Костадин Семерджиев
На Маринка

по случай рождения й ден

В деня, когато в наште дни

възраждат се надеждите

и трепета на слънчевото утро

облъчва с нежността

на първите си пориви

на пролетта

и пролетната младост —

тогава ти изгря,

като слънчев лъч,

като нежно цвете,

разцъфтя и обля

сърцата ни в радост!…

 

От мъката болезнена и сладка

на майчицата нежна и добра

разперила крила

на обичта безбрежна.

От тръпката на бащината грижа и надежда

далече там в далечната страна…

С притаен дъх на толкова обични

със своя първи дъх,

превърна ти за всички

в най-светъл празник —

празника на пролетта!

 

И днес припомняме с обич този ден лъчист.

Молим се да бъде

все тъй светъл, чист

простора твой…

и твойто небе

да бъде синьо!…

Бъди ни пролет! Бъди ни цвете!

С възторжен полет, като птица,

лети, лети, дете!

Бъди любов… и зов

към светли дни бъди!

 

В честити бъднини

обгрявай с радост

и със сладост

дарявай, сгрявай наште дни!

От дядо Костадин

22.03.1995 г.