би могло да действа ефективно и енергично.

Да осигурим необратимост на прехода към гражданското общество и пазарната икономика.

Да гарантираме стабилността на държавната администрация и държавните служители със закон.

Да гарантираме онази социална сигурност, която ще затвърди вярата в предимствата на демократичното общество.

Да работим за осигуряване на международния авторитет на България.

Нека мнозинството в полза на разумната алтернатива в този парламент съединим усилията си в името на България, на нейните днешни и утрешни интереси!

 

 

ИВАН ПУШКАРОВ, след прочитане на Обръщението:

Този документ е подписан и разработен от 65 народни представители, както казах, от следните групировки: от независимите депутати, от Новия съюз за демокрация, от ОСД, от ГОР и от ДПС.

 

 

Искам накрая само няколко думи, за да завърша. В историята има много примери, когато политически противници, политически партии и политически опоненти са намирали сили да надмогнат своите политически пристрастия. Един от най-хубавите примери в това отношение е Великата китайска стена. Тя е изграждана 350 години. В продължение на тези 350 години са се сменили над 30 императора. Половината от тях са били убити от своите приемници. И въпреки това Великата китайска стена е построена, защото тя е представлявала сигурната бариера срещу нападенията на хуните, на варварите срещу Китай.

Аз мисля, че ние можем да поставим началото на изграждане на такава китайска стена срещу реставрацията.

Благодаря ви. (Ръкопляскания от средата на залата).

08/02/1994

http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/4/ID/1375